№ 102
гр. Варна, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900261 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Първа
Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, представлявано заедно от
Никола Христов Бакалов и Светозар Александров Попов, действащи чрез
юрисконсулт Г.Д., със съдебен адрес: *******, против Н. Й. Г., с ЕГН
**********, с адрес: ******* представлявана от назначеният особен
представител адв.Н. Г., с адрес на кантората: *******, и Г. В. В., с ЕГН
**********, с адрес: *******, с която е предявен иск с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 ЗЗД и
чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването
на солидарно задължение заплащане от ответниците на вземанията по
Договор за ипотечен кредит “Домът“ №92/05.08.2010г., изменен и допълнен с
Анекс №1 от 03.05.2012г., за които по ч.гр.д.№8158/2020г. по описа на
Районен съд Варна са издадени Заповед за изпълнение №260205/09.09.2020г.
и Изпълнителен лист №260679, а имено за установяване на дължимостта на
сумата от 95483.86 евро, включваща:
-63199.48 евро-просрочена главница по договор за ипотечен кредит и
анекса към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението-15.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-28330.35 евро-просрочена непогасена договорена лихва, начислена за
1
периода 09.12.2015г.-06.07.2020г., дължима на основание т.1.6 от договора за
кредит;
-1952.68 евро-просрочени наказателни лихви за периода 11.01.2016г.-
12.03.2020г., дължими на основание Раздел I, т.1.7 от договора за кредит;
-100.53 евро-просрочени наказателни лихви за периода 14.05.2020г.-
06.07.2020г., дължими на основание Раздел I, т.1.7 от договора за кредит;
-140.44 евро-законна лихва върху главницата, начислена за периода
07.07.2020г.-14.07.2020г.;
-1264 евро-непогасени комисионни управление за 2016г., 2017г., 2018г.
и 2019г. в размер на по 316 евро годишно, дължими на основание Раздел I,
т.1.8.2.2 от договора за кредит
-380.14 евро-разноски за подновяване на ипотека;
-120лв., с еврова равностойност от 61.36 евро-разноски за връчване на
покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Претендират се деловодни разноски.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в
чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на
препис от същата на ответника.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на
ответницата Н. Й. Г., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който се поддържа становище за неоснователност на претенцията.
Ответникът Г. В. В., не е подал отговор на исковата молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради
което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, качеството на страните по делото
и на основание чл.113 от ГПК, съдът счита, че иска следва да се разгледа по
общият ред.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищецът писмени доказателства се явяват допустими,
2
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради
което следва да бъдат допуснати до събиране по делото. По изложените
съображения следва да се допусне и исканата от ищецът съдебно-
счетоводна експертиза с посочената от него задача, която следва да се
допълни с въпросите на ответната страна.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени
към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на
спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното
производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като
същевременно ще намали размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общият ред.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на
основание чл.140, ал.3 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Драган
Цанков“ №37, представлявано заедно от Никола Христов Бакалов и Светозар
Александров Попов, действащи чрез юрисконсулт Г.Д., със съдебен адрес:
*******, против Н. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес: ******* представлявана
от назначеният особен представител адв.Н. Г., с адрес на кантората:
*******, и Г. В. В., с ЕГН **********, с адрес: *******, с която е предявен
иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1
и ал.2 от ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
установяване на съществуването на солидарно задължение заплащане от
ответниците на вземанията по Договор за ипотечен кредит “Домът“
№92/05.08.2010г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 03.05.2012г., за които
по ч.гр.д.№8158/2020г. по описа на Районен съд Варна са издадени Заповед за
изпълнение №260205/09.09.2020г. и Изпълнителен лист №260679, а имено за
установяване на дължимостта на сумата от 95483.86 евро, включваща:
-63199.48 евро-просрочена главница по договор за ипотечен кредит и
3
анекса към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението-15.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-28330.35 евро-просрочена непогасена договорена лихва, начислена за
периода 09.12.2015г.-06.07.2020г., дължима на основание т.1.6 от договора за
кредит;
-1952.68 евро-просрочени наказателни лихви за периода 11.01.2016г.-
12.03.2020г., дължими на основание Раздел I, т.1.7 от договора за кредит;
-100.53 евро-просрочени наказателни лихви за периода 14.05.2020г.-
06.07.2020г., дължими на основание Раздел I, т.1.7 от договора за кредит;
-140.44 евро-законна лихва върху главницата, начислена за периода
07.07.2020г.-14.07.2020г.;
-1264 евро-непогасени комисионни управление за 2016г., 2017г., 2018г.
и 2019г. в размер на по 316 евро годишно, дължими на основание Раздел I,
т.1.8.2.2 от договора за кредит
-380.14 евро-разноски за подновяване на ипотека;
-120лв., с еврова равностойност от 61.36 евро-разноски за връчване на
покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Претендират се деловодни разноски.
Банковата сметка, по която може доброволно да се плати задължението
е IBAN: BG90FINV915010PAL0ANFL.
В исковата и уточняващата, молби се твърди, че между “МКБ
Юнионбанк АД, с ЕИК *********, чийто универсален правоприемник се
явява ищецът, и ответниците на 05.08.2010г. е сключен Договор за ипотечен
кредит “Домът“ №92/05.08.2010г., изменен и допълнен с Анекс №1 от
03.05.2012г.. твърди се, че по силата на въпросният договор, на
кредитополучателя Н.Г. и солидарния длъжник Г.В., при условията на
солидарна отговорност е предоставен на банков кредит в размер 67000 евро,
който е усвоен в пълен размер по сметка с IBAN: ******* /нов
IBAN:*******/, открита на името на кредитополучателя, на два транша,
съгласно чл.1.5 от договора, както следва: на 10.08.2010г. в размер на 60000
евро и на 23.12.2010г. остатъка от 7000 евро. Сочи се, че кредитът следва да
се погаси, чрез 312 броя месечни анюитетни вноски, включващи лихва и
главница, като крайният срок за погасяване на всички задължения е
4
15.09.2036г. Сочи се, че съгласно т.1.6.1 от договора за ползвания кредит за
първата година от срока на действие на същия, се дължи годишна фиксирана
лихва в размер на 10.50 %, а след това непогасената част от главницата се
олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия
шестмесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 925 базисни точки, но
общо не по-малко от 10.50 %. Твърди се, че с Анекс №1 от 03.05.2012г. е
договорено намаляване на договорения лихвен процент при ползване на
услугите, предоставени с пакет от банкови услуги с наименование “Пакет
Удобство плюс“. Поддържа се, че съобразно уговореното в т.1.7 от договора
за кредит при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата, върху
просрочената част от нея се дължи наказателна лихва, включваща лихвата за
редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки начисляван на годишна база.
Поддържа се, че към 14.07.2020г. е било просрочено плащането на 54 вноски
съгласно Приложение №1-погасителен план към Договора за кредит и
Приложение №2-погасителен план към Анекс №1, като кредитът е в
просрочие от общо 1647 дни, считано от 11.01.2016г. Сочи се, че основание
т.8.2 във връзка с т.8.1.2 от договора за кредит при наличие на просрочени
плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ето
защо банката е обявила задълженията по кредита за изцяло и предсрочно
изискуеми, за което е уведомила надлежно кредитополучателя Н.Г., чрез
Писмо-уведомление на 28.08.2018г., връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК
чрез ЧСИ с рег.№892 при КЧСИ, както и солидарния длъжник Г.В., чрез
Писмо-уведомление връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез ЧСИ с рег.
№892 при КЧСИ. Твърди се, че тъй като длъжниците не са платили
просрочените задължения по договора за кредит в предоставения им срок за
доброволно изпълнение, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 07.07.2020г. Твърди се, че на основание Раздел I,
т.1.8.2.2 от договора за кредит, се дължи годишна комисиона за управление в
размер на 316 евро, като същата не е погасена за 2016г., 2017г., 2018г. и
2019г., съответно дължими са общо 1264 евро. Твърди се, че за обезпечаване
на вземането на, произтичащо от процесният договор, в полза на кредитора е
вписана договорна ипотека като на основание чл.6.2, Раздел II-Стандартни
условия по кредита необходимите разноски за учредяване, подновяване и
заличаване на обезпеченията, са за сметка на кредитополучателя. Поддържа
се, че общия размер на платените разноски за учредяване и вписване на
5
ипотеката е 566.27лв., чиято еврова равностойност възлиза на 380.14 евро.
Поддържа се още, че на основание чл. 78 от ЗЗД ответниците дължат и
разноските за връчване на покани за предсрочна изискуемост на ответниците
чрез ЧСИ, чиито конкретен размер е 120лв. или 61.36 евро. Сочи се, че за
събиране на вземането си по договора за кредит, на 15.07.2020г. банката
депозирала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2
ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№8158/2020г. на ВРС. Сочи се, че съдът е
уважил искането и е издал в полза на ищеца исканите Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изп.дело
№20207190401260 по описа на ЧСИ с рег.№719 при КЧСИ като в хода на
изпълнителното производство не са постъпвали суми за удовлетворяване
вземането. Твърди се, че тъй като връчване на заповедта за изпълнение на
длъжниците е станало при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищецът се е
породил интерес да предяви настоящият иск за установяване на вземането
срещу ответниците. С уточняващи молби е извършена пълна
индивидуализация на претендираните като общ размер вземанията за лихви
по отделно за съответните периоди и главници.
С постъпилият отговор на исковата молба от името на , се поддържа
становище за неоснователност на претенциите, като се оспорва
фактическото получаване на ответницата на договореният кредит в размер
67000 евро. На следващо място се оспорва сбъдването на условията за
настъпване на предсрочна изискуемост визирани в чл.8 от договора, като в
условията на евентуалност се поддържа, че кредитополучателят не е
информиран за това на предвидения в договора адрес за кореспонденция,
който съгл. чл.1.15., б.“б“ за кредитополучателя е Гърция, Санторини, Ия-
Тира, п.к.84702. Поддържа се още представените от ищеца доказателства за
връчване на покана до ответницата, отправена до други адреси, на
територията на РБ, не отговарят на условията на чл. 47 от ГПК за редовно
връчване. Оспорва се и редовността на връчването по отношение на
солидарния длъжник Г.В., като се сочи, че по отношение на солидарния
длъжник г-н A. H. изобщо не е отправяна покана. Ето защо се поддържа, че не
е настъпила претендираната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита. На
следващо място, се оспорва да са наличието на материалните предпоставки за
настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като се претендира
6
възнаграждение /лихва/, която е начислена в нарушение на разпоредбите на
чл.1.6. от договора и чл.4 от Анекс №1. Сочи се, че сумата за главница и
лихва, посочена в ИМ за произволно избран период, е различна от сумата,
посочена за същия период в погасителния план към Анекс №1. Поддържа се,
че липсва яснота за механизма или методика на формиране на лихвата и кои
обстоятелства са наложили подобно изменение на лихвата /чл. 5 от Анекс
№1/, както и дали това е обявено на останалите страни по договора по
предвидения ред в чл.7 от Анекс № 1 с връчване на нов погасителен план. На
следващо място се поддържа, че клаузата на чл.1.6 от договора относно
формиране на възнаграждението на кредитодателя, е неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, поради което евентуално нарушение от страна на
кредитополучателя, състоящо се в забавено или липса на плащане на
определена вноска, в много голяма степен се дължи на некоректното
поведение на кредитодателя при формиране на собственото си
възнаграждение, като неоснователно претендира такова в определено
завишен размер, надвишаващо значително размера на печалбата му, за която
са се съгласили с кредитополучателя към момента на сключване на договора.
Твърди се, че клаузата, която допуска изменение на възнаграждението
/лихвата/ само в посока нагоре, независимо че стойността на 6 мес. EURIBOR
би могла да се промени и в посока надолу от посочената в чл. 1.6.3 от
договора стойност от 1%, е в нарушение на правилата за добросъвестност,
води до неравновесие между правата и задълженията на страните, и е във
вреда на потребителя. Твърди се, че в процесния период 6 мес. EURIBOR е
достигал стойност под минус 0.5 %, което формира разлика от 1.5 % пункта
по-висока печалба за търговеца над и без това надвишававащата значително
пазарните нива на лихвите по ипотечни кредити в този период надбавка от
925 базисни точки, съответно на 9.25 %. Поддържа се, че при отсъствието на
тази клауза, за кредитополучателя вероятно не би станало невъзможно да
обслужва кредита и че причина за неизпълнението, са извънредно завишени
нива на възнаградителна лихва, определена едностранно и некоректно от
страна на кредитодателя по смисъла на чл.83 от ЗЗД. Ето защо се поддържа,
че клаузата на чл. 1.6.2., с която се определя размер, не по-малко от 10.5 % е
нищожна, на основание чл.143 от ЗЗП, респективно чл.3, ал.1 от Директива
93/13/ЕИО. Поддържа се, че изложеното се отнася и до изменението и
допълнението с клаузата на чл.4 от Анекс №1, с което се определя
7
намаляване на надбавката от 8 % /съответни на 800 базисни точки/, а клаузата
за определяне на минимален праг на възнаградителна лихва от 9.25 % е
неравноправна, в нарушение на пазарни правила, и утвърдени професионални
и етични търговски практики.на следващо място се поддържа, че клаузата
относно формиране на наказателна лихва е неравноправна, съответно
нищожна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. В условията на евентуалност се
поддържат доводи за приложимост на разпоредбата на чл.86, пр.2 от ЗЗД до
размера на действително претърпени вреди от страна на кредитора, да бъде
начислена като неустойка наказателна лихва над размера по ЗЗД. Оспорва се
размера на претендираната главница от 63199.48 евро, като се поддържа, че
ако се приложи действително уговорения процент на възнаградителна лихва,
ще се установи, че кредитополучателят е изплатил главница в по-голям
размер. По изложените съображения се оспорва дължимостта
претендираните договорена лихва в размер на 28330.35 евро, наказателна
лихва в размер на 1952.68 евро, 100.53 евро и 140.44 евро. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност за лихвите начислени преди
15.07.2017г., т.е. 3 години преди датата на депозиране на заявлението по
чл.417 ГПК. Оспорва се размера на претендираните комисионни за
управление, тъй като същият зависи от коректното прилагане на лихвеният
процент, съответно изчисляване на лихвата и размер на погасена главница за
съответната година. Оспорват се исковете за разноски за подновяване на
ипотека в размер и за разноски за връчване на покани, тъй като направата на
тези разноски не е доказана, нито пък е уговорена в договора за кредит, за да
се възложи в тежест на кредитополучателя. Поддържа се, че таксите по
връчването, са изцяло за сметка на ищеца, защото изцяло в негова
отговорност е как ще изпълни задължението си по уведомяване, както и дали
и при какви цени ще използва услуги на трети лица. Ето защо се поддържа, че
няма основание ищецът да ги претендира от кредитополучателя, дори
последния действително да е в неизпълнение.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.121, и
сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и
8
факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищецът, следва да установи наличието на твърдяното
облигационно правоотношение, а имено договор за кредит, по който
ответниците имат качеството на неизправни длъжници, настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането, както и да ангажира доказателства за
размера на претенциите си. Ответникът следва да установи, че е налице
погасяване задължението по договора за кредит или обстоятелства
изключващи дължимостта на претендираните суми.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеца, писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
задачите формулирани от ищеца в исковата молба и допълнителните такива
посочени в отговора на ИМ.
Определя депозит за възнаграждението и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата, в размер на 400лв., вносими от ищеца, в
едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок се
представят доказателства за внасянето му.
Определя за вещо лице Радослав Станчев, което да се призове след
представяне на доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по
делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка
страна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№261/2021г. на ОС Варна за
разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2022г. от 14.15 часа , за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да
заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд
Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при РС
9
Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора
Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и
на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по
взаимноизгоден и приемлив начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че
приключването на спора по този ред, ще съкрати продължителността на
делото и ще доведе до окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като
същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10