Р Е Ш Е Н И Е
№ 98 / 17.5.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………Д.Е. ……............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......885.........по
описа за............2012................година
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявените от ищецът В.А.Д. обективно
съединени искове против ЕТ Е.- Д.Ч. *** представляван от Д.К.Ч. които са както следва : иск по чл. 128 т.2 от КТ във връзка с чл. 124 от КТ и по чл.
224 ал.1 от КТ , всички искове във
връзка с чл. 86 от ЗЗД с които ищецът В.А.Д. моли съда да постанови решение с което да
осъди ответния ЕТ Е.- Д.Ч. *** да му заплати неизплатените му основни и
допълнителни трудови възнаграждения и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск дължими се по трудов договор № 11
от 25.11.2011 година за периода от
25.11.2011 г. до 31.01.2012 г. в
размер на общата сума от 5 693, 29 лв. от която : сумата от 5 653, 29
лв. неизплатени основни и допълнителни трудови възнаграждения и сумата от 40 лв. представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за същия период , ведно
с мораторната лихва за забава върху
горепосочените главници в размер на сумата
от 374, 05 лв. за периода от 01.12.2011
г. до датата на завеждането на исковата молба в КРС – 29.08.2012 година, като същият
ищец моли съда с решението си по
настоящото дело да осъди ответния ЕТ Е.-
Д.Ч. *** да му заплати и всички направени от него по делото съдебни
разноски по настоящото съдебно производство .
В съдебно заседание така предявените претенции
се поддържат от ищецът чрез процесуалният
му представител и се иска тяхното
уважаване изцяло така както са предявени .
Ответната
страна в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е направила писмен отговор на исковата молба с която са предявени срещу
нея горепосочените искове като в същия оспорва
изцяло твърденията на ищеца в
исковата му молба като неотговарящи на
действителното фактическо положение –
това, че никога не е била работодател на ищеца
и затова и счита така предявените искове
за допустими за разглеждане , но за изцяло неоснователни и моли съдът да
ги отхвърли изцяло .
В
съдебно заседание ответната страна редовно призована не се явява неин законен или
процесуален представител и същата не взема
становище по повод на предявените искове срещу нея .
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Не се спори между страните по настоящото дело , а е и видно от приетият като доказателство по
настоящото дело в препис и оригинал трудов договор № 11
от 25.11.2011 година сключен между ищецът В.А.Д. и ответната страна ЕТ Е.- Д.Ч., , че ищецът В.А.Д.
е работил по трудово правоотношение по силата на горепосочения трудов
договор на длъжността шофьор тежкотоварен автомобил , начиная от 25.11.2011
година до 31.01.2012 година , като трудовото
му правоотношение е било прекратено, като съдът намира, че това отговаря на фактическото положение установено
с приложените по делото и други писмени
доказателства. Този така установен факт се подкрепя и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Георги П. Георгиев и Веселина Т.
Георгиева , чиито показания като неоспорени от другите събрани по настоящото
дело доказателства , съдът приема за достоверни и ги кредитира като такива .
Същите свидетели освен това твърдят в съдебно заседание , че ищецът е работил като международен шофьор във
фирмата на ответника и е извършвал с тежкотоварен автомобил МАН и е извършвал
превози на товари с него в Испания, Франция и Германия.
Ищецът претендира , както бе посочено по- горе съдът
да осъди ответния ЕТ да му заплати неизплатените му основни и
допълнителни трудови възнаграждения и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск
дължими се по трудов договор №
11 от 25.11.2011 година за периода
от 25.11.2011 г. до 31.01.2012 г. в размер на общата сума от 5 693, 29 лв.
от която : сумата от 5 653, 29 лв. неизплатени основни и допълнителни
трудови възнаграждения и сумата от 40
лв. представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за същия
период , ведно с мораторната лихва за забава върху горепосочената
главница в размер на сумата от 374, 05
лв. за периода от 01.12.2011 г. до
датата на завеждането на исковата молба в КРС – 29.08.2012 година . Съдът
намира, че претенциите се явяват допустими за разглеждане и като такива следва
да бъдат разгледани по същество.
Видно
от горепосоченият трудов договор ответникът се е задължил да заплаща на ищеца
ежемесечно трудово възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. , както и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 14, 4 %
.Следователно само на това основание – съществуващото валидно между тях трудово
правоотношение ответникът дължи на ищецът
заплащане на горепосоченото трудово възнаграждение за процесния период –
25.11.2011 година до 31.01.2012 година включващо основното и допълнителното му трудово възнаграждение .
Видно от приложените и приети като доказателства по настоящото дело товарителници и тахографски шайби , както и
от показанията на горепосочените свидетели , а също и от двете заключения на вещото лице К.Д.А. по назначеното по делото съдебно-
счетоводна експертиза , които като неоспорени от страните по настоящото дело
съдът е приел като абсолютни доказателства по делото , е че се установи по един несъмнен начин , че ищецът В.Д. е извършвал в процесния период
транспортни курсове на товари с товарен автомобил МАН с рег. № С 9646 ХР за ответника по
дестинации в гр. Памплона Испания , гр.
Бремен Германия гр. Хамбург Германия и
през Франция . Същото вещо лице посочва, че
при извършена проверка на
ответника е установило , че ответната страна
от 2008 година включително и за процесния период няма съставени и
заведени в счетоводството й каквито и да било
документи , включително и
заповеди за командировки, трудови договори и други подобни и съответно няма за
същия период извършвани начисления и плащания
във връзка с трудови договори като по този начин претендираните в настоящото производство трудови
възнаграждения и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск не са
изплатени на ищеца . Същото вещо лице обаче посочва , че при извършената проверка в ИА „ Автомобилна администрация „ гр. Бургас е установило , че на фирмата ответник
ЕТ Е.- Д.Ч. е бил издаден лиценз за извършване на товарни превози в страната и чужбина № 1928 със срок на валидност на същия лиценз
до 31.12.2011 година , като в този лиценз се записват броя на автомобилите с които превозвача ще извършва съответните превози на товари в страната и
чужбина , но не се записват техните
регистрационни номера . Същото вещо лице посочва освен това и че в
посочените копия от международните товарителници / ЧМР / и приложените шайби от
тахографи се установява по един категоричен начин, че за процесния период
товарните курсове за извършени с товарен автомобил МАН с рег. № С 9646 ХР с водач на същия –
ищецът по делото , като на две от същите товарителници в графата „ превозвач
„ е поставен печатът на фирма Е. –
2 ЕООД , която е собственост на
ответника Д.Ч. , на което дружество ИА „
Автомобилна администрация „ гр. Бургас е
издала също лиценз за извършване на товарни превози в страната и чужбина № 8807 от дата 21.03.2012 година и което дружество е закупило горепосочения
товарен автомобил. Следователно въз основа на горепосочените факти, съдът стига
до извода си , че ищецът е извършвал дейността на която е назначен от ответника
- шофьор на тежкотоварен автомобил за
процесния претендиран период , като е извършвал тези превози в страни от
Европейския съюз – Испания , Франция и Германия , но не е получил дължимите му
се трудови възнаграждения – основни и допълнителни , като умишлено не е водил съответната отчетност затова .
Същият ответник дължи на ищеца и съответните пари за командировки посочени от
ищеца в исковата му молба съгласно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Наредбата
за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници и чл.чл. 15, 17 , 18 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина съгласно приложение № 2 към същата последна наредба.
Това е така тъй като същите командировъчни се дължат на ищеца , макар и ответника
напълно неправомерно да не е издал съответната заповед за командировка . С оглед на тези неизпълнени от ответната страна задължения
, съдът намира, че ищецът не е получил горепосочените дължими му се
процесни трудови възнаграждения вкл. и командировъчни , които му се дължат от
ответната страна . В случая се установи по един несъмнен и безспорен начин, че
ищецът е бил в трудови правоотношения по силата на валидно сключен трудов
договор с ответния ЕТ до 31.01.2012
година и дотогава е полагал дължимия се от него труд в същото .До същата дата
ищецът е престирал работната си сила в ответния ЕТ и поради това последният му дължи изпълнение
на неговите задължения по трудовото правоотношение – да му плати уговореното между страните трудово възнаграждение
за горепосочените претендирани месеци и то по начина уреден императивно в
разпоредбата на чл. 270 ал.3 от КТ – лично по ведомост или срещу разписка или
по писмено искане на работника или служителя – на неговите близки , като е
уреден и последен начин на плащане на трудовото възнаграждение – по писмено
искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение да се превежда на
влог в посочена от него банка. Тъй като такива не бяха представени по вина на
ответния ЕТ , то съдът намира, че ищецът
не е получил дължимите му се и
претендирани от него трудови възнаграждения посочени по- горе . По този начин
съдът намира, че ответния ЕТ Е. - Д.Ч. следва
да бъде осъден до заплати на ищецът В.Д.
претендираните от него трудови
възнаграждения за месеците ноември и декември 2011 година и за месец януари 2012 в размер на претендираната
от него обща сума в размер на 5 693,
29 лв. от която : сумата от 5 653, 29 лв. неизплатени трудови
възнаграждения вкл. и командировъчни пари и сумата от 40 лв. обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2011 и 2012 година – процесния период , като
по този начин същи иск като напълно основателен и доказан следва да бъде уважен
изцяло . Ответното дружество по
отношение на тези възнаграждения е изпаднало в забава за плащането им считано
от 01.12.2011
година и оттогава дължи мораторна лихва , която за периода от 01.12.2011
година до датата на завеждането на исковата молба в КРС – 29.08.2012
г. е в размер на сумата от 370,09 лв. ,
като ответния EТ следва също да бъде осъден да я заплати на ищеца. В
останалата й част до пълния й предявен размер от 374, 05 лв. тази претенция
като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.По този начин тези
претенции – главна и акцесорна в горепосочените им размери като основателни и доказани следва да бъдат
уважени.
С оглед
на уважаването на претенциите предявени от ищецът по делото то съдът намира, че ответния ЕТ на основание чл. 78 ал.1 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати на ищецът направените от него съдебни разноски по делото
съразмерно уважените части на исковете й в размер на сумата от 643, 50 лв.
Освен
това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Държавата
държавна такса в размер на 326, 13 лв.
за предявените главни и акцесорни претенции които са уважени, сумата от 110 лв.
представляваща направените от Държавата съдебни разноски по настоящото дело , както и допълнителна държавна такса в размер
на по 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми,
които суми следва да се преведат по сметката
на Районен съд Карнобат .
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК съдът намира, че следва да допусне предварително
изпълнение на решението в осъдителните
му части на присъдени трудови възнаграждения и обезщетение за работа.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЕТ Е. – Д.Ч. със седалище и
адрес на управление гр. Карнобат , обл.
Бургаска ул. 9 -ти септември № 48 с ЕИК ********* представляван от Д.К.Ч. с ЕГН ********** ***-ти септември № 48 да
заплати на В.А.Д. с ЕГН **********
с постоянен адрес гр. Стара Загора ул. Любен Каравелов № 24 вх. А ет. 3 ап. 31 , същият с процесуален представител и
съдебен адрес адв. И.Т. *** офис 10 неизплатените му основни и допълнителни трудови възнаграждения включително и
командировъчни пари и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2011 и
2012 година , дължими се по трудов
договор № 11 от 25.11.2011 година за периода от 25.11.2011 г. до 31.01.2012 г. в размер на общата сума от 5 693, 29 лв.
от която : сумата от 5 653, 29 лв. неизплатени основни и допълнителни
трудови възнаграждения вкл. и командировъчни пари за месеците ноември 2011
година , месец декември 2011 година и месец януари 2012 година и сумата от 40 лв. представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за същия период , ведно с мораторната лихва за забава върху горепосочената
главница в размер на сумата от 370, 09
лв. за периода от 01.12.2011 г. до
датата на завеждането на исковата молба в КРС – 29.08.2012 година, , като ОТХВЪРЛЯ
акцесорната претенция за мораторна лихва върху същите в частта й до пълния й предявен
размер от 374, 05 лв., като неоснователна и недоказана.
НА ОСНОВАНИЕ
чл. 242 ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението в горепосочените му осъдителни
части за присъдени трудови възнаграждения и обезщетение за работа .
ОСЪЖДА ЕТ Е. – Д.Ч. със седалище и
адрес на управление гр. Карнобат , обл.
Бургаска ул. 9 -ти септември № 48 с ЕИК ********* представляван от Д.К.Ч. с ЕГН ********** ***-ти септември № 48 да
заплати на В.А.Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Стара Загора ул. Любен Каравелов № 24 вх. А ет. 3 ап. 31 , същият с процесуален представител и
съдебен адрес адв. И.Т. *** офис 10 сумата
от 643, 50 лв. представляваща направените от него съдебни
разноски по настоящото дело , съразмерно уважените предявени от него горепосочени искове .
ОСЪЖДА ЕТ Е. – Д.Ч. със седалище и
адрес на управление гр. Карнобат , обл.
Бургаска ул. 9 -ти септември № 48 с ЕИК ********* представляван от Д.К.Ч. с ЕГН ********** ***-ти септември № 48 да заплати
на Държавата сумата от 326, 13 лв. представляваща
държавна такса, сумата от 110 лв. представляваща направените от Държавата
съдебни разноски по настоящото дело , както и сумата от по на 5 лв. държавни такси за издаването на всеки изпълнителен лист за
горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен
съд Карнобат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: