Р Е
Ш Е Н
И Е
914/26.6.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 24.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2207 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "С.Х.Д."
ЕООД, срещу Наказателно постановление №03-001720/15.01.2014 год. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2
вр. чл.270, ал.2 от КТ , на основание чл.62 ал.1, вр.чл.61, ал.1 от КТ на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 5000 лв.
В
жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е връчвано по реда на
чл. 58, от ЗАНН. Изтъква се, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Твърди се, че управителят не е запознат със съдържанието на съставения
АУАН и не е имал възможност да направи възражения или да представя документи в
срока по чл. 44 от ЗАНН. По изложените съображения, моли да бъде отменено НП
изцяло, алтернативно да се намали наложената на санкцията до предвидения от
закона минимум.
В съдебно заседание въззивната страна,
не се представлява.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като счита, че в хода на АНП не
са допуснати нарушения.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 03.10.2013г. служители на Д „ИТ” – Варна, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен намиращ се в
гр.Варна, с.о.“Траката“ стопанисван от "С.Х.Д." ЕООД. При
пристигането в обекта установили лицето сандев да полага труд като нощен пазач.
В хода на проверката било установено, че въззивното дружество не е сключило
трудов договор с лицето но въпреки това го е допуснал до работа. В
предоставената му за попълване декларация той посочил, че работи за "С.Х.Д." ЕООД на длъжност „пазач”
с определено работно и уговорено трудово възнаграждение и почивни дни.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът приобщи представените и от двете страни
по делото писмени доказателства , които кредитира като относими към спора.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административно-наказателната преписка, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
На представляващ дружеството била връчена
показа за явяване в ДИТ Варна на 22.10.2013г. и представяне на документи за
извършване на проверка. След това извършващия проверката изпратил покана за
съставяне на АУАН, но същата била върната с отбелязване на обратната разписка “пратката
непотърсена“.
На посочената дата от АНО за съставяне на
АУАН представляващите и управляващи "С.Х.Д." ЕООД не са се явили.
Покана за това действие не им била връчена.
Въпреки това на 02.12.2013г. бил съставен АУАН срещу дружеството. В
съдържанието на акта било посочено, че дружеството е допуснало нарушение на по чл.62 ал.1 и
чл.1 ал.2 от КТ, АУАН бил съставен в отсъствието на
представляващите дружеството и не им бил предявен и връчен. По седалището на
дружеството не било изпратено едно писмо с обратна разписка, с която да бъде
уведомен, че е съставен АУАН. Била
предприета процедура по чл. 416, ал.3 от КТ ,
като АУАН бил поставен на таблото за обявления в ДИТ Варна.
На 15.01.2014г. административно наказващия
орган приключил административно наказателната преписка, като издал обжалваното
НП. С него той възприел фактическите и правните констатации
на актосътавителят и наложил на въззивното дружество
административно наказание от вида имуществена санкция.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, протоколи за публикуване на съобщения призовки, съобщения, заповеди, ведомости и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Съдът
изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към
доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното
следствие.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо, което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана
в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства
за редовното връчване на НП. Съдът приема, че между страните липсва спор относно адреса на
жалбоподателя-той е непроменен от момента на извършване на проверката до
настоящия момент. Този адрес на седалището на търговското дружество фигурира в
Търговския регистър и понастоящем.
Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ съдържа
отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция
счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място,
трябва да има отбелязване на НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на
посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване, че не е открит на адреса.
Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като
съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е
извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата
започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му
пред въззивната инстанция.
И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП
влиза в сила. В настоящия случай макар да има отбелязване в НП кога според АНО същото е
връчено 17.06.2014г., /това е датата на която лицето е търсено на адреса/ АНО е
извел именно тази дата на влизане в сила на процесното НП, като не е и спазил
предвидения в закона 7-дневен срок за обжалване. НП би влязло в сила едва след
изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че
нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче,
само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било
редовно връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл.58 ал.2 от ЗАНН не е
направено съобразно изискването на закона. Съгласно тази норма, отбелязването
следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което
както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е
неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за
да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Съдът
намира също така, че изпращането писмо с обратна разписка не е достатъчно
за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното
известие за доставяне, Български пощи удостоверяват, че „пратката е
непотърсена“.. От това отбелязване няма как да се да се приеме, не само,
че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен
никому.
Съобразно
разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за
доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи
правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от
Общите правила за условията за доставяне
на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се
доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки
може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя,
живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност,
като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило
пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по
ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в
пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се
яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от
пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и
времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските
оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на
служебните известия е не по-малък от две.
Анализът на цитираната разпоредба
обосновава извод, че препоръчано писмо с известие за доставяне може да бъде
върнато от пощите с формалната причина „непотърсено" и „отсъства“,
съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че получателят на писмото не
се е явил в съответния пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната
разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от задължението им
отново да търсят получателя на адреса. При това положение не може да се
обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина
„непотърсено", осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН –
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от страна на
приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от
получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на
този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Понятието
"адресатът е заминал" включва отсъствие на лицето за по-продължителен
период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя наличието не на инцидентно /временно/
отсъствие, каквото представлява отсъствието в два, макар и непоследователни
дни. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е
връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните
предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради
което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена.
Последната е депозирана пред ВРС, след случайно узнаване за издаденото НП и
предвид липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на
НП, съдът счита същата за подадена в
срок. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въпреки
горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални
нарушения.
В
хода на АНП е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, поради
което е ограничено правото на защита посредством нарушеното право на участие в
АНП на санкционираното лице.
На първо
място АУАН е съставен на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя.
Настоящият състав намира, че предвид липсата, на каквито и да е данни поканата за съставяне на АУАН да е
стигнала до дружеството чрез неговите управители, АНО е нямал законово
основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Не е
налице нито една от двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както счита АНО. На
първо място покани за съставяне на АУАН видно от доказателствата по делото не
са били изпратени до дружеството, чрез неговите управители, а са били
публикувани на таблото за съобщенията в местната дирекция. Следователно АУАН е
съставен в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото АНП.
Доколкото именно с АУАН се слага началото на наказателното преследване, правото
на защита на лицето е засегнато по много съществен начин.
На следващо място АУАН е връчен по реда
на чл. 416, ал.3 от КТ. Посочена разпоредба за връчването на
АУАН е специална по отношение на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН, поради
което приложима е първата. Разпоредбата предвижда, че актът за
установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу
подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление,
на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото
за обявления и чл. 399, 400 и 401. Специалният ред за връчване на АУАН
по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за
лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия
нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото
за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.
Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на
двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител на
нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по АНП не са
приложени каквито и да било доказателства, че представляващите дружеството са
били търсени, призовавани и прочие за връчване на АУАН. Покани за съставяне на
АУАН дори не са били изпратени до управителя на дружеството. Представени са
доказателства, че АУАН е изпращан по пощата за връчването му, по седалището на
дружеството, но пратката е върната от
Български пощи непотърсена. Разпоредбата от специалния закон /КТ/ следва да се
тълкува през призмата на основния принцип, че актосъставителят следва да
осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е
съставен в присъствието или в отсъствието на нарушителя. Така и в разпоредбата
на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН,
която действително се явява общ закон, неприложим в случая, но изисква
предявяване и подписване на съставен АУАН и в отсъствието на нарушителя. В
случая липсват данни за невъзможност за лично връчване на АУАН на представител
на нарушителя. Поради което неправилно актосъставителят е пристъпил към
връчване на АУАН чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. Нещо
повече, липсват доказателства, че лицето не е намерено на посочения адрес, тъй
като писмото, с което е изпратен АУАН е върнато непотърсено, което както бе
отбелязано по-горе в мотивите на решението е съвсем различна хипотеза от
ненамирането на лицето на адреса.
От анализа на чл. 416, ал. 3 от КТ се
налага извод, че за да премине към връчване на АУАН чрез публичното му
оповестяване в интернет или на таблото
за съобщения в Д“ИТ“, АНО следва да е установил императивно изискуемата от
разпоредбата предпоставка - невъзможност за връчване на нарушителя срещу
подпис. Което означава, че е следвало да бъдат положени усилия за установяване
на управителите и връчване на АУАН срещу подпис. За подобни „процесуални
усилия“ от страна на актосъставителя доказателства в АНП липсват. От доказателствата по делото се налагат
обосновани констатации, че АНО не установил наличието на тази императивно
изискуема от правната норма предпоставка. Предвиденото задължение за
контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за
лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде
осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Като е
предприела подобни действия по връчване на АУАН при липса на предпоставките на
чл.416, ал.3 от КТ, актосъставителят е опорочила цялото АНП. Преди
издаване на наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и
приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и
вместо да върне преписката на актосъставителя, е пристъпил към
постановяване на своя краен акт. При това положение е допуснато съществено
нарушение на процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото
на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността
да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да
организира адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който наказаният
субект участва в производството е в неговата съдебна фаза. АНО е нарушил
правото му на участие, респективно правото му на защита в досъдебната фаза на
процеса, като никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че
горното съставлява съществено процесуално нарушение, влечащо след себе си
незаконосъобразност на НП.
Предвид
горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено с
оглед допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната
фаза на процеса.
ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни
срокове, за погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се
съдържат в Общата част на НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Съгласно
разпоредбата на чл.24ал.1т.3 от НПК, изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната
отговорност, като в Тълкувателно решение
№ 112 от 16.12.82г. на ОСНК изрично се
сочи, че институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно
преследване- чл.81 от НК, се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН,
съответно наличието на специалната норма на чл.34 от ЗАНН, не изключва
прилагането в общия случай на абсолютния давностен срок по смисъла на чл.81
ал.3 от НК, още повече, че след като е предвиден абсолютен давностен срок, след
изтичане на който се погасява възможността за наказателно преследване на
престъпление, не би могло да се приеме, че липсва абсолютен давностен срок за
ангажиране на административнонаказателна отговорност .
В този смисъл, съдът намира, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична
регламентация на института давност за погасяване на административнонаказателно
преследване/ извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/, както и
предвид цитираното по-горе Тълкователно решение и ТР №1 от 27.02.2015г. на ВКС., следва да намерят приложение
съответните текстове на чл.80 и 81 от НК, каквато е и преобладаващата практика
на административните съдилища, включително и на Административен съд-Варна.
В съответствие с гореизложеното
и съгласно разпоредбата на чл.81ал.3 от НК, във връзка с 80 ал.1т.5 от НК/ в
редакцията, която е била в сила към момента на извършване на нарушението и към
момента на издаване на НП/, всяко едно административнонаказателно преследване
се погасява с изтичането на срок от три
години от извършване на нарушението, ако не са били предприети действия за
ангажиране отговорността на нарушителя и срок от 4 години и половина от извършване на нарушението, независимо от
спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на
административнонаказателната отговорност.В този смисъл съдът намира, че в
конкретния случая, въпреки, че АУАН е съставен и съответно НП е издадено в сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН, при извършено нарушение на 03.10.2013г.,
към момента на настоящото произнасяне от страна на ВРС е изтекла не само
обикновената давност, тъй като няма никакви доказателства същата да е
прекъсната или спирана, а и абсолютната давност за административнонаказателно
преследване, което налага отмяната на НП и прекратяването на
административнонаказателното производство.
съда.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-001720/15.01.2014 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” –гр.Варна, с което на "С.Х.Д." ЕООД, ЕИК ********* за
нарушение на чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: