Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20/25.02.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети
февруари, двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 555/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на Министъра на финансите, като представляващ държавата против решение № 1013/12.08.2019 г. по гр.д.№
83/2016 г. на Окръжен съд – Варна, с което e постановено разваляне на договор за продажба, сключен на 22.05.2007 г. с нот.акт № 161,
т.ІІ, вх.рег. № 4681, н.д. № 326/2007 г. ВН № 335, вписан акт № 81 т.ХLІІ,
вх.рег.№ 13831/23.05.2007 г. на СВ, чрез който Р.С.Н./С./, починал на 23.02.2014 г.,
прехвърлил на Н.Г.П. описания в диспозитива недвижим имот, с цена от 25000
евро, тъй като имотът е принадлежал на трето лице, на основание чл.189, ал.1,
изр.1 ЗЗД и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на
предявения иск.
В
подаден писмен отговор и в съдебно заседание, пълномощникът
на въззиваемата оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на
решението.
Въззивната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.
След
като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема следното:
Предявени са искове
от Н.Г.П. срещу държавата чрез Министъра на финансите за разваляне на договор
за покупко-продажба, сключен, предмет на нотариален акт № 161, т.ІІ, вх.рег.№
4681, н.д. № 326/2007 г. на нотариус № 335, чрез който Р.С.С., починал 23.02.2014 г., й прехвърлил
½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ имоти №№ 3243 и 3244 по плана на
к.к."Чайка", за цена от 25 000 евро, платена на продавача в брой с
твърдение, че имотът е принадлежал на трето лице, с правно основание чл.189,
ал.1, изр.1 ЗЗД и за осъждане държавата да върне на ищцата сумата 25000 евро с
левова равностойност 48895.75 лв., на основание чл.189, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Оспорвайки исковете, ответникът твърди,
че ищцата не е била отстранена, тъй като искът за собственост е воден срещу
трети лица и възразява за изтекла погасителна давност.
По същество ищцата
сочи, че давността не е изтекла, тъй като е започнала да тече от развалянето на
договора и че е участвала като привлечена страна по делото за съдебно
отстранение.
Не се спори между страните, установява се от
приложените писмени доказателства, че на 22.05.2007 г. между ищцата – като
купувач и Р. С. С. – като продавач, е сключен
договор за покупко-продажба на описания в исковата молба недвижим имот, предмет
на нотариален акт №
161, т.ІІ, вх.рег.№ 4681, н.д. № 326/2007 г. ВН № 335 за цена в размер 7800 лв. /данъчната оценка на имота/, която да се плати след
подписването на договора и преди вписването му.
От приложената като доказателство разписка-декларация
се установява, че на същата дата продавачът е декларирал, че действителната
цена по договора е 25000 евро, която е получил изцяло.
По извършеното оспорване на подписа на Р.Н., съдът е назначил съдебно-графологическа експертиза,
от чието заключение, прието за обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че подписът върху разписката е положен от продавача.
Правилен е изводът на съда, че договорът е
действителен, но цената е уговорена привидно, като прикритата цена е в размер
25000 евро.
С договор по н.а.№ 198, ном ІV, вх.рег.№9773/4.10.2007
г. на нотариус рег.№ 355 ищцата и притежавоното от нея дружество, закупило
останалата ½ от същия имот, го прехвърлила чрез договор за
покупко-продажба на С.Д.В. и Д.В.В.
С решение № 4524/21.10.2013 год. по гр. д. № 3715/2012
год. на ВРС, ХХ-ти състав, влязло в сила на 14.10.2015 г., третите лица В. са отстранени от придобитите
имоти, по иск, предявен от собственика, при участието на ищцата, тъй като още
през 1992 година Р.С. и сестра му продали
същия имот на ищцата по гр.д.№ 3715/12 г. на ВРС – Г.П.
Безспорно е установена по делото идентичността на
имотите.
Ответникът не е възразил за недобро водене на процеса от
третите лица, които са били съдебно отстранени от имотите, поради което
правилно съдът е приел, че решението, постановено при участието на ищцата, следва
да бъде зачетено.
По делото са приложени заверени преписи на
удостоверения, установяващи, че към 01.03.2007 г. и към 10.04.2007 г. няма
вписани актове за имота, собственост на продавача, поради което следва извод за
добросъвестност на ищцата.
Правилно съдът е приел, че петгодишният давностен срок
за упражняване на правото на
разваляне на договора започва да тече от отстраняването на третите лица, тъй
като едва тогава за ищцата – помагач в процеса, е установено неизпълнението на
продавача. Следователно, искът за разваляне е основателен.
Предвид факта, че всички наследници са изгубили
правото да приемат наследството, задълженията остават за държавата, която отговаря
до размера на актива.
Настоящата инстанция споделя изцяло извода, че
въпросът за обема на отговорността следва да се постави едва при изпълнението
на наследствените задължения, а не при гражданския спор, което становище са
изразили и двете страни по спора.
Следователно,
предявените искове са основателни и доказани, а обжалваното решение като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а в полза на въззиваемата се
присъдят разноските за настоящата инстнация в размер на 1400 лева, поради което
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1013/12.08.2019 г.
по гр.д.№ 83/2016 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА държавата, чрез Министъра на финансите, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.П. сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, разноски по делото за
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.