Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260517 19.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Росица Марджева
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 17034 по описа за 2019 година.
Предявеният иск намира основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД твърди, че
е доставил електроенергия в жилище, в което ответникът е бил наемател.
Поддържа, че за периода от 16.05.2017г. – 15.07.2018г. били начислени доставки
на стойност 100,32 лева, които не били заплатени. За сума било заведено
заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение, която била връчена по
реда на чл.47, ал.1 ГПК и в която се съдържало и искане за присъждане на лихва
в размер на 19,50 лева. Искането е да бъде установено съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение.
Чрез особения си представител ответникът И.А.Ц. счита,
че ищецът не е доказал съществуването на правоотношение по договор за продажба
на ел.енергия, поради което искът се явява неоснователен. Прави евентуално
възражение за изтекла погасителна давност досежно периодично вземане по смисъла
на чл.111, буква „в“ ЗЗД.
Съдът намери за установено следното:
Установява се, че дружеството ищец -
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД предоставя на ответника електроснабдителни
услуги в качеството на краен снабдител по смисъла на чл. 98а от ЗЕ. Ответникът
е абонат с клиентски номер № ********* относно място на потребление с ИТН *******
намиращо се в гр. П.************ /лист 3-5/. Ответникът е бил наемател на въпросното жилище,
което е видно от представения договор /
лист 6- 8/.
Видно е от приложените фактури, че за периода 16.05.2017г.
– 15.07.2017г. дружеството ищец е начислило за обекта ползван от ответника цена
на използвана енергия на стойност 100,32 лв. / лист 10 и 11/.
Установява се от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че в процесния период жилището на ответницата е било присъединено
към електрическата мрежа, като е било доставяно електричество. Консумираните
количества са отчетени с дистанционно отчетен електромер, който е преминал
необходимите проверки относно точността си, съответства на изискванията към
средствата за измерване и е със срок на валидност до 2023г. / лист 67 -71/.
Според заключението на съдебно-икономическата
експертиза общата стойност на издадените от ищеца фактури възлиза на 100,32
лв., като цените в тях са изчислени съобразно установените с решение на
Комисията за енергийно и водно регулиране. Размерът на обезщетението за забава
в размер на законната лихва за периода 05.07.2017г. – 17.06.2019г. е 19,50 лв. /лист 80 – 85/.
Установява се, че на 18.06.2019г.
дружеството ищец е подало заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано
приложеното гр.дело №10132/2019г. на Районен съд Пловдив и издадена заповед за
изпълнение за сумите 100,32лв. главница и 19,50 лв.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Между дружеството ищец и ответника е налице договор за
снабдяване с електрическа енергия, като съгласно Общите условия към него, ответникът
дължи заплащане на цената на доставеното електричество. Ползването на електроенергия за отчетния период е
безспорно установена от заключението на съдебно-техническата експертиза. Ето
защо тя дължи заплащане на цената. Поради неизпълнението върху неплатената цена
се дължи и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Неоснователно е възражението на особения представител,
че вземанията са погасени по давност. В случая са налице периодични задължения,
поради което давността за погасяването им е тригодишна. Падежът на задължението
по първата фактура – тази от 23.06.2017г. е настъпил на 05.07.2017г. от тази
дата до датата на подаване на заявлението 18.06.2019г. не са изтекли три
години.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца
суми за деловодни разноски както следва: по настоящото исково дело в общ размер
на 655 лева, от които 75 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 300 лв. депозит за особен представител и 180 депозит за
експертиза; за производството по ч.гр.дело № 10132/2019г. на ПРС – 75 лева, от
които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл.422 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД съществуването на вземането на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов” № 37, ЕИК: ********* против И.А.Ц., ЕГН ********** с адрес ***
за следните суми: 100,32 лв./сто лева и 32ст./, представляваща стойността на ел.
енергия, предоставени за периода 16.05.2017г. – 15.07.2018г. за обект с
клиентски № ******** на адрес гр. П.***********; сумата 19,50 лв. /деветнадесет
лева и 50ст./, представляваща лихва за забава за периода от 05.07.2017г. – 17.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 18.06.2019г. до окончателното
заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№10132/2019г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА И.А.Ц. да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 655лв./ шестстотин петдесет
и пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и
сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, сторени в
производството по ч.гр.дело №10132/2019г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД