№ 3027
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Виолета Йовчева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513528 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 43709 по описа за 2020 г. на СРС,
Трето ГО, 82-ри състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
„Софийска вода“ АД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове срещу Р. Д. И. и В.
Д. И., че ответниците дължат на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД по 1/3
част или общо сумата от 1150,58 лева, ведно със законната лихва от
17.06.2020 г. до окончателното плащане, представляваща стойност на
доставена и потребена вода за периода 06.07.2018 г. – 22.02.2020 г. за имот,
находящ се в гр.София, улица *******, клиентски № ********** и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от общо 85,62 лева – мораторна лихва за
периода 06.08.2018 г. – 22.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2020 г. по гр. д.
№ 24996/2020 г. по описа на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 1150,58 лева до пълния претендиран
размер от 5330,70 лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от
85,62 лева до пълния претендиран размер от 474,68 лева.
1
В тежест на ответниците/в полза на ищеца са възложени разноските в
заповедното и в исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците пред СРС- Р. Д. И. и В.
Д. И..
Решението се обжалва в частта в която претенциите по чл.422 ГПК
са били уважени.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. СРС се бил позовал на заключенията на съдебните експертизи, но от
същите се установявало само едностранното начисление на сумите.
Последните варирали непрекъснато. Липсвала обосновка на отделните суми.
Експертите не се били съобразили с действително отчетения разход за вода.
Същевременно се признава, че в имота няма монтиран и пломбиран водомер.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение всеки въззивник е уведомен на 28.06. 2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 12.07.2021 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенцията на ищеца е била отхвърлена,
решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение от 01.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 24996 по описа за 2020 г. на СРС, 82
състав, всеки длъжник е уведомен на 28.07.2020 г.
В срока по чл.414 ГПК всеки длъжник е подал възражение, с което е
оспорил вземането по така издадената в полза на заявителя, заповед за
изпълнение.
2
СРС е дал указания на заявителя по реда на чл.415, ал.1 ГПК, които са
достигнали до знанието на последния на 14. 08.2020 г.
Исковата молба е предявена на 10.09.2020 г., т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че след
изваждане на сумите, начислени от ищеца за периоди извън процесния, е
установена като задължение сумата в размер на 1725,87 лв. – главница за
ползвана вода. Всеки от ответниците притежавал по 1/3 от процесния имот, в
който потребителите били трима. Или всеки от ответниците бил задължен за
1/3 от общото задължение. Акцесорният иск е уважен за сумата от 85,62 лв.
при доказано задължение в общ размер за тримата потребители от 128,44 лв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Доводът на въззивниците, че ищеца не е установил реално потребеното
количество питейна вода е в противоречие с тезата им и безспорния по делото
факт, че в имота няма поставен и пломбиран водомер. Затова количеството на
потребена вода е изчислено на „база“ за трима живущи в жилището.
Противно на соченото от въззивниците, това количество е
установено от допуснатото, изслушано, прието по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-техническата експертиза, както и от това на
съдебно-счетоводната експертиза.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза
количеството потребена вода е начислявано „на база“ трима потребители.
Фактът, че в жилището няма сертифициран и пломбиран водомер, както вече
казахме по-горе, не се оспорва от въззивниците. Стойността на потребеното
количество вода е определена в съответствие с предоставените количества и в
съответствие с утвърдените от КЕВР, цени/виж л.49 от делото пред СРС/.
Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, е
установило, че липсва плащане на задълженията от страна на потребителите.
Противно на соченото от процесуалния представител на въззивниците,
по делото няма изслушана „четворна експертиза“ за която се твърди, че била
направила заключение „едно към гьотере“. Нещо повече, при положение, че
съдебните експертизи не са били оспорени в срока по чл.200, ал.3 ГПК докато
3
трае изслушването им, то направените в този смисъл доводи във въззивната
жалба се явяват преклудирани.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд е обсъдил
събраните по делото писмени доказателства, както и двете съдебни
експертизи и е достигнал до правилни правни изводи.
Спорът е решен възможно най-благоприятно за ответниците.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат и затова
обжалваното решение като правилно в обжалваната му част ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Въззивната инстанция намира, че изхода на спора в частта за
разноските не се променя.
Пред въззивната инстанция:
На въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемият не е сторил разноски поради което такива не му се
присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 43709 по описа за 2020
г. на СРС, Трето ГО, 82-ри състав, в частта в която се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Софийска вода“ АД, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове, срещу Р. Д. И. и В. Д. И., че ответниците дължат на ищеца
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД по 1/3 част или общо сумата от 1150,58 лева,
ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. до окончателното плащане,
представляваща стойност на доставена и потребена вода за периода
06.07.2018 г. – 22.02.2020 г. за имот, находящ се в гр.София, улица *******,
клиентски № ********** и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от общо
85,62 лева – мораторна лихва за периода 06.08.2018 г. – 22.02.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 01.07.2020 г. по гр. д. № 24996/2020 г. по описа на СРС, 82 състав,
както и в частта за разноските.
4
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5