Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 20.08.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 13.07.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА К.
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 53 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2017 г., около 20.30 часа, на път III-662 при
км.4000 в землището на село К., общ.Нова Загора (пътя между с.К. и гр.Нова Загора, обл.Сливен) се движили леки автомобили „***” с рег.№ ***,
управляван от водача С.С.К.и лек автомобил „***” с
рег.№ ***, управляван от водач Г.Й.Д.. Управляваните от К. и Д. автомобили се
движили в посока съответно от гр.Нова Загора към с.К., общ.Нова Загора - за
автомобил „Р.” и в посока от с.К. към гр.Нова Загора - за автомобила „Ф.“.
Движението по пътното платно било двупосочно, с по една лента за движение за
всяка от посоките, разделени с непрекъсната линия (включително и в участъка,
където впоследствие е възникнало ПТП). В автомобила „***”, управляван от Г.Й.Д.,
пътували синът на ищцата Д.А.Б.(пътуващ на предна пътническа седалка),
съпругата му Р.П.Б. (на задна седалка зад водача), внучката на ищцата А.Д. Б. (в
средната част на задната пътническа седалка) и П.И.П.-Д.а - съпруга на водача Д.
(на задната седалка зад предна пътническа седалка/. В лекия автомобил „Р.”,
управляван от водача С.С.К., пътували К.К.К./пътуваща в средната част на задна пътническа седалка)
и Виктор В., който пътувал на предна дясна седалка, до водача К.. В зоната на
път III-662 при км.4000 в землището на село К., общ.Нова Загора, движейки се с несъобразена
скорост около 144 км/ч, водачът на лекия автомобил „Р.” С.С.К.предприел
навлизане в насрещната лента за движение. При това движение автомобилът
навлязъл в насрещната лента за движение - в лентата за движение на л.а. „***”.
По същото време в собствената си лента за движение се намирал управляваният от
пострадалия Г.Й.Д. лек автомобил „***”, който се движил със скорост около 87
км/ч. Последвал сблъсък между двата автомобила в лентата за движение на л.а. „***”.
В резултат на настъпилия тежък удар между двете МПС, л.а. „Р.” продължил
движението си при ротация около вертикалната си ос, в посока обратна на
часовниковата стрелка, като продължил движението си напред и надясно към
дясната канавка, ограничаваща пътната лента. Л.а. „***” продължил движението си
напред и надясно спрямо собствената си посока, като се завъртял около
вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата стрелка. След
преустановяване на движението си, двата автомобила се установили на пътното
платно, като л.а. „***” останал в собствената си лента за движение, а л.а. „Р.”
се установил косо на платното, заемащ и намиращ се в лентата на л.а. „***”.
Непосредствено след това възникнал пожар в двигателния отсек
на л.а. „***”, който бързо се разраснал и обхванал целия автомобил, в купето на
който към този момент били телата на Д. и Б.. В резултат на ПТП починали синът ищцата
- Д.А.Б., Г.Й.Д., К.К.К.и водачът на лекия автомобил
„Р.” - С.С.К.. Р.П.Б., А.Д. Б. и П.И.П.-Д.а - пътници
в л.а. „***” получили телесни повреди със съставомерен
характер.
На място пристигнали пожарна,
екип на спешна помощ и оперативна дежурна група от РУ на МВР - Нова Загора. Бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.09.2017 г. с №
157.
По случая било образувано
досъдебно производство № 611 /2017 г. по описа на РУ на МВР - Нова Загора / пр пр. № 209 / 2017 г. по описа на ОП - Сливен/. В хода на
разследването били назначени съдебномедицински експертизи. Посочва се, че от
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на труп № 215/2017 г.
е видно, че непосредствената причина за настъпването на смъртта на Д.А.Б.-
синът на ищцата, е тежкостепенно изгаряне на 100 % от
повърхността на тялото с изгаряне на кожата, подкожните меки тъкани и
напречно-набраздената мускулатура, както и на костите и вътрешните органи.
Според експерта, преди възникването на пожара Д.А.Б.е получил тежки травматични
увреждания в областта на главата и гърдите, които са довели до изпадането му в
състояние на травматичен шок. Това показвало, че при възникването на пожара
пострадалият не е бил в състояние да окаже помощ на самия себе си. Огънят се е
разгорял бързо. Вещото лице заключава, че смъртта на Б. е можела да настъпи и
само вследствие на получените тежки травматични увреждания в областта на главата,
гръдния кош и крайниците. Твърди се, че основната причина за настъпването на
смъртта са тежките травматични увреждания, получени при възникналото
пътно-транспортно произшествие, а непосредствената причина за настъпването на
смъртта са обширните тежкостепенни изгаряния на
повърхността на тялото и вътрешните органи.
Посочва, че от назначената по
досъдебното производство автотехническа експертиза е
видно, че мястото на удара между автомобилите е в лентата за движение на л.а. „***”,
като в момента на удара автомобилът „***” е бил в собствената си лента за
движение, а л.а. „Р.” е бил разположен косо на платното, заемащ лентата за
движение на л.а. „***”. Скоростта на движение на л.а. „Р.” преди ПТП е била
около 144 км/ч, а към момента на удара - около 110 км/ч. Скоростта на движение
на л.а. „***” преди ПТП е била около 87 км/ч, а към момента на удара - около 79
км/ч. Според вещото лице техническите причини, довели до възникването на ПТП
са: навлизането на л.а. „Р.” в насрещната пътна лента за движение без да
пропусне движещия се в обратна посока и в собствената си лента за движение л.а.
„***”; движението на л.а. „Р.” със скорост над максимално разрешената от 90
км/ч.; движението на л.а. „Р.” с технически несъобразена скорост съобразно
ограничената видимост при движение на къси светлини и наличие на завой с
ограничена видимост; предприетата маневра изпреварване от водача на л.а. „Р.”
при наличие на забрана за това, указана с пътна маркировка - непрекъсната
разделителна линия. Твърди се, че технически правилно е водачът на л.а. „Р.” да
контролира непрекъснато автомобила и да се движи по собствената си дясна пътна
лента. С действията си водачът на л.а. „Р.” е навлязъл в опасната зона за
спиране на л.а. „***”. Водачът на л.а. „Р.” е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като намали скоростта на движение и запази движението в
собствената лента до разминаване с л.а. „***”. Водачът на л.а. „***” е нямал техническа
възможност да предотврати ПТП към момента на навлизане на л.а. „Р.” в неговата
пътна лента. С действията си водачът на л.а. „Р.” е навлязъл в опасната зона за
спиране на л.а. „***”.
От събраните по досъдебното
производство доказателства Окръжна прокуратура - Сливен е приела, че водачът С.С.К.е
осъществил състава на престъпление по чл.343
ал.4, вр. ал.З, предл.2
б.“б“, предл.1, вр. ал.1
б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, като на
01.09.2017 г. при управление на МПС - л.а. „***” с рег.№ ***, нарушил правилата
за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП - чл.5 ал.1 т. 1, чл.15 ал.1,
чл.16 ал.1 т. 1, чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП - и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице - Г.Й.Д., Д.А.Б.и
Кристина Кирова Кирова, както и съставомерни
телесни повреди на повече от едно лице - Р.П.Б., А.Д. Б. и П.И.П.-Д.а.
С оглед гореизложеното, както и
обстоятелството, че виновният за настъпилото произшествие водач С.С.К.е починал при процесното ПТП,
с Постановление от 10.04.2019 г. Окръжна прокуратура - Сливен прекратила
наказателното производство по досъдебно производство №611/2017 г. по описа на
РУ на МВР - Нова Загора, пр.пр.№209/2017 г. по описа
на ОП – Сливен, на основание чл.24 ал.1
т.4 от НПК, поради настъпилата смърт на дееца - С.С.К..
С исковата молба е представено удостоверение
за родствени връзки изх. № 94-00-6406 / 19.09.2017 г., издадено от Община -
Нова Загора и Удостоверение за раждане серия Р-75 № 532184 /г., издадено въз
основа на акт за раждане № 1545 - II/28.11.1977г. на Община Стара Загора, видно
от което ищцата е майка на починалия Д.А.Б.и като такава попада в кръга от
лицата, определени като лица, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП.
Твърди се, че в резултат на
неправомерното си поведение, водачът С.С.К.причинил
на ищцата В.И.Б. значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни
болки и страдания от смъртта на починалия Д.А.Б.- неин син. Ищцата загубила
най-близкия си човек, своето дете. Отношенията и с починалия й син били изключително
близки, били много привързани един към друг и скръбта й била неизмерима и й
причинява неимоверни страдания. Между ищцата и сина й съществували изключителни
отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родители и
деца, силна духовна привързаност и уважение. Твърди се, че ищцата изживява
особено тежко загубата на сина си, който бил в отлично здраве и дарявал с много
любов цялото си семейство. За нея била налице най-тежката житейска ситуация -
лишена е от възможността да бъде подпомагана морално от своя син, от
единственото нещо, което е осмисляло живота й. Внезапната му смърт е причинила
на ищцата неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще
продължават завинаги, тъй като загубата на най - близкия до нея човек и същество
в живота е непрежалима. Животът й се е променил необратимо.
Ищцата, като майка на починалия Д.А.Б.,
е претърпяла значителни морални болки и
психически сътресения, като продължава
да понася изключително тежко смъртта на сина си, загубвайки по нелеп и жесток
начин най-близкото си същество - детето си. Ищцата била в изключително тежко
депресивно състояние, била й поставена диагноза - реакция на тежък стрес и
депресивен симптом, вследствие на нейната ежедневна мъка от необратимата
загуба, настъпилата стресираща и коренна промяна в живота й. В резултат на
преживяното и причинената й психическа травма, ищцата изпаднала в психоемоционален стрес, довел до неспокойство,
напрегнатост, нервност, загуба на апетит, тегло, загуба на сън, невъзможност да
изпълнява ежедневните си житейски задължения. Ищцата била консултирана с
психиатър, като й е предписано и лечение с антидепресанти
и седативи. Посочва се, че тя страда от диабет и вследствие
на стреса, заболяването й се обострило. Твърди се, че
и до днес ищцата не е преживяла травмата от загубата на сина си, с когото са
били в изключително близки отношения. Добромир Б. загубил живота си на твърде
млада възраст - ненавършил 40 години. Внезапната и преждевременна загуба на сина
й, който е бил нейна опора, довела до изключителен срив в психиката и физическото
здраве на ищцата. За нея загубата на сина й била най - голямото нещастие, което
може да й се случи. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на
най - скъпото същество било непреодолимо и неминуемо водело до промяна, както в
мирогледа, така и в поведенческите й реакции. Болките и страданията щели да
съпътстват ищцата през целия й живот, поради невъзвратимостта на загубата й.
Внезапната смърт на сина й лишила завинаги ищцата от неговата обич и опора, от
възможността да се радва на подкрепата, която той винаги й е давал и е щял да
продължи да го прави. Приживе синът й Добромир е полагал грижи за нея и
съпругът й, помагал им с пари и хранителни продукти. Те разчитали на него морално,
финансово, а също така да ги гледа и да се грижи за тях.
Мъката на ищцата е огромна -
наложило се тя да организира погребението на сина си и в същото време не е
могла да се сбогува с детето си, тъй като Добромир Б. бил погребан в затворен
ковчег, поради естеството на травматичните му увреждания.
Претърпените от ищцата В.И.Б.
неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син Д.А.Б.оценява на сумата от
120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), като счита, че посочената сума е
съобразена с критериите за справедливост при определяне на обезщетения за
неимуществени вреди, установени от закона и трайната съдебна и застрахователна
практика.
Видно от представените доказателства-
застрахователна полица №BG/02/1 17001095719 от 10.04.2017 г., сключена със „*****“ АД и справка от
интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите, за управляваното от виновния водач С.С.К., с ЕГН ********** и собственост на С.Д.К., с ЕГН **********
МПС - лек автомобил „***” с рег.№ ***, към датата на ПТП - 01.09.2017 г., била
налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при „*****“
АД, по застрахователна полица №BG/02/117001095719
от 10.04.2017 г., издадена със срок на валидност за периода от 10.04.2017 г. до
09.04.2018 г..
С уведомление вх. №
1848007/12.01.2018 г., В.И.Б. - майка на починалия Д.А.Б., с ЕГН ********** -
пътник в лекия автомобил „***” с рег.№ ***, уведомила „*****“ АД за настъпилото
на 01.09.2017 г. ПТП.
С писмена застрахователна
претенция с вх. № ОИ-379772 / 27.06.2019 г., отправена до „*****“ АД ищцата поискала
изплащане на претендирано от Б. застрахователно
обезщетение за причинените й с ПТП от 01.09.2017 г. неимуществени вреди. Със
застрахователната претенция били представени всички документи, които са
приложени и към настоящата искова молба. Въпреки отправените уведомление и
писмена застрахователна претенция, до настоящия момент „*****“ АД не уведомило
ищцата дали в ответното дружество има образувана щета, под какъв номер е, нито
е определило и изплатило застрахователно обезщетение. Твърди се, че въпреки
визираните в чл.496, ал.1 и ал.2, т. 1 от КЗ задължения на застрахователя - да
се произнесе по претенцията до три месеца от нейното представяне, да определи и
изплати размера на обезщетението, до настоящия момент ответното дружество не е
определило и не е изплатило обезщетение за неимуществени вреди.
Посочва се, че съгласно чл.429,
ал.1, т.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие - в
случая претенцията касае неимуществени такива, претърпени при ПТП.
Съгласно чл. 493, ал.1 от КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покривал отговорността на застрахования за причинените на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди, вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи
застрахователят покривал: т.1. неимуществените и имуществените вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт; т.4. разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски,
присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
Моли съда да осъди „*****“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано
заедно от С.С.П.и К.Д.К.да заплати на В.И.Б., с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 120 000 лв. / сто
и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на нейния син Д.А.Б., с ЕГН **********,
починал вследствие на пътнотранспортно произшествие от 01.09.2017г., причинено
от неправомерното поведение на С.С.К., с ЕГН **********,
при управление на лек автомобил марка „***” с рег.№ ***, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 01.09.2017 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Моли на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да й бъде определено възнаграждение на адвоката и ответникът да
бъде осъден да го заплати.
С оглед разпоредбата на чл.127,
ал.4 от ГПК, представя банкова сметка *** В.И.Б., при „Банка ДСК“ ЕАД.:
IBAN: ***;
BIC: ***етникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за процесния автомобил ***, с peг. № ***.
Оспорва механизма на ПТП, като
счита, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за
механизма, което ангажирал ищецът бил съставения по случая Констативен протокол
за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена
сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото нямало данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е
установен механизма на ПТП твърди, че не може да бъде направен извод за това
кой от участниците е действал противоправно, а без
установено противоправно поведение не следвало да се
приложи презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Оспорва изложените от ищеца
твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал.
Предвид функционалната
обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият
застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на
всеки от неговите елементи, в това число противоправност
и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите. Посочва, че при липсата на акт
по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено
увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на
ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по чл.42
от ЗДвП.
С отговора се заявява възражение за съпричиняване на вредите съобразно чл. 51, ал.2 ЗЗД. Твърди, че ПТП и произтеклите от
него вреди са съпричинени от самия починал, който с
поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и
произтеклите от него вреди.
Твърди, че настъпилата смърт на Д.А.Б.не
е резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил ***, с per. № ***. Налице било съпричиняване от страна на починалия, който е пътувал в л.
а. ***, с per.
№ *** без поставен
предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като
степента на приноса на починалия е поне 90 % (деветдесет процента). Твърди, че
е налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на самия
починал от една страна и настъпилият вредоносен резултат. Последният произтичал
по вид и степен и от собственото му противоправно
поведение, като при правилно поставен предпазен колан вредите или не биха
настъпили или щели да бъдат в значително по-лека степен.
Оспорва твърдяната от ищцата
смърт да се намира в причинна връзка и да е следствие от процесното
ПТП. Оспорва всички твърдения на ищцата в тази насока.
Оспорва твърденията за търпени
неимуществени вреди от страна на ищцата под формата на изживян стрес и душевни
страдания в резултат на загубата на сина й. Оспорва твърденията за това, че
приживе между тях са били налице отношения на близост, които да обуславят
твърдените вреди. Формалната родствена връзка между ищцата и починалия сама по
себе си не била основание или самостоятелна предпоставка за присъждане на
обезщетение, като твърди, че към датата на ПТП отношенията им са били на
практика прекъснати.
Оспорва предявения иск и по
размер. Твърди, че претендираната с исковата молба
сума в размер на 120 000 лева е силно завишена и не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Посочва, че отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално
обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД и има определени граници, именно с оглед на които са определените
застрахователни лимити, като застрахователят отговарял само до размера на
съответния лимит. Посочва, че съгласно съдебната практика и нормативните
разпоредби, обезщетението по чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост,
а не с оглед на застрахователните лимити. При определяне на същото, съдът е
обвързан със застрахователните лимити единствено, доколкото застрахователят не
отговаря над лимита.
Моли съда да отхвърли исковите
претенции на В.И.Б., като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално моли да
се намали размера на претендираното обезщетение с оглед
възраженията.
Претендира направените в
производството разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата поддържа подадената първоначална искова
молба и оспорва твърденията на ответника.
Оспорва изцяло твърденията на
ответника, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени
от починалия син на ищцата, който с поведението си бил създал предпоставки и
условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.
Оспорва изцяло твърдението на ЗД
„*****”АД за съпричиняване от страна на починалия Д.А.Б.на
настъпилата му смърт. Посочва, че в хода на досъдебното производство са събрани
доказателства относно обстоятелството, че починалият Добромир Б. е бил с
предпазен колан.
Твърди се, че основната причина
за настъпването на смъртта са тежките травматични увреждания, получени при
възникналото пътно-транспортно произшествие, а непосредствената причина за
настъпването на смъртта са обширните тежкостепенни
изгаряния на повърхността на тялото и вътрешните органи.
Поддържа твърдението, че смъртта
на Д.А.Б.е в резултат на процесното ПТП.
Поддържа твърдението в исковата
молба, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от
преждевременната смърт на детето й, в резултат на процесното
ПТП.
Оспорва твърдението на ответника,
че претендираната с исковата молба сума в размер на
120 000 лв. е „силно завишена”. Счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и размерът му съответства на трайно установената практика на съдилищата
и не противоречи на принципа на справедливостта.
По делото е постъпил и отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът поддържа всички възражения относно
неоснователността на предявеният иск. Счита последния за неоснователен,
необоснован, недоказан и прекомерно завишен по размер.
На самостоятелно основание
оспорва датата, от която се претендира лихвата върху претендираната
сума от 120 000 лева, а именно датата на непозволеното увреждане -
01.09.2017год. Посочва, че съгласно чл. 409 КЗ застрахователят изпада в забава
след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, която разпоредба препраща към чл. 108 КЗ.
Срокът е тримесечен и тече от заявлението по чл. 380 КЗ, което е представено по
делото и е с входящ регистрационен № ОК 379772 от 26.06.2019год.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 01.09.2017г. по път III
- 662 в землището на с. К., общ. Нова Загора (пътя между с. К. и гр. Нова
Загора, обл. Сливен) е настъпило ПТП между лек
автомобил „*" с рег. № ***, управляван от водача С.С.К.и
лек автомобил „***" с рег. № ***, управляван от водача Г.Й.Д..
Към момента на настъпване на ПТП от 01.09.2017г. за
лек автомобил Ровър 404" с рег. № *** има
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със
ЗД „*****" АД, съгласно застрахователна полица № ВG/02/117001095719 със срок на валидност до 09.04.2018г.
В резултат на възникналото ПТП са
починали четири лица, след които и Д.А.Б., син на ищцата.
По повод настъпилото на 01.09.2017 г.
пътно - транспортно произшествие е образувано досъдебно производство № 611/2017
г. по описа на РУ на МВР Нова Загора срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343, ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1,
б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Досъдебното производство е приключило
с Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. №3741/17 от
10.04.2019 г., пор.№209/17 на К.М.- прокурор към Окръжна прокуратура Сливен
/л.9 от делото/.
От представеното удостоверение за
родствени връзки изх. № 94-00-6406 / 19.09.2017 г., издадено от Община - Нова
Загора и Удостоверение за раждане серия Р-75 № 532184 /г., издадено въз основа
на акт за раждане №1545 - II/28.11.1977г. на Община Стара Загора е видно, че
ищцата е майка на починалия Д.А.Б..
С уведомление вх.
№1848007/12.01.2018 г., В.И.Б. - майка на починалия Д.А.Б., с ЕГН ********** -
пътник в лекия автомобил „***” с рег.№ ***, уведомила „*****“ АД за настъпилото
на 01.09.2017 г. ПТП.
С писмена застрахователна
претенция с вх. № ОИ-379772/ 27.06.2019 г., отправена до „Застрахователно
дружество „*****“ АД ищцата поискала изплащане на претендирано
застрахователно обезщетение за причинените й с ПТП от 01.09.2017 г.
неимуществени вреди, като и към настоящия момент, ответното дружество не е
определило и не е изплатило обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед изясняване на
фактическите обстоятелства по делото е назначена от съда комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза. От заключението й се установява
следното:
Причина за смъртта на Д.А.Б.,
ЕГН **********, син на ищцата, са съчетана черепномозъчна
травма със счупване на черепни кости, гръдна травма - контузия на белите дробове
и коремна травма с размачкване на слезката и
разкъсвания на черния дроб и излив на кръв в
коремната кухина и счупванията на костите на
крайниците. Като конкурентна причина за смъртта се явява и действието на висока
пламъкова температура, причинила прижизнени
изгаряния по цялата телесна повърхност и вътрешните органи.
Д.А.Б., вследствие на
претърпяното от него ПТП на 01.09.2017год. е получил черепномозъчна
травма със счупване на черепните кости, гръдна травма - контузия на белите
дробове, коремна травма - разкъсване на черен дроб и размачкване на слезка с набиране на кръв в коремната кухина, счупване на
костите на крайниците, овъгляване на трупа.
Описаните травматични увреждания,
без овъгляването на трупа, са причинени от действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени при процесното ПТП.
Овъгляването на трупа е получено в резултат на висока пламъкова
температура.
Видно от експертното заключение, ищцата
В.И.Б. е изживяла негативни емоции от смъртта на нейното дете. Според
експертизата, са налице достатьчно клинични данни,
които позволяват да се приеме, че след визираното в делото събитие, при
освидетелстваната е настъпила Остра
стресова реакция./Код по МКБ-10 Р43.О/. Острата стресова реакция
е възникнала като непосредствен отговор на стресогенно
събитие. Стресорът се явява необичайно внезапна
промяна в непосредственото обкръжение на лицето (инцидент, при който загива
сина на осв.), като смъртта на близък член на семейството
е събитие с висок стресогенен потенциал (петия по сила по Скалата на Холмс).Стресовата
реакция се характеризира с изразени емоционални, когнитивни и поведенчески
промени - повишена емоционална лабилност с персистиращи
интензивни емоции от негативния регистър, епизоди на натрапващо се припомняне и
преживяване на психотравмата, затруднения при
концентриране върху обичайни дейност, нарушения на съня и емоционална притъпеност, емоционална отчужденост и социално оттегляне и
ограничаване на присъщи социални роли и дейност, неспособност за пълноценно
преживяване на удоволствие от любими занимания и желани контакти с хора,
изразени вегетативни нарушения и свръхвъзбуда,
настъпили непосредствено след психотравмата -
безсъние; промяна на апетита, повишена тревожност и депресивитет.
Нарушената цялост на социалното обкръжение (внезапна загуба на близък) касае не
само осв. лице, но и цялото близко семейно
обкръжение. В резултат на това при осв. лице настъпва
впоследствие и Разстройство в адаптацията, съчетано с атипична
реакция на скръб (с протрахирана депресивна реакция),
което представлява състояние на субективен дистрес и
емоционално разстройство, нарушаващи социалното функциониране и възникнали в
периода на адаптация към последиците на значимо стресогенно
жизнено събитие.
Видно от заключението на
експертизата, във връзка с психоемоционалното й
състояние след загубата на сина си, ищцата е посещавала специализиран кабинет
по психиатрия. Назначена е психотропна медикация с антидепресант и транквилизатор. Налице са данни от мед.
документация за проведена консултация от специалист- психиатър след инцидента.
Установена Реакция на стрес с прояви на изразен депресивитет:
"Тежест по Хамилтън/ скала за депресия/ - 21 т., умерена депресия.
Изписана терапия с антидепресант / РАRIХ 20 mg/ и
транквилизатор / LOCARAM 1.0 при нужда/ Поставена
диагноза: Други реакции на стрес.
От предоставената медицинска
документация в делото и от допълнителната такава, предоставена при прегледа на
експертите е видно, че В.И.Б. страда от Неинсулинозависим
диабет, Хипертонично сърце без / застойна / сърдечна
недостатъчност, Смесена хиперлипедимия, Пресбиопия, Инсуфиенцио вертебробазиларис акута. Диабетна
ретинопатия.Артериална хипертония от 2007 г.,
посещавала е двукратно специалист по ендокринология и болести на обмяната през
2009 и 2010 г. с регистриран документ при личен лекар. От представената
допълнителна медицинска документация е видно, че след преживения стрес и до момента
продължава да провежда редовни консултации при съответните специалисти. След преживения
инцидент е възможно съществуващите заболявания да бъдат обострени.
Според експертизата, ищцата е изживяла негативни емоции от смъртта
на нейното дете. Внезапната загуба на нейния син, тя е изживяла като
„шоково" състояние, което е било началната фаза, през която е преминала
нейната скръб. След смъртта на нейния син, при ищцата са били налице
емоционалните преживявания от негативния спектър, като: тревога, страх, гняв,
емоционална притъпеност, остра скръб, чувство на
вина, празнота и безсмисленост, апатия, чувство на безпомощност, безнадеждност
и потиснатост. Към настоящия момент са налице отрицателни емоции в рамките на
депресивния синдром-понижено настроение, неспособност за изживяване на радост,
чувство за безполезност, равнодушно възприемане на бъдещето, тревога, чувство
на вина, безпокойство. В бъдеще преживяването на скръб ще персистира,
като с висока степен на вероятност ще се засилва около датата на смъртта
/ежегодни реакции на скръб/. Депресивният синдром е настъпил впоследствие на
неспособността на ищцата да се реадаптира към
променената ситуация. Депресивното разстройство по принцип представлява
продължително снижение на настроението, активността и на способността за
изживяване на радост и на поддържане на интерес към обичайни дейности. Според
експертите, към момента същото е налице и хода му зависи от провеждането на
адекватно лечение. Острата стресова реакция/ Код по МКБ-10 : /Р43.0/,
Разстройството в адаптацията/ Код по МКБ-10 /Р43.2/ и Депресивният епизод / Код
по МКБ-10 Р32.1/ представляват болестни промени, възникнали вследствие
внезапната смърт на нейния син. Към момента на освидетелстване са налице
необходимите клинико-диагностични критерии, които
позволяват да се приеме, че у ищцата е настъпило Разстройство в адаптацията. /
Код по МКБ-10 Р43.2/. Депресивен епизод с умерена тежест/ Код по МКБ-10 Р32.1/.
Предвид овъгляването на трупа в съдебномедицинската експертиза на труп не са
описани специфични травматични увреждания по кожата на трупа. С оглед на тези
данни експертите са посочили, че не могат с категоричност да потвърдят или
отхвърлят поставянето на предпазен колан.
Видно от заключението, описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени при процесното ПТП. Ако се приеме, че
Добромир Б. е бил без предпазен колан, е възможно същите да са били с по-малък
интензитет.
Според експертите, описаните травматични
увреждания на Димитър Б. биха могли да се получат и при поставен предпазен
колан.
Според експертите, няма медицински документи и
данни от съдебномедицинската експертиза на труп, Б. да е страдал от съпътстващи
заболявания. От взетата кръв при съдебномедицинската аутопсия е установено, че
същият е бил с концентрация на алкохол в кръвта 5,28 на хиляда. Тази
концентрация на алкохол в кръвта отговаря на смъртоносно отравяне с етилов
алкохол. В конкретния случай алкохолната интоксикация не е в пряка причинна
връзка с настъпването на смъртта.
Съдът възприема заключението на
комплексната съдебно-медицинска експертиза. Същата не е оспорена от страните по
делото, изготвена е добросъвестно, задълбочено и мотивирано.
По делото е назначена и приета и съдебно-автотехническа експертиза. От заключението й се
установява следното:
В резултат на настъпилия удар
между двата автомобила, описаните в протокола за оглед и деформациите определят
еднозначно мястото на удара, което е в лентата за движение на лек автомобил ***
на около 43,3 м след мерната линия, прекарана през ориентира О / начало на уширение на пътя към паркинг с чешма от дясно на платното
за движение преди с.К./ и на около 2,20 м в ляво от разделителната линия между
двете ленти за движение. Това положение е определено от наличието на спирачните
следи както и на протривните следи от движението на
автомобилите след удара.
В момента на удара л.а. *** е бил
изцяло в собствената си лента за движение, а лек автомобил *** в насрещната за
него лента за движение.
Механизмът на ПТП е следният: На 01.09.2017
г около 20:30 ч , на път III - 662 при км 40,00 в землището на с.К. , община Н.Загора
/пътя между с. К. и гр.Н.Загора, обл. Сливен са се
движили един срещу друг: Лек автомобил *** с рег.№ *** с водач С.С.К.и пътници К.К.К./на задна
седалка по средата/ и Виктор В. / на предна дясна седалка/, движещ е в посока
от гр.Н.Загора за с.К. със скорост непосредствено преди настъпването на удара
около 144,4 км/ч. Поради неспазване от страна на водача на пътна маркировка и в
резултат на инерционните сили същият е навлязъл в насрещната за него лента за
движение на МПС.
Лек автомобил *** с рег.№ *** с
водач Г.Й.Д. и пътници Д.А.Б.на предна дясна седалка, Р.П.Б. /на задна седалка
зад водача/, А.Д. Б. /по средата на задната седалка/ и П.И.П. -Д.а съпруга на
водача Д. /на задна седалка зад пътника на предна дясна седалка/ движещ се в
посока от с.К. за гр.Н.Загора, движещ се непосредствено преди удара със скорост
на движение около 87,2 км/ч.
При настъпилия челен удар на лек автомобил *** с лек автомобил *** – в
лентата му за движение, при удара настъпва пожар в лек автомобил „***“.
Водачите на двата автомобила нямат техническа възможност да спрат преди удара.
В резултат на процесното
ПТП за загинали : Д.А.Б., Г.Й.Д., К.К.К.и водача на
лек автомобил Р. -С.С.К..
Скоростта на движение на лек
автомобил *** непосредствено преди настъпването на ПТП е 87,1 км/ч, а скоростта
на движение на лек автомобил Р. 414И, непосредствено преди настъпването на ПТП
е 144,4 км/ч.
Водачът на Р. при избраната от
него скорост на движение след като е навлязъл в насрещната за него лента на движение
няма техническа възможност да спре преди мястото на ПТП. Водачът на ***, при
избраната от него скорост на движение,
също няма техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Техническите причини за
настъпване на процесното ПТП са следните:
Навлизане в насрещната лента за движение от
лек автомобил ***, като е навлязъл в опасната зона за спиране на лек автомобил ***.
Движение на лек автомобил *** със скорост над
разрешената в конкретния пътен участък - 90 км/ч
Движение на лек автомобил Р. с технически
несъобразена скорост с пътните условия, при движение с ограничена видимост при
къси светлини и наличие на завой с ограничена видимост.
Пресичане на непрекъснатата разделителна линия
между лентите за движение от страна на водача на ***.
Моделът Пунто
на марката Ф. е снабден фабрично с триточкови инерционни предпазни колани на
всички седалки, предназначени за водача и пътниците. Тяхната употреба намалява
риска от травми около 70% при челен сблъсък и отрицателно ускорение до около 8
g.
За установяване на фактическите
обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката П.Г.,
дъщеря на ищцата, се установява, че след като е казала на майка си В.Б., че
батко й е починал, майка й започнала да вика, изпаднала в истерия, не искала да
приеме казаното за истина. Свидетелката Г.първоначално й спестила, че колата, в
която е пътувал брат й е горяла, но по-късно ищцата прочела експертизата и като
разбрала още повече се разстроила. Изпаднала в истерия, не искала да приеме, че
синът й се е мъчил. Ищцата била разстроена, че ковчегът бил затворен и не е могла да види
за последен път сина си и да се сбогува с него. Свидетелката посочва, че майка
й и брат й са били близки - като майка и син, ищцата се е надявала на помощ от сина
си. Когато се родила дъщерята на брат й, майка й и баща й отишли на живеят в
гр.Стара Загора, за да им помагат. Според свидетелката, и досега ищцата не може
да преживее случилото се, викала, чувствала се виновна, че тя е жива, а него го
няма.
Свидетелката М.Д. - зълва на В.И.Б.
/сестра на съпруга на ищцата/, посочва, че след като разбрала за ПТП, отишла в
къщата на брат си и жена му в гр.Нова Загора и видяла състоянието на В.Б. - в
шок не можела да приеме случващото се. Реагирала, като плачела и викала. Ищцата
си скубела косата и казвала, че по-добре било да бил останал /сина й/ инвалид и
тя да го гледала. Свидетелката описа близките отношения между майката и сина. Посочва,
че ищцата и съпругът й са прехвърлили на сина си и съпругата му безвъзмездно
жилището си в гр.Стара Загора. Ищцата се грижила за внучката си - дъщеря на
сина й. Към настоящия момент мъката на ищцата не е намаляла. Свидетелката е
посочила: „Това, което казват хората, че времето лекува, не е вярно. Преди се
събирахме за рождени дни, за именни дни, сега се събираме за 40 дни, 3 месеца,
6 месеца, за годишнините от смъртта.”
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели. Същите са непротиворечиви досежно
сочените обстоятелства, свързани с преживяната от ищцата психическа травма и
стрес, породени от смъртта на сина й, загинал при описаното по-горе ПТП.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КТ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 01.09.2017 г., по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява
от представената по делото застрахователна полица № BG/02/117001095719 със срок
на валидност до 09.04.2018 г. за сключена застраховка „Гражданска
отговорност" в ЗД „*****” АД.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
С писмена застрахователна претенция с вх. №
ОИ-379772 / 27.06.2019 г., отправена до „*****“ АД ищцата поискала изплащане на
претендирано от нея застрахователно обезщетение за
причинените й с ПТП от 01.09.2017 г. неимуществени вреди, резултат от смъртта
на сина й. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При
прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство. Следва, обаче, да се вземе
предвид обстоятелството, че наказателното производство е прекратено от Окръжна
прокуратура на осн.чл.243, ал.1,т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смъртта на виновния за
процесното ПТП водач С.С.К..
В хода на наказателното производство е установено, че именно това е виновният
за ПТП водач.
Видно
от заключението на съдебната авто - техническа
експертиза техническите причини, довели
до възникване на ПТП са поведението и действията на водача на л.а. Р., който е
допуснал да създаде и постави в опасност живота и здравето на други участници в
движението по пътищата, с което е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При
управлението на л.а. Р. с рег. № ***, С.С.К.е нарушил
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не се движил възможно най-вдясно по платното за
движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Налице е нарушение и на
нормата на чл. 20 от ЗДвП, тъй като водачът Светослав К. не е контролирал
непрекъснато превозното средство, което управлява и съответно не се е съобразил
с атмосферните условия, с релефа на местността и с конкретните условия на
видимост. Освен това С.С.К.се е движил със скорост
над разрешената по закон /установената скорост на движение преди възникване на
произшествието от около 144 км/ч, превишил е максимално допустимата разрешена
скорост за движение извън населено място от 90 км/ч. без наличието на специални
ограничения.
С оглед изложеното, съдът приема, че
допуснатите нарушения от водача на л.а. Р. с рег. № ***, С.С.К.са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Поради това, съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно, за неговия застраховател
ЗД „*****” АД, ответник по делото, е възникнала отговорността да заплати претендираните обезщетения за настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди на В.И.Б.. Поради това, отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се
явява доказан по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В случая,
съдът взема предвид изключително близките отношения между ищцата и нейния син. Внезапната
и преждевременна загуба на сина й е довела до изключителен срив в психиката на
ищцата, което се установява категорично от заключението на комплексната съдебно-медицинска
експертиза.
Привързаността им е била силна и взаимна, съществували са отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна
близост и взаимно уважение. Чувството на безпомощност пред безвъзвратната загуба
на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта й е неизмерима и причинява
неимоверни страдания, които неминуемо водят до промяна както в мирогледа на
родителя, така и в поведенческите му реакции. От свидетелските
показания, които съдът кредитира изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви се установява, че след сполетялата я загуба и към настоящия
момент ищцата страда изключително силно, не може да преодолее случилото се
нещастие, което неминуемо предизвиква отчаяние и безсилие през целият й живот. Внезапната
смърт на сина й е обезсмислил живота на ищцата, тя е лишена завинаги от неговата
обич, морална и материална опора. При нормално развитие на отношенията
дете-родител, така създадената връзка не само не отслабва, но е логично да се
задълбочава, защото с напредване на възрастта отношенията се променят и децата
са тези, които полагат грижи от всякакво естество за своите родители, особено
при влошено от възрастта здравословното състояние. Внезапното прекъсване на
така изградените отношения на любов, обич, уважение, близост, подкрепа и
взаимопомощ /морални и икономически/ е логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство. Смъртта на
дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкият удар, който
родител може да преживее. Преминаването през мъката на родителя е много дълго,
трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии съдът определя
обезщетение от 120 000 лв. за ищцата за смъртта на сина й Д.А.Б..
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на Д.А.Б., тъй като не ползвал предпазен
колан.
В разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза, описаните травматични увреждания на Добромир Б.
биха могли да се получат и при поставен предпазен колан. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на
възражението за съпричиняване е на ответното
дружество, което в настоящия случай не установи, че тежките травми довели до
смъртта на Д.А.Б.са настъпили вследствие на
неизползването на обезопасителен колан. Поради
това, съдът намира, че това възражение за съпричиняване
е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По
иска за законна лихва.
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими на увреденото
лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било
от застрахования, било от увреденото лице. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност",
считано от по - ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
По делото е
представено доказателство, че ответното дружество е уведомено за
застрахователното събитие с уведомление вх. №1848007/12.01.2018 г. от ищцата В.И.Б. за настъпилото
ПТП на 01.09.2017 г. Следователно,
съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва
да приеме, че 12.01.2018 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпилото
ПТП, поради което от тази дата се дължи и законна лихва, като за периода от
01.09.2017 г. до 11.01.2018 г. искът за законна лихва като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че ЗД “*****” АД следва да заплати на В.И.Б.
сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на нейния син Д.А.Б., с ЕГН **********,
починал вследствие на пътнотранспортно произшествие от 01.09.2017г., причинено
от неправомерното поведение на С.С.К., с ЕГН **********,
при управление на лек автомобил марка „***” с рег.№ ***, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
ПТП – 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от 01.09.2017
г. до 11.01.2018 г. като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищцата е материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита е осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА,
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение,
ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1000000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 3 930 лв.,
която сума ответното дружество следва да заплати на адв.
Н.Я..
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът ЗД “*****” АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 4 800
лв. за държавна такса.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ”*****”АД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град ***да заплати на В.И.Б.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес *** със съдебен адрес:*** сумата
от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на нейния син Д.А.Б., с ЕГН **********, починал вследствие
на пътнотранспортно произшествие от 01.09.2017г., причинено от неправомерното
поведение на С.С.К., с ЕГН **********, при управление
на лек автомобил марка „***” с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП – 12.01.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от 01.09.2017
г. до 11.01.2018 г. като неоснователен.
Горепосочената
сума може да бъде заплатена от ЗД “*****” АД по следната банкова сметка *** „***“ ЕАД.: IBAN: ***; BIC: ***.
ОСЪЖДА ЗД ”*****”АД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град ***да заплати на адв. Н.Я. *** адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ на В.И.Б. в размер на 3930 лв./три
хиляди деветстотин и тридесет лв./
ОСЪЖДА ЗД ”*****”АД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град ***да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата от 4
800 лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :