РЕШЕНИЕ
№ 2816
гр. Бургас, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120101786 по описа за 2022 година
Производството е образувано по претенцията на Х. В. М., ЕГН **********, адрес в
.........................., адрес за призоваване в .................................., чрез адв.Н.А., срещу К. К. Х.,
ЕГН **********, адрес в ..................................., за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 19 558,30 лева, с която сума ответникът неоснователно се обогатил, ведно
със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се в исковата молба, че между страните са били водени разговори ответникът
да инвестира в дружеството ..........................., регистрирано от ищеца, сумата от 10 000 евро,
срещу която да придобие дял от капитала на дружеството и да реализира печалба, под
формата на дивидент. Ищецът твърди, че на 02.01.2018 г. превел по личната банкова сметка
на ответника поисканата сума и признава че е бил вписан като съдружник. Твърди, че
считано от вписването не е получил никакви дивиденти, поради което и счита, че
ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка със сумата от 19 558,30 лева,
представляваща левовата равностойност на 10 000 евро. В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседания уточнява иска, като твърди, че придобитият от ищеца дял от
капитала на дружеството е в размер на 11 лв., а останалата сума никога не е била
превеждана по сметката на дружеството и не е било изпълнено уговореното с ищеца, поради
което сумата подлежи на връщане.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба, с който не оспорва получаването на сумата. Твърди, че не е изплащал
дивиденти поради липса на печалба за дружеството. Изразява готовност за постигане на
спогодба. Не ангажира доказателства.
В съдебно заседание, чрез упълномощения представител заявява, че сумите са били
внесени по сметката на дружеството и затова липсва основание за връщането им на
ответника, който е вписан като съдружник.
1
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, предложение 2 от Закон за
задълженията и договорите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че на 02.01.2018 г. от страна на ищеца
Х. М. е извършен банков превод по сметка на ищеца К. Х., в размер на 19558.30 лв., с
посочено основание “вноска дялов капитал”.
Видно от направените вписвания и отбелязвания в Търговския регистър ищецът е
вписан като съдружник в дружеството ..........................., ЕИК ......................, считано от
09.01.2019 г., наред с лицата В. Н. Й. и М. Г. Г.. Съгласно представения пред Агенция по
вписванията протокол от решение на общото събрание на съдружниците от 31.12.2018 г.,
ищецът е приет като съдружник и е придобил 11 дяла по 1 лев всеки, на обща стойност от 11
лева. В протокола и публикуваните други документи във връзка с вписването, не се съдържа
изявление за внасяне на различна сума от посочената допълнителна вноска в капитала на
дружеството от общо 17 лв. от всички новоприети съдружници.
От подадените и обявени в търговския регистър годишни финансови отчети за 2017г.,
2018г. и 2019 г. се установява размера на внесените средства като вноски в капитала на
дружеството. Общата сума на капитала отразена в пасива през 2017 г. е 20хил.лв., а през
2018 г. е 30 хил.лв., каквато остава и за 2019г. Няма данни и първични счетоводни
документи, от които да се установи основанието за тази промяна и операцията, съобразно
която е извършено счетоводното записване.
От представения от ответната страна документ “движение банка”, който е оспорен по
отношение на верността на описаната в него информация от ответника, за 2017 г. е отразено
внасяне по банков път на сумата от 22989.92лв., а за 2018 г. – сумата от 11913.91лв.
При така установените факти, съдът намира заявената претенция за доказана, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая ищецът
счита, че предадената от него сума по банков път на ответника подлежи на връщане поради
липсата на основание. Това обаче противоречи на изложените от него фактически
твърдения, че сумата е предоставена за участие на ищеца в като съдружник в дружеството
............................ Тоест още с исковата молба се навеждат доводи за наличието на основание
при превода, което е посочено и в самия платежен документ “вноска дялов капитал”, а и не
се оспорва от ответника. Доводите на ищцовата страна, че сумата подлежи на връщане, тъй
като не е била внесена реално като капитал в дружеството от ответника, който е получил
сумата с тази цел, следва да се квалифицират като неоснователно обогатяване, но във
втората хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – на неосъществено основание. Това е така, защото от
страна на ищеца се сочи очакването на едно бъдещо основание, което впоследствие не е
осъществено. Съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация, а следва да
квалифицира иска съобразно наведените от страните факти. Затова с доклада на съда в
тежест на ответника е възложено да докаже наличието на основание за задържане на
платената сума. Действително по делото е установено, че ищецът е вписан като съдружник.
Участието му в капитала на дружеството обаче е в размер на 11 лв. Не се установява от
ангажираните доказателства останалата сума от преведените общо 19 558,30 лв. да са били
внесени по банковата сметка на дружеството. Не се установява и как са разходвани
средствата. От публикуваните финансови отчети е видна промяната в счетоводно отразения
2
капитал от 2017 г. и 2018 г., който е нараснал от 20 000лв. на 30 000лв. Това обаче не може
да послужи като годно доказателство, че именно преведените от ищеца суми са послужили
за това счетоводно записване. Още повече, че са приети като съдружници още две лица и е
неясен произхода на тези средства. Липсата на първични документи и каквито и да е
доказателства за осъществяване на посоченото основание – внасяне на сумите в капитала на
дружеството – водят до извода за основателност на иска за връщането им.
Недоказано е твърдението на ответника, че с протокола от общо събрание от
31.12.2018г. (подписан само от първоначалните съдружници) е взето решение за извършване
на допълнителни парични вноски от новите съдружници, сред които и ищецът. Не се
установява извършването на такива вноски над новорегистрирания капитал от общо 17лв.,
както и че процесните средства са постъпили в сметката на дружеството. Нито в текста на
протокола, нито в депозираната молба от ищеца за приемането му като съдружник в
дружеството, се съдържа конкретно изявление за извършване на други допълнителни
парични вноски. Сумите, макар и предоставени по личната сметка на ответника, би следвало
да послужат като средства за дейността на дружеството. Доколкото това основание не е
осъществено и няма данни за начина, по който средствата са разходвани, дали са внесени в
дружеството и за коя дейност са послужили, то следва да се приеме, че е налице
неоснователно обогатяване на ответника, който дължи тяхното връщане на ищеца на
неосъществено основание.
Доказано по делото е единствено основанието за задържане на сумата от 11лв., която
е била внесена от ответника по сметката на дружеството на 23.08.2018г., с посочено
основание за плащане в документа публикувани в Търговския регистър “вноска за
увеличение на уставен капитал в полза на Х. В. М.”. В тази част искът е неоснователен и
недоказан, тъй като е осъществено очакваното от ищеца основание. За горницата до размера
от 19558.30лв., претенцията е доказана и основателна и следва да се уважи, а именно за
сумата от 19547.30лв., която ответникът следва да заплати на ищеца.
Съгласно правилото на чл. 78 ГПК и предвид изхода на делото в тежест на ответника
следва да се възложи и заплащането на направените от ищеца разноски, съобразно
уважената част от иска, а именно за сумата от общо 2782.77лв. В представеното от ответната
страна пълномощно за процесуално представителство липсват данни за уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано
съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. Х., ЕГН **********, адрес в ..................................., да заплати на Х.
В. М., ЕГН **********, адрес в .........................., сумата от 19547.30лв. (деветнадесет хиляди
петстотин четиридесет и седем лева и тридесет стотинки) – представляващи сума, с която
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 23.03.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от
2782.77 лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки) –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдените 19547.30лв. до
пълния заявен размер на главницата от 19558.30лв., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4