РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Перник, 04.06.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри
състав, в закрито съдебно заседание проведено четвърти юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д.
№ 205/2020 по описа на ОС - Перник,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от глава тридесет и девета „ЗАЩИТА СРЕЩУ
ИЗПЪЛНЕНИЕТО”, Раздел I „Обжалване на действията на съдебния изпълнител” от
ГПК.
Образувано е по подадена жалба
ОТ: Б.Р.Г. със съдебен
адрес ***, ЕГН:**********, чрез пълномощника
й адв.С.Д. от АК-Перник
ПРОТИВ:
ПОСТАНОВЛЕНИЕ по чл.79 във вр. с. чл.78, ал.1 ГПК по изп.д. № 20201720400074.
по описа на СИС при ПРС.
Жалбоподателя
твърди, че с обжалваното постановление - държавният съдебен изпълнител бил
присъдил в полза на взискателя по изп.д.№ 20201720400074. по описа на СИС при
ПРС И.И.С. разноски по делото в размер на 440 лв. Счита постановлението за неправилно,
поради което и обжалва същото на основание чл.435, ал.2, т.7 и сл. ГПК и моли
да бъде отменено, като бъде осъден взискателя да заплати направените от него по
делото разноски. Твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №***, том **, peг. №***, дело
№359/2019 г. на нотариус №** - гр.П. бил
прехвърлила правото си на собственост върху процесния недвижим имот на Р. О. К..
Поради това към момента на образуване на изпълнителното производство не се
явявал легитимиран длъжник и не бил дал повод към същия момент за образуването
ми и не можел да носи отговорност за разноски по изпълнението. Независимо от
изложеното до разпореждането с имота по описания взискателката начин, а преди
това и нейният праводател винаги били ползвали необезпокоявано не само
разпределената им част от прилежащия терен, но и останалата част и никога не
били възпрепятствани за това.
В срока по чл. 436, ал.
3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя, с което счита жалбата за
неоснователна, предвид ново настъпили обстоятелства, а именно по негово искане
изпълнителното производството по изп.д. № 20201720400074. по описа на
СИС при ПРС било прекратено на осн чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК
Представени са мотиви от
ЧСИ М. С., в които се излага становище за неоснователност на жалбата. Посочва
се, че на 19.02.2020г. било получено постановление от длъжника за включени
разноски в изпълнителното производство, а именно 40.00 лв. държавна такса,
внесена от взискателя по делото и адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело в размер на 400.00 лв. на осн чл. 79 вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК. С молба
рег. № 1445/10.03.2020г. от страна на
взискателя И.И.С. от ***, чрез процесуалния й представител било депозирано
искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради което и на осн
чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК с Постановление от 11.03.2020г. на ДСИ делото било
прекратено включително и в частта за разноските.
Настоящият съдебен състав, след като
се запозна с представените доказателства по делото и прецени приложимото
право за да се произнесе взе предвид
следното:
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва разноските по
изпълнението. С т. 2 от ТР от 10.07.2017г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС
се прие, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размер на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. Касателно настоящия случай се обжалва Постановление
от 30.01.2020 г. на ДСИ при РС – гр. Перник по изп.д. № 20201720400074. по описа на
СИС при ПРС, с което са присъдени в полза на взискателя направени разноски в
хода на изпълнителното производство в размер на 440.00 лв., представляващи
внесени държавни такси и заплатено адвокатско възнаграждение.
В подадената жалба от страна на жалбоподателя се навеждат доводи, че тъй като с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №***, том **, peг. №***, дело №359/2019 г. на нотариус №** -
гр.П. била прехвърлена собственост върху процесния недвижим имот на Р. О. К.,
поради което той не се явявал легитимиран длъжник по образуваното изпълнително
производство.
Съгласно
правната теория и съдебната практика активната и пасивната легитимация в
изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист. Взискател може да бъде
само лицето, което изпълнителния лист сочи, като кредитор, а длъжник по
изпълнението може да бъде само лицето, което изпълнителния лист сочи, като
длъжник по вземането или като лице, отговарящо за него. Субективните предели на
изпълнителния лист разпростира своята сила върху страните в изпълнителното
производство, които са засегнати от способа, а не върху „страните по делото“,
поради което жалбоподателя Б.Р. в качеството си на посочен от изпълнителния
лист, въз основа на което е било образувано изпълнителното производство по
изп.д. № 20201720400074. по описа на СИС при ПРС - длъжник, независимо от
настъпилото преди образуването на самото изпълнително дело, прехвърляне на
собствеността на процесния недвижим имот, притежава процесуалната легитимация и
правния интерес да обжалва разноските по изпълнение възложени в нейна тежест.
Предвид изложеното Жалбата, насочена срещу Постановление от 30.01.2020 г.
на ДСИ при РС – гр. Перник по изп.д. № 20201720400074. по описа на СИС при ПРС
като депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
е подадена от процесуално легитимирано лице, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника,
освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл.433 ГПК, но не и
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство – чл.
79 ГПК. При наличието на тези изключения, сторените от взискателя разноски (или
невнесените от него такси в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ГПК) в
изпълнителното производство не се възлагат върху длъжника, а остават за сметка
на взискателя. Изключенията уреждат хипотезите, в които отпада общата
отговорност на длъжника по чл. 79, ал. 1 от ГПК за сторените от взискателя
разноски по изпълнението и те остават в негова тежест.
Касателно настоящия случай с постановление от 11.03.2020г. на осн. чл.433,
ал.1, т.2 от ГПК е прекратено изпълнителното производство по изп.д. № 74 / 2020 г. по описа на СИС
при ПРС по искане на взискателя, поради което и на осн чл. 79 от ГПК разноските
направени в хода на изпълнителното производство следва да останат за негова
сметка.
Следователно подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена
С оглед изхода на делото на осн чл. 78, ал.2 от ГПК в полза на
жалбоподателката Б.Р.Г. със съдебен адрес ***, ЕГН:********** следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса в размер на 25 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. по договор за правна защита и
съдействие от сериен № ***г.
Водим от изложеното след съвещание СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 30.01.2020г. на ДСИ
М. С. при РС Перник по изп.д. № 20201720400074. по описа на СИС при ПРС.
ОСЪЖДА И.И.С. с адрес *** и ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Р.Г. със съдебен адрес ***, ЕГН:********** сумата от 225.00 /двеста двадесет и пет лева/ представляваща
сторени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 437, ал.4, изр.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.