Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 165
гр.Свищов,
2.07.2019 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 03.06.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Таня Луканова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 322 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.
422 ал. 1 от
Ищецът К.О Р.
твърди, че между страните по делото бил сключен договор за наем /устен/
, по силата на който ищецът предоставил за временно и възмездно ползване на
ответницата О.В.К. собствения си недвижим имот, представляващ жилище,
апартамент, находящ се в жилищна сграда
в *****************, считано от 01.10.2016г.. Заявява, че бил договорен месечен наем в
размер на 300 лева, дължим на първо число на текущия месец, като консумативните
разходи за ел.енергия и вода били за
сметка на ползвателя – ответник. Посочва, че изпълнил точно задължението си по
договора като предал владението на ответницата към момента на сключване на
договора и същата ползвала жилището за периода от 01.10.2016г. до 01.04.2017г..
. Заявява, че в края на март 2017 година ответницата напуснала жилището, като
месечните наеми за месеците февруари и март 2017 година били незаплатени, чийто
общ размер бил 600 лева. Твърди ,че не били заплатени от ответницата и
консумативните разходи за вода и канал през целия период, през който
ответницата ползвала апартамента. Та общия размер на задълженията за вода и
канал били в размер на 150 лева за периода м. 10.2016г. до 31.03.2017г. и били
заплатени от ищеца. Разходите за ел.енергия също не били заплатени за периода
м. 12.2016г. до м. 02.2017г. , след което захранването било прекъснато от ЕВН.
Ищецът заплатил консумативните разходи, за което му били издадени фактура №
**********/31.12.2016г. на стойност 270,31 лева, фактура №
**********/31.01.2017г. на стойност 382,79 лева, фактура №
**********/28.02.2017г. на стойност 324,59 лева, фактура №
**********/13.07.2017г. на стойност 7,00 лева /за възстановяване на захранването/.
Посочва ,че съгласно разпоредбата на чл. 232 ал. 2 ЗЗД наемателя е длъжен да
плащан наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. Сочи, че поради незаплащане на дължимите суми,
подали заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като
по ч.гр.дело № 1056/2017г. на РС Свищов била издадена заповед за изпълнение за
сумата 1734,69 лева главница, представляваща наемно възнаграждение за
претендирания период, разходи за ел.енергия и вода, както и законна лихва в
размер на 35,24 лева, от които 18,79 лева върху главницата от 300 лева за
периода 01.02.2017г. до 13.09.2017г., 16,45 лева върху главницата от 300 лева
за периода от 01.03.2017г. до 13.09.2017г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането ,но им било указано да
предявят иск за установяване на вземането ,с оглед връчване на длъжника на
заповедта по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да
бъде прието за установено, че ищецът има
вземане от ответницата за сумата 600 лева -. Дължим наем за периода от
01.02.2017г. до 31.03.2017г., консумативни разходи за вода и канал общо в
размер на 150 лева, за периода м. 10.2016г. до 31.03.2017г., разходи за
ел.енергия в размер на 984,69 лева, за периода м. 12.2016г. до м. 02.2017г.,
законна лихва в размер на 35,24 лева , от които 18,79 лева върху главницата от
300 леда за периода 01.02.2017г. до 13.09.2017г. и 16,45 лева върху главницата от 300 лева за
периода 01.03.2017г. до 13.09.2017г.., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски за исковото и заповедно производство. В съдебно
заседание процесуалният му представител поддържа предявените искове. В хода на
устните състезания не взема становище.
Ответникът О.В.К. *** в дадения от съда срок е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва иска. Оспорва изложените фактически твърдения в
исковата молба. Твърди, че договор за наем между страните не бил сключва, а
дори и да е сключен, той не бил при твърдяните от ищеца условия, а ищецът не
изпълнил задължението си да предаде ползването на имота. Твърди, че на
02.05.2017г. ответницата получила покана , с която била поканена да заплати
наем за различен период от време, като независимо от това, че към момента на
подаване на поканата месец март бил изтекъл, то претенция за наем за този
период липсвала. Ответницата не била ползвала имота през месец март 2017
година. В хода на устните състезания не
взема становище.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 1056/2017г. по описа на Районен съд-Свищов,
ищецът в настоящото производство – К.О Р. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу ответника за дължими суми – неплатени наеми за два месеца – февруари и
март 2017 година, консумативни разходи и разходи за ел.енергия. Въз основа на същото е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 666/09.10.2017г. в полза на ищеца за
сумата 600 лева - неплатени з адва месеца наеми – за месеците
февруари и март 2017 година, 150,00 лева – консумативни разходи за вода и канал
за периода м. 10.2016г. до 31.03.2017г., 984,69 лева – разходи за ел.енергия за
периода м. 12.2016г. до м. 02.2017г. по
фактури: фактура № **********/31.12.2016г. на стойност 270,31
лева, фактура № **********/31.01.2017г. на стойност 382,79 лева, фактура №
**********/28.02.2017г. на стойност 324,59 лева, фактура №
**********/13.07.2017г. на стойност 7,00 лева, за сумата 35,24 лева , от които
18,79 лева върху главница от 300 лева за периода 01.02.2017г. до 13.09.2017г.,
16,45 лева върху гланица от 300 лева за периода 01.03.2017г. до 13.09.2017г. . Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 15.09.2017г., до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 35,39 лева - ДТ и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК чрез залепване
на уведомление. В
срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск.
Видно
от разписка № 04000607670845 от 13.07.2017г.
абонат с клиентски номер 2749160 е заплатил сумата 977,69 лева на ЕВН
България Електроснабдяване, съответно по фактури ********** - 270,31 лева, № ********** – 382,79 и
********** – 324,59 лева. От приложение към разписка № 04000607670845 за
фактура ********** се установи, че същата е за абонат – ищеца, с адрес ****************,
срок за плащане до 10.01.2017г. . Съгласно приложение към разписка №
04000607670845 за фактура ********** ,
същата е с посочен получател – ищеца и същия адрес като в цитираната
разписка, срок за плащане до 10.02.2017г.,
За същия получател и за същия адрес в гр. П. е и прилоеното приложение
към разписка № 04000607670845 за фактура **********, със срок за плащане до
10.03.2017г. . Установи се от разписка № 04000607670846 от 13.07.2017г., че
същата е издадена от Електроразпределение Юг за начислена на ищеца такса
прекъсване и възстановяване 7 лева, платима до 13.07.2017г., за същия адрес в П..
Видно
от квитанция от 1.09.2017г. ищецът е заплатил
60 куб. вода за периода октомври 2016 година до април 2017година.
Установи
се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63/2008г. на
Нотариус Х.Р.– Нотариус в района на РС П., че ищецът на 19.02.2008г. е закупил
недвижим имот имот в гр. П. - апартамент
12 от 79,31 кв.м. , на трети етаж, с адрес гр. П., ул. Нео Анхиало № 4.
Представена
от ответницата и приложена по делото беше покана за доброволно изпълнение от С.А.,
адв. П., упълномощени от ищеца, в качеството на собственик на апартамент 12, в
гр. ****************, с която ответницата била уведомена, че съгласно договор
за наем на описания недвижим имот от дата 21.07.2017 година, поради
неизпълнение на задълженията по договора, и е предоставен двуседмичен срок,
изтичащ на 16.05.2017 година да плати доброволно сумата по задължението, която
възлизала на 1507,69 лева, от която ел. енергия в размер на 977,69 лева към
дата 02.05.2017г., вода – 150 лева, 80 лева за повредено външно стъкло на фурна
и 300 лева неплатен наем за месец февруари, падежът на които вземания бил
изтекъл. Поканата е с дата 02.05.2017г. .
Разпитан
по делото беше св. С.А., посочен от ищеца. Същият заяви, че познава страните по
делото, а с ищеца са приятели. Видно от показанията му, ищецът притежава
апартамент в гр. П., който отдал под наем на ответницата. Този свидетел изнесе,
че бил упълномощен от ищеца да отдава апартамента под наем, затова и пуснал
обява , че апартамента се дава под наем и ответницата и съпруга й се
отзовали. Изнесе, че се споразумели да наемат апартамента през зимния период – от
октомври месец до май месец, като му платили в началото два наема по 300 лева,
като единия бил като гаранция. Този
свидетел заяви, че съгласно договореното, консумативите трябвало да ги заплаща
ответницата, като наемател на апартамента, а ищецът поемал кабелната телевизия
и интернета, с които условия ответницата се съгласила. Св. А.заяви, че
плащанията минавали през него, поради което бил запознат , че ответницата
заплащала консумативите за определен период, но в един момент се оказало, че
има неплатени сметки от 1000 лева към Енергото. Поясни, че когато отишъл да
попита защо е спрян тока, му казали, че са го спирали и друг път. Видно от
показанията му, задължението за плащане на водата и тока си било тяхно, на
наемателите, за което той им предоставил партидите и заминал за Ирландия за
известно време. Според показанията му ,при завръщането му , ответницата му
казала, че са финансово затруднени и
няма да може да плати наема за един месец, като той се съгласил , че като се
оправят финансово, тогава да платят. Изнесе още, че в един момент започнали
проблемите с плащанията, като ответницата изявила желание да се изнесат по-рано
от апартамента, а той им казал, да си платят сметките, но те отказали и
впоследствие токът бил прекъснат. Видно от показанията му, лично заплатил тока
и водата, защото иначе нямало да може да отдава апартамента под наем. Същият
заяви, че ответницата освободили апартамента март месец, като в един момент се
обадили и казали да отиде да вземе ключа, че се били изнесли, заявявайки
„мисля, че върнаха ключовете март месец, нямам
спомен като дата точно кога“, но заяви, че останали неплатени два наема.
Според заявеното от този свидетел, апартамента бил отдаден отново под наем чак
юни месец за летния сезон. Св. А.изнесе още, че когато започнали да търсят
дължимите суми от О. се оказало, че има още една жена, на която не били платили
наем и сметки, дори и изнесли част от мебелите й.
При тези данни от
фактическа страна, съдът намира предявения иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 232
ал. 2 от ЗЗД – установителен иск, за основателен. В производството по този иск,
ищецът цели да установи, че ответницата К. дължи сумата 600 лева -. Дължим наем за
периода от 01.02.2017г. до 31.03.2017г., консумативни разходи за вода и канал
общо в размер на 150 ева, за периода м. 10.2016г. идо 31.03.2017г., разходи за
ел.енергия в размер на 984,69 лева, за периода м. 12.2016г. до м. 02.2017г., за
които суми главница е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 666/09.10.2017г. по ч.гр.дело № 1056/2017г. на РС Свищов.
Искът е допустим, тъй като е предявен от заявителя в законоустановения срок,
при наличие на правен интерес, с оглед връчването на заповедта за изпълнение на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
За основателността на предявения иск, в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
налице твърдяното облигационно отношение между страните – договор за наем,
предмета на същия – отдаване под наем на апартамент в гр. ****************, ет.
3, месечния наем , който ответницата следвало да заплаща по договора съгласно
договореното, както и изпълнението на задълженията на ищеца по договора,
посредством предоставяне на ответника на въпросния апартамент за ползване,
както и задължение на наемателя съгласно договореното да заплаща консумативите
за наетия обект.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията си в отговора, както и да
докаже, че е погасил търсената сума.
По отношение на претенцията за
неизплатена наемна цена съдът намира, че е налице е хипотезата на чл.232 ал.2
предл.І във вр. с чл.228 ЗЗД. От събраните по делото доказателства –
показанията на св. А., покана от 2.05.2017г. се установи, че между страните е
бил сключен договор за наем на недвижим имот –апартамент 12 в гр. ****************
, ет. 3, като се
установи от показанията на същия свидетел, че
ползването на имота е продължило до март месец , като останали неплатени два
месечни наем в размер на 300 лева. До
прекратяване на наемното правоотношение договорът е произвел своето действие,
тъй като наемодателят е престирал дължимото по договора ползване на наетия имот.
Следователно наемодателят има право да получи наемната цена за периода, през
който договорът е действал и е пораждал своите последици, а наемателят дължи
заплащането на тази цена съобразно договореното между страните и разпоредбите
на чл.232 ал.2 и чл.228 от ЗЗД. Съгласно договора, месечния наем е в размер на
300 лева, установено от показанията на св. А.. Ответникът не представи доказателства
за плащане на наема за процесния период, поради което съдът приема за
установено, че е налице неизпълнение на основното задължение по договора за
наем от страна на наемателя, а именно заплащането на определената наемна цена,
поради което ищецът има право да претендира дължимата сума.
Ищецът е предявил претенции и за
неизплатените от ответника, консумативи за процесния период с правно основание
чл.232 ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.232 ал.2 предл. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща разходите,
свързани с ползването на вещта. Това задължение е залегнало и в сключения
договор за наем между страните, видно от заявеното от св. А.. Същият изнесе, че
договорката била ищецът да поеме разходите за кабелна телевизия и интернет, а
ответницата – разходите за ток и вода, с което наемателя се съгласил. За
установяване размера на дължимите суми по делото са представени цитираните
разписки , приложения към разписки и квитанции за заплатена сума за вода за периода октомври
2016 година до април 2017 година на обща стойност 1134,69 лева, от които 150
лева разходи за вода и 984,69 лева разходи за ел.енергия.По делото се оспорва, че ответника не е изпълнявал
задължението си да заплаща разходите, свързани с ползването на наетия имот, налице са възражения на ответника, но същия не само не
ангажира доказателства, опровергаващи твърденията на ищеца в тази насока, а и
не е оспорил представените от ищеца доказателства - разписки, приложения към
разписки и квитанция. Установи се от
показанията на св. А., че лично заплатил тока и водата за апартамента, защото в
противен случай, нямало отново да може да бъде отдаден под наем апартамента,
като неплатената от ответницата сума за електрическа енергия била около 1000 лева,
включително и такса за възстановяване на захранването, тъй като поради
неплащане на сметките токът бил прекъснат.
Ответницата не ангажира
доказателства, че е извършила плащане на тези
суми, което е в негова тежест, същата се явява неизправна страна по
облигационното правоотношение – договор за наем, поради което и предявеният иск
като основателен следва да бъде уважен, като се приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 600 лева -. Дължим наем за периода от
01.02.2017г. до 31.03.2017г., консумативни разходи за вода и канал общо в
размер на 150 лева, за периода м. 10.2016г. до 31.03.2017г., разходи за
ел.енергия в размер на 984,69 лева, за периода м. 12.2016г. до м. 02.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
След като не е изпълнил поетото към ищеца задължение по горецитирания договор за наем, като
не е престирал дължимата наемна цена, ответницата, е изпаднал в забава след изтичането на деня за изпълнение за всяко от
ежемесечните задължения. Не се оспорва от ответницата датата ,на която е следвало да се извършва
плащането на месечния наем в размер на 300 лева . Искът по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД се явява
акцесорен, и предвид уважаването на главния иск и безспорното установяване
неизпълнение на парично задължение по наемни отношения – неплащане на наемната цена за
месеците февруари и март 2017 година, то и този установителен иск за лихва се
явява основателен и следва да бъде уважен, но не в претендираните размери, които не се оспорват от
ответницата, но които размери на лихва
съдът изчисли с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на лихви
съответно в размер на 18,75 лева върху главница от 300 лева за периода
01.02.2017 година до 13.09.2017г. и в размер на 16,42 лева за периода
01.03.2017г. до 13.09.2017г.. Предвид това следва да бъде прието за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца законна лихва в размер на 35,17
лева , от които 18,75 лева върху главницата от 300 леда за периода 01.02.2017г.
до 13.09.2017г. и 16,42 лева върху
главницата от 300 лева за периода 01.03.2017г. до 13.09.2017г., като иска до
претендирания размер 35,24 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан..
Съдът, който разглежда предявен иск по чл.
422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното
производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В
този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно изхода на
исковото производство и уважаване на предявения установителен иск за вземането
за главница и
частично уважаване на иска за вземане за лихва, следва да бъдат редуцирани присъдени
на ищеца разноските за заповедното производство, а именно да бъдат присъдени разноски в
размер на 433,80
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Предявеният
от ищеца иск е уважен изцяло за установяване вземане за главница и е
уважен частично за установяване вземането за лихва. Предвид това
и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него съдебни разноски в хода на производството в размер на
435,39 лева , представляващи разноски за ДТ и заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.В.К. с ЕГН ********** ***, че дължи на К.О Р., роден на *** , с адрес ***, ул. *********, съдебен адрес *** *******, чрез адв. М.Х. сумата 600 лева /шестстотин лева/ - неплатен наем за периода 01.02.2017г. до 31.03.2017г., 150,00 лева /сто и петдесет лева/– консумативни разходи за вода и канал за периода м. 10.2016г. до 31.03.2017г., 984,69 лева/деветстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ – разходи за ел.енергия за периода м. 12.2016г. до м. 02.2017г. по фактури: фактура № **********/31.12.2016г. на стойност 270,31 лева, фактура № **********/31.01.2017г. на стойност 382,79 лева, фактура № **********/28.02.2017г. на стойност 324,59 лева, фактура № **********/13.07.2017г. на стойност 7,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 15.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 666 от 09.10.2017г. по ч.гр.дело № 1056/2017г. по описа на Районен съд Свищов.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.В.К. с ЕГН ********** ***, че дължи на К.О Р., роден на *** , с адрес ***, ул. *********, съдебен адрес *** *******, чрез адв. М.Х. сумата 35,17 лева – законна лихва , от които 18,75 лева върху главницата от 300 леда за периода 01.02.2017г. до 13.09.2017г. и 16,42 лева върху главницата от 300 лева за периода 01.03.2017г. до 13.09.2017г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 666 от 09.10.2017г. по ч.гр.дело № 1056/2017г. по описа на Районен съд Свищов, като до пълната претендирина сума в размер на 35,24 лева искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О.В.К.
с ЕГН ********** ***, да заплати на К.О Р.,
роден на *** , с адрес ***, ул. *********, съдебен адрес *** *******, чрез адв.
М.Х. сумата 433,80 лева /четиристотин тридесет и три лева и осемдесет
стотинки/– направени разноски
в хода на заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА О.В.К.
с ЕГН ********** ***, да заплати на К.О Р.,
роден на *** , с адрес ***, ул. *********, съдебен адрес *** *******, чрез адв.
М.Х. направените по делото разноски в размер 435,39 лева/четиристотин тридесет и пет лева и
тридесет и девет стотинки , представляващи разноски за ДТ и заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след
влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 1056/2017г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: