Присъда по дело №801/2012 на Окръжен съд - Русе

ПРИСЪДА№

№.....................

гр...Русе, 07.01................2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

......................................Русенският.......окръжен съд..................................................................наказателна......колегия в публичното

заседание на..................седми януари................................................................................................................................................................................................................................................................

две хиляди и тринадесета година...в открито съдебно заседание в следния състав:

Председател:...............Свилен Сирманов.............................................................

^{Съдебни заседатели:}...........Д.Х................................................................

^{Членове:}..........Р.М.......................................................

при секретаря...........Г.И.....................................................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..............................Добромира Кожухарова.........................................................като разгледа докладваното от

..................................................................................съдията Сирманов............................................................................................н.о.х.дело ¹ 801 по описа

за....2012.....год., за да се произнесе, съобрази следното:..........................................................................................................................

                              ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА под­съ­ди­мия Н.И.Т., род. ***г***, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., бъл­гар­­с­ки граж­­­­­данин, неженен, осъждан, с основно образование, не работи, ЕГН **********, за

ВИНОВЕН в това, че на 15.02.2012г., в Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движим вещ - преносим компютър Асеr Аspire 5250, на стойност 320,00лв., от владението на П.М.К., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, го

ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода.

НАМАЛЯВА на основание чл.58„а” от НК, вр. чл.373 ал.2 от НПК, размера на това наказание на лишаване от свобода за ЧЕТИРИ ГОДИ­НИ.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57 ал.1, чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален СТРОГ режим.

ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието, на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 10.11.2012г., когато подсъдимият Н.И.Т. е бил за­дър­жан под стража.

ПРИВЕЖДА в изпълнение на основание чл.70 ал.7 от НК, неизтърпяната част от наказанието по присъда № 13/19.01.2010г. постановена по НОХД № 3251/2009г. по описа на Районен съд - Русе, групирано с определение по ЧНД №1639/2010г. по описа на същия съд, в размер два месеца и четиринадесет дни лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57 ал.1, чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, остатъкът от наказанието лишаване от свобода в размер две години и четиринадесет дни, да бъде изтърпян в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален СТРОГ режим.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.И.Т., със снета по-горе самоличност, да заплати в пол­за на ОД на МВР - Русе, съдебни разноски в размер 30 лв.

Присъдата под­ле­жи на апе­ла­тив­но об­жал­ва­не и про­тест пред Ве­­­­­­­ликотърновския апе­ла­ти­вен съд в петнаде­сет­д­не­вен срок от днес.

Председател:

Съдебни заседатели: 1.

2.

Ру­сен­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мия Н.И.Т., български гражданин, с постоянен адрес в Ру­се, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********, в това, че на 15.02.2012г. в Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движимая вещ - преносим компютър Асеr Аspire 5250, на стойност 320,00лв., от владението на П.М.К., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Русенска окръжна про­­­куратура поддържа обвинението, което счита за доказано. Предлага наказанието да бъде определено при условията на чл.54 от НК, в размер шест години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58„а” от НК, да се намали на четири години.

По разпореждане на председателя на съда, е проведено предварително изслушване. Със съгласието на своя договорен защитник, адв.И.В., подсъдимият Н.Т., признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвини­телния акт и съдебното следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК.

В защитната си реч, адв.В. не оспорва квалификацията на прокурора, като пледира за определяне на по-ниско наказание лишаване от свобода, равно на минимума в чл.199 от НК, което след това бъде намалено с една трета.

Подсъдимият Н.И.Т. поддържа становището на защитника си.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подсъдимият Н.И.Т. е роден на ***г***. Завършил е основно образование. С пострадалата са едноутробни брат и сестра. Майка им е починала. Отношенията му с роднините им се влошили, което наложило и да напусне семейното жилище. Тъй като нямал професия, работел неквалифицирана работа на частно. Доходите му били недостатъчни, поради което живеел по улиците и в случайни квартири. Не е бил женен и няма родени деца. Осъждан е девет пъти за кражби, обсебвания, грабеж, и бягство от затвора. От значение за квалификацията на процесното деяние е осъждането му с присъда № 13/19.01.2010г. по НОХД № 3251/2009г. на Районен съд - Русе. С нея, за престъпление по чл.206 ал.З от НК, му било наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода. Присъдата влязла в сила на 26.05.2010г. Впоследствие с определение по ЧНД № 1639/2010г. по описа на същия съд това наказание било групирано с други, наложени по НОХД № 3311/2009г. и НОХД № 685/2010г., всички на Районен съд - Русе. Наложено било общо наказание в размер една година и шест месеца лишаване от свобода, което съдът определил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Това наказание не било изтърпяно напълно, тъй като като с определение по ЧНД №865/2011г. по описа на Окръжен съд - Плевен, било постановено условно предсрочно освобождаване на подс.Т. с остатък в размер на два месеца и четиринадесет дни при изпитателен срок от шест месеца. Това определение влязло в сила на 08.09.2011г.

След като бил освободен от затвора подсъдимият нямал установен адрес и обитавал входовете на различни блокове. На 15.02.2012г. отишъл в бл.**, намиращ се на ул.„.......” № 7 в Русе, където живеела с баба им, сестра му - свид.П.К.. Никой не му отворил, тъй като в момента свидетелката била на училище. Подс.Т. я изчакал на междуетажната площадка до 14.30 часа, когато се върнала. Помолил да го пусне вътре. Тя се съгласила и двамата влезли в хола. Там свидетелката била оставила преносимия си компютър модел Асеr Аspire 5250. След като го видял, подс.Т. решил да се сдобие с пари, като го продаде. Без да обясни защо му трябва, поискал от свид.К. голяма чанта. Когато я получил, откачил компютъра от зарядното устройство и започнал да го прибира в нея. Едва сега свидетелката се досетила за намеренията му и взела компютъра в ръцете си. Подсъдимият започнал  да силно да го дърпа и двамата се сборичкали. Свидетелката паднала във фотьойла и подсъдимият я натиснал с лакът по гърлото, като продължил да дърпа компютъра. Това я уплашило и пуснала лаптопа. Подс.Т. го сложил в чантата и си тръгнал, като забравил захранването. Отишъл в дома на свид.С. Т., с когото се познавали. В жилището му заварил свидетелите С. Г. и М. М., а самият Т. се прибрал малко по-късно. Той съдействал на подсъдимия да продаде компютъра на неустановени румънски граждани за сто и петдесет лв. Получените пари подс.Т. поделил със свидетелите.

Междувременно свид.К. подала жалба във Второ РПУ при ОДМВР - Русе. Въпреки положените усилия лаптопът не бил открит и върнат. До момента не е възстановена и паричната му равностойност, която според заключението на назначената съдебно-ценова експертиза, възлиза на 320 лв., към момента на извършване на деянието.

Тези фактически положения са безспорни и се установяват от направеното от подс.Н.Т. признание, а също така от свидетелските показания на свидетелите П.К., П. К., С. Г., М. М., С. Т., както и приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства - свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, СЦИЕ, справки от мобилни оператори, документи, удостоверяващи собствеността на компютъра и автобиография и декларация.

При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът пре­це­нява, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към обективните приз­наци на състава по чл.199 ал.1 т.4, вр. ал.1 от НК. На 15.02.2012г., в Русе, в условията на опасен рецидив, подс.Т. отнел чужда движим вещ - преносим компютър Асеr Аspire 5250, на стойност 320,00лв., от владението на П.М.К., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила.

Деянието е извършено от подс.Т. след като бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода, за умишлени престъпления от общ характер и многократно изтърпявал такова наказание. Освен това, процесното деяние било извършено в срока по чл.30 от НК, тъй като само пет месеца преди това, подсъдимият бил освободен условно предсрочно от изтърпяването на наказание лишаване от свобода, по-голямо от една година, наложено за тежки умишлени престъпления по чл.206 ал.3 от НК, санкционирани с присъди по НОХД № 3251/2009г., НОХД № 3311/2009г. и НОХД № 685/2010г., всички на Районен съд - Русе. Следователно, налице са едновременно предпоставките по чл.29 ал.1 б.„а” и б.„б” от НК, квалифициращи извършеното като опасен рецидив.

При извършване на деянието, подсъдимият прекъснал владението, което свидетелката К. осъществявала върху личния си компютър модел Асеr Аspire 5250. Тя нямала самостоятелно формирана воля да го предаде на брат си, което наложило, употребата на сила. Въпреки, че е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подс.Т. оспорва точно това обстоятелство. Като заявява, че телосложението на сестра му е слабо и употребата на описаната от обвинението сила, ще й причини увреждания, каквито безспорно липсват. Счита, че под влиянието на близките си, тя е преувеличила степента на упражненото насилие. Освен, че е недопустимо, това възражение е неубедително и опровергано от събраните доказателства. Свид. К. не е освидетелствана, а описаният от нея начин на отнемане на вещта не води неизбежно до физически увреждания. Съзнавайки слабостта си, пострадалата навреме прекратила съпротивата, с което си спестила възможните физически увреждания, но и позволила на подсъдимия да присвои вещта прилагайки насилие с относително ниска интензивност. Тъй като все пак лаптопът не е предаден доброволно, налице е насилие, а не заплашване, което впрочем също е достатъчно за приетата от обвинението правна квалификация. Равностойността на предмета на престъплението е безспорно установена от назначената експертиза.

Подсъдимият Т. извършил престъплението при пряк умисъл. Към момента на извършването му бил пълнолетен и вменяем. Не страдал от никакви заболявания, поради което можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното. Той съзнавал и наличието на всички обективни признаци на състава по чл.199 ал.1 т.4, вр. ал.1 от НК, като представите за тях формирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. Налице е и волевия момент, тъй като, предвиждал настъпването на общественоопасните последици и ги желаел, целейки незаконна облага.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Т. за престъплението по чл.199 ал.1 т.4, вр. ал.1 от НК., съдът съобрази следното. За това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. При индивидуализацията на конкретното наказание, което следва да му се наложи, съдът взе предвид наличието на множество осъждания, извън участващите в квалификацията, проявената упоритост в умисъла, изразена продължаване на насилствените действия и след оказаната съпротива, както и наличието на невъзстановени вреди. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът съобрази относително невисоката равностойност на предмета на престъплението, тежкото социално положение на подсъдимия и обстоятелството, че пострадалата от престъплението е сестра, макар и едноутробна. В българската наказателноправна теория и практика, това обстоятелство не е отегчаващо, както твърди прокурора, а напротив, води до смекчаване на отговорността (чл.161 и чл.218„в” т.2 от НК). При значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът преценява, че на тежестта на извършеното престъпление и данните за личността на подсъдимия, съответства наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което е достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК, при минимална употреба на наказателна репресия.

Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, това наказание трябва да се намали с една трета до размер четири години лишаване от свобода.

Наказание конфискация не следва да се налага, тъй като не са събрани данни за притежавано от подсъдимия имущество.

Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК. Във връзка с чл.57 ал.1, чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, то трябва да бъде изтърпяно в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален строг режим.

При изпълнение на наказанието, на основание чл.59 ал.1 от НК, следва да се приспадне времето след 10.11.2012г., когато подс.То­до­ров е бил за­дър­жан под стража.

Тъй като процесното деяние е извършено в изпитателния срок от шест месеца, наложен с определение по ЧНД № 865/2011г. на Окръжен съд - Плевен, на основание чл.70 ал.7 от НК, подсъдимият трябва да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието по присъда № 13/19.01.2010г. постановена по НОХД № 3251/2009г. по описа на Районен съд - Русе, групирано с определение по ЧНД №1639/2010г. по описа на същия съд, в размер два месеца и четиринадесет дни лишаване от свобода.

На основание чл.57 ал.1, чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, то трябва да бъде изтърпяно също в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален строг режим.

Причина за извършване на престъплението е стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин.

Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни разноски.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: