№ 590
гр. Варна, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110203368 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
жалба от Д. Б. ИВ., ЕГН **********, гр.Варна, ***, против Наказателно
постановление № 21 - 0819 - 002676 от 14.07.2021 година, издадено от
Началника група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и е наложено следното кумулативно
административно наказание– „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. На
основание Наредба N Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки: За
това, че на 04.03.2021 год. около 10.19 часа в гр.Варна по ул.“Девня“,
управлява собствения си т.а. „Рено Канго“ с рег. № В 65-31 РК, като МПС е
със служебно прекратена регистрация от 02.02.2021 год. на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП.
Нарушението е установено с техническо средство –SD2D0013,
монтирано на л.а „Киа“ с рег. № СВ 76-55 КВ.
НП № 21 - 0819 - 002676 от 14.07.2021 година се издава на основание
1
Постановление № 7956/2021 г. от 25.06.2021 г. за прекратяване на
наказателно производство по описа на Районна прокуратура – Варна, по ЗМ
№ 152/2021 г. по описа на „ПП“ на ОД МВР – Варна. Управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред.
Жалбоподателят с жалбата си атакува така издаденото му НП като
счита, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати съществени
нарушения на административно-наказателната процедура, предвидена в
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, които
нарушения са довели до съществено ограничаване правото му на защита, а от
там и до цялостно опорочаване на административно-наказателната процедура
по издаването на НП.
На следващо място се изтъква, че неправилно е приложен
материалният закон като в НП на жалбоподателя Д.И. е вменено
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което АНО е
ангажирал административно - наказателната му отговорност, налагайки
санкции по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, под която е възведена правната
квалификация на констатираното с АУАН и съдържимо се в НП текстово
описание на адм.нарушение, указва, че по пътищата отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставен на определените за това места.
С оглед на така изложеното жалбоподателя Д.И. счита, че е налице
съществено разминаване в описаното словом административно нарушение и
дадената цифром правна квалификация, поради което е налице нарушаване на
чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, а това от своя страна е ограничило
правото на защита на жалбоподателя. Предвид на тези си съображения
жалбоподателя с жалбата си моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за жалбоподателя Д. Б. ИВ., редовно призована не
се явява, процесуалния и представител – адв. П.Б. от АК - Варна, който в
пледоарията си по същество от името на доверителката си заявява, че
поддържа жалбата на същите основания и със същите искания.
Административно - наказващият орган – ОД на МВР - Варна, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима
становище по жалбата. При депозиране на АНП с писмо рег. № УРИ 819000 -
40381/11.08.2021 год. е заявил, че счита жалбата за неоснователна, поради
което е направил искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на
2
наложеното с НП наказание. В депозирани бележки по делото, претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2021 год. жалб. Д. Б. ИВ. била санкционирана с НП № 21 -
0819 - 002676/14.07.2021 год на Началник група при ОД МВР – Варна, сектор
„ПП“, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал. 3,
пр.1 от ЗДвП и е било наложено горепосоченото административно наказание.
Наказателното постановление било издадено на основание чл.36 ал.2 от
ЗАНН, който дава възможност да не бъде съставен акт, а въз основа на
Постановление от 25.06.2021 год., с което прокурор при РП – Варна е
прекратил образуваното досъдебно наказателно производство по ЗМ №
152/2021 год. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна, водено за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Копие от Постановлението на ВРП е
изпратено на Началник „ПП“ – ОД МВР – Варна – за сведение.
НП е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, който предвижда
възможност за издаване на наказателно постановление, в случаите „…..когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган.” В конкретния случай е налице последната хипотеза – по делото е
приложено Постановление от 25.06.2021 год., с което прокурор при РП –
Варна отказал образуването на досъдебно наказателно производство, като
преценил че липсват данни за извършено от жалб. Д. Б. ИВ. престъпление по
чл.345, ал.2 от НК от обективна и субективна страна – „управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред”.
В резултат било издадено и обжалваното № 21 - 0819 - 002676 от
14.07.2021 година, издадено от Началника група към ОД МВР - Варна,
сектор „ПП“, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание
чл.175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя Д. Б. ИВ. било наложено
горепосоченото административно наказание. НП било надлежно връчено и
подписано.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства .
3
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като
предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване и в законоустановения 7-дневен срок /получено НП на 09.08. 2021
год. и от датата на депозиране на жалбата на жалбоподателя пред АНО –
11.08.2021 год./.
Съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на
наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно
правомощията си в настоящото производство, съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, които са основание за отмяна на НП,
както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
На първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение на
становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва
състав както на престъпление, тъй като липсва вина, напротив, в НП се сочи,
че се издава на основание постановление на ВРП за отказ за образуване на
наказателното производство. Няма как да се приеме за житейски логично, че
за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС
липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен
състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е
следвало да изложи аргументи, защо приема , че въззивницата е осъществила
състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално, непременно да
издава НП.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в
действителност НП е било издадено единствено въз основа на
постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП, което наложи
материалите от горепосочената прокурорска преписка бъдат изискани
4
служебно от съда, като в самото НП никакви други доказателства не са
коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП.
Съдът изцяло споделя изложените в жалбата доводи от процесуалния
представител на жалбоподателя ,че същата не е извършила описаното в
наказателното постановление нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, тъй като
деянието не е осъществено от субективна страна.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на
прокурора, касаещи извършената проверка по преписката на ВРП, но и е
наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно
извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е
извършил. Изцяло в горния смисъл са: Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 1791/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2777/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2198/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2172/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 546/20 г., по описа на съда и др.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието е
извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото
деяние деецът съзнава обществено-опасния характер на деянието, предвижда
настъпването на обществено-опасните последици и иска или допуска този
резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на
обективните свойства на деянието, който протича до започване на
изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради незнанието от
страна на дееца на елементи от обективната действителност, то тогава не
може да протече и предварителния процес на отражение на обективните
свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент
на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и
волеви, защото не може да има целево отношение, без представи за резултат и
насока към цел.
Безспорно установено е по делото ,че на процесната дата жалбоподателят
е управлявала автомобил с табели с изтекъл срок и не регистриран по
надлежния ред, но съдът счита,че в конкретния случай липсва вина от нейна
5
страна. Същата е мислела и е била сигурна, че управлява МПС
регистрирано по надлежния ред. В случая процесното МПС е било е
оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, поради което
жалбоподателя не може да предполага ,че това МПС е с табели с изтекъл
срок и не е регистрирано по надлежния ред. Именно в тази насока са и
дадените от нея обяснения на контролните органи при извършената му
проверка.
Липсата на вина изключва административнонаказателната отговорност и
следователно вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е
извършено.
Коментираните нарушения на процесуалните правила, неотстраними в
съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, са
винаги от категорията на съществените, тъй като ограничават правата на
привлеченото към административно - наказателна отговорност лице,
заставяйки го да се защитава срещу неясни и неточни формулировки.
Посочените пропуски и несъответствия не позволяват да се установи каква е
действителната воля на наказващия орган, респ. да се провери
съответствието й със закона.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на
разноски от административен орган" означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това
е ОД на МВР – Варна . като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм.
д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се
явява неоснователно.
6
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 - 0819 - 002676 от
14.07.2021 година, издадено от Началника група към ОД МВР - Варна,
сектор „ПП“, с което на Д. Б. ИВ., ЕГН **********, гр.Варна, ***, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено кумулативно
административно наказание – „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На
основание Наредба N Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ОД МВР – Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7