№ 184
гр. Оряхово, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20251460100511 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца П. П. И., ЕГН
********** от гр. Оряхово, ул. „Радецки“ № 1, действащ чрез пълномощника
си адв. В. В. от АК Враца против „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
ет. 7, представлявано от управителите си С.Н.Н., н.М.Л. и Я.К.Ч., с искане за
обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит №
40028689303 от 30.09.2024 г., а в условията на евентуалност – за нищожност
на клаузите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и дължимите
за тях възнаграждения, както и за осъждане на ответното дружество да върне
платената без основание сума от 184,63 лв. по недействителния договор за
кредит, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 16.07.2025 г., до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски в производството.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл.
3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и
осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане
на недължимо платена към ответника сума, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане
на сумата. В условията на евентуалност с главния установителен иск е
предявен същият иск, който касае обявяване на недействителност на клаузите
за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси по чл. 5 от договора.
От името на ищцата се твърди, че между него и „П.К.Б.“ ЕООД е
сключен Договор за потребителски кредит № 40028689303 от 30.09.2024 г. за
сумата от 2500 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и
срока на сключения договор – за срок от 36 месеца, с месечна вноска в размер
на 120,40 лв., при ГПР 49,17 % и ГЛП от 41 %. Сочи се, че в края на периода
1
ищецът е следвало да заплати по кредита сумата от общо 7434,21 лв., поради
включването и разсрочването на плащания по закупени допълнителни услуги
по кредита – Фаст – 1125 лв. и Флекси – 1975 лв. Заплащането на последните е
разсрочено на равни месечни вноски, заедно с вноската по кредита и общата
погасителна вноска за ищеца е възлизала на 206,51 лв.
Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 10а, чл.
11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за
неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в
ГПР, тъй като в същите е следвало да бъдат включени дължимите суми за
допълнителни услуги – Фаст и Флекси. Изложен е подробен анализ относно
същността на тези услуги, чиято стойност възлиза на размер, който е поголям
от отпуснатия кредит и се заплаща независимо от това, дали ищецът се е
възползвал от тях. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по
кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до
недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. Твърди се и нищожност на клаузата за договорна лихва от 41
%, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. При тези
аргументи за нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на
основание чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без платените от него
договорна лихва и неустойка за непредоставено обезпечение.
Твърди се, че ищецът е заплатил изцяло дължимата главница по кредита
в размер на 2500 лв. и следва да му се върне сумата от 184,63 лв. – недължимо
платена по недействителна клауза по чл. 5 от договора, платена на ответника
над дължимата и погасена главница, предвид недействителността на договора
за кредит, респ. на клаузите Фаст и Флекси.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК
*********, действащо чрез юрисконсулт Екатерина Костадинова, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Признава се факта, че с ищцата е
сключен Договор за потребителски кредит № 40028689303 от 30.09.2024 г.,
със съответните уговорени в него клаузи и параметри.
Твърди се, че процесният договор за кредит е действителен и не са
нарушени разпоредбите на чл. чл.10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗКП, тъй като са
спазени всички изисквания на закона, ищцата предварително е запозната с
условията, параметрите и изискванията за сключване на договора. Сочи се, че
ГЛП е фиксиран за целия период на договора от 41 %, както и че той и ГПР са
ясно и разбираемо посочени, индивидуално уговорени са и не могат да бъдат
преценени като неравноправни.
По отношение на ГПР са спазени всички изисквания за неговото
изчисление и посочване в договора, към датата на неговото сключване,
поради което в него няма основание да се включват дължимите
възнаграждения за закупени услуги Фаст и Флекси. Цитирана е практика на
СЕС в посочения смисъл и е изложен подробен анализ за същността на
закупените услуги и същността на ГПР, респ. какви разходи следва да бъдат
включени в него. Също така се сочи, че дори да е налице неправилно
посочване на ГПР, то същото не се равнява на липса на такова и не следва да
води до недействителност на целия договор за кредит.
Твърди се, че ищецът до момента е погасил сумата от общо 2070,17 лв.,
като не е погасена цялата главница и ако съдът счете, че договорът е
2
недействителен, е отправена молба за приспадане на тези плащания от
дължимата по кредита главница в размер на 2500 лв.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по
делото.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С определение № 360/17.09.2025 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорнo и ненуждаещо се от доказване между страните на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 40028689303 от 30.09.2024 г.,
със съответните уговорени в него клаузи и параметри.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
„П.К.Б.“ ЕООД е отпуснало кредит на ищeцa в размер на 2500 лв. за срок от 36
месеца, с месечна погасителна вноска от 120,40 лв., при годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 49,17 % и при ГЛП от 41,00 %. Съгласно договора
ищeцът следва да заплати възнаграждения за закупени допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ в размери съответно на 1125 лв. и 1975 лв., разпределени
също на 36 месечни вноски по 86,11 лв., като по този начин общата сума по
договора е определена на 7434,21 лв., а общият размер на месечната вноска по
кредита е станал 206,51 лв.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно,
пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно
компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.
От заключението безспорно се потвърждава, че „П.К.Б.“ ЕООД е
предоставило на ищеца кредит в размер на 2500 лв., при съответните
уговорени параметри съгласно договора за кредит. Вещото лице е установило
още, че ищецът не е погасявал в срок задълженията си и е погасил част от
сумите по кредита, като е заплатил на ответното дружество сумата от общо
2070,17 лв. за периода от 25.10.2024 г. до 27.07.2025 г. С тази сума са погасени
главница от 447,35 лв., договорна лихва от 756,65 лв., лихва за забава от 5,07
лв. и за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси – 861,10 лв. (таблица
№ 12 от заключението). Остатъкът за погасяване към ответното дружество
възлиза на общата сума от 5395,53 лв., която включва 2052,65 лв. неплатена
главница, 1077,56 лв. неплатена възнаградителна лихва, 2238,90 лв. неплатено
възнаграждение за услуги Фаст и Флекси и 26,42 лв. неплатена лихва за забава
за периода 29.07.2025 г. до 01.09.2025 г. (таблица № 14 от заключението).
Вещото лице е изчислило ГПР по отпуснатия кредит, като е взело
предвид, че кредиторът е включил в него само главница и лихва, с обща сума
на вноските за периода на кредита от 36 месеца, като е получило ГПР от 48,33
%. Изчислило е също и какъв би бил ГПР по кредита, при включване в него и
на дължимото възнаграждение за услугите Фаст и Флекси, като е установило,
че действителният ГПР по процесния договор за кредит би бил всъщност
143,17 %., а не посочения в процесния договор – 49,17 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Основателността на исковите претенции е обусловена от установяване
3
на валидността на правоотношението между страните по процесния Договор
за потребителски кредит № 40028689303 от 30.09.2024 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат
на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства. Ищецът се позовава на
първата хипотеза на чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на атакувания договора за
кредит, като твърди, че ГПР по кредита не отговаря на изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ГПК и не отразява действителния, тъй като не включва част от
разходите по кредита, а именно – цената за допълнителни пакети от услуги
„Фаст“ и „Флекси“, която по своята същност представлява печалба за
кредитора и следва да се плаща от ищеца периодично, с месечната
погасителна вноска по кредита, прикрита под формата на „допълнителни
услуги“, за да не фигурира в официално обявения ГПР по кредита от 49,17 %.
Така размерът на ГПР на практика се явява по-голям от законово допустимия
петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят
да заплати възнаграждения за закупени допълнителни пакети от услуги
„Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания
извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради
противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от
ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената
договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Уговарянето на цената на пакети с необосновани предимства,
събирани по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането
на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани.
В текста на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредиторът не може да
иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с
усвояване и управление на кредита, а съдът намира, че допълнителните
услуги, които са посочени в процесния договор представляват действия по
усвояване и управление на кредита. Услугата „Фаст“, която се изразява в
приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски
кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да
бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице
към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително
се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се
събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище
по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и
се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено
становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е
разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по
искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен
4
тази, която е наречена от кредитора „право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит“.
По отношение на услугата „Флекси“ от общите условия към договора е
видно, че предварително са посочени варианти, при които при финансови
затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията
си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество
се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и
за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната
цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е
несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава
на плащане на отделна погасителна вноска.
В допълнение на горното следва да се отбележи, че задълженията за
заплащане на допълнителни услуги нарушават и принципа за еквивалентност
на насрещните престации, вкл. принципите на справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Неморално
и неетично е да се уговаря възнаграждение за услуги, които не са
предоставени на клиента, тъй като дължимостта на възнаграждението по тях
не зависи от това дали реално ще бъде използвана услугата по време на
действие на договора. Предвидено е, че възнагражденията за
незадължителните услуги стават изискуеми с подписване на договора за
кредит, като се разсрочват за срока на договора на равни месечни вноски към
месечните погасителни вноски по кредита, като изискуемостта им е в пълен
размер, дори да не е ползвана никоя от тях. При положение, че в договора е
предвидено заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги
независимо от това дали ще бъдат предоставени допълнителните услуги на
практика се заобикаля забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния размер
на ГПР. Пакетът от допълнителни услуги представляват разходи по кредита за
потребителя. Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в
ГПР, при което ГПР щеше да надхвърли максималния законов размер. За да не
се допусне това кредиторът е използвал формулировката на „пакет от
допълнителни услуги“, чрез която заобикаля забраната на закона относно
размера на ГПР. Очевидна е целта на кредитора да постигне непозволен
правен резултат, а именно по-висок ГПР, чрез позволени правни средства –
„поискани и закупени допълнителни услуги“. Всъщност кредиторът си
осигурява допълнително възнаграждение в размер на над 120 % от
предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя,
което от една страна противоречи както на цитираните ограничения в ЗПК,
така и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност.
Изложените по-горе обстоятелства водят до извод за недействителност
на целия договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към
момента на сключване на процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т.
20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. След като в договора не е посочен действителният ГПР, при
5
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така размерът на ГПР се явява
по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е
оповестило действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество е
нарушило изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита - главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.
Предвид гореизложеното предявеният главен установителен иск се
явява доказан, респ. основателен и следва да бъде уважен, поради което съдът
не дължи произнасяне по евентуално съединения с него иск.
Основателен и доказан се явява и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
тъй като безспорно се установи, че към датата на депозиране на исковата
молба ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от общо 2070,17 лв.
за периода от 25.10.2024 г. до 27.07.2025 г., като в хода на производството е
заплатил сумата от още 668,25 лв. на дата 17.11.2025 г., което плащане съдът
следва да вземе предвид, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Предвид недействителността на процесния договор ищецът дължи връщане
единствено на главницата в размер на 2500 лв., а имайки предвид, че е
заплатил към ответното дружество сумата от общо 2738,42 лв. (2070,17 лв. до
депозиране на исковата молба и 668,25 лв. на 17.11.2025 г.), то с тази сума е
погасена цялата главницата от 2500 лв. и законната лихва върху сумата от
429,83 лв. (остатък от неизплатена главница към ответното дружество) за
периода от последното му плащане – 29.07.2025 г. до 17.11.2025 г. (датата, на
която е довнесъл по кредита сумата от 668,25 лв.), а именно 18,23 лв. При
това положение съдът намира, че ищецът е дължал и изплатил към ответното
дружество в хода на производството сумата от общо 448,06 лв. (неизплатен
остатък от главница и законна лихва върху нея), като в случая е внесъл по-
голяма сума от дължимите 448,06 лв. – внесъл е 668,25 лв. на датата
17.11.2025 г. Именно затова се установява, че ищецът е надвнесъл към
ответното дружество сумата от 220,19 лв., а претендираната сума по чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД е 184,63 лв. – т.е искът се явява основателен и следва да
бъде уважен, предвид недействителността на процесния договор, с която
неоснователно се е обогатило ответното дружество и която представлява
недължимо платена сума по нищожния Договор за потребителски кредит №
40028689303 от 30.09.2024 г. Законната лихва върху сумата от 184,63 лв. не
следва да се дължи от датата на депозиране на исковата молба, а от датата на
заплащането й към ответното дружество – 17.11.2025 г., предвид плащането на
сумата от 668,25 лв. в хода на производството, която съдът е длъжен да отчете
като факт, имащ значение за спорното право – чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и предвид
освобождаването на ищеца от такси и разноски в производството, ответното
6
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на РС Оряхово държавна
такса в размер на 251,87 лв., както и възнаграждението за вещо лице в размер
на 400 лв.
Ищецът е направил и искане за разноски в производството по чл. 38, ал.
1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка съдът отчита, че
исковете се основават на един и същ правопораждащ факт – недействителност
на договор за кредит и установителният иск има обуславящ характер по
отношение на осъдителния такъв, поради което възнаграждение на адвоката
следва да се определи за един иск, а не за два. Именно затова предвид
фактическата и правна сложност на делото и предприетите процесуални
действия на ищеца, с оглед отчетения и положен от пълномощника труд,
който в случая е минимален и се свежда до подаване на исковата молба и две
становища по хода на делото, респ. съдебното производство се е развило в две
съдебни заседания (първото е отложено, поради допуснатата експертиза по
делото), в които страните и техните процесуални представители не са
присъствали лично и не са извършвали процесуални действия по събиране на
доказателства, то съдът намира, че справедливо и разумно е
възнаграждението да се определи от съда в размер на 500 лв. При
определянето на този размер съдът отчита и постановките в Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С 438/22, което е
задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633
ГПК, респ. намира, че не е налице пречка адвокатското възнаграждение да се
формира в по-нисък размер от определения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на Договор за
потребителски кредит № 40028689303 от 30.09.2024 г., сключен между П. П.
И., ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул. „Радецки“ № 1 и „П.К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България
№ 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителите си С.Н.Н., н.М.Л. и
Я.К.Ч..
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителите си С.Н.Н., н.М.Л. и
Я.К.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на П. П. И., ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул.
„Радецки“ № 1 сумата от 184,63 лв. (сто осемдесет и четири лева и
шестдесет и три стотинки) - недължимо платена сума по нищожен Договор
за потребителски кредит № 40028689303 от 30.09.2024 г., ведно със законната
лихва от 17.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е,
вх. В, ет. 7, представлявано от управителите си С.Н.Н., н.М.Л. и Я.К.Ч. ДА
ЗАПЛАТИ на Районен съд Оряхово сумата от общо 651,87 лв. (шестстотин
7
петдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща
дължими държавни такси за предявените искове и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е,
вх. В, ет. 7, представлявано от управителите си С.Н.Н., н.М.Л. и Я.К.Ч. ДА
ЗАПЛАТИ на адв. В. Д. В. от АК Враца, БУЛСТАТ *********, адвокатски
номер ********** и с адрес в гр. Оряхово, ул. „Андрей Чапразов“ № 13
сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
8