№ 142
гр. Ямбол, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20232300500111 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ГД "ПБЗН" при МВР - гр.София, подадена от
юриск.Т.С. против Решение №541/27.10.2022 г., постановено по гр.д.№1531/2022 г. по
описа на ЯРС.
С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил ГД ”ПБЗН” МВР-
гр.София да заплати на З. Д. З. сумата 555,12 лева за извънреден труд за периода от
01.10.2019 г. до 09.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 122,21 лева - лихва за забава върху посочената
главница, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на
подаване на иска в съда както и разноски по делото в размер на 300 лева. ГД "ПБЗН" е
осъдена да заплати и д.т. в размер на 100 лева и 200 лева разноски за вещо лице по сметката
на ЯРС.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за
неправилност и необоснованост. В жалбата са изложени съображения по същество на
направените оплаквания. Възивникът твърди, че в нарушение на материалния закон
районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения
на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на
възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са
предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, където редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден и препращане към КТ няма.
Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа,
като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187,
ал.3 ЗМВР или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час. Отделно от това навежда, че
ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите
1
норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при
сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Въз основа на изложените
съображения иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което
предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло, като бъдат присъдени и
разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
В срока по чл.263 ГПК насрещната страна З. Д. З. не се е възползвал от правото на
писмен отговор и не е изразил становище по въззивната жалба.
В о.с.з., въззивникът не изпраща представител. В писмено становище поддържа
жалбата и излага подробни съображения по същество. Претендира за присъждане на
разноски.
В о.с.з. въззиваемият не се явява и не изпраща представител. В предварително
депозирана молба от пълномощника му адв.В. М. въззивната жалба се оспорва, без да са
заявени конкретни доводи по същество, като се иска да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да се потвърди. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция по приложен списък.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е налице спор между страните, че през процесния период страните са били
обвързани от служебно правоотношение, като с оглед характера на заеманата длъжност
ищецът е полагал труд на 24-часови смени, т.е. и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва
спор между страните.
Пред ЯРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за
положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.10.2019 г. до
09.07.2020 г. ищецът е положил 58 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като общият брой на часовете труд, положен от ищеца,
включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефицент 1.143, за периода е
66 часа, паричната равностойност на положения допълнителен труд за периода е в размер на
общо 571,20 лв., изплатеното възнаграждение по перо „извънреден труд-дежурства, при
сумарно изчисляване на работното време“ е в размер на 16,08 лв., а неизплатеното
възнаграждение за положения допълнителен труд, представляващ часове нощен труд,
трансформиран в дневен с коефицент 1,143, за периода 28.12.2019 г. до 09.07.2020 г. е за 64
часа, и е в размер на 555,12 лв. Обезщетението за забава върху претендираното
допълнително възнаграждение за положен допълнителен труд, за периода на забавата,
считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия до датата на
завеждане на иска, възлиза на сумата от 122,21 лв.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Решението е
правилно. Същото е подробно мотивирано като изложените от първостепенния съд мотиви
се споделят изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК. Съображенията са следните:
Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан
петитум в производството пред районния съд са предявени обективно съединени
2
осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно
основание чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно
чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР).
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5,
т.2 вр. ал.6 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР ред. ДВ
бр.81/2016г.). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали наредби в
рамките на процесния период, които са относими към спора, както правилно е посочил в
решението си първоинстанционния съд, са Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-36 от 7.01.2020 г., но следва да се анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014
г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена
с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. (влязло в сила и
обнародвано в ДВ, бр.59/2016 г.). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр.69/2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с §4 от заключителните разпоредби на
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016
г.). Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба
№8121з592/25.05.2015 г., Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и чл.3, ал.2 от Наредба №
8121з-36 от 7.01.2020г са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и действалите в процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2
от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и чл.33 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. е предвидено
само, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени
лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени
3
часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143 получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Неоснователно се поддържа в жалбата, че продължителността на дневното и
нощното работно време на служителите в МВР е една и съща, което изключва получаването
на коефициента от 1,143. По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в
размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при сумирано
изчисляване на работно време работодателят отчита работното време на конкретния
работник или служител в края на отчетния период. Ето защо съдът намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в
чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-262/20 г., че не се налага приемане на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници
трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на
полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В случая при липса на други приложени
мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд
през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и по размер,
изчислен за процесния период от ЯРС въз осн. на изслушаната ССЕ общо на 555,12 лв. Тази
сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен
извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с
коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, като по този начин исковата претенция за главница се явява и
доказана по размер.
При уважаване на иска за главница правилно и с оглед заключението но ССЕ е
уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено
възнаграждение за адвокат. Въззивника е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което се прецени за
основателно. Претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв. се явява прекомерно с оглед фактическа и правна сложност на делото и обема на
4
извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа - изготвяне само на една
писмена молба преди о.с.з., без подаване на отговор на въззивната жалба и без явяване в
проведеното по делото о.с.з., поради което следва да бъде намалено до минималният размер
на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г.
от 400 лв., които следва да бъдат присъдени на въззиваемия.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №541/27.10.2022 г., постановено по гр.д.№1531/2022 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР-София да
заплати на З. Д. З. с ЕГН ********** сумата 400 лв.- разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5