Р Е Ш Е Н И
Е
№
417 30.01.2020
година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На
шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 6076 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от ****действащо чрез пълномощника си адвокат ****,
против Я.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1958/20.05.2019 г. по ч.гр.д. №
3866/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 187. 29
лв., представляваща главница – неизплатена цена на предоставени
телекомуникационни услуги, дължимa по договор за
мобилни услуги № **** от 20.03.2017 г., обективираща
следните задължения: 28.41 лв. – по данъчна фактура № **********/25.03.2017 г.,
с падеж 09.04.2017 г., и 158.88 лв. – по данъчна фактура № **********/25.04.2017
г., с падеж 10.05.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
17.05.2019 г. до окончателното плащане. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения
за съществувало между страните облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги № **** от 20.03.2017 г., досежно
мобилен номер ****, съгласно уговорките по който са останали дължими търсените
в настоящото производство суми. Фактура № **********/25.03.2017 г. включвала
задължение за плащане на месечна абонаментна такса от 24. 18 лв., ползвани
услуги от 6. 47 лв. или общо сумата от 36. 78 лв. с ДДС, от която се търси 28.
41 лева, поради приспадане на надвнесена сума от предходно плащане. Фактура №
**********/25.04.2017 г. на стойност от 158. 88 лв. обективирала
задължение за месечна абонамента такса от 20. 82 лв., такса спиране в размер на
0. 75 лв., 1. 24 лв. – такса временно възстановяване, както и ползвани услуги в
размер на 109. 59 лв. – други номера – 2. 16 лв., кратки текстови съобщения 0.
32 лв. и международни разговори – 107. 07 лв.
Правното
основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника от назначения му
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Х., с който се
изразява становище за недоказаност на исковете, поради което и същите следвало
да бъдат отхвърлени. Излага се и доводи за наличието на несъответствия между
заявените с исковата молба суми по фактурите и съдържанието на самите фактури.
Оспорва се и претендираното адвокатско
възнаграждение, поради липса на надлежни доказателства за плащането му, като
отделно от това се депозира и възражение за прекомерността му.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 3866/2019 г. по описа на съда, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите, предмет на установителния иск по настоящото
дело. Длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е
открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указала на
заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Съществувалите
между страните облигационни отношения се установяват от сключения между тях
договор за мобилни услуги № **** от 20.03.2017 г., съгласно който на ответницата
е представена СИМ карта № **** и ползването на предпочетен мобилен номер ****,
по абонаментен план нонстоп 30.99 с неограничени национални минути, и
допълнителни услуги - пространство за съхранение в Capture, неограничен брой Теленор SMS-и, Роуминг, достъп до HBO Go, 1 000 МВ на
макс. скорост на месец и включени МВ към Fasebook и WhatsApp. Цената
на стандартния месечен абонамент е 30.99 лв. на месец с промоотстъпка
от 19. 36 % от месечния абонаментен план за 24 месеца т.е. 25 лв., с уговорка
за датата на издаване на фактурата на 25-ти всеки месец. Към договора е
приложена и съответна ценова листа за абонаментния план, подписана от страните.
Представени са и процесните две фактури, по които се
търси плащане - фактура № **********/25.03.2017
г. за отчетния период от 20.03.2017 г. до 24.03.2017 г., обективираща
задължение за плащане на разговори, данни, съобщения и други текстови услуги на
стойност от 6. 47 лв., месечни еднократни такси абонамент 29. 98 с отстъпка от
5. 80 лв. или общо сумата от 30. 65 лв. плюс 6. 13 лв. ДДС или 36. 78 лв., от
която се търси 28. 41 лева, поради приспадане на надвнесена сума от предходно
плащане. Фактура № **********/25.04.2017 г. за отчетния период от 25.03.2017 г.
до 24.04.2017 г. на стойност от 158. 88 лв., обективираща
задължение за разговори, данни, съобщения и други текстови услуги на стойност
от 109. 59 лв., месечни еднократни такси абонамент 27. 81 лв. с отстъпка от 5
лв. или общо сумата от 132. 40 лв. плюс 26. 48 лв. ДДС или 158. 88 лв. Видно от
потреблението на таксуваните услуги са проведени 83 минути международни
разговори, чиято стойност възлиза на 107. 07 лв. Фактурите и разпечатката към
тях за ползвани услуги и тяхната стойност не са оспорени от страна на ответника,
като само, се сочи за несъответствия между заявеното в исковата молба и
описаното във фактури. В тази връзка съдът намира, че е ясна заявена претенция,
която включва вземанията по процесните две фактури,
надлежно описани и индивидуализирани. При това съдът намира, че искът за
установяване дължимостта на така описаните суми
следва да бъде уважен ведно с акцесорната претенция
за законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното им
изплащане, при все че не се твърди и установява търсените суми да са заплатени на
падежа или дори и след това.
При
този изход на спора и по разноските.
Дължими по принцип са разноските, направените
в заповедното производство, които
съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство. В тази връзка и
предвид възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение, съдът
намира, същото за основателно, с оглед характера на заповедното производство и
липсата на фактическа и правна сложност по същото, и счита, че следва да го
намали до предвидения по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер от 150 лв. или 180 лв. с ДДС, или общата
дължима сума за разноските в заповедното производство възлиза на 205 лв., като
включва заплатена държавна такса от 25 лв. и адвокатско възнаграждение от 180
лв. Следва също така да се отбележи, че адвокатското възнаграждение може да се
намали от съда при прекомерност при наличието на съотвеетно
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, но не повече от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, както сочи
и цитирана разпоредба. В този смисъл е и практика на Върховната съдебна
инстанция - определение №137/23.03.2016
по дело №1071/2016 на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 96/ 20.02.2019 г. по
ч.т.д. № 2564/2018 г. на ВКС,, ТК, I т.о и
други.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски и следва да се осъди ответникът на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 385 лв., включваща заплатена държавна
такса от 25 лв. и адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС, което всъщност е
в минималния размер от 300 лв. по Наредбата плюс 60 лв. ДДС.
Или
общата дължима сума за разноските възлиза на 590 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Я.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****действащо чрез
пълномощника си адвокат ****, сумите
по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1958/20.05.2019 г. по ч.гр.д. № 3866/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 187. 29 лв., представляваща главница за неизплатена цена
на предоставени телекомуникационни услуги, дължимa по
договор за мобилни услуги № **** от 20.03.2017 г., обективираща
следните задължения: 28. 41 лв. – по данъчна фактура № **********/25.03.2017 г.
за отчетния период от 20.03.2017 г. до 24.03.2017 г., с падеж 09.04.2017 г., и
158. 88 лв. по данъчна фактура № **********/25.04.2017 г. за отчетния период от
25.03.2017 г. до 24.04.2017 г. , с падеж 10.05.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
17.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
Осъжда Я.Д.Д. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****, сумата от 590 лв. /петстотин и
деветдесет лева/ за направените по делото разноски,
от които 205 лв. по ч.гр.д. № 3866/2019 г. и 385 лв. по гр.д. № 6076/2019 г., двете
по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.