РЕШЕНИЕ №1027

 

гр. Бургас, 14.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1968/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, с която претендира приемане за установено, че ответниците З.Н.П. – главен длъжник, и Й.К.Й. – поръчител, двамата от гр. Б…., му дължат солидарно следните суми: 5169,26 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.05.2008 год. и договор за поръчителство към него от същата дата; 3216,58 лева – договорна лихва за периода 01.05.2014-07.06.2018 год., 736,83 лева – обезщетение за забава за периода 07.05.2014-07.06.2018 год., и 205 лева – заемни такси и разноски, както и обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата, начиная от 08.06.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2629/02.07.2018 год. по ч. гр. д. № 4413/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът З.П. не изразява становище по делото, не ангажира доказателства.

Ответникът Й.Й., чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, по силата на сключения в писмена форма на 09.05.2008 год. договор за кредит за текущо потребление, ищецът-ЕАД е предоставил на длъжника Х.Д.Б.сума в размер от 9000 лева, със срок за връщането й от 120 месеца до 09.05.2018 год., считано от усвояването му. Върху главницата кредитополучател дължи и договорна лихва от общо 13.45 % (сбор от базовия лихвен процент – 5.94 %, и стандартна надбавка – 7.51 %).

Изпълнението на паричните задължения по договора са обезпечени с поръчителство от ответника Й.Й., инкорпорирано в договора за кредит.

Видно от представеното удостоверение, главният длъжник Х.Б.е починал на 16.06.2014 год., а негов единствен наследник е ответникът З.П..

За заплащането на процесните парични вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2629/02.07.2018 год. по ч. гр. д. № 4413/2018 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените искове за доказани по основание. Представеният по делото договор, неоспорен по автентичност, ангажира имуществената отговорност на двамата ответници – солидарни длъжници по чл. 121 и 138, ЗЗД, за заплащане на главницата по предоставения банков кредит и акцесорните вземания към нея – за договорна лихва и обезщетение за забава. Легитимацията на ответника З.П. като главен длъжник по договора произтича от качеството й на наследник по заместване на кредитополучателя Х.Б.– чл. 10, ал. 1 и чл. 5, ЗН. Към процесното писмено съглашение е приложен погасителен план, съдържащ данни за падежа и размера на всяко от погасителните плащания. Видно от изготвеното по делото и неоспорено от страните експертно заключение, предоставеният банков кредит е бил усвоен от главния длъжник на 09.05.2008 год., поради което съдът намира, че ищецът е легитимиран като изправна страна в правоотношението по см. на чл. 430, ал. 1, ТЗ. По отношение процесния договор за кредит не са приложими императивните изисквания на ЗПК, който е влязъл в сила на 12.05.2010 год., повече от 2 години след сключване на процесния договор, т. е. възраженията на ответника Й. в тази насока са необосновани. По делото не се спори, а и се установява от приетото експертно заключение,  че непогасеният остатък от главницата възлиза на 5169,26 лева – липсват и ангажирани насрещни доказателства за плащането на остатъка, или за друг валиден способ за погасяване на посоченото парично задължение, поради което съдът намира главния иск за основателен, ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД, начиная от 08.06.2018 год.

Възражението на ответника Й. за нищожност на договора по см. на чл. 143, ал. 1, т. т. 3, 9, 10, 12 и 18, ЗЗП съдът намира за неоснователно, тъй като процесният договор не съдържа неравноправни клаузи в лимитативно посочените хипотези. Възраженията на посочената страна за погасяване на част от вземанията по давност, както и за изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1, ЗЗД са неоснователни – в случая уговореният цялостен срок за връщане на отпуснатия кредит е 10-годишен, а определянето на погасителни вноски не въвежда погасителна давност за всяка една от тях, а облагодетелства длъжника чрез даване ва възможност за разсрочено изплащане. По същите съображения, преклузивният 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1, ЗЗД спрямо поръчителя Й.Й. започва да тече след края на договора, т. е. от 09.05.2018 год., и този срок не е изтекъл към 08.06.2018 год., когато е подадено заявлението по чл. 410, ГПК и от която дата искът по чл. 422, ГПК се счита предявен и е прекъснал давността – чл. 116, б. „б“, предл. първо, ЗЗД.

Съдът намира за основателни исковете за договорна лихва и за обезщетение за забава. Размерът на уговорената възнаградителна лихва не надвишава 3-кратния размер на обезщетението по чл. 86, ЗЗД, поради което тази клауза не е нищожна поради прекомерност по см. на чл. 26, ал. 1, ЗЗД. По отношение посочените две парични вземания съдът възприема размерите им, определени от ищеца, като не кредитира част от заключението на вещото лице, което не е установило неправилно определяне на вземанията със софтуера на банката, вкл. и за нередовно водене на счетоводството й – чл. 182, ГПК.

Съдът намира за неоснователен иска за заемни такси и разноски за сумата от 205 лева. Делото не съдържа данни за какво се дължи тази сума, съотв. каква е престацията на кредитора, или какви разноски на кредитора следва да покрие посочената сума, поради което клаузата за дължимостта й е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД.

Частичната основателност на предявените искове налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски, направени в настоящия процес, в съответен общ размер от 966,30 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК).

В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодните разноски, направени в заповедното производство – в съответен размер от 232,45 лева, съобразно дължимата част от претендираните вземания.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответниците З.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, и Й.К.Й., ЕГН **********,***, и настоящ адрес ***, дължат солидарно на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Московска“ № 19, следните суми: 5169,26 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.05.2008 год. и договор за поръчителство към него от същата дата; 3216,58 лева – договорна лихва за периода 01.05.2014-07.06.2018 год., и 736,83 лева – обезщетение за забава за периода 07.05.2014-07.06.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата от 5169,26 лева, начиная от 08.06.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2629/02.07.2018 год. по ч. гр. д. № 4413/2018 год. на БсРС.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Московска“ № 19, за приемане за установено, че ответниците З.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, и Й.К.Й., ЕГН **********,***, и настоящ адрес ***, дължат солидарно на ищеца сума в размер от 205 лева, представляваща заемни такси и разноски във връзка с договор за кредит за текущо потребление от 09.05.2008 год. и договор за поръчителство към него от същата дата, което вземане съставлява част от предмета на Заповед за изпълнение № 2629/02.07.2018 год. по ч. гр. д. № 4413/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА З.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, и Й.К.Й., ЕГН **********,***, и настоящ адрес ***, да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Московска“ № 19, деловодни разноски в размер от 232,45 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 4413/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА З.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, и Й.К.Й., ЕГН **********,***, и настоящ адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Московска“ № 19, деловодни разноски в размер от 966,30 лева, направени по гр. д. № 1968/2019 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ П.Атанасов

Вярно с оригинала:

И.Г.