№ 33434
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110169121 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане, вх. № 209225/25.06.2024 г. от Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ – процесуален представител на ищеца И. К. Д. по чл. 248, ал. 1 ГПК
, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, като към определеното адвокатско възнаграждение се присъди и
полагащия се на адвокатското дружество ДДС в размер на сумата от още 80 лева
(облагане на сумата 400 лева с данъчна ставка в размер на 20 %).
Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно
присъдените разноски в полза на адвокатското дружество, предоставило безплатна
правна помощ на ищеца, като оплакванията се свеждат до това, че съдът не е включил
дължимото ДДС, като е определил и е присъдил адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищеца безплатно услуга. Позовава се на практика на ВКС в тази
насока, както и на НМРАВ. Обръща внимание, че по делото да представени
доказателства за регистрацията на дружеството по ЗДДС.
Ответникът по искането „Стик Кредит“ АД не е подал отговор в указания му
срок.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
С Решение № 11423/12.06.2024 г., е прогласена по предявения от по предявения
от И. К. Д. срещу „С. иск с правно основание иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за нищожна като
неравноправна клаузата на чл. 29 от договор за потребителски кредит №
834325/23.05.2022 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 4,50 лева за неизпълнението на задължението на потребителя да осигури
обезпечение. Ответникът „С. е осъден да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
ищеца сумата 4,50 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 1 лева от
19.12.2023 г., а върху сумата от 3,50 лева от 27.05.2024 г. до окончателното плащане,
представляваща заплатена без основание сума въз основа на нищожната клауза на чл.
1
29 от договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия №
834325/23.05.2022 г., сключен между страните. С решението ответникът е осъден да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ., с адрес: гр. София,
кв. „Манастирски ливади“ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна
правна помощ в производството пред СРС.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилото искане.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза
на процесуалния представител на страната, съдът е съобразил всички обстоятелства по
делото, с оглед конкретиката на случая – липсата на фактическа и правна сложност на
делото, вида и размера на предявените искове, тяхната обусловеност, срочното
разглеждане и приключване на делото без участие на представители на страните, а
също и служебно известния на съда факт, че конкретният ищец е инициирал пред СРС
над 150 производства с аналогичен предмет, като в същите е представляван от същия
процесуален представител, с оглед което и пълномощникът е добре запознат с всички
аспекти на делата от този вид.
От друга страна, определеният от съда за конкретното производство размер на
присъденото адвокатско възнаграждение за предоставената на страната безплатна
адвокатска услуга е съобразен с обстоятелството, че адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС, т.е. сумата от 400 лева включва и дължимите данъчни и
осигурителни тежести, като това е изрично посочено в мотивите на съдебния акт.
Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и
актуалната съдебна практика на ВКС (напр. Определение № 891 от 10.04.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 219/2023 г., Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1908/2022 г., I т. о., ТК , Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1990/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г.
по описа на ВКС и др.). Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в
Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение удовлетворява
критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички
релевантни за това обстоятелства, в това число и факта на регистрация на дружеството
по ЗДДС. Ето защо и искането за изменение на решението в частта за разноските
следва да се остави без уважение.
Не на последно място и с оглед доводите на процесуалния представител на ищеца
относно „остойностяването“ на труда на вещото лице и този на адвоката, съдът намира
за необходимо да подчертае, че доколкото по делото не е било отделено за безспорно
(предвид становището на ответника) каква сума е била заплатена във връзка с
процесния договор за кредит от страна на потребителя, то и съдът е ползвал
заключението на вещото лице единствено за установяване размера, за който тази
претенция е намерена за основателна. Следва също така на ищеца, чрез представителя
му, да се напомни, че искането за увеличаване на размера на предявения иск е
направено въз основа на установеното от вещото лице при извършване на експертното
изследване, доколкото съдът приема, че ищецът сам не е бил наясно каква сума с
точност е заплатил на ответника във връзка с това правоотношение. С други думи,
основателността на осъдителната претенция по размер е доказана именно посредством
заключението на експерта, прието по делото, а отговорите на вещото лице по
останалите въпроси, не са били необходими на съда, да се произнесе по приложението
на закона.
2
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
11423/12.06.2024 г., постановено по делото, в частта за присъденото в полза на
процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение, заявено с молба с вх. № 209225/25.06.2024 г., подадена от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, като бъде присъдена допълнително сума в размер на
още 80 лева.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3