Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 2682 по описа за 2015 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът, „Б.М.“ ООД- в несъстоятелност, твърди, че
вземанията на ответника „С.“ ЕАД, включени и описани с номера от 1 до 8 в
списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, не
съществуват. Възражение срещу включването на тези вземания е направено
своевременно пред съда по несъстоятелността, но то е оставено без уважение с
постановеното по реда на чл. 692 от ТЗ определение № 2556/14.04.2015 г. на СГС,
ТО, 2 състав, по т.д. № 3271/2012 г., обявено в ТР-АВ на 15.04.2015 г.
Поддържа, че към датата на предявяване на вземанията от страна на банката,
подписаният между страните договор за кредит № 922/29.11.2007 г. не е бил
действащ. Сочи, че не е установено уговорената с договора сума да е реално
предадена на кредитополучателя, съответно не е налице реално парично задължение
за кредитополучателя към банката, съответно не може да бъде ангажирана поетата
с договора солидарна отговорност на ищеца. Поддържа, че вземанията на банката
по този договор спрямо него са погасени с изтичане на общата 5 годишна давност.
По отношение на вземането по т. 8 от списъка поддържа, че такова вземане не е
предявено от банката в законоустановения срок, съответно няма основание за
включването на вземане в размер на 42120 лева в списъка. Уточнява, че задълженията му към банката по
процесния договор за кредит са трансформирани в задължение по запис на заповед
от 29.11.2007 г., издаден за сумата от 4 186 665 евро.
Исковата молба е връчена на ответника „С.“ ЕАД.
Ответникът подава отговор, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че
предявените от него и включени в списъка на приетите вземания, вземания
съществуват. Оспорва твърдението, че кредитът по процесния договор не е усвоен.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди направените по делото
разноски.
Конституираният като страна по делото, на основание чл.
694, ал. 4 от ТЗ, синдик на ищеца „Б.М.“ ООД /н/ - С.Г.Л., не изразява
становище по предявения иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК,
приема за установено следното:
Предявеният иск e процесуално допустим – ищецът е активно
легитимиран да предяви установителната претенция, искът е предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на
вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Искът с правно основание чл. 694 от
Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на
обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица -
кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния
установителен иск по чл. 694 от ТЗ. В настоящия случай искът е предявен от длъжника,
който е възразил по реда на чл. 692 от ТЗ срещу включените в списъка на
приетите вземания, вземания на ответника, както следва: вземане в размер на
5 482 362.80 лева главница по договор за кредит № 922/29.11.2007 г.,
с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 226593,76
лева договорна лихва по договор за
кредит № 922/29.11.2007 г. за периода от 21.12.2009 г. до 20.11.2010 г., с
поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на
1287623,20 лева наказателна лихва по договор за кредит № 922/29.11.2007 г. за
периода от 21.12.2009 г. до 31.07.2011 г., с поредност на удовлетворяване чл.
722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане
в размер на 1791730,60 лева законна
лихва за периода от 01.08.2011 г.
до 11.08.2014 г., съгласно договора за кредит, с поредност на удовлетворяване
чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 23185,82 лева законна лихва
за периода от 12.08.2014 г. до 27.08.2014 г., с поредност на
удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ; вземане в размер на
31663,79 лева ежегоден комисион за управление, дължим за 2010 г. по договор за кредит № 922/29.11.2007 г., с
поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане за законна
лихва върху главницата за период от 27.08.2014 г.до окончателното изплащане на
сумата, с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ и вземане в
размер на 42120 лева за разноски по гр.д. № 11721/2012 г. по описа на СГС, І-18
състав. Така направените възражения на длъжника са оставени без уважение с
определението на Съда по чл. 692 от ТЗ, поради което за длъжника ищец безспорно
е налице правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен
иск, с който да се приеме за установено по отношение на участващите в
производството по несъстоятелност лица - синдикът, длъжникът, като и останалите
кредитори, че приетите в производството по несъстоятелност вземания на
кредитора „С.“ ЕАД не съществуват.
По делото е представен договор за кредит № 922/29.11.2007
г., сключен между банката ответник и „Б.
