РЕШЕНИЕ №1545
гр. Русе, 08.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр. състав, в публично заседание
на 26-ти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 388 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК.
Ищцовото дружество „Дайнърс Клуб
България” АД - гр. София, твърди, твърди, че на 06.04.2016 г. сключило с
ответницата А. договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
Diners Club и предоставяне на кредитен лимит, по силата на който на ответницата
била предоставена карта с кредитен лимит в размер на 1000.00 лв. за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство
АТМ /банкомат/ или ПОС. Ищцовото дружество представя като писмени доказателства
договора и общите условия към него, както и протокол за получаване на кредитна
карта от 13.04 2016 г. Твърди, че непогасените суми по процесния договор били в
общ размер от 1153.46 лв., от които сумата от 957.78 лв., съставлявала главница
дължима съгласно т. 2 и т. 5 от договора и т.10.1 от раздел X на ОУ и
лихва дължима съгласно т. 7 и т. 8 от договора и т. 11.1 от раздел XI на ОУ в размер на 195.68 лв.
Посочва, че съгласно договора длъжникът имал право на
гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислявала уговорената
промоционална годишна лихва в размер на 12 % при условие, че до датата на
падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени
разходи през съответния отчетен период. Отчетния период бил всеки период от
срока на действие на договора, считано от първо число на всеки календарен месец
до последното число на същия календарен месец. След изтичане на съответния
отчетен период длъжникът получавал извлечение по картата и бил задължен да
погасява усвоената част от кредитния лимит или бил задължен да погасява
минималната погасителна вноска, освен ако не е сторил това в гратисния период и
не е погасил разходите си. Минималната погасителна вноска била сумата, която
титуляра на картата бил длъжен да погасява ежемесечно и съставлявала 5 % от
размера на главницата на задълженията формирани към последния ден на отчетния
период плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни. При
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна
вноска титулярът на картата имал задължението да погасява наказателна лихва
върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера
на дължимите към датата на падежа лихви за дни на просрочие, която е в размер
на договорената годишна лихва плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни
пункта. Прилага като писмени доказателства извлечения от счетоводството на
кредитора за движението по партидата на кредитната карта за периода от 01.04.2016
г.-31.12.2018г. Твърди, че съгласно чл. 13.2.1 от ОУ и липсата на плащания
усвоения кредит ставал предсрочно изискуем без да се уведомява титуляра на
картата, когато е налице забава в плащането на което и да е било изискуемо
задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която
това задължение е станало изискуемо. Кредит бил станал предсрочно изискуем след
изтичането на 150 календарни дни, считано от 15.12.2017 г.
От съда се иска признаване на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото търговско дружество по силата
на сключения между тях договор за издаване на револвираща международна кредитна
линия Diners Club и предоставяне на кредитен лимит сума в общ размер от 1153.46 лв., от които сумата от 957.78 лв.,
съставлявала главница дължима съгласно т. 2 и т. 5 от договора и т.10.1 от раздел
X на ОУ и
лихва дължима съгласно т. 7 и т. 8 от договора и т. 11.1 от раздел XI на ОУ в
размер на 195.68 лв., за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №5677/2018г. по описа на РРС,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответницата М.В.А. не е открита на установените й
постоянен и настоящ адрес. Назначеният й от съда особен представител оспорва иска само за дължимата се лихва..
По
делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №5677/2018г.
по описа на РРС.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело
№5677/2018г. по описа на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за сумата 957.78
лв., съставлявала главница дължима съгласно т. 2 и т. 5 от договора и т.10.1 от
раздел X на ОУ и
лихва дължима съгласно т. 7 и т. 8 от договора и т. 11.1 от раздел XI на ОУ в
размер на 195.68 лв. Ответницата не е намерена на посочения в справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г. постоянен и настоящ
адрес и няма действащи трудови договори понастоящем, поради което и на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
За да бъде уважени положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ищцовото дружество, следва да установи по безспорен начин
наличието на договорни отношения между страните по договор за издаване на
револвираща международна кредитна линия Diners Club и предоставяне на кредитен
лимит, съобразно твърденията в исковата молба, настъпването на предсрочна
изискуемост на задължението на ответника към банката, както и основание и
размер на всяко едно вземане – главница и лихвата, а също и обстоятелството за
уведомяване на длъжника.
С оглед изложеното и липсата на оспорване от страна на
ответницата, съдът приема, че между страните е бил сключен на 06.04.2016 г.
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и
предоставяне на кредитен лимит, по силата на който на ответницата е била
предоставена карта с кредитен лимит до 1000.00 лв. за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство
АТМ /банкомат/ или ПОС. Ищцовото дружество представя като писмени доказателства
договора и общите условия към него, както и протокол за получаване на кредитна
карта от 13.04 2016 г. Съгласно чл. 13.2.1 от ОУ, кредита ставал предсрочно изискуем без да се уведомява
титуляра на картата, когато е налице забава в плащането на което и да е било
изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от
датата, на която това задължение е станало изискуемо. Непогасените суми по
процесния договор са в общ размер от 1153.46 лв., от които сумата от 957.78
лв., съставлявала главница дължима съгласно т. 2 и т. 5 от договора и т.10.1 от
раздел X на ОУ и
лихва дължима съгласно т. 7 и т. 8 от договора и т. 11.1 от раздел XI на ОУ в
размер на 195.68 лв. Счетоводното извлечение, изх. от ищеца не е оспорено, нито
опровергано с противни доказателства относно неговата редовност, поради което и
съгласно чл.182 ГПК може да служи като доказателство за отразените в него
факти.
Следва да се
отбележи и че ИМ и доказателствата към нея са връчени на особеният представител
на ответника. Съобразно съдебната практика, връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в
т.см.решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г./. С връчването на исковата молба и
всички книжа по делото на особения представител на ответника, връчването е
надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта
на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост. Ответникът
не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца процесните суми.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца за претендираните
суми. Следва да се отбележи и че съдът е установил размера на дължимата се лихва
на основание
чл. 162 ГПК и след извършване на изчисления с онлайн калкулатор, като този
размер възлиза на сумата от 195.90 лв. и т.к. ищеца претендира 195.68лв., то и
тази претенция е основателна.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид
уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 525.00 лв. – заплатена
държавна такса за производството по делото, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 150.00 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г.,
съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответницата следва да заплати на ищеца сумата 75.00 лв. – разноски по ч.гр.д №5677/2018г. по описа
на РРС.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на „Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България” № 81Г, представлявано от С Б. И. по отношение на М.В.А., ЕГН ********** *** за сумата 957.78 лв.- главница по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и
предоставяне на кредитен лимит от 06.04.2016г., сумата 195.68 лв.-наказателна лихва за периода 01.11.2017г.-15.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2018г. до
окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
от 14.08.2018г. по ч. гр. дело №5677/ 2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.В.А., ЕГН ********** *** да заплати на “Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
81Г, представлявано от С. Б. И.сумата в размер на 75.00 лв.- разноски по ч. гр. дело №5677/2018г. по описа на
РРС, както и сумата в размер на 525.00 лв.- разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: