Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр.Радомир, 23.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, наказателна колегия, ІІ
състав, в публичното заседание на 1 април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Районен съдия: А. Игнатов
при участието на
секретаря В. К., изслуша докладваното от
съдията административнонаказателно дело
N 29 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./30.11.2020 г.,
на Началник сектор към ОДМВР- П., сектор „П. полиция.
Наказателното постановление е обжалвано в
срок от жалбоподателя и по изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно
заседание обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган Началник сектор към ОДМВР- Перник, сектор „Пътна полиция“,
не е изпратил представител в съдебно
заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва
да бъде оставена без последствие, като наказателното постановление бъде
потвърдено.
Районна прокуратура- Перник не е изразила
становище по жалбата и редовно уведомена не е изпратила представител в съдебно
заседание.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и
18 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът
следва да се произнесе по същество. Същата е основателна по следните
съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподатела П.Е.П. е ката е ангажирана със съставянето на Акт № ./28.18.2020
г. за установяване на административно нарушение, от А.З., на длъжност „мл.автоконтрольор“
при ОДМВР- П.. Според констатациите в същия, на 28.10.2020 г., в 17.55 ч. в гр.Р., на път І-6,. км.67,
с посока на двиене от град К. към град П., жалбоподателят управлява собственият
си лек автомобмил "Ф.П.“ с регистрациоген номер С . ХХ и при извършента
гроверка срещу бензисстащия „Л.“ се установило, че автомобилът е технически
неизправен /неизправно шумозаглушително устройство/.
Разпитани в качеството на свидетели актосъставителят А.З.
и свидетелят по акта Б.Г. поддържат констатациите по същия. Според
актосъставителя А.З. на въпросната дата е бил на работа с младши автоконтрольор
Б.Г.. При осъществяване на контрол на пътното движение, установили въпросния
автомобил с посока на движение, от гр.Кюстендил, към гр.Перник, при
бензиностанция „Л.“ в гр.Р.. Поради наличие на полицейска операция на
шумозаглушителни устройства работили по тази линия. Проверяваният автомобил бил
установен с нарушеното шумозаглушително устройство и бил съставен акт. Същият
бил подписан от свидетеля и от водача.
Според свидетеля по акта Б.Г., с колегата А.З. работели
по линия на контрол на Р., където забелязали движещ се автомобил с по силен шум
от нормалното. Спрярли го за проверка на ул.“Р.Д.“ в гр.Радомир и при
проверката се установило, че водач е жалбоподателят. При разговор с него той
отворил предния капак на автомобила и се оказало, че шумозаглушителното
устройство му е спряло да работи и се получавали газове. Поради трудната работа
не можел да го отстрани. Били му разяснени правата и му би съставен АУАН.
При съставянето на АУАН същият бил подписан от
актосъставителя, от свидетеля по акта и от жалбоподателя, без възражения от
последния.
Въз основа на така съставения АУАН, Началник сектор към ОДМВР- П., сектор
„П. п.“, упълномощен с ./14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, издал
обжалваното наказателно постановление № ./30.11.2020 г., с което на жалбоподателя
П.Е.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание по
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв.
От правна страна.
Като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно чл.42, т.5, ЗАНН,
в АУАН е посочен чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП. Текстът постановява, че движещите се
по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Отговорността на жалбоподателката е ангажирана по чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП. Текстът гласи: „Който
управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста
лева – при констатирани значителни неизправности.
Видно от фактическата обстановка, подкрепена от
доказателствения материал по делото, деецът е управлявал технически неизправно
МПС, с което формално е извършил нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Фактическата техническа неизправност на автомобила обаче не съответства на
юридическата такава. Разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП изчерпателно регламентира
в кои случаи едно МПС е технически неизправно и сред тях не е такова с „повредено
шумозаглушително устройство”. С други думи обективното наличие на техническа
неизправност не винаги води до юридическа санкция за това. Очевидно
неизправното шумозаглушително устройство може да стане причина за нарушаване на
нормите за допустимост на шум, но не застрашава сигурността на движението.
Поради тази причина посочената в наказателното постановление норма е неотносима
към извършеното деяние и тъй като в закона не е предвидено санкциониране на
управлявано моторно превозно средство с посочената техническа неизправност, то
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено и на това основание. Не е отразено също и въпросната
неизправност до каква степен е оказала
въздействие на околната среда и в какво се изразява това въздействие. Не са
посочени данни сочената неизправност по какъв начин е засегнала безопасността
на превозното средство или да е представлявала риск за останалите участници в
движението, за да се приеме,че констатираната неизправност попада в хипотезата
на „значителни неизправности”, в каквато насока е изискването на параграф
6 т.72. от ДР на ЗДП (нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.) съгласно която "Значителни неизправности", включително
при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в
движението по пътищата, както и други по- значителни несъответствия.
Спецификата на законоустановеността на това нарушение се изразява в това, че
същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически
и логически анализ с разпоредбите на чл.101 от ЗДвП и чл.9, 10 и 11 ППЗДвП. В
чл.10, т.10, б.„б“ от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС, чието
ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности. Разпоредбата
на чл.10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при
наличието на които моторните превозни средства следва да се смятат за
технически неизправни. Сред изброените такива липсва формулировка, изразяваща
се в "неизправно шумозаглушително устройство", като единствено в
чл.10, т.10, б."б" от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е
МПС, чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни
стойности. По делото не се установи от страна на административния орган да са
извършвани замервания и проверка за съответствието на нивото на шума с
допустимите стойности, за да се приеме, че е налице основание за налагане на
административно наказание. Напротив, самият административен орган позовавайки
се на констатациите в съставения АУАН е имал предвид, че нарушението е именно
за управление на МПС с неизправна шумозаглушителна уредба. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се
установи, че не е била извършена техническа проверка относно изправността на
шумозаглушителната уредба и не е замервана силата на шума. Констатирано е само,
че при отваряне на предния капак на автомобила се оказало, че
шумозаглушителното устройство е спряло да работи и се получавали газове, което
само по себе си не може да обоснове твърдение за това дали е налице
съответствие на шума с допустимите стойности. Не са посочени и описани
доказателства потвърждаващи твърдяното нарушение. Не е посочена и наредбата
според която наказващият орган твърди, че е установил значителна неизправност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящият
случай жалбата се явява основателна и наказателното постановление следва да се
отмени в цялост, поради което и на основание чл.63, ал.1, изр.І-во, пр.ІІІ-то от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./30.11.2020 г., на
Началник сектор към ОДМВР- П., сектор „П. п.“, упълномощен с ./14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя П.Е.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание по чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- Перник, на основанията, предвидени в
Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на
страните.
Районен
съдия: