МОТИВИ по ВНОХД № 4284/2020 г. на СГС, Наказателно
отделение, ХІV въззивен
състав
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 09.12.2019
г., постановена по НОХД № 2635/2018 г., по описа на СРС, Наказателно отделение,
109 състав, съдът е признал подсъдимия И.С.Й. за
невиновен в това, чe за периода от
неустановена дата през месец декември 2009 г. до 29.06.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул. “********и офис на дружество
“Н.Б.” ЕООД, находящ се в сградата на Агенция по вписванията, гр. София, ул. ********в
условията на продължавано престъпление - с 26 (двадесет и шест) деяния, които
осъществяват по отделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоил чужди
движими вещи - различни по размер парични суми в български лева, възлизащи общо
на 5803.00 /пет хиляди осемстотин и три/ лева, собственост на търговско
дружество “Б.” ЕООД, с управител Ю.Б.А., предоставени му от различни лица - Ю.Б.А.
- управител на дружество “Б.” ЕООД, Е.Н.М. и Е.Е.А.- служители на дружество “Б.”
ЕООД, които вещи владеел и пазил съгласно двадесет и шест на брой сключвани с
различни лица, устни договори за поръчка от различни дати, както следва:
1.
За
това, че на неустановена дата през месец декември 2009 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул. “**********, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в български лева в общ размер на
800.00 / осемстотин/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му
от Ю.Б.А.и предназначени за заплащане на данъчни задължения на фирмата и
осигуровки към НОИ на служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил
съгласно сключен с Ю.Б.А., устен договор за поръчка от същата неустановена дата
през месец декември 2009 г., като не е внесъл паричната сума по сметки на НОИ и
НАП, а ги задържал за себе си.
2.
За
това, че на 04.01.2010 г. в магазин на дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр.
София, бул. “**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична
сума в български лева в общ размер на 400.00 /четиристотин/ лева, собственост
на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Ю.Б.А.и предназначени за заплащане
на данъчни задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите на
дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Ю.Б.А., устен договор
за поръчка от дата 04.01.2010 г., като не внесъл паричната сума по сметки на
НАП и НОИ.
3.
За
това, че на 05.01.2010 г. в магазин на дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр.
София, бул. “**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична
сума в български лева в общ размер на 124.00 /сто и двадесет и четири/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД,
предоставени му от Ю.Б.А.и предназначени за заплащане на данъчни задължения на
фирмата и осигуровки към НОИ на служителите на дружеството, които вещи владеел
и пазил съгласно сключен с Ю.Б.А., устен договор за поръчка от дата 05.01.2010 г.,
като не внесъл паричната сума по сметки на НАП и НОИ.
4.
За
това, че на 31.01.2010 г. в магазин на дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр.
София, бул. “**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична
сума в български лева в общ размер на 100.00 /сто/ лева, собственост на
дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Ю.Б.А.и предназначени за заплащане на
осигуровки към НОИ на служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил
съгласно сключен с Ю.Б.А., устен договор за поръчка от дата 31.01.2010 г., като
не внесъл паричната сума по сметка на НОИ.
5.
За
това, че на 04.02.2010 г. в магазин на дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр.
София, бул. “**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична
сума в български лева в общ размер на 50.00 /петдесет/ лева, собственост на
дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Е.Е.А.и предназначени за заплащане на
данъчни задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите на
дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Е.Е.А., устен договор
за поръчка от дата 04.02.2010 г., като не внесъл паричната сума по сметки на
НАП и НОИ.
6.
За това,
че на 16.02.2010 г. в магазин на дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София,
бул. “**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в
български лева в общ размер на 412.00 /четиристотин и дванадесет/ лева,
собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Е.Е.А.и предназначени за
заплащане на данъчни задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите
на дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Е.Е.А., устен
договор за поръчка от дата 16.02.2010 г., като не е внесъл паричната сума по
сметки на НАП и НОИ.
7.
За
това, че на 20.02.2010 г. в магазин на дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр.
София, бул. “**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична
сума в български лева в общ размер на 85.00 /осемдесет и пет/ лева, собственост
на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Ю.Б.А.и предназначени за заплащане
на осигуровки към НОИ на служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Ю.Б.А.,
устен договор за поръчка от дата 20.02.2010 г., като не е внесъл паричната сума
по сметка на НОИ.
8.
За
това, че на 26.02.2010 г. година в магазин на дружество “Б.” ЕООД, находящ се в
гр. София, бул. “**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи -
парична сума в български лева в общ размер на 42.00 /четиридесет и два/ лева,
собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Е.Е.А.и предназначени за
заплащане на осигуровки към НОИ на служителите на дружеството, които вещи
владеел и пазил съгласно сключен с Е.Е.А., устен договор за поръчка от дата
26.02.2010 г., като не е внесъл паричната сума по сметка на НОИ.
9.
За
това, че на 08.03.2010 г. в магазин на дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр.
София, бул. “**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична
сума в български лева в общ размер на 520.00 /петстотин и двадесет/ лева,
собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Е.Н.М. и предназначени
за заплащане на данъчни задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на
служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Е.Н.М.,
устен договор за поръчка от дата 08.03.2010 г., като не е внесъл паричната сума
по сметки на НАП и НОИ.
10. За това, че на 10.03.2010 г. в офис на
дружество “Н.Б.” ЕООД, находящ се в сградата на Агенция по вписванията, гр.
София, ул. ********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума
в български лева в общ размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева, собственост на
дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Ю.Б.А.и предназначени за заплащане на
обслужване на работещите в дружеството от регистрирани служби по трудова
медицина, съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия
на труд, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Ю.Б.А., устен договор за
поръчка от дата 10.03.2010 г., като не е заплатил обслужване на работещите в
дружеството от регистрирани служби по трудова медицина, съгласно изискванията
на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
11. За това, че на 15.03.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул. “**********, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в български лева в общ размер на
15.00 /петнадесет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от
Ю.Б.А.и предназначени за закупуването на формулярни книги за дружеството, които вещи владеел и пазил
съгласно сключен с Ю.Б.А., устен договор за поръчка от дата 15.03.2010 г., като
не е закупил и предоставил формулярни книги за дружеството.
12. За това, че на 17.03.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул. “**********, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в български лева в общ размер на
58.00 /петдесет и осем/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени
му от Ю.Б.А.и предназначени за заплащане на осигуровки към НОИ на служителите
на дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Ю.Б.А., устен
договор за поръчка от дата 17.03.2010 г., като не е внесъл паричната сума по
сметка на НОИ.
13. За това, че на 24.03.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул. “**********, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в български лева в общ размер на
340.00 /триста и четиридесет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД,
предоставени му от Ю.Б.А.и предназначени за заплащане на данъчни задължения на
фирмата, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Ю.Б.А., устен договор за
поръчка от дата 24.03.2010 г., като не е внесъл паричната сума по сметка на
НАП.
14. За това, че на 28.03.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул.
“**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума
в български лева в общ размер на 40.00
/четиридесет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Ю.Б.А.и
предназначени за заплащане на
осигуровки към НОИ на служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил
съгласно сключен с Ю.Б.А., устен договор за поръчка от дата 28.03.2010 г., като
не е внесъл паричната сума по сметка на НОИ.
15. За това, че на 06.04.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул.
“**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в
български лева в общ размер на 283.00 /двеста и осемдесет и три/ лева,
собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Е.Н.М. и предназначени
за заплащане на данъчни задължения на фирмата и
осигуровки към НОИ на служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил
съгласно сключен с Е.Н.М., устен договор за поръчка от дата 06.04.2010 г., като
не е внесъл паричната сума по сметки на НАП и НОИ.
16. За това, че на 04.05.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул.
“**********, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в български лева в общ размер на
480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД,
предоставени му от Е.Е.А.и предназначени за заплащане на осигуровки към НОИ на
служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Е.Е.А.,
устен договор за поръчка от дата 04.05.2010 г., като не е внесъл паричната сума
по сметка на НОИ.
17. За това, че на 10.05.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул. “**********, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в български лева в общ размер на
380.00 /триста и осемдесет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД,
предоставени му от Ю.Б.А.и предназначени за заплащане на осигуровки към НОИ на
служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Ю.Б.А.,
устен договор за поръчка от дата 10.05.2010 г., като не е внесъл паричната сума
по сметка на НОИ.
18. За това, че на 11.05.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул. “**********, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в български лева в общ размер на
100.00 /сто/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Е.Н.М.
и предназначени за заплащане на данъчни задължения на фирмата и осигуровки към
НОИ на служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен
с Е.Н.М., устен договор за поръчка от дата 11.05.2010 г., като не е внесъл
паричната сума по сметки на НАП и НОИ.
19. За това, че на 17.05.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД,находящ се в гр. София, бул.
“********№**, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в
български лева в общ размер на 200.00 /двеста/ лева, собственост на дружество “Б.”
ЕООД, предоставени му от Ю.Б.А.и предназначени за заплащане на данъчни
задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите на дружеството, които
вещи владеел и пазил съгласно сключен с Ю.Б.А., устен договор за поръчка от
дата 17.05.2010 г., като не е внесъл паричната сума по сметки на НАП и НОИ.
20. За това, че на 18.05.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул.
“******** №**, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в български лева в общ размер на 115.00 /сто и петнадесет/
лева,собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Е.Н.М. и предназначени за заплащане данъчни задължения на фирмата и осигуровки
към НОИ на служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно
сключен с Е.Н.М., устен договор за поръчка от дата 18.05.2010 г., като не е
внесъл паричната сума по сметки на НАП и НОИ.
21. За това, че на 27.05.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул. “**********, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в български лева в общ размер на
200.00 /двеста/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Ю.Б.А.и
предназначени за заплащане на данъчни задължения на фирмата и осигуровки към
НОИ на служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен
с Ю.Б.А., устен договор за поръчка от дата 27.05.2010 г., като не е внесъл
паричната сума по сметки на НАП и НОИ.
22. За това, че на 03.06.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул.
“**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в
български лева в общ размер на 18.00 /осемнадесет/ лева, собственост на
дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Ю.Б.А.и предназначени за заплащане на
осигуровки към НОИ на служителите на дружеството,, които вещи владеел и пазил
съгласно сключен с Ю.Б.А., устен договор за поръчка от дата 03.06.2010 г., като
не е внесъл паричната сума по сметка на НОИ.
23. За това, че на 07.06.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул.
“**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в
български лева в общ размер на 365.00 /триста и шестдесет и пет/ лева,
собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Ю.Б.А.и предназначени за
заплащане на данъчни задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите
на дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Ю.Б.А., устен
договор за поръчка от дата 07.06.2010 г., като не е внесъл паричната сума по
сметки на НАП и НОИ.
24. За това, че на 23.06.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул.
“**********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в
български лева в общ размер на 56.00 /петдесет и шест/ лева, собственост на
дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Е.Н.М. и предназначени за заплащане на
осигуровки към НОИ на служителите на дружеството, които вещи владеел и пазил
съгласно сключен с Е.Н.М.,
устен
договор за поръчка от дата 23.06.2010 г., като не е внесъл паричната сума по
сметка на НОИ.
25. За това, че на 26.06.2010 г. в магазин на
дружество “Б.” ЕООД, находящ се в гр. София, бул. “**********, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в български лева в общ размер на
110.00 /сто и десет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му
от Е.Н.М. и предназначени за заплащане на изготвянето на годишен финансов отчет
на дружеството, които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Е.Н.М., устен
договор за поръчка от дата 26.06.2010 г., като не е заплатил изготвянето на
годишен финансов отчет на дружеството.
26. За това, че на 29.06.2010 г. в магазин на дружество “Б.”
ЕООД, находящ се в гр. София, бул. “**********, противозаконно присвоил чужди
движими вещи - парична сума в български лева в общ размер на 350.00 /триста и
петдесет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от Ю.Б.А.и
предназначени за заплащане на осигуровки към НОИ на служителите на дружеството,
които вещи владеел и пазил съгласно сключен с Ю.Б.А., устен договор за поръчка
от дата 29.06.2010 г., като не е внесъл паричната сума по сметка на НОИ,
поради
което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК.
Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 НПК, е постъпил протест от представител на Софийска районна прокуратура,
в който се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
акт. Моли се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В закрито заседание на 01.12.2020 г. въззивният съд,
по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция.
В откритото съдебно заседание
по решаване на делото, бе проведено съдебно следствие, в което по реда на чл. 283 НПК бяха допуснати и приети като писмени доказателства по делото: справка от Асоциация
на счетоводителите и счетоводните предприятия от 25.01.2021 г.; справка от НАП
относно регистрираните трудови договори на подсъдимия Й.; уведомление за липса
на данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗОДФЛ за 2009 г. и
2010 г.; удостоверение за декларирани данни, издадено на подсъдимия И.С.Й., от
01.02.2021 г.; справка от НАП за осигуряване на подсъдимия Й., за периода
01.01.2009 г. – 31.12.2010 г.; удостоверение
за декларирани данни, издадено на „Н.Б.“ ЕООД, от 01.02.2021 г.; справка от НАП
относно регистрираните трудови договори на „Н.Б.“ ЕООД; удостоверение за
актуално състояние на „Н.Б.“ ЕООД; удостоверение № 0052298/01.12.2008 г. на „Н.Б.“
ЕООД, издадено от КЗЛД; удостоверение за актуално състояние на „Ф.К.Ф.“ АД; удостоверение
за декларирани данни, издадено на „Н.Б.“ ЕООД, от 01.03.2021 г.; справка от НАП
за подадени уведомления от работодател по чл. 62 КТ, за периода 01.01.2007 г. –
31.12.2010 г., за „Н.Б.“ ЕООД; удостоверение за декларирани данни, издадено на подсъдимия
И.С.Й., от 01.03.2021 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от
13.03.2009 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.04.2009 г.;
справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.05.2009 г.; справка-декларация за
ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 12.06.2009 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД,
от 14.07.2009 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.08.2009 г.;
справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.09.2009 г.; справка-декларация за
ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.10.2009 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД,
от 16.11.2009 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.01.2010 г.; справка-декларация
за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 15.02.2010 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“
ЕООД, от 15.03.2010 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.04.2010
г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.06.2010 г.; диплома за
средно специално образование на Т.М.Г.; и удостоверение № 0052985/26.01.2009 г.
на „Ф.К.Ф.“ АД, издадено от КЗЛД.
Пред въззивния съд представителят на държавното
обвинение поддържа протеста, като излага съображения, че присъдата е неправилна
и незаконосъобразна. Изразява несъгласие с възприетия от първоинстанционния съд
извод, че е извършено престъпление, различно от това за което на подсъдимия Й.
е повдигнато обвинение. Сочи, че по делото липсват доказателства, от които може
да се установи, че квалификацията на престъпното деяние е по чл. 209 НК. В тази
връзка застъпва становището, че е допуснато нарушение на материалния закон,
както и съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед изложеното се
моли обжалваната присъда да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК, като му бъде наложено наказание около средния размер предвиден в
санкционната част на нормата от особената част на НК, което да бъде отложено с
изпитателен срок, а при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Й. бъде
взето предвид чистото му съдебно минало.
Защитникът на подсъдимия - адв. К.Б., счита, че от
доказателствата по делото не може да се направи извод за извършено престъпление
от страна на подсъдимия Й., както по повдигнатото му обвинение за такова по чл.
206 НК, така и за престъпление с правна квалификация чл. 209 НК. Сочи, че в
нито един етап от производството, подсъдимият не е твърдял, че е счетоводител,
същият е управител на търговско дружество, предоставящо счетоводни услуги,
поради което поведението му е било напълно добросъвестно и законосъобразно. Моли
присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.
Подсъдимият И.С.Й. поддържа
казаното от защитника си, като излага, че обвинението не е доказано, освен това
в обвинителния акт се съдържат и противоречия. Оспорва заключението на приетата
по делото ССчЕ, доколкото същото е неправилно изготвено и не отразява факти
подкрепящи обвинителната теза. Счита, че
неправилно му е повдигнато обвинение, тъй като не е въвеждал никого в
заблуждение и не е получавал пари от никого. В последната си дума заявява, че е
невинен и моли присъдата да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, анализирайки
самостоятелно доказателствената съвкупност, констатира, че са налице основания
за нейното отменяване и постановяване на нова присъда, тъй като приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка не кореспондира със събрания
доказателствен материал, поради което в този смисъл упражни правомощията си по
чл. 316 НПК и прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.С.Й. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно
образование, трудово ангажиран, живущ ***, ателие № 7, ЕГН **********.
През периода от м. март 2009 г. до м. август 2010 г., подсъдимият Й. бил
собственик и управител на търговско дружество „Н.Б.“ ЕООД, предоставящо счетоводно
обслужване на дейността на физически и юридически лица. През същия период
свидетелката Ю.А. била собственик на търговско дружество „Б.“ ЕООД, което и
представлявала, в качеството й на управител. В дружеството „Б.“ ЕООД, наред със
свидетелката Ю.А., работели и свидетелитеЕ.М. и Е.А./К./. Свидетелката Ю.А. търсела
да наеме счетоводител, който да предоставя счетоводни услуги и да обслужва
управляваното от нея дружество. За тази цел в началото на 2009 г., в гр. София,
свидетелката Ю.А. се срещнала с подсъдимия Й. и двамата постигнали договорка подсъдимият Й., чрез управляваното
от него търговско дружество „Н.Б.“ ЕООД да организира, контролира и да отговаря
за цялостното счетоводно обслужване на „Б.“ ЕООД, като
обработва първичните счетоводни документи свързани с дейността на дружеството, организира
съхраняването на счетоводната документация по предвидения в закона ред, съставя
и подава годишните финансово-счетоводни отчети, подава документи в НОИ и НАП,
да внася осигурителните вноски на служителите от „Б.“ ЕООД в НАП, както и да
внася дължимите от дружеството данъци. За тази уговорка, не бил сключен писмен договор
за предоставяне на счетоводни услуги, като постигнатото между свидетелката Ю.А.
и подсъдимия Й. съглашение, последният чрез представляваното от него търговско
дружество да обслужва счетоводно управляваното от Апостолова дружество, се
крепяло на устна договореност.
В изпълнение на постигната уговорка подсъдимият Й. започнал често да
контактува със свидетелката Ю.А., както и с други служители на търговско
дружество „Б.“ ЕООД, а именно срещал се и разговарял и със свидетелитеЕ.М. и Е.А..
Така в периода от неустановена дата през месец декември 2009 г. до 29.06.2010
г., свидетелката Ю.А., както и служителите на търговско дружество „Б.“ ЕООД – свидетелите
Е.М. и Е.А., регулярно предоставяли на подсъдимия Й. парични суми за покриване
на дължимите се към държавния бюджет /НАП и НОИ/ данъци на дружеството,
осигуровки на работещите в него служители и такси за счетоводно обслужване.
Периодично му предавали и необходимата за осъществяване на счетоводното
обслужване на „Б.“ ЕООД документация. На неустановена дата през месец декември 2009
г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ
размер на 800.00 /осемстотин/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД,
предназначени за заплащане на данъчни задължения на фирмата и осигуровки към
НОИ на служителите на дружеството. На 04.01.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 400.00 /четиристотин/ лева,
собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на данъчни
задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите на дружеството. На 05.01.2010
г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ
размер на 124.00 /сто и двадесет и четири/ лева, собственост на дружество “Б.”
ЕООД, предназначени за заплащане на данъчни задължения на фирмата и осигуровки
към НОИ на служителите на дружеството. На 31.01.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 100.00 /сто/ лева,
собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на осигуровки
към НОИ на служителите на дружеството. На 04.02.2010 г., свидетелката Е.Е.А.предоставила
на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 50.00 /петдесет/ лева,
собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на данъчни
задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите на дружеството. На 16.02.2010
г., свидетелката Е.Е.А.предоставила на
подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 412.00 /четиристотин и дванадесет/
лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на данъчни
задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите на дружеството. На
20.02.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия
Й. парична
сума в общ размер на 85.00 /осемдесет и пет/ лева, собственост на дружество “Б.”
ЕООД, предназначени за заплащане на осигуровки към НОИ на служителите на
дружеството; На 26.02.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 42.00 /четиридесет и два/
лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на
осигуровки към НОИ на служителите на дружеството. На 08.03.2010 г., свидетелката
Е.Н.М. предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 520.00
/петстотин и двадесет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени
за заплащане на данъчни задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите
на дружеството. На 10.03.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 160.00 /сто и шестдесет/
лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на
обслужване на работещите в дружеството от регистрирани служби по трудова
медицина, съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия
на труд. На 15.03.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 15.00 /петнадесет/ лева,
собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за закупуването на формулярни
книги за дружеството. На 17.03.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 58.00 /петдесет и осем/
лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на
осигуровки към НОИ на служителите на дружеството. На 24.03.2010 г., свидетелката
Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 340.00 /триста
и четиридесет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за
заплащане на данъчни задължения на фирмата. На 28.03.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 40.00 /четиридесет/ лева, собственост на дружество
“Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на осигуровки към
НОИ на служителите на дружеството. На 06.04.2010 г., свидетелката Е.Н.М. предоставила
на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 283.00 /двеста и осемдесет и три/
лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на данъчни
задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите на
дружеството. На 04.05.2010 г., свидетелката Е.Е.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на
480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД,
предназначени за заплащане на осигуровки към НОИ на служителите на дружеството.
На 10.05.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия
Й. парична
сума в общ размер на 380.00 /триста и осемдесет/ лева, собственост на дружество
“Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на осигуровки към НОИ на служителите на
дружеството. На 11.05.2010 г., свидетелката Е.Н.М. предоставила на подсъдимия Й.
парична сума в общ размер на 100.00 /сто/ лева, собственост на дружество “Б.”
ЕООД, предназначени за заплащане на данъчни задължения на фирмата и осигуровки
към НОИ на служителите на дружеството. На 17.05.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 200.00 /двеста/ лева,
собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на данъчни
задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите на дружеството. На
18.05.2010 г., свидетелката Е.Н.М. предоставила на подсъдимия Й. парична сума в
общ размер на 115.00 /сто и петнадесет/ лева, собственост на дружество “Б.”
ЕООД, предназначени за заплащане данъчни задължения на фирмата и осигуровки към
НОИ на служителите на дружеството. На 27.05.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 200.00 /двеста/ лева,
собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на данъчни
задължения на фирмата и осигуровки към НОИ на служителите на дружеството. На
03.06.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия
Й. парична
сума в общ размер на 18.00 /осемнадесет/ лева, собственост на дружество “Б.”
ЕООД, предназначени за заплащане на осигуровки към НОИ на служителите на дружеството.
На 07.06.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия
Й. парична
сума в общ размер на 365.00 /триста и шестдесет и пет/ лева, собственост на
дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на данъчни задължения на
фирмата и осигуровки към НОИ на служителите на дружеството. На 23.06.2010 г., свидетелката Е.Н.М. предоставила на подсъдимия
Й. парична сума в общ размер на 56.00
/петдесет и шест/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за
заплащане на осигуровки към НОИ на служителите на дружеството. На 26.06.2010
г., свидетелката Е.Н.М. предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер
на 110.00 /сто и десет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначени
за заплащане на изготвянето на годишен финансов отчет на дружеството. На 29.06.2010 г., свидетелката Ю.Б.А.предоставила на подсъдимия Й. парична сума в общ размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, собственост
на дружество “Б.” ЕООД, предназначени за заплащане на осигуровки към НОИ на
служителите на дружеството.
Паричната сума в общ
размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева, собственост на дружество “Б.” ЕООД, предназначена
за заплащане на обслужване на работещите в дружеството от регистрирани служби
по трудова медицина, съгласно изискванията на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, свидетелката Ю.Б.А.предала във владението на подсъдимия Й. в офиса на представляваното от него дружество „Н.Б.“ ЕООД, находящ се в
сградата на Агенция по вписванията, гр. София, ул. ********, а останалите парични суми,
собственост на дружество “Б.” ЕООД,
свидетелите Ю.А.,Е.М. и Е.А.предоставили на подсъдимия в магазин
на дружество „Б.“ ЕООД, находящ се в гр. София, бул. “**********.
През 2010 г. свидетелката Ю.Б.А.направила справка в НОИ и установила, че за периода от месец март
2009 г. до месец август 2010 г. от името на дружеството „Б.“ ЕООД не са преведени
суми по сметка на НОИ и НАП за заплащане на осигурителни вноски и данъци. Направила
справка и в НАП, от която установила, че в представляваното от нея дружество
като служители фигурирали лица, които й били непознати и не били назначавани от
нея. След това свидетелката Ю.Б.А.подала сигнал до СРП.
Назначената в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд съдебно-счетоводна
експертиза установява, че подсъдимият Й. е получил от управителя на дружеството
„Б.“ ЕООД – свидетелката Ю.А., както и от служителите на същото дружество – свидетелитеЕ.М. и Е.А.,
сумата от 6183 лв., за плащане на осигурителни вноски и корпоративен данък, за
периода от м. 03.2009 г. до м. 08.2010 г. Според експертното становище за предаване
на сумите има издаден един РКО № 42 /м. 06.2010 г., на стойност 400.00 лв.
Вещото лице дава заключение, че за периода от м. 03.2009 г. до м. 08.2010 г.,
размерът на неплатените данъци и осигуровки към държавния бюджет от дружеството
„Б.“ ЕООД, е в размер на 7837 лв. Размерът на данъчните и осигурителните
задълженията на дружеството
„Б.“ ЕООД, за периода от 01.01.2010 г. до 30.11.2010 г. е на стойност
6896,82 лв., като във времето са отпаднали част от задълженията поради
погасяването им по давност или заради внесени вноски от „Б.“ ЕООД. През 2009 г. и 2010 г. няма извършени плащания от
дружеството. През 2011 г. има извършено плащане от дружеството в общ размер от
1746,50 лв. Вещото лице е посочило, че в регистрите на „Б.“ ЕООД, касаещи
действащите трудови договори на дружеството със служители, както и в декларации
– обр. 1 и 6, освен
свидетелитеЕ.М. и Е.А., други лица не фигурират.
В разпит пред съда, вещото лице изразява становище, че
след като липсва облигационен договор за предоставяне на счетоводни услуги, то
подсъдимият Й. не може да обслужва счетоводно дружеството „Б.“
ЕООД, нито да го представлява пред НАП и НОИ. Вещото лице сочи, че част от задълженията на „Б.“ ЕООД
са погасени по давност, като началният момент на задълженията на „Б.“ ЕООД
започва от м.януари 2010 г., но не може да отговори на въпроса от кога са
възникнали те. Излага, че размерът на главниците е малък в сравнение с големия размер
на задълженията за лихви.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: показанията на
свидетелката Ю.А. (включително в частта, приобщена от д.п. и тези дадени пред друг
състав на първоистанционния съд), показанията
на свидетелкатаЕ.М. (включително приобщените от д.п. и
тези дадени пред друг състав на първоистанционния съд), показанията на свидетелката Е. К., показанията на
свидетелката Х.П.-С., показанията на свидетелите В.Г.М., С.Х.С., Р.П., П.Х., Б.П.и
И.В.- приобщени от д.п., заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени
средства, приети по делото: РКО № 42/м.06.2010 г.; справка за подадени уведомления от работодател по чл.
62, ал. 3 КТ, справка за актуално състояние на регистрирани трудови договори
към 12.03.2019 г., справка за осигуряване на свидетелката Ю.А., за перидоа от
01.01.2006г. до 31.12.2010 г., справка за осигуряване
на самоосигуряващо се лице Ю.А., справка за поети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 4 КТ, с вх. № 23388093088089/26.03.2009 г., удостоверение за наличие или
липса на задължения от 02.11.12010 г. за „Б.” ЕООД, справка за подадени уведомления
от осигурител; справка
за декларираните в персонален регистър и внесените в приходи суми и разликата в
тях помесечно, за периода 01.2005 г. -12.201 г., справка за лицата, за които в
персонален регистър на НОИ е подадена информация от осигурител – „Б.“ ЕООД, справка от НОИ относно регистър
на трудовите договори, писмо
от ТД НАП София с изх. № 58-00-158/08.02.2011
г., справка за осигурените лица, покана за доброволно изпълнение от ТД НАП
София до „Б.” ЕООД с изх. № 5800-158-1/04.08.2011г, удостоверение № 2865/09.03.2001 г., издадено от УНСС, справка от Асоциация на счетоводителите и счетоводните
предприятия от 25.01.2021 г.; справка от НАП относно регистрираните трудови
договори на подсъдимия Й.; уведомление, че за липса на данни за подадена годишн
данъчна декларация по чл. 50 ЗОДФЛ за 2009 г. и 2010 г.; удостоверение за
декларирани данни, издадено на И.С.Й., от 01.02.2021 г.; справка от НАП за
осигуряване на подсъдимия Й. за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2010 г.; удостоверение за декларирани данни, издадено
на „Н.Б.“ ЕООД, от 01.02.2021 г.; справка от НАП относно регистрираните трудови
договори на „Н.Б.“ ЕООД; удостоверение за актуално състояние на „Н.Б.“ ЕООД;
удостоверение № 0052298/01.12.2008 г. на „Н.Б.“ ЕООД, издадено от КЗЛД;
удостоверение за актуално състояние на „Ф.К.Ф.“ АД; удостоверение за
декларирани данни, издадено на „Н.Б.“ ЕООД, от 01.03.2021 г.; справка от НАП за
подадени уведомления от работодател по чл. 62 КТ, за периода 01.01.2007 г. –
31.12.2010 г., за „Н.Б.“ ЕООД; удостоверение за декларирани данни, издадено на И.С.Й.,
от 01.03.2021 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 13.03.2009 г.;
справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.04.2009 г.; справка-декларация
за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.05.2009 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД,
от 12.06.2009 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.07.2009 г.;
справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.08.2009 г.; справка-декларация
за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.09.2009 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“
ЕООД, от 14.10.2009 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 16.11.2009
г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.01.2010 г.;
справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 15.02.2010 г.; справка-декларация
за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 15.03.2010 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“
ЕООД, от 14.04.2010 г.; справка-декларация за ДДС на „Н.Б.“ ЕООД, от 14.06.2010
г.; диплома за средно специално образование на Т.М.Г.; и удостоверение №
0052985/26.01.2009 г. на „Ф.К.Ф.“ АД, издадено от КЗЛД, и справка за съдимост.
Въз основа на така изброените гласни и писмени
доказателствени източници, въззивният съд
възприе описаната по-горе фактическа обстановка, основаваща се на събраните и проверени
доказателства, като по този начин стигна до различни фактически, а от там и
правни изводи от тези, до които е достигнал контролираният съд.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота.
Фактическите констатации относно времето,
мястото и механизма на извършените деяния се извеждат по несъмнен начин от
показанията на свидетелите Ю.А., Е.А./К./
иЕ.М., от писмените
доказателства по делото и заключението на приетата по делото експертиза.
Въззивният съд кредитира изцяло показанията на
свидетелката Ю.А., като отчете, че за всички съществени факти, предмет на
доказване в настоящото производство, свидетелят дава подробни и прецизни
показания, които се отличават с житейска достоверност и убедителност. В
показанията си свидетелката Ю.А. излага, че през март месец 2009 г. е наела магазин на управляваното
от нея дружество „Б.“ ЕООД, находящ се на бул. „П.******№ **, в което към онзи момент
работела както тя, така и свидетелките Е.А.иЕ.М.. След това между нея и
подсъдимия Й. била постигната устна договорка последният да обслужва счетоводно
дружеството „Б.“ ЕООД срещу парично възнаграждение. Не бил сключен писмен договор, но уговорката
включвала обработването на документи, внасяне на дължими задълженията за ДОО,
УПФ, данъци, здравно осигуряване, подаване на годишни данъчни декларации. Излага,
че за периода от месец март 2009 до месец октомври 2010
г., през който подсъдимият Й. е бил счетоводител на „Б.“ ЕООД, не са
обработвани документи на дружеството и счетоводно обслужване от страна на
подсъдимия не е извършвано. Заявява още, че не са подавани данни за осигурените
лица в НОИ и НАП, както и такива за дължими осигуровки, като за инкриминирания
период не били внасяни осигурителни вноски на работещите в „Б.“ ЕООД, не бил
внесен и дължим корпоративен данък за 2009 г., а за периода от 2007 до 2010 г. със стара дата в НОИ са
регистрирани без знание и съгласие на свидетелката 7 непознати и неназначавани
от нея лица. Свидетелката Апостолова с категоричност заявява, че подсъдимият Й.
не е внасял предаваните му в брой парични средства в НОИ и НАП и неправомерно
се е възползвал от тях в своя полза. Паричните суми му били предавани на ръка в
магазина на дружеството от самата нея, както и от свидетелките Е.А.иЕ.М., за
което се водело запис в нейн личен тефтер. Споделя, че само за един случай е получила
разписка от подсъдимия и подписана от него, за сумата от 400 лв. В показанията
си свидетелката Ю.А. подробно описва времето, мястото, начина на предаване на
процесните суми, лицето, което е предавало паричните средства на подсъдимия, както и предназначението на предоставените суми. Показанията на свидетелката напълно кореспондират с отразеното
в извлеченията от предоставения от нея тефтер, съдържащ записки на сумите, предавани
на подсъдимия, с наличния по делото РКО № 42/м.06.2010 г., със заключението на
вещото лице по ССчЕ, и останалите писмени доказателства по делото. Поради това и съдът дава вяра на показанията на свидетелката относно тези
факти като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Показанията на свидетелката Ю.А. се потвърждават и от
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелитеЕ.М. и Е.А., които свидетелстват безпристрастно и незаинтересовано.
Свидетелката Е.А.споделя, че от 2009 г. работела в
дружеството „Б.“ ЕООД, като продавач-консултант. Сочи, че подсъдимият Й. поел
счетоводното обслужване на фирмата, като през този период тя лично му
предоставяла пари в магазина на дружеството, необходими за покриване на осигуровки
и разходи по фирменото обслужване. Потвърждава изложеното от свидетелката Ю.А.,
че за предаването на паричните средства на подсъдимия Й., се правили записки в
тефтера на свидетелеката Ю.А., като както тя, така и свидетелите
Ю.А. иЕ.М., когато давали пари на подсъдимия, отразявали това в тефтера.
Съобщава, че няма информация подсъдимият Й. да е внесъл сумите за осигуровки,
или да ги е върнал.
Свидетелката Е.А., също подобно
на свидетелката Ю.А. при предявяването на излеченията от тефтера на последната,
дава подробна информация за начина на предоставяне на паричните суми на
подсъдимия Й., основанието заради което са му давани, датата, на която се е
извършвало предаването, и лицето, което ги е предавало.
В показанията си свидетелкатаЕ.М. потвърждава казаното
от свидетелката Ю.А.,
че управляваното от последната търговско дружество „Б.“ ЕООД се обслужвало счетоводно от
подсъдимия Й., за което счетоводно обслужване, подсъдимият многократно е посещавал
магазина на дружеството и получавал всеки месец от периода през месец март 2009
г. до месец август 2010 г., дадени му от свидетелите Ю.Б.А.,Е.М. и Е.Е.А.парични суми за осигуровки, фирмени счетоводни
разходи, данъци и др. Възпроизвежда, че за предоставените от нея парични суми,
подсъдимият Й. не й е давал разписка. Показанията на свидетелката Ю.Б.А.са в синхрон със заявеното
от свидетелкатаЕ.М., че подсъдимият Й. не
е внасял предоставените му парични средства за заплащане на социални осигуровки
на работещите в дружеството. По отношение на обстоятелствата, че
на подсъдимия са предавани парични суми за счетоводно обслужване на дружеството
„Б.“ ЕООД, данъци и осигуровки, и
всяко предаване на парични средства е било отразявано в тефтер, принадлежащ на
свидетелката Ю.А., показанията на свидетелите Ю.А.
и тези на Е.А.и Е.М. са съответни.
Събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Ю.А., Е.А.и Е.М. в подкрепа
на обвинението, че на инкриминираните дати подсъдимият Й., съгласно 26
(двадесет и шест) устни договори за поръчка е получил парични суми, в общ
размер на 5803.00
лв., собственост на търговско дружество „Б.” ЕООД, във връзка със счетоводното
обслужване на последното, в т.ч. и предназначени за внасяне на
осигурителните вноски на служителите от „Б.“ ЕООД в НАП, кореспондират и с представения по делото РКО №
42/м.06.2010 г., отразяващ основанието за предаване на въпросната парична сума
от 400 лв., за осигуровки на дружеството „Б.“ ЕООД, и удостоверящ връчване
на въпросната сума на подсъдимия Й..
Показанията на свидетелката Х.П.-С. допринасят за
пълноценното изясняване на обстоятелства от значение за делото, поради което и
съдът изведе фактически констатации върху тях.
Гласните
доказателства събрани чрез разпита на свидетелката Х.П.-С. съдържат информация,
че представляваното от нея и от свидетелката Ю.А. търговско дружество „Ф.“ ООД,
било обслужвано счетоводно от подсъдимия Й., за което предоставяне на
счетоводни услуги и заплащане на осигурителни вноски на последния били
предавани парични суми, но впоследствие се установило, че осигуровки не били внасяни,
както и относно това, че управляваното от свидетелката Ю.А. дружество „Б.“ ЕООД се обслужвало счетоводно от
подсъдимия Й., и съществувал проблем с
осигуровките на служителите от дружеството.
Преценявайки съвкупно доказателствения материал по
делото, съдът прие за недостоверни показанията на свидетеля Е.Д., в които
заявява, че за периода от 01.05.2010 г. до 30.05.2010 г., подсъдимият Й. му
гостувал в гр. Ловеч, и престоят му там продължил един месец, като през това
време подсъдимият и свидетелят заедно обикаляли гр. Ловеч и гр. Плевен, за да
може подсъдимият Й. да върши счетоводните си задачи. Свидетелят излага, че през
този период нито подсъдимият Й. отделно, нито двамата заедно с него са
посещавали гр. София. Съдът не дава вяра на показания на свидетеля Е.Д. като
счете, че правдивата картина на обстоятелствата е обрисувана от свидетелите Ю.А.,Е.М.
и Е.А., а и показанията на свидетеля Е.Д. не се подкрепят от останалата
доказателствена маса по делото.
С показанията си свидетелите В.Г.М., С.Х.С.,
Р.П., П.Х., Б.П.и И.В.не допринасят за установяване на главния факт в
производството, но съдът цени техните показания досежно съдържащата се в тях
информация за ангажираните служители в дружеството „Б.“ ЕООД през
инкриминирания период.
Свидетелят В.Г.М. в показанията си заявява, че никога
не е работил в дружество „Б.“ ЕООД, не знае какъв е предметът на дейност на
дружеството, нито кой го представлява. Не познава и подсъдимият Й..
Свидетелката С.Х.С. излага, че никога не е работила в
дружество „Б.“ ЕООД, и не е сключвала трудов договор с такава фирма. Сочи, че не
познава управителят на това дружество – свидетелката Ю.Б.А., не познава и подсъдимият Й..
Свидетелката Р.Ю.П.също сочи, че никога не е работила
в „Б.“ ЕООД и „Н.Б.“ ЕООД, и не е сключвала трудов договор с тези дружества. Твърди,
че не познава управителят на Б.“ ЕООД – свидетелката Ю.Б.А., но заявява, че познава от дълги години подсъдимият Й.. Свидтелства, че искала
да си регистрира фирма, и знаела, че подсъдимият Й. е счетоводител и предоставя
такива услуги, поради което и на последния предоставила сумата от 400 лв. за
регистрация на търговско дружество, както и копие от личната си карта.
СвидетелкатаП.М. Христова излага, че никога не е
работила в дружество „Б.“ ЕООД, и не е сключвала трудов договор с такава фирма.
Сочи, че не познава управителят на това дружество – свидетелката Ю.Б.А., като не познава и подсъдимият Й..
Свидетелката Б.В.П.споделя, че никога не е работила в
дружество „Б.“ ЕООД, и не е сключвала трудов договор с такава фирма. Сочи, че
не познава свидетелката Ю.Б.А.и подсъдимият Й..
Свидетелят И.Д.В.заявява, че не знае нищо за
дружествата „Б.“ ЕООД и „Н.Б.“ ЕООД. Сочи, че не познава свидетелката Ю.Б.А.и подсъдимият Й..
На изготвената експертиза съдът даде вяра, като
прецени, че е обективно и компетентно изготвена и има отношение към предмета на
доказване по делото.
Писмените
доказателства кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са
относими към главния факт на доказване в производството.
Фактически
констатации за съдимостта на подсъдимия, съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
На
основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Обвинителният
акт в съда против подсъдимия И.С.Й. е внесен за
престъпление съставомерно по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Възприетата
за установена фактическа обстановка налага от правна страна извода, че
подсъдимият И.С.Й. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна за периода от неустановена дата през
месец декември 2009 г. до 29.06.2010 г. в магазин на дружество “Б.” ЕООД,
находящ се в гр. София, бул. “********и офис на дружество “Н.Б.” ЕООД, находящ
се в сградата на Агенция по вписванията, гр. София, ул. ********, при условията
на продължавано престъпление - с 26 (двадесет и шест) деяния, които
осъществяват по отделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, подсъдимият Й. противозаконно
присвоил чужди движими вещи - различни по размер парични суми, възлизащи общо
на 5803.00 /пет хиляди осемстотин и три/ лева, собственост на търговско
дружество “Б.” ЕООД, предоставени му от различни лица - Ю.Б.А. - управител на
дружество “Б.” ЕООД, Е.Н.М. и Е.Е.А.- служители на дружество “Б.” ЕООД, които
вещи владеел и пазил, съгласно 26 /двадесет и шест/ на брой сключвани с
различни лица, устни договори за поръчка от различни дати.
В настоящия случай на инкриминираните дати, за периода от неустановена дата
през месец декември 2009 г. до 29.06.2010 г.,
с 26 /двадесет и шест/ деяния, съгласно сключените 26 /двадесет и шест/
договори за поръчка, подсъдимият Й. получил владението върху парични суми,
възлизащи общо на 5803.00 лв., със задължение да извършва
счетоводното
обслужване на дружеството „Б.” ЕООД и да заплаща
дължимите социални осигуровки и данъци на „Б.“ ЕООД, като не заплатил предоставените
му парични средства от 5803.00 лв. за задължения на „Б.“ ЕООД, за заплащане на
данъчни задължения на фирмата, осигуровки към НОИ на служителите на дружеството, за заплащане на обслужване на работещите в дружеството от
регистрирани служби по трудова медицина, съгласно изискванията на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, за закупуването на формулярни книги
за дружеството, и предназначени за заплащане на изготвянето на годишен финансов
отчет на дружеството, а противозаконно
присвоил паричните суми, на обща стойност от 5803.00 лв. Паричните
суми, възлизащи общо на 5803.00 лв., не били разходвани по предназначение от
подсъдимия Й., тъй като последният се разпоредил с тях в свой интерес.
От
обективна страна престъплението е извършено при условията на продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, тъй като са извършени 26 /двадесет и
шест/ обективирани действия, с които са били отнети чужди движими вещи (парични
средства, в общ размер на 5803.00 лв.), като по този начин е бил осъществен
съставът на едно и също престъпление, изминал е непродължителен период от време
между всяко от двадесет и шестте деяния, извършени са при една и съща
обстановка, като всяко следващо деяние се явява обективно и субективно
продължение на предходното, като вещите са били отнети от владението на три
различни лица - свидетелите Ю.А.,Е.М. и Е.А..
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия Й. виновно, с форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. В конкретния случай подсъдимият Й. е съзнавал, че не е налице правно
основание, въз основа на което да задържи процесните парични средства, но
независимо от това е целял задържането им в своя патримониум и разпореждането с
тях в свой интерес.
Настоящата инстанция не споделя формирания от
първоинстанционния съдебен състав правен извод, мотивирал го да постанови
оправдателна присъда, че деянието на подсъдимия Й. не разкрива белезите на
престъпния състав по чл. 206, ал. 1 НК, а
осъщественото от него следва да се квалифицира като престъпление по чл. 209,
ал. 1 НК.
Разликата
между измамата и обсебването е, че при обсебването чуждото имущество попада на
правно основание у дееца да го владее или пази, докато при измамата
фактическата власт върху това имущество се получава въз основа на измамливо
формирано или поддържано заблуждение у собственика или държателя му, с което
той се мотивира да извърши акта на имуществено разпореждане, с което му се
причинява реална вреда, без да е необходимо за дееца да настъпи целената лично
за него или другиму имотна облага.
В случая, въззивният съдебен състав
счита, че инкриминираните по обвинението парични суми на стойност 5803.00 лв., са
били предоставени на подсъдимия в брой от свидетелите Ю.А.,Е.М. и Е.А., като отношенията между всяка една от
свидетелките и подсъдимия по този повод носят характеристиките на договор за
поръчка. Следователно съществува основанието за придобиването от страна на
подсъдимия на процесните парични суми. Същият не е въвел в заблуждение
свидетелките, че упражнява счетоводна дейност и поради това те да са му
предоставили съответните парични средства, защото от събраните по делото доказателства несъмнено се
установява, че представляваното от подсъдимия Й.
дружество „Н.Б.“ ЕООД в действителност предоставя счетоводни услуги, и в този
смисъл у свидетелките Ю.А.,Е.М. и Е.А.не е формирана невярна представа за условията или
основанието, при които ще се осъществи актът на имущественото разпореждане. Така
правомерно подсъдимият е придобил владение върху процесните суми, които обаче
са му били дадени не за да се облагодетелства с тях, а за да погасява задължения
на дружеството „Б.“ ЕООД. Реализираната впоследствие от подсъдимия фактическа
дейност по отношение на парите е била в отклонение от постигнатото между него и
свидетелите Ю.А.,Е.М. и Е.А.съгласие,
като е започнал да третира паричните средства като свои. За съставомерността на
поведението му по чл. 206, ал. 1 НК е от значение, че след като е
получил парите, подсъдимият Й. е започнал да ги третира като свои, отказвайки
да се разпореди с тях според договореното между него и свидетелите Ю.А.,Е.М. и Е.А., или да ги върне на последните. Това
поведение според настоящия съсебен състав следва да се квалифицира като
обсебване по чл. 206, ал. 1 НК.
Събраните по делото
доказателства по категоричен начин установяват елементите, както от обективната
страна на престъплението обсебване, така и от неговата субективна страна. Установи
се по безспорен начин размерът на сумите, предавани на подсъдимия, основанието
за получаването им, конкретните задължения на лицето във връзка с предоставяните
му парични средства, както и обстоятелството в кой момент същият е следвало да
се разпореди с тях по предназначението им.
С оглед изложеното настоящият
съдебен състав призна подсъдимия И.С.Й. за виновен в извършването
на престъпление по чл. чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
За
престъплението по чл. 206, ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години.
При
индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия съдът констатира като
отегчаващо отговорността обстоятелство броя на отделните деяния, включени в състава
на продължаваното престъпление. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало,
както и продължителността на наказателното производство и дългия период изминал
от извършване на престъплението.
Като
анализира изложените обстоятелства с оглед относителната
тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, отчитайки като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство продължителността на наказателното производство
и дългия период изминал от извършване на престъплението, съобразявайки наред с това и необремененото съдебно
минало на подсъдимия, съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Поради което и при съблюдаване целите на наказанието
по чл. 36 НК съдът наложи
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет
месеца.
Съдът
счете, че приложението на чл. 66, ал. 1 от НК в необходимата степен
би осъществило адекватното и достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително действие върху подсъдимия и не се налага откъсването
му от нормалната му социална и семейна среда. По тези съображения съдът отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
Поради
изложените аргументи и на основание чл. 334,
т. 2, вр. чл. 336,
ал. 1, т. 2 НПК въззивният
съд отмени присъдата на районния съд и осъди подсъдимия И.С.Й. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С оглед изхода на делото подсъдимият И.С.Й. следва
да заплати: сумата от 120 лв., представляваща направените в хода на досъдебното производство
разноски; по сметка на СРС сумата от 277 лв. - разноски в първоинстанционното
производство, както и такса в размер на 10.00 лв. за служебно издаване на два
изпълнителни листа.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.