Б.“ ООД, като кредитополучател и „Б.М.“ ООД и „Б.“ ООД, като солидарни
длъжници, с който е предоставен кредит в размер на 3 325 000 евро, с
краен срок на усвояване на кредита 20.11.2009 г. Страните уговарят, че
отпуснатият кредит ще бъде погасяван на 9 равни месечни погасителни вноски от
100 000 евро, дължими на всяко двадесето число на месеца, считано от
20.05.2009 г. до 20.01.2010 г. вкл., следвани от 7 равни месечни погасителни
вноски от 200 000 евро, дължими на всяко двадесето число на месеца,
считано от 20.02.2010 г. до 20.08.2010 г. вкл., следвани от 2 равни месечни погасителни вноски от 300000 евро, дължими на всяко двадесето
число на месеца, считано от 20.09.2010 г. до 20.10.2010 г. вкл., следвани от
последна изравнителна вноска от 425 000 евро, дължима на датата на крайния
падеж – 20.11.2010 г. Страните уговарят гратисен период до 19.05.2009 г., в
който ще се дължат само лихвите върху усвоената главница по кредита. Като едно
от обезпеченията по договора страните постигат съгласие кредитополучателят да
издаде запис на заповед в полза на банката за сума, равно на договорения
кредит, заедно с лихви, такси и комисионни, който да бъде авалиран и от
солидарните длъжници /чл. 9.2 от
договора/. Страните уговарят годишна
лихва върху ползвания кредит и такси за управление на кредита. Уговорена е и наказателна
лихва в размер на 20 % годишно при неспазване на договорения погасителен план.
Видно от приетото
и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, вещото лице е
извършило проверка в счетоводството на ответника. Установило е, че усвоеният
кредит по договора от 29.11.2007 г. е в размер на 3325000 евро, като сумите са
усвоявани за периода от 19.12.2007 г. до 30.04.2009 г на 19 транша. Начислената
съгласно договора договорна лихва възлиза на 416 037.80 евро. Начислената
законна лихва за целия период на отпускане на кредита до датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност е в
размер на 916097.31 евро, начислена върху главница от 2 803 087.61
евро. За периода от 13.08.2014 г. до 27.08.2014 г. е начислена законна лихва в
размер на 11 854.72 евро, начислена върху главница от 2 803087.61
евро. Начислената наказателна лихва
върху неплатената главница за целия период от отпускането на кредита до датата
на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност е в
размер на 643 464.53 евро. Начислената наказателна лихва върху неплатената
лихва за целия период на отпускане на кредита до датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност е в размер на 24086.56 евро.
Видно от представените от длъжника доказателства, банката
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК въз основа на издадения по договора за банков кредит запис на
заповед. В представената по настоящето дело молба, с която са предявени
вземанията на банката в производството по несъстоятелност, се излагат
твърдения, че във връзка с подадени от длъжниците, в това число и ищецът, възражения
срещу заповедта по чл. 417 от ГПК е образувано гр. д. № 11721/2012 г. по описа на СГС, но нито една от
страните по делото не е представила доказателства за наличието на влязло в сила
съдебно решение по това дело, нито е поискала събирането на доказателства във
връзка с него.
В производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ в тежест на
кредитора е да установи основанието, от
което произтичат приетите в производството по несъстоятелност негови вземания,
както изискуемостта на вземанията и
техният размер. В случая, от събраните по делото доказателства се установява
наличието на вземания на кредитора банка спрямо ищеца по процесния договор за
кредит, както следва: 5482362.80 лева неиздължена главница /видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, останалата неиздължена
главница по договора е в размер на 2803087.61 евро или 5482362.84 лева/;
226 593.76 лева договорна лихва /видно от заключението е начислена такава
в размер на 416037.80 евро за периода до датата на постановяване на решението
за откриване на производството по несъстоятелност – 12.08.2014 г., а приетото в
производството по несъстоятелност вземане за договорна лихва е начислено до
20.11.2010 г./; 1287623.20 лева наказателна лихва за периода от 21.12.2009 г.
до 31.07.2011 г. /видно от заключението начислената наказателна лихва върху
неплатена главница и договорна лихва възлиза на общо 1305616.45 лева/;
1791730.60 лева законна лихва върху неплатената главница за периода от
01.08.2011 г. до 11.08.2014 г. и 23185.82 лева законна лихва върху неплатената
главница за периода от 12.08.2014 г. до 27.08.2014 г. /датата на предявяване на
вземанията/.
На кредитора се дължи и законна лихва върху главницата за
период от 27.08.2014 г. до окончателното изплащане, в определяем размер. Неоснователни
са възраженията на длъжника, че не дължи плащане по този договор, тъй като
кредитът не е реално предоставен. От заключението на вещото лице безспорно се
установи, че кредит е усвоен на 19 транша от кредитополучателя, а ищецът е поел
задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя спрямо кредитодателя за
изпълнението по този договор. Неоснователно е и възражението, че задълженията
по договора за кредит следва да се считат погасени с издаването на запис на
заповед от страна на кредитополучателя и авалирането й от страна на ищеца.
Издаването на такава ценна книга е предвидено изрично в договора като още едно
обезпечение на изпълнението по същия. Длъжникът не е представил никакви
доказателства сумата по записа на заповед да е платен на банката, съответно не
може да се счита, че самото издаване на записа на заповед погасява задълженията
по договора за кредит. Предвид настъпването на уговорения в договора краен
падеж – 20.11.2010 г., не е необходимо кредиторът да извършва някакви
предварителни действия по обявяване на
предрочната изискуемост на кредита преди откриване на производството по
несъстоятелност, съответно предявяването на вземанията по договора за кредит
/каквито доводи се сочат от ищеца в представена по делото писмена защита/. Ищецът,
чиято е доказателствената тежест не представи доказателства кредитът да е
редовно обслужван от кредитополучателя или някой от солидарните длъжници,
поради което следва да се приеме, че вземанията на банката по него съществуват
в горепосочения размер.
Неоснователно е и възражението на длъжника, че вземанията
са погасени по давност, тъй като от ангажираните доказателства е видно, че в
края на м. ноември кредиторът е поискал принудително изпълнение срещу длъжника
въз основа на издадената му заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по записа
на заповед, издаден за обезпечаване на задълженията по процесния договор за
кредит /крайният падеж за издължаване по договора е 20.11.2010 г./.
В случая, съгласно разпределената от съда доказателствена
тежест, ответникът следваше да проведе пълно и главно доказване на основанието,
от което произтичат приетите в производството по несъстоятелност негови
вземания; както изискуемостта на
вземанията и техният размер. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за
наличието на приетото вземане в размер на 31663,79 лева, представляващо ежегоден
комисион за управление, дължим за 2010 г. Не са
представени и никакви доказателства, че в полза на кредитора са присъдени
разноски в размер на 42120 лева по гр.д. № 11721/2012 г. по описа на СГС, І-18
състав. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда
да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Така Съдът е длъжен
да приеме, че не се установява съществуването на предявените и приети в
производството по несъстоятелност вземания на кредитора „С.“ ЕАД срещу длъжника
за ежегоден комисион за управление, дължим за 2010 г. и
разноски в размер на 42120 лева по гр.д. № 11721/2012 г. по описа на
СГС, І-18 състав. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск в тази
част следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да плати
по сметка на СГС държавната такса по отхвърлената част на исковете, от
предварително заплащане на която е освободен по чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
При този изход на производството, ответникът има право
на разноски – арг. от чл. 78, ал. 3 от ГПК, но предвид липсата на доказателства за реално извършване на такива,
искането му за присъждане на разноски не следва да се уважава.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.М.“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** срещу „С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** отрицателни установителни искове, с предмет да се приеме за
установено, че не съществуват следните вземания на „С.“ ЕАД, включени в списъка
приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Б.М.“ ООД /н/,
съгласно определение № 2556/14.04.2015
г. на СГС, ТО, 2 състав, по т. д. № 3271/2012 г.: вземане в размер на 5 482
362.80 лева главница по договор за кредит № 922/29.11.2007 г., с поредност на
удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 226593.76 лева
договорна лихва по договор за кредит №
922/29.11.2007 г. за периода от 21.12.2009 г. до 20.11.2010 г., с поредност на
удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 1287623.20 лева
наказателна лихва по договор за кредит № 922/29.11.2007 г. за
периода от 21.12.2009 г. до 31.07.2011 г., с поредност на удовлетворяване чл.
722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в
размер на 1791730.60 лева законна
лихва за периода от 01.08.2011 г.
до 11.08.2014 г., съгласно договора за кредит, с поредност на удовлетворяване
чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 23185.82 лева законна лихва
за периода от 12.08.2014 г. до 27.08.2014 г., с поредност на
удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ и вземане за законна лихва върху
главницата за период от 27.08.2014 г.до окончателното изплащане на сумата, с
поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Б.М.“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 88114.96
лева, представляваща държавна такса по
отхвърлените искове, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ иск
от „Б.М.“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу „С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, че не съществуват следните вземания на „С.“ ЕАД, включени
в списъка приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Б.М.“ ООД
/н/, съгласно определение № 2556/14.04.2015
г. на СГС, ТО, 2 състав, по т. д. № 3271/2012 г.: вземане в размер на 31663,79
лева ежегоден комисион за управление, дължим за 2010 г. по договор за кредит № 922/29.11.2007 г., с
поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ и вземане в размер на
42120 лева за разноски по гр.д. № 11721/2012 г. по описа на СГС, І-18 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: