№ 2584
гр. Варна, 26.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20243100501146 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на ТПКИ „РОДИНА“, гр. Варна, против Решение № 1221/09.04.2024 г.
по гр. д. № 15690/2023 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени като
неоснователни исковете на въззивника срещу „КОЛИНО“ ЕООД, с правно
основание 232, ал. 2, предл. първо и предл. второ ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД за
осъждане на въззиваемото дружество да му заплати следните суми: 11895,17
лева, представляваща дължима наемна цена по сключения между страните
договор за наем, прекратен на 04.05.2022 г., за периода от 01.07.2020 г. до
04.05.2022 г.; 1437,21 лева, представляваща обезщетение за ползване на
имота след прекратяване на наемния договор за периода от 05.05.2022 г. до
31.05.2022 г., както и за сумата от 78,54 лева, представляваща начислена и
потребена в процесния имот вода за периода от 01.03.2020 г. до 01.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху посочените три суми, считано от 02.09.2022
г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено при нарушение
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят сочи, че доколкото страните не спорят по обстоятелството за
сключен между тях договор за наем, то предявените искове следва да бъдат
уважени. Твърди, че параметрите на процесния договор били установени с
анекс към договора, като с представено по делото потвърждение за разчети,
подписано от двете страни, както и че е налице признание от страна на
наемателя досежно размера и основанието на неговите задължения. Излага
съображения, че договорът за наем е неформален такъв, а писмената форма
служи единствено за доказване, поради което счита, че е ирелевантна за спора
1
формата, в която е сключен. Въз основа на изложеното отправя искане до
въззивния съд за отмяна на обжалваното решение в цялост и постановяване
на ново, с което да бъдат уважени исковите претенции.
Въззиваемата страна – „КОЛИНО“ ЕООД, чрез процесуален представител
адв. Г. И., депозира писмен отговор в законовия срок, с който оспорва изцяло
въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че размерът на наемната цена е
в завишен, както и че е настъпила погасителна давност за вземанията предвид
обстоятелството, че срокът на процесния договор е изтекъл на 27.12.2017 г.
Сочи, че приложеният по делото анекс към наемния договор се отнасял до
друго наемно правоотношение, поради което е неотносим по спора. Отправя
искане до въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди изцяло
първоинстанционното такова. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с правен
интерес от обжалване на решението на ВРС. Същата съдържа изискуемите по
чл. 260 oт ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът
на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. д. № 1146/2024 г. на 15.07.2024
г., от 13.30 часа, за които дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2