Р Е Ш Е Н И Е № 3064
18.07.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на 12.06.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 18333 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе
взе предвид следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. чл. 286 вр. с чл. 280 вр. с чл. 79 ЗЗД
Ищец „Е. 2013“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ДЗС № 1, кв.
Прослав с у. З.С. чрез адв.
Х.Д. твърди, че с ответник С.Х.Т. бил сключен договор от 01.08.2018г. за
поръчка с предмет посредничество за закупуване на недвижим имот – *** в гр. П.,
ул. **** *************. На **** г. бил извършен оглед на имота обявен за
продажба от ищеца като в деня на огледа отв. Т.
подписала декларация, с която декларарира, че е
извършила оглед и че при желание да закупи имота ще води преговори с
продавачите само чрез посредничеството на агенцията, както и че при постигане
на съгласие за покупка на имота и подписването на предварителен договор по чл.
19 ЗЗД ще дължи възнаграждение на ищеца – комисионна в размер на 2 % от
продажната цената. На **** г. с подписването на договора за посредничество отв. Т. заплатила и сумата от 1000 лв,
която представлявала гаранция – стоп капаро като ищецът се задължил да не
предлага на други клиенти въпросния апартамент за срок от седем дни. На
29.08.2018г. собствениците на недвижимия имот чрез пълномощник Б.С. продават на
отв. Т. *** за сумата от 32 300 лв, която е била изплатена изцяло по банков път като извън
тази сума отв. Т. заплаща и сумата от 42 123лв.
в полза на продавачите на имота с основание закупуване на обзавеждане или била
заплатена общо сума в размер на 74 423 лв. Ищецът твърди, че сумата от
1 486.43 лв., която представлява 2 % комисионно възнаграждение от
продажната цена на апартамента не е платена от ответника и след като ответника
е поканен затова. За тази сума ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК ****/20.09.2018г.
по ч.гр.д. № 14999/2018г. на РС – Пловдив като спрямо заповедта постъпило
възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Ето защо се
иска от настоящата инстанция да се постанови решение спрямо отв.
Т., с което да се признае за установено, че последната дължи на ищеца сумата от
1486,43 лв, която представлява 2 % комисионно
възнаграждение от продажната цена на апартамент в гр. Пловдив, ул. **** *************.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.09.2019г.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник С.Т. чрез адв.С. М. оспорва предявения иск. Прави възражение за
нищожност на договора за посредничество поради липса на съгласие, липса на
предмет и липса на основание. Оспорва се, че положените подписи в документа
договор за посредничество и протокол за оглед не изхождат от страната. Оспорва
се и че с плащането на стоп-капарото по договора за посредничество и
постигането на съгласие за закупуване на имота задълженията на ищеца са
изпълнение за което и последния е получил възнаграждението си. Прави се
възражение и че договора е развален на основание чл. 89 ЗЗД по право поради
възникнала обективна невъзжмоност за изпълнението му.
Прави се и възражение по чл. 90 ЗЗД за неизпълнение на договора от страна на
ищеца, тъй като последния не бил изпълнил задължението си да изготви проекто предварителен договор за покупко-продажба и
окончателен договор както и да извърши консултиране на страните по всички
въпроси на сделката. Нищожно била и уговорката за комисионно възнаграждение от
2 % само за един оглед без поети насрещни задължения. Оспорва се и размерна
комисионното възнаграждение тъй като продажната цена била 32 300 лв, а не както се твърди 74 423 лв. Прави се
възражение за прихващане при условията на евентуалност със сумата от 1000 лв която е платена като стоп-капаро, което подлежало на
връщане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се
запозна със становището на страните и представените доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното.
Със заявление по чл.
410 ГПК вх. № ****/19.09.2018г. „Е. 2013“ ЕООД е поискало издаването на заповед
по чл. 410 ГПК във връзка с което е било образувано ч.гр.д. № 14999/2018г. по
описа на РС – Пловдив за следните суми: 1486,43 лева – главница, която
представлява възнаграждение в размер на 2% от продажната цена по сключен
договор от 01.08.2018г. за поръчка с предмет посредничество за закупуване на
недвижим имот – **** в гр. П., ул. **** *************, ведно със законната
лихва от датата на подаването на заявлението – 19.09.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 0.83 лева – мораторна
лихва за периода от 18.09.2018г. до 19.09.2018г., ведно с разноските в
заповедното производство. Заповедният съд е издал заповед № ****/20.09.2018г.,
с която е разпоредил заплащането от длъжника С.Т. на сумите от 1486,43 лева –
главница, 0.89 лева – мораторна лихва за периода от
18.09.2018г. до 19.09.2018г. ведно с разноските в заповедното производство
срещу която заповед е било подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Видно от исковата
молба, ищец „Е. 2013“ ЕООД не предявява иска за мораторна
лихва в размер на сумата от 0.89 лева за периода от 18.09.2018г. до
19.09.2018г., поради което и заповед № ****/20.09.2018г. по описа на РС –
Пловдив следва да се обезсили в тази й част съгласно чл. 415, ал.5 ГПК.
Предмет на установителния иск е дължимостта на
сумата от 1486,43 лева по издадената заповед по чл. 410 ГПК.
По делото е представен
сключен между страните договор за поръчка за покупка на недвижим имот с
изключителни права от **** г. по силата на който ответник С.Т. възлага на ищец
„Е. 2013“ ЕООД да извърши проучване на
пазара за недвижими имоти, издирване на потенциални купувачи, осъществяване на
преговори и продажба на следния имот описан съгласно документ за собственост –
нотариален акт № ****/**** г., а именно *** в гр. П., ул. **** ************* с
уговорено възнаграждение в размер на 2% от договорената с между купувача и
продавача продажна цена на имота.
Видно от съдържанието
на сключения договор е че същият касае мандат от страна на собственика на процесния имот към ищеца за търсенето и намирането на
купувачи за него. Извод затова се прави въз основа на уговорките по в чл. 2 от
договора – предоставяне характера, естеството и особеностите на недвижимия
имот, което става от доверителя, уговорено комисионно възнаграждение в размер
на 2% от продажната цена в случай, че довереника намери купувача за имота на
доверителя – чл.3, най-ниската цена за
която довереникът може да води преговори
за продажба на имота от името на Доверителя – чл. 6.
Следователно,
представеният документ договор за поръчка за покупка на недвижим имот на л.17
от делото не може да удостовери наличието на възникнало облигационно
правоотношение между ответника С.Т. и ищеца по повод на посредничеството от
страна на последния за закупуването на недвижим имот. Този документ
удостоверява мандат от страна на продавача на недвижимия имот към ищеца, а в
случая С.Т. има качеството на купувач по сделката от **** г. с която реалните
доверител на ищеца С.М.Д. и С.Я.Д. са продали на ответника с посредничеството
на ищеца процесния апартамент. Ето и защо нита една
от уговорките между страните по делото не може да се установи от представения
договор, тъй като той не представлява прецизиран и индивидуализаран
мандат от страна на купувача Т. към ищеца „Е. 2013“ ЕООД за посредничество и
съдействие при закупуването на процесния апартамент.
Същевременно обаче от
представените разписка за получена сума от ответника в размер на 1000 лева –
стоп капаро за покупко-продажба на недвижим имот с адрес: гр. П., ул. **** *************
и декларация от **** г. изходяща от отв. Т. се
установява, първо, че ищецът е получил мандат от собствениците на процесния апартамент да го продава / макар че затова не се
представя по делото договор/, второ, че е влязъл в отношения с купувач, който е
проявил интерес за закупуването на имота – ответника, огледал го е и е решил да
го закупи като е платил капаро затова, респ. съгласил се е да води преговори с
продавача само чрез посредничеството на ищеца, трето съгласил се е да заплати
на ищеца комисионна в размер на 2% от продажната цена. В допълнение ответник Т.
в обясненията си по реда на чл.176 посочва, че собственика Сашо е дал ключовете
за апартамента на ищеца и така е влязла в контакт с брокерската агенция.
Следователно,
разписката за стоп-капарото, декларацията от 26.07.2018г. и обясненията на
ответника по реда на чл. 176 ГПК доказват възникналото правоотношение между страните
макар и с минимално необходимото съдържание, а именно: от страна ищеца: поемане
на задължение за осигуряване възможност на ответника за водене на преговори със
собствениците на имота, а от страна на ответника поемане на задължение за
заплащане на комисионно възнаграждение на ищеца в размер на 2% при извършването
на продажба на жилището. При обследване обема правата и задълженията на
страните по така възникналото съглашение съдът отбелязва, че ищецът е бил
пълномощник на продавачите на имота, което обстоятелство се установява от
приетия по делото като доказателство нот.акт № **** г.,
както и от показанията на разпитания по делото свидетел Б.С. съгласно, които
ищецът е бил по волята на собствениците изключително овластен
да предлага и продава техния имот, което и обстоятелство не се оспорва от
ответника. Именно този ексклузивитет представлява
еквивалентността на престациите на страните и
обосновава наличието на икономическо равновесие на престациите,
при което възникналата сделка не противоречи на закона и на добрите нрави,
респ. дори да се приеме, че ответника има качеството на потребител по смисъла
на пар.13 ЗЗП, комисионната от 2% нито противоречи на
обичайната практика установена от брокерските агенции за комисионно
възнаграждение по такъв тип сделки, нито пък води нарушаване равновесието между
правата и задълженията на страните.
По делото безспорно се
установява, че ответник Т. е заплатила на два пъти по банков път в полза на продавачите на имота сумата от 32 300
лева – продажна цена и сумата от 42 123 лева – обзавеждане или общо сума в
размер на 74 423 лева, която според ищеца представлява продажната цена на
имота. Настоящата инстанция приема, че действителната продажна цена на жилището
е именно 74 423 лева извод затова следва, първо от обстоятелството, че
74 423 лева представляват равностойността на 38 051 евро, а по делото
се установи, че продавачите са обявили на ищеца цена за продажба на имота в
размер на не по-ниска от 38 000
евро, второ, уговорките между ответник Т.
и продавачите на жилището затова как да се дифернцират
основанията на сумите, които се превеждат са непротивопоставими
на ищеца, и трето, видно от съдържанието на декларацията подписана от Т. от
26.07.2018г. обявената цена на имота е била 39 500 евро, при което съдът
не кредитира посоченото в нотариалния акт от **** г., че продажната цена е в размер на 32 300 лева до колкото и в
тази си част документът няма характер на официален свидетелстващ такъва, а на частен и не се ползва с материална доказателствена сила.
Ето и защо дължимата
комисионна на ищеца е сума в размер на
1488,46 лева, от които ищецът е получил сумата от 1000 лева – стоп капаро,
което обстоятелство не се оспорва от него. Предвид липсата на уговорки за
правното естество на това стоп-капаро с оглед отхвърляне на всички клаузи на
представения договор за посредничество същото подлежи на връщане на ответник Т.,
тъй като неговата функция е поначало обезпечителна – да бъде сключена
уговорената сделка, респ. със сключването й отпада основанието за задържането
му. В допълнение в случай на съгласие от страна на продавачите това стоп-капаро
подлежи на прихващане с продажната цена. Данни за такова прихващане между Т. и праводателите й няма поради което и съдът приема, че със
сумата от 1000 лева е частично удовлетворена претенцията на ищеца от 1488.46
лева поради което и искът следва да се уважи за сумата от 486.43 лева / тъй като искът е за 1 486,43
лева/, а за разликата над тази сума до пълния претендират размер да се отхвърли
като погасен чрез плащане.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност предвид
уважената част на предявения иск в размер на сумата от 199.44 лева за
настоящата инстанция и заповедното производство /общ размер на сторените
разноски за ищеца 609.46 лева/, а в полза на ответника 605,48 лева. съобразно
отхвърлената част на иска /общ размер на сторените от ответника разноски 950
лева/.
По делото не са
направени възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения заплатени
от страните поради което и съдът не се произнася по този въпрос.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Х.Т. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ в
полза на „Е. 2013“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. ДЗС № 1, кв. Прослав с у. З.С. сумата от
486,43 лева / четиристотин осемдесет и шест лева и 43 ст./, ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК - 19.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, ЗА КОЯТО
сума е била издадена заповед № ****/20.09.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14999/2018г. по описа на РС – Пловдив
КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за
сумата над 486.43 лева до пълния претендиран размер
от 1486,43 лева като неоснователен и недоказан поради погасяването му чрез
изплащане на сумата от 1000 лева.
ОБЕЗСИЛВА заповед № ****/20.09.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14999/2018г. по описа на РС –
Пловдив в ЧАСТТА й относно обезщетението за забава върху главницата за периода
от 18.09.2018г. до 19.09.2018г. – сума в размер на 0,89 лева.
ОСЪЖДА С.Х.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „Е. 2013“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. ДЗС № 1, кв. Прослав с у. З.С. сумата от
199,44 лева разноски за настоящата инстанция и заповедното производство по
съразмерност на уважената част от предявения иск;
ОСЪЖДА
„Е. 2013“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ДЗС № 1, кв. Прослав с у. З.С. да заплати в полза на С.Х.Т. с ЕГН **********
*** сумата от 605,48 лева съразмерност на отхвърлената част от предявения иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала!
КЯ