№ 3499
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20241100101397 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. М. А., с която е
предявен срещу Български лекарски съюз (БЛС), иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от клеветнически и обидни твърдения в изявление на
ответника, публикувано на 06.07.2020 г. на официалния сайт на БЛС като
позиция на управителния съвет, озаглавена „БЛС: Осъждаме хулиганските
действия на магистрат в УМБАЛ СТРАНСКИ“. Претендира законната лихва
от 05.02.2024 г. и разноските.
Ищецът твърди, че на 06.07.2020 г. на официалния сайт на Българския
лекарски съюз била качена позиция на управителния съвет на ответника,
отнасящи се до ищеца, който в този момент е заемал длъжността „прокурор“
във Върховната прокуратура на Република България, озаглавена „БЛС:
Осъждаме хулиганските действия на магистрат в УМБАЛ „Г. СТРАНСКИ“, в
която била посочено: „Разтревожени сме от непристойните действия на
прокурор Г. А., който на 04.07.2020 г. се е държал грубо със служителите на
фирма, осъществяваща охраната на УМБАЛ „Г. Странски“ в гр. Плевен.
Магистратът е отказал да изпълни разпорежданията на охраната, заплашвал е
служителите и е ударил със служебната си карта в лицето един от
охранителите. Подобно поведение е не само недопустимо, но и грубо
погазване на обществения ред и демонстрира явно неуважение към
обществото. Още повече, че това е дело на магистрат, който е призван да
защитава закона, а не да го нарушава. БЛС адмирира бързите действия на
Прокуратурата още в нощта на инцидента. Задържането на хулигана-
магистрат, както и заявената позиция за санкциониране и недопускане на
1
подобни прояви, дава знак на цялото общество, че няма недосегаеми. УС на
БЛС“. Твърди, че позицията на БЛС е разпространена в различни електронни
медии (Zdrave.net, INFOMREJA.BG, PIK.bg, NOVA.BG, Trud.bg,
BNTNEWS.BG, DNES.BG). Срещу ищеца са образувани наказателни и
дисциплинарни производства, но същите са прекратени поради
несъставомерност (т.е. деянието не съставлява престъпление), а ВСС не е
наложил дисциплинарно наказание на ищеца. Счита, че изразената позиция на
БЛС съдържа неверни клеветнически и обидни твърдения, засягащи личния
живот, накърняваща достойнството и уронващи професионалния му престиж,
унизителни за него и семейството му, в резултат на което претърпял
неимуществени вреди. Претендира обезщетение, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че към момента на публикуване на
официалната позиция с постановление на СГП от предходния ден - 05.07.2020
г. (неделя) ищецът е бил привлечен като обвиняем. Оспорва твърдението, че
позицията е повлияла на действията на прокуратурата, както и че е повлияла
на съда, доколкото съдът е отхвърлил искането за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение - задържане под стража. Позовава се на официално
изявление на Прокуратурата на Република България, качено на сайта й на
05.07.2020 г. със заглавие „Прокурор от ВКП е привлечен към наказателна
отговорност за хулиганство в болнично заведение в гр. Плевен“, в която се
посочва, че „прокурор от Върховна касационна прокуратура извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и демонстриращи
явно неуважение към обществото“ и още, че „Установено е, че се е държал
грубо със служителите на фирма, осъществяваща охрана на болничното
заведение“ … „Прокуратурата на РБ е категорична, че подобни прояви са
несъвместими със задълженията и отговорностите, които имат българските
магистрата и в частност прокурорите, поради което ще предприеме действия
по тяхното санкциониране и недопускане. Спрямо Г.А. ще бъде образувано
дисциплинарно производство за нарушение на разпоредбите на Кодекса за
етично поведение на българските магистрати“. Посочва и изявления на
главния прокурор в социалните мрежи по случая, които също на 05.07.2020 г.
са цитирани от електронни медии. Ето защо поддържа, че в позицията на БЛС
са цитирани и препредадени официални изявления на Прокуратурата на РБ и
медии.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Според
разясненията, дадени в ППВС № 7/1958 г., фактическият състав на чл.49 ЗЗД е
2
налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или по повод
изпълнение на работа, възложена му от отговорния по чл.49 ЗЗД. Тази
отговорност има гаранционно-обезпечителна функция и не произтича от
вината на възложилия работата. За да възникне отговорността за чуждо
действие при възлагане на работа, трябва да са налице: 1). общите
предпоставки на деликта по отношение на изпълнителя – деяние (действие
или бездействие), противоправност, вина, вреда и причинна връзка, а наред с
тях и следните допълнителни условия: 2). работата да е била възложена на
делинквента от този, който ще отговаря за причинените от него вреди и 3).
вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата. Т.е. за
да бъде уважен предявеният деликтен иск, следва да се установи, че лица, на
които ответникът е възложил работата по съставяне и публикуване на
информацията в сайта му, са извършили противоправно деяние, годно да
накърни доброто име и репутация, в причинна връзка с което за ищеца са
настъпили неимуществени вреди.
По осъществяване на деянието и наличието на възлагане:
По делото не се спори, че на 06.07.2020 г. ответникът чрез свои
длъжностни лица е публикувал на официалния си сайт позиция на УС на БЛС,
озаглавена „БЛС: Осъждаме хулиганските действия на магистрат в УМБАЛ
„Г. СТРАНСКИ“, със съдържанието, посочено в исковата молба, както следва:
„Разтревожени сме от непристойните действия на прокурор Г. А., който на
04.07.2020 г. се е държал грубо със служителите на фирма, осъществяваща
охрана на УМБАЛ „Г. Странски“ в гр. Плевен. Магистратът е отказал да
изпълни разпорежданията на охраната, заплашвал е служителите и е ударил
със служебната си карта в лицето един от охранителите. Подобно поведение е
не само недопустимо, но и грубо погазва обществения ред и демонстрира явно
неуважение към обществото. Още повече, че това е дело на магистрат, който е
призван да защитава закона, а не да го нарушава. БЛС адмирира бързите
действия на Прокуратурата още в нощта на инцидента. Задържането на
хулигана-магистрат, както и заявената позиция за санкциониране и
недопускане на подобни прояви, дава знак на цялото общество, че няма
недосегаеми. УС на БЛC“.
От показанията на свидетеля С.Г.С., началник Отдел „Връзки с
обществеността“ на Български лекарски съюз се установява, че през 2020 г. е
заемала същата длъжност и в задълженията й се включва уведомяване на
органите на БЛС относно публична информация, отнасяща се до дейността на
съюза. В конкретния случай за събитията в болница „Г. Странски“ в гр.
Плевен свидетелката е узнала от публикация на сайта на Прокуратурата на РБ
в неделя – 05.07.2020 г. и е уведомила ръководството на съюза. След като се е
взело решение БЛС да изкаже позиция по въпроса, същата е публикувана на
06.07.2020 г. понеделник.
От изложеното следва, че служители на ответника са съставили, а чрез
3
притежавания от него електронен сайт - са разпространили информация,
отнасящи се до ищеца относно повдигнато срещу него обвинение. Ответникът
има качеството на възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД и носи гражданска
отговорност, в случай че са причинени противоправно вреди от извършване на
работата – дейност, изразяваща се в подготовката и разпространението на
позиция на УС на БЛС.
По противоправността на деянието:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 05.07.2020 г. е образувано ДП № 370/2020 г.,
пр.пр. №15242/2020 г., като ищецът, който в този момент заемал длъжността
„прокурор“ във Върховна касационна прокуратура – отдел 02 „Досъдебен“, е
привлечен за обвиняем в това че на 04.07.2020 г. в гр. Плевен в сградата на
УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
- държал се грубо със служители на фирма „Експрес Секюрити СОД“ ЕООД,
ангажирана с охраната на болницата, отказвал да изпълни разпорежданията
им във връзка със спазване на правилата за достъп на външни лица до
болничното заведение, както правилата и противоепидемичните мерки,
предприети в същото лечебно заведение във връзка с достъпа на
придружители, с цел ограничаване възможността за разпространението на
заразата от COVID-19, разпореждал им да напуснат местопребиваването си на
5-ти етаж на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ и нанесъл удар със служебната си
карта в лицето на служител на охранителната фирма „Експрес Секюрити
СОД“ ЕООД, изтръгнал личния мобилен телефон от ръцете на друг служител
и го счупил, ударил го в земята, отправил реплики към охраната: „Знаете ли
кой съм аз бе, можеш ли да четеш“, „Изчезвайте от тука“, „Ще видите какво
ще ви се случи“, като извършеното се отличава с изключителна дързост, тъй
като чрез поведението си, същият като представител на съдебната власт, в
груба форма е засегнал интересите на обществото и упорито не прекратявал
противоправните действия, въпреки усилията на присъстващите за
възпирането му, включително и при поява на органите на МБР при ОДЧ 02
РУ- ОДМВР- гр.Плевен, което е квалифицирано като престъпление по чл.325,
ал.2, вр, ал.1 от НК – квалифициран състав на хулиганство.
На 05.06.2020 г. е публикувано официално съобщение на интернет сайта
на Прокуратурата на Република България със заглавие: „Прокурор от
4
Върховна касационна прокуратура е привлечен към наказателна отговорност
за хулиганство в болнично заведение в гр. Плевен“. С текста на публикацията
се сочи, че на 05.06.2020 г. СГП е привлекла към наказателна отговорност
прокурор от ВКП за извършени престъпления по чл.325, ал.1 и чл.216 НК.
„Действията са във връзка с това, че на 04.07.2020 г. на територията на гр.
Плевен е постъпил сигнал за извършени хулигански действия в УМБАЛ „Г.
Странски“. На място пристигнали служителите на МВР, кoитo
установили, че Г.А. - прокурор от Върховна касационна прокуратура -
избършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
демонстиращи явно неуважение към обществото. Установено е още, че Г.А.
се е държал грубо със служителите на фирма, осъществяваща охрана на
болничното заведение. Мъжът отказал да изпълни разпорежданията им във
връзка със спазване правилата за достъп на външни лица до сградата на
УМБАЛ „Г. Странски“, разпоредил им да напуснат и нанесъл удари със
служебната си карта в лицето на един от охранителите. Независимо от
отправените предупреждения за спазване на реда, прокурорът изтръгнал
личен мобилен телефон от ръцете на друг служител на охранителната
фирма. Счупил телефона, след което от правил реплики към охраната -
„Знаете ли кой съм аз, бе, ще видите какво ще ви се случи, аз съм прокурор!“ –
се казва още в публикацията. Съобщава се и информация относно предприети
процесуални действия спрямо магистрата, както и предстоящо образуване на
дисциплинарно производство за нарушение на разпоредбите на Кодекса за
етично поведение на българските магистрати.
С предложение, внесено във ВСС на 09.12.2020 г. от Главния прокурор
на РБ, е инициирано дисциплинарно производство за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца.
С постановление от 27.07.2022 г. на СГП наказателното производство по
ДП № 370/2020 г., пр.пр. №15242/2020 г. е прекратено изцяло поради
недоказаност и поради несъставомерност на деянията. По повод жалба срещу
постановлението с Определение от 07.02.2023 г. на СГС основанието за
прекратяване на наказателното производство е изменено в това, че деянието
не съставлява престъпление.
Видно от извлечение от Протокол №42, т.2 от заседание на
прокурорската колегия на ВСС, проведено на 15.11.2023 г. е взето решение по
5
дисциплинарно дело №12/2020 г., с което не налага дисциплинарно наказание
на Г. М. А. – прокурор във Върховна касационна прокуратура.
В настоящото производство ищецът твърди, че публикуваната позиция
на ответника е послужила като основание за иницииране на производство за
временно отстраняване на ищеца от длъжност и за образуване на
дисциплинарно производство спрямо него. Твърди, че наказателното
производство срещу него е прекратено поради това, че деянието не
представлява престъпление, а образуваното дисциплинарно производство е
приключило с решение на прокурорската колегия на ВСС да не наложи
наказания поради липса на непристойни действия, компрометиращи
професионалния облик на магистрата. По същество съдът приема, че ищецът
се позовава на правото си да бъде считан за невинен до доказване на
противното; правото на неприкосновеност на личния живот; правото на чест,
достойнство и добро име.
Съгласно чл.39, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ)
всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Според чл.40,
ал.1 КРБ печатът и другите средства за масова информация са свободни и не
подлежат на цензура. Чл.41, ал.1 КРБ предвижда, че всеки има право да търси,
получава и разпространява информация.
Според чл.10, пар.1 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) всеки има право на свобода на
изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява
своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без
намеса на държавните власти и независимо от държавните граници.
Идентична е разпоредбата на чл.11, пар.1 от Хартата на основните права на
Европейския съюз (ХОПЕС).
Особеното значение на правото на мнение и свободата на словото идва
от близката му връзка с демокрацията и ролята му на незаменим инструмент
на гражданското общество с цел насърчаване на обществено значимите
дебати. Ограничение на правото на мнение и свобода на словото може да се
налага само в интерес на легитимни цели. Според чл.39, ал.2 КРБ това право
не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и
за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред,
6
към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие
над личността. Член 10, пар. 2 от ЕКЗПЧОС предвижда, че упражняването на
свободата на словото, доколкото е съпроводено със задължения и
отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения
или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност
и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или
престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или
правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация,
получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността
на правосъдието. Според чл.52, пар.1 от ХОПЕС всяко ограничаване на
упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде
предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и
свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат
да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на
признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят
правата и свободите на други хора.
Ролята на неправителствените организации, каквато е ответникът, е да
допринася за стабилното функциониране на демокрацията като защитава
интересите на съответните съсловия или лица с общи цели, включително чрез
упражняване на обществен контрол върху законодателната, изпълнителната и
съдебната власт и улесняват участието на гражданите в процеса на вземане на
решения. Съдът приема, че доколкото ответникът представлява
неправителствена организация и участва в обществения живот чрез
отстояване на интересите на определена група хора (медицинските
специалисти), по отношение на дейността му относно формиране на
общественото мнение по определени медицински теми ролята му е
аналогична на средствата за масова комуникация и по отношение на
него е приложима практиката на ЕСПЧ и ВКС, постановена по дела за
обида и/или клевета по искове, предявени срещу журналисти/медии.
Според чл.31, ал.3 КРБ обвиняемият се смята за невинен до
установяване на противното с влязла в сила присъда. Според чл.6, пар.2
ЕКЗПЧОС всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за
невинно до доказване на вината му в съответствие със закона. В чл.32, ал.2
КРБ е предвидено, че личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки
7
има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и
срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не
може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на
други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично
несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Според чл.8 ЕКЗПЧОС
всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот.
Намесата на държавните власти в упражняването на това право е
недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност
или на икономическото благосъС.ие на страната, за предотвратяване на
безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. Към правото на лична неприкосновеност се включва и
защитата на личните данни (вж. Решение № 8 от 15.11.2019 г. по к. д. № 4/19 г.
на Конституционния съд на РБ).
В своята практика СЕС последователно извежда и критерии за
балансиране на правото на свобода на изразяване и правото на зачитане на
личния живот (вж. решението по дело Axel Springer AG v. Germany на ЕСПЧ):
1). Принос към дебат от общ интерес; 2). Колко е известно засегнатото лице и
какъв е предметът на статията; 3). Предишно поведение на засегнатото лице;
4). Начин на сдобиване с информацията и нейната истинност; 5). Съдържание,
форма и последици от публикацията; 6). Тежест на наложената санкция. В
цитираното дело СЕС е приема, че медиите имат задача да разпространяват
информация и идеи, но и самата публика има право да ги получава. „Това
задължение обхваща публикуването на съобщения и коментари по съдебни
дела, които, при условие че не престъпват очертаните по-горе линии,
допринасят за публичността на тези дела и по този начин са в съзвучие с
изискванията по член 6 § 1 от Конвенцията за публично разглеждане на
делата. Немислимо е да не може да има предхождаща или едновременна
дискусия по предмета на съдебните дела, било в специализирани издания,
било в общата преса или сред широката публика. Медиите не само имат за
задача да разпространява такава информация и идеи, но и публиката има
право да ги получава“.
Kритериите, дефинирани в практиката на СЕС и ЕСПЧ, са изведени и
прилагани от българските съдилища и ВКС по делата за гражданска
отговорност за неимуществени вреди от обида и клевета. Така, в решение по
8
гр. д. № 7040/2014 г., III ГО, съставът е посочил, че преценката му дали е
нарушен балансът между основните права се базира на следните критерии: 1)
когато пресата съобщава за извършено нарушение, тя по принцип изпълнява
ролята си на „обществен страж“ и тогава защитимият публичен интерес е по-
голям, отколкото когато се отразяват факти от личния живот на едно лице; 2)
следва да се прави разлика между частно лице и лице, действащо в публичен
контекст и докато първият може да претендира за особено силна защита на
своето право на зачитане на личен живот, то същото не важи в такава степен за
публичните фигури, по отношение на които границите на допустимата
критика са по-широки; 3) трябва да се разграничава съобщаването на факти,
които са годни да допринесат за дебата в едно демократично общество и
такива, които целят да накърнят репутацията на дадено лице; 4) за да се даде
превес на чл. 8 КЗПЧОС посегателството върху репутацията следва да е в
достатъчна степен сериозно и да е осъществено по начин, отразяващ се
негативно върху правото на зачитане на личния живот; 5) при публикуване на
снимки, от значение е дали те са с принос към обществения дебат и дали
снимката и съпътстващата я информация са били вече поместени в по-ранна
публикация; 6) начина, по който е получена информацията и нейната
достоверност - дали журналистът е действал професионално и добросъвестно,
съгласно принципите на журналистическата етика; 7) контекста и смисъла на
цялата публикация, начина на представяне в тях на засегнатото лице, в т.ч. и
снимките към нея; 8) разграничаване на фактическите твърдения от
оценъчните съждения.
Като съобрази тези принципни положения, съобразно приложимостта
им в настоящото дело, съдът счита следното:
На първо място процесната публикацията следва да се раздели условно
на две части: в първата се сочат факти – за предприетото от Прокуратурата
относно установени от служители на МВР действия, извършени от прокурор
от Върховна касационна прокуратура, представляващи грубо отношение към
служители в болнично заведение в гр. Плевен, а във втората част на
публикацията се прави коментар, като се дава оценка на фактите.
По отношение на информационната част от публикацията следва да се
отбележи, че по делото не се установява някой от посочените факти да не
отговаря на официалната информация, изнесена от държавен орган
9
(Прокуратурата на Република България) към датата на публикацията, а
именно: Прокуратурата е извършила „бързи действия“ относно установени от
служители на МВР действия, извършени от прокурор от Върховна касационна
прокуратура, представляващи грубо отношение към служители на фирма,
осъществяващи охрана на болнично заведение – УМБАЛ „Г. Странски“ – гр.
Плевен, неизпълнение на разпорежданията им във връзка със спазване на
правилата за достъп на външни лица до сградата на болницата и нанасяне на
удари със служебната си карта в лицето на един от охранителите. Видно от
представеното от ответника извлечение на хартиен носител от официалния
сайт на Прокуратурата на РБ, на 05.07.2020 г. е публикувано съобщение със
заглавие „Прокурор от Върховна касационна прокуратура е привлечен към
наказателна отговорност за хулиганство в болнично заведение в гр. Плевен“.
В текста на съобщението се сочи, че „на 04.07.2020 на територията на гр.
Плевен е постъпил сигнал за извършени хулигански действия в УМБАЛ „Г.
Странски“. На място пристигнали служителите на МВР, които
установили, че Г.А. - прокурор от Върховна касационна прокуратура –
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения peд и
демонстриращи явно неуважение към обществото. Установено е още, че Г.А.
се е държал грубо със служителите на фирма, осъществяваща охрана на
болничното заведение. Мъжът отказал да изпълни разпорежданията им във
връзка със спазване правилата за достъп на външни лица до сградата на
УМБАЛ „Г. Странски“, разпоредил им да напуснат и нанесъл удари със
служебната си карта в лицето на един от охранителите. Независимо от
отправените предупреждения за спазване на реда, прокурорът изтръгнал
личен мобилен телефон от ръцете на друг служител на охранителната
фирма. Счупил телефона, след което отправил реплики към охраната -
„Знаете ли кой съм аз, бе, ще видите какво ще ви се случи, аз съм прокурор!“.
В съобщението още се посочват извършените процесуални действия по
отношение на магистрата и се изразява позиция на ПРБ, че подобни прояви са
несъвместими със задълженията и отговорностите, които имат българските
магистрати и в частност прокурорите.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че в процесната статия няма
препратка към съобщението на ПРБ – както бе посочено по-горе, разпитаният
свидетел С.Г.С. безпротиворечиво установява в показанията си, че
информацията е узнала от публикация на сайта на Прокуратурата на РБ, след
10
което е уведомила ръководството на съюза. Обстоятелството дали има
цитиране или препращане към съобщението на ПРБ е ирелевантно, след като в
информационната част от позицията дословно се препредават фактите, така
както са посочени в официалното съобщение от сайта на ПРБ.
Неоснователни са и възраженията, че изнесеното от ответника е
невярно, тъй като в съобщението на ПРБ не били посочени имената на ищеца.
Действително в обявената от Прокуратурата информация ищецът е посочен с
инициали и длъжност. Няма спор обаче, че именно ищецът е лицето, за което е
оповестена информацията в съобщението. Ето защо неоснователно е
твърдението, че информацията, касаеща образувано наказателно производство
срещу ищеца, е невярна.
Наказателното производство по принцип е публично в съдебната си
фаза – по силата на чл.121, ал.4 и чл.20 НПК разглеждането на делата във
всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. За
досъдебното производство, имащо подготвителен характер, не е предвиден
принцип на публичност, а обратното – едва след като се съберат достатъчно
доказателства за виновността на определено лице в извършване на
престъпление от общ характер, лицето се привлича като обвиняем и
постановлението за това се предявява (т.е. оповестява се информация за
предмета на производството) единствено на лицето и защитника му, а по
силата на чл.198 НПК материалите по разследването не могат да се
разгласяват без разрешение на прокурора. По аргумент от последното,
информация за наказателни производства в досъдебна фаза може да се
разгласява с разрешение на прокурора. В настоящия случай е налице
официален източник за образуваното наказателно производство, а именно –
Прокуратурата на Република България. Поради това оповестяването на
образуваното наказателно дело и предметът му е извършено по реда на чл.198
НПК от компетентен орган. Принципът за публичност е едно от основните
начала в наказателния процес. Той е проява на обществен контрол върху
правосъдието, с което се създават предпоставки за насърчаване на
правораздавателния орган да спазва изискванията на законите, осъществява се
превантивната задача в аспекта на генералната превенция на престъпността,
формират се условия за развиване на обществените отношения по посока на
укрепване на законността. Ето защо следва да се приеме, че информацията,
предмет на процесната публикация, не е придобита неправомерно, а е
11
основана на официален източник – съобщение на официалния сайт на
Прокуратурата на РБ, който орган съобразно чл.198 НПК е компетентен
да разгласява информация от досъдебни производства.
Позицията, разпространена от ответника в коментарната част от
публикацията, има принос към дебат от обществен интерес. Събитията, на
които е посветена, настъпват в разгара на епидемията от Ковид-19 – малко
след замяна на извънредното положение с „извънредна епидемична
обстановка“ и преди т.нар. „втори локдаун“ през есента на 2020 г., когато
повторно са затворени училища, детски градини и ясли, търговски центрове и
заведения (тези обстоятелствата са общоизвестни). Към това следва да се
добави и прекомерното натоварване, пред което е изправена здравната
система и медицинското съсловие във връзка с лечение на пациентите при
рекордни нива заболели. Ето защо съдът приема, че позиция на съсловната
лекарска организация по повод събития, свързани с незачитане на реда в
лечебно заведение, е свързана и допринася за дебат от обществен интерес: не
се изчерпва с представяне на ищеца в качеството му на обвиняем по дело за
хулиганство, а представя значими за обществото проблеми, свързани със
зачитане на реда в лечебно заведение. Обстоятелството, че делото за
хулиганство е прекратено две години след публикуване на позицията, не
би могло да бъде известно на ответника към момента на изготвяне на
публикацията.
Безспорно е, че всички субекти, включително ответникът, са обвързани
от презумпцията за невинност. Съдът обаче приема, че нарушение на правото
на ищеца да бъде считан за невиновен до доказване на противното с влязла в
сила присъда, не се установява да е извършено от ответника. В публикацията
на БЛС ясно е посочено, че са предприети действия на Прокуратурата по
отношение на ищеца, т.е. не се твърди да е постановена присъда, с която
ищецът да е признат за виновен. Действително в публикацията ищецът е
посочен по име и е използвано определението „хулиганът-магистрат“, а
действията му са окачествени като „хулигански“ и „непристойни“. Това обаче,
преценено в контекста на цялостната информация в публикацията, не води до
внушение за наличие на влязла в сила присъда, с която ищецът да е осъден. По
делото се установява, че служителите на ответника са действали
добросъвестно – позицията е публикувана след оповестяване на официално
съобщение по темата от Прокуратурата на Република България. В
12
информационната си част публикацията на ответника почти дословно цитира
официалното съобщение на ПРБ. Както бе посочено по-горе, информация за
наказателни производства в досъдебна фаза може да се разгласява по преценка
на прокурора – по реда на чл.198 НПК. Неотносим към настоящия спор е
въпросът дали преценката на прокурора за разкриване на информация и
информиране на обществеността за досъдебното производство е правилна
– този въпрос би стоял при ангажиране на отговорността на
Прокуратурата по реда на чл.2 ЗОДОВ, какъвто не е предметът на
настоящото производство. По същата причина не може да се вмени във вина
на ответника формулировката, с която се съобщават извършени от ищеца
действия – тя е взаимствана дословно от официалното съобщение на ПРБ.
ЕСПЧ неведнъж е отбелязвал, че свободата на словото се разпростира и
спрямо такива изявления, които в известна степен преувеличават или
провокират (вж. например решението по делото Prager and Oberschlick v.
Austria на ЕСПЧ). В този случай, когато публикациите почиват на
„достатъчна фактологическа основа“ – обосновани са с надеждна и
прецизна информация, те представляват израз на свободата на изразяване на
мнение и журналистическото право на критичен коментар по обществено
значим въпрос и нямат характер на увреждащи действия – така пар.37 на
решението на ЕСПЧ по делото Prager and Oberschlick v. Austria, 1995, виж още
Решение от 07.12.1976 г. по дело Handyside v. the United Kingdom; Решение от
08.07.1986 г. по дело Lingens v. Austria; Решение от 27.06.2017 г. по дело
Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy v. Finland, № 931/13, § 165;
Решение от 07.02.2012 г. по дело Von Hannover v. Germany, № 40660/08 и
60641/08). В случая съдържанието на публикацията е ориентирано изцяло към
това да се осъдят действия, нарушаващи обществения ред, извършени в
лечебно заведение и засягащи работещи в него, а не да се навреди на ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че не е нарушен от страна на
служители на ответника балансът между свободата на словото и правото на
изразяване на мнение от една страна и неприкосновенността на личния живот
и зачитане на презумпцията за невиновност от друга, съобразно критериите,
очертани в практиката на СЕС, ЕСПЧ и ВКС (напр. решението по гр. д. №
7040/2014 г., III ГО), приложими в настоящия случай: 1) позицията е изразена
по повод образувано наказателно производство срещу ищеца, разгласяването
на което е извършено от компетентен орган по реда на чл.198 НПК – от
13
прокурора; 2) съобщените факти са годни да допринесат за дебата в едно
демократично общество – фокус на позицията са проблеми от обществен
интерес, свързани със съблюдаване на установения ред в лечебно заведение, а
не самоцелно накърняване на репутацията на ищеца; 3) посочено е името на
ищеца, но с огледа заеманата от последния публична длъжност, същият е
длъжен да понася в по-висока степен намеса в личния си живот; 4)
информацията е получена по правомерен начин – препредадено е съобщение
от официалния сайт на Прокуратурата на Република България; 5) контекста и
смисъла на публикацията не е насочен към засягане на ищеца, а към
изразяване на позиция срещу неговото поведение и срещу незачитане на
установения ред в лечебно заведение; 6) разграничени са фактическите
твърдения от оценъчните съждения – заедно с официалната информация за
предмета на наказателното производство е представена позицията на ищеца
като съсловна организация, като коментарната част, съдържаща оценъчни
твърдения, е обособена смислово и пунктуационно от информационната част.
От всичко изложено следва, че служителите на ответника са спазили
стандартите за отговорно упражняване на правото на изразяване на мнение и
свобода на словото. Не се установява противоправно засягане на правото на
ищеца на неприкосновенност на личния живот или на презумпцията за
невиновност от страна на ответника. Обстоятелството дали презумпцията за
невиновност е засегната от страна от Прокуратурата на Република България не
може да се коментира в настоящото производство, а може да е предмет на
преценка по предявен иск по чл.2 ЗОДОВ. Не се установява изнасяне на
неверни клеветнически твърдения по отношение на ищеца – в
информационната част от публикацията се възпроизвежда официално
съобщена информация от държавен орган, а коментарната част съдържа
негативна оценка за действията на ищеца (такива, каквито е съобщено да са
извършени от ПРБ) и положителна оценка за действията на ПРБ.
Коментарната част почива на „достатъчна фактологическа основа“
съобразно критериите на ЕСПЧ, посочени в делата Prager and Oberschlick v.
Austria, 1995, Handyside v. the United Kingdom; Lingens v. Austria; Satakunnan
Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy v. Finland, Von Hannover v. Germany и др. За
неправомерното привличане към наказателна отговорност за престъпление,
което ищецът не е извършил, отговорността не може да бъде вменена на
ответника – за това нарушение отговаря Държавата по реда на ЗОДОВ.
14
По тези мотиви съдът приема, че установените деяния, осъществени от
служители на ответника при изготвяне и публикуване на процесната позиция,
не са противоправни. Тъй като отсъства един от елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане – противоправността, излишно е да се
обсъжда дали са се осъществили останалите елементи. Ето защо няма да бъдат
обсъждани останалите доказателства по делото, в това число ангажираните от
ищеца свидетелските показанията и експертиза за настъпване на вреди в
причинна връзка с деянията. Безпредметно е да се обсъждат и
доказателствата, имащи отношение към определяне на размера на
обезщетението.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът.
На ответникът следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000 лв. Неоснователно е възражението за
прекомерност – уговореният размер на възнаграждението е съответен на
цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, вида и броя на
извършени процесуални действия, проведените открити заседания и обема на
доказателствения материал.
По тези мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. А., ЕГН **********, срещу
Български лекарски съюз, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от клеветнически и обидни твърдения в изявление на
ответника, публикувано на 06.07.2020 г. на официалния сайт на БЛС като
позиция на управителния съвет, озаглавена „БЛС: Осъждаме хулиганските
действия на магистрат в УМБАЛ СТРАНСКИ“.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН **********, да заплати на Български
лекарски съюз, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
3 000 лв., представляваща съдебни разноски.
15
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16