№ 516
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100512826 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.08.2021 г. по гр.дело № 43082/20 г., СРС, ІI ГО, 58
състав е отхвърлил предявения от ЗК „Л.И.” АД против С.о. иск за
установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на парични
задължения, за които по ч.гр.д.№ 27378/2020 г. на CPC, II ГО, 58-ми състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- за сума в размер на 262,91 лв. -
стойност на застрахователно обезщетение, което се твърди, че било
изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по договор за
застраховка "Каско" и за щети на автомобил „Мерцедес С 600” с рег.№ ****,
причинени при ПТП на 04.11.2016 г. от необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно на ул. "**** в посока ул. "Президент Линкълн",
ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение-26.6.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 79,9 лв. за периода от 16.6.2017 г. до 22.6.2020 г.
Осъдил е ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **** да заплати на С.о. с адрес гр. София, ****
сумата 100 лв. -съдебни разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца ЗК „Л.И.” АД, ЕИК
1
****, със седалище и адрес на управление7 гр.София, ул.“****,
представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт Н.Г. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се,
че за да отхвърли предявените искове съдът е приел, че липсва валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца ЗК
„Л.И.” АД и собственика на увредения автомобил поради неспазена форма-
липсата на подписана от страните полица. Счита, че констатациите на съда за
липса на валидно застрахователно правоотношение по полица Каско за
неправилни. Съгласно чл.187 от КЗ/отм./ застрахователният договор влиза в
сила след плащане на първата вноска при разсрочено плащане на премията.
В конкретния случай, премията по полица Каско е платена изцяло, който факт
се доказва с назначената, приета и неоспорена от страните счетоводна
експертиза. След съвкупната преценка на писмените доказателства по делото-
Уведомление за настъпило застрахователно събитие, талон за оглед на
автомобил, фактура за ремонт на процесния автомобил на името на
собственика, заведена щета при застрахователя, изплатено застрахователно
обезщетение, счита за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по полица КАСКО.
Въпреки неподписаната полица в отношенията между застраховател и
застрахован, счита, че следва да се приложат саниращите последици на чл.
293, ал. 3 от ТЗ. Саниращото действие се разпростира и спрямо трети лица, в
случая застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, като в
този смисъл са решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно:
Решение № 29 по т.д. № 535/2008г на II ТО на ВКС, Решение № 50 по т.д. №
95/2011г на II ТО на ВКС, Решение № 71 по т.д. № 11/2009г на I ТО на ВКС,
Решение № 115 по т.д. 348/2012 на ВКС, I ТО, в които изрично е прието, „че
неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската
сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между
търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо
от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за
да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл.293, ал.3 от ТЗ
оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка
доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в
търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД / чл.27 и сл./Или
нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в
2
търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293,
ал.З ТЗ”.
Моли да бъде отменено процесното решение и да бъде постановено
ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове от ЗК „Л.И.” АД.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, както и
юрисконсултско вънаграждение.
Въззиваемият/ответник по жалбата С.о., с адрес: гр.София, ****, чрез
пълномощника юрисконсулт А.Г. оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД, е предявил установителен иск срещу С.о., за
признаване за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 27378/2020г., а именно: 262,91 лв., представляваща сума по
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица 93001610063995, ведно
със законна лихва от 26.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихви в размер на 79,90 лв. за периода от 16.06.2017 г. до 22.06.2020 г. и 75
лв. разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 04.11.2016 г. в гр.София, ул.****, в посока
ул.“Президент Линкълн“, водачът Д.А., при управление на лек автомобил
3
марка „Мерцедес“, модел „С 600“, с рег. № ****, собственост на Почетно
консулство на Република Албания, реализира ПТП, като навлиза в
несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно/дупка/. За
настъпилото ПТП има съставен Протокол за ПТП № 1682621/04.11.2016 г.
Към датата на събитието лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 600“, с
рег. № ****, е застрахован по застраховка „Каско“ в ЗК„Л.И.“ АД,
застрахователна полица № 93001610063995, със срок на валидност от
22.08.2016 г. до 21.08.2017 г. Във връзка със застрахователно събитие, пред
ЗК „Л.И.“ АД е образувана щета № 0000-1261-16-254820. При извършения
оглед на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 600“, с рег. № **** са
констатирани увреждания по гума задна лява. Определено е застрахователно
обезщетение на увреденото МПС в размер на 252,91 лв., изплатена на
28.11.2016 г. от ищеца. Тъй като се касае за реализирано произшествие на
път, стопанисван от СО, то ответник е СО. На основание чл.41, ал.1, т.1 от
КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, ЗК„Л.И.“ АД придобива правото на регрес срещу СО за
сумата от 262, 91 лв., от които 252, 91 лв. изплатено застрахователно
обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски.
На основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за ЗК„Л.И.“ АД възниква
правото да претендира от длъжника лихва за забава в размер на 79,90 лв. за
периода от 25.06.2017 г. до 22.06.2020 г. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
горепосочените суми. Претендира присъждане на разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът СО е оспорил исковете с твърдението, че липсва
застрахователно правоотношение, поради неспазена писмена форма за
действителност, тъй като представената полица не е подписана. При
условията на алтернативност е оспорил причинно-следствената връзка между
застрахователното събитие и вредите, че не е доказано настъпването на
конкретните вреди; направил е възражение за съпричиняване.
Съдът констатира следното:
По делото е представено копие от застрахователна полица №
93001610063995 за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 600“, с рег. №
****, собственост на Почетно консулство на Република Албания, със срок на
застраховката от 22.08.2016 г. до 21.08.2017 г.
4
Ответникът е оспорил наличието на валидно сключен застрахователен
договор между страните, като не е направил искане за представяне на
оригинал по реда на чл.183 ГПК, а е поискал ищецът да представи документ
за платени вноски по застрахователния договор. В съдебно заседание на
втори юни 2021 г. ищецът изрично е заявил, че полицата не са намира при
него, като е поискал назначаването на ССЕ, която да отговори на въпроса
дали е заплатена застрахователната премия по застраховка „Каско“. Такава е
била допусната и приета, като вещото лице сочи, че са заплатени трите
вноски, като общо заплатената сума възлиза на 3 058, 09 лв.
По делото са представени писмени доказателства, приети са
свидетелските показания на водача на автомобила марка „Мерцедес“, модел
„С 600“, с рег. № **** свидетелят Д.А., както и заключение на САТЕ, от
които се установява, че ПТП-то е настъпило на 04.11.2016 г. в 9,10 часа в
гр.София, района № 11 на ул.“Феникс“, като участник в произшествието е
МПС марка „Мерцедес“, модел „С 600“, с рег. № ****, който се е движил по
ул.“Феникс“ с посока на движение от бул. „Президент Линкълн“ към
ул.“Иван хаджийски“, като в района на № 11 попада в необезопасена и
несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, което става причина
за увреждане на автомобила, а именно увреждане на „гума задна лява“.
Нанесените щети се намират в причинно-следствена връзка с механизма на
ПТП, описан в протокола на ЗПП и деклариран в уведомлението, подадено
пред застрахователя. Към датата на ПТПТ-о 04.11.2016 г., размерът на щетите
нанесени на процесното МПС марка „Мерцедес“ възлиза на 267,48 лв., а с
включени ликвидационни разноски от 10 лв., на 277,48 лв.
От правна страна:
Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран е регресен иск на
застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка "Каско"
срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие
на служители на ответната СО с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с
чл.49 от ЗЗД. За да бъде уважен иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, на първо място
ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Именно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
5
ищеца и увреденото лице е оспорено от страна на ответника СО. Съдът е
констатирал, че представеният от ищеца документ за застрахователна полица
не съдържа положени от страните подписи, поради което е достигнал до
извода за липса на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско“ между ищеца ЗК „Л.И.” АД и собственика на увредения автомобил
поради неспазена форма, като само на това основание е отхвърлил иска.
Съгласно Решение № 47 от 18.07.2013 г. на ВКС по т.д. № 1021/2011 г.,
I т. о., ТК по силата на чл. 184, ал. 1 КЗ/отм./ застрахователният договор се
сключва писмено във формата на застрахователна полица или други писмен
акт, като писмената форма е форма за действителност на договора.
Компютърната разпечатка за съществуващо застрахователно
правоотношение, която не носи подписите на страните по договора, не
представлява писмена форма за действителност на договора. Според нормата
на чл.344, ал.1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма
като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по
застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. В
конкретния казус, като доказателства за сключването на договора са
представени: Уведомление за настъпило застрахователно събитие, талон за
оглед на автомобил, фактура за ремонт на процесния автомобил на името на
собственика, заведена щета при застрахователя, изплатено застрахователно
обезщетение, експертиза по щета, сравнителна експертиза, и т.н. Според
трайно установената съдебна практика (Определение № 371 от 23.05.2012 г.
на ВКС по т. д. № 896/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 184 от 7.04.2016 г. на
ВКС по т. д. № 2744/2014 г., I т. о., ТК) неспазването на законоустановената
форма за действителност на търговска сделка, за да доведе до нищожност,
следва страната да оспори действителността на сделката - чл. 293, ал. 3 ТЗ,
което доближава порока до унищожаемост по ЗЗД (чл. 27 и сл.). Страната не
може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - чл. 293, ал. 3
ТЗ. Върховният касационен съд е посочил, че когато фактите по делото
недвусмислено сочат на неоспорване от застрахователя на действителността
на изявлението на застрахования в застрахователния договор, като въпреки
неточното попълване на данните за автомобила и липсата на подпис на
страните, застрахователят е приел плащането на премията, осчетоводил е
полицата и е изпратил данните от нея в Информационния център към
6
Гаранционния фонд (касае се за застраховка „Гражданска отговорност“),
изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и
застрахователят не може да се позовава на нищожността на застрахователния
договор поради липсата на подпис на застрахования.
Както е посочено в решение № 50/25.04.2012 г. по т.д. № 95/11 г., II т.о.
на ВКС, решение № 115/23.07.2013 г. по т.д. № 348/12 г., I т.о. на ВКС,
неподписването на полицата от застрахования е преодоляно със заплащане на
застрахователната премия и приемането й от застрахователя, завеждането на
щета и изплащане на обезщетение. Сключването на сделката се доказва от
плащането на застрахователната премия и приемането на общите условия от
страна на застрахования.
Отделно от това, възражение за оспорване действителността на
изявлението не може да се направи от лицето, срещу което застрахователят се
суброгира с плащане на обезщетението, тъй като отговорността на това лице
се поражда на плоскостта на непозволеното увреждане, а не на плоскостта на
договорната отговорност. Застрахователното правоотношение е относително,
поражда права и задължения за страните по него, поради което трето лице, в
случая общината, чийто служители отговорят за състоянието на общинските
пътища, не разполага с възраженията на застрахователя срещу застрахования
относно действителността на договора за застраховка „Каско“. В настоящият
случай, оспорването действителността на застрахователния договор под
формата на застрахователна полица по същество представлява упражняване
на чужди права, което е недопустимо /чл.26, ал.2 ГПК/ при положение, че
самата страна по договора не се е позовала на нищожност.
Изводът е, че е налице валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и увреденото лице.
Представено е доказателство /преводно нареждане от 28.11.2016 г./ за
заплащане стойността на ремонта на увредения лек автомобил. Правото на
застрахователя по застраховка "Каско" да иска от третото лице, причинило
повредата на застрахованата вещ-СО, е регресно право. Застрахователят,
който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахованият има
срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД-до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
7
За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на
причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на
гаранционно- обезпечителна отговорност на СО по чл.49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по
чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г.
на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато обаче
отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало
виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал
задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка
с това неизпълнение. Тези обстоятелства са установени по делото и са налице.
Относно развитият довод на ответника в отговора на исковата молба за
наличие на съпричиняване на вредите поради допуснати от страна на водача
на автомобила нарушения на правилата за движение. Сочи се, че водачите са
8
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Липсват доказателства, които навеждат на
обективна невъзможност от страна на водача да спре или заобиколи
препятствието по пътя. От представените доказателства не може да се
направи обосновано заключение относно поведението на водача на лекия
автомобил и дали същият е управлявал процесното МПС при спазване на
правилата за движение, предвидени в ЗДвП.
Настояща инстанция намира, че съпричиняването не се доказва с твърдения,
предвид изложеното по-горе, а с представяне на съответните доказателства, но ответникът не е
представил никакви доказателства за съпричиняване на вредите поради
несъобразяване на пътната обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, като предвидимо е само това препятствие,
което закономерно може да се очаква, но в настоящия казус не е налице
предвидимо препятствие. В дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
право пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/
наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП
автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях
9
договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието
вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че по делото
са налице всички основания на цитираните норми, включително наличие на
валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. На
основание чл.271, ал.1, изр.1, ІI пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което
съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
262,91 лв., представляваща стойността на застрахователното обезщетение
заплатено от него. Що се отнася до размера, то и съгласно приетата по делото
делото САТЕ, претендираният размер от 262,91 лв. е по-малък от посоченият
от вещото лице от 277,48 лв. с включени ликвидационни разноски от 10 лв.,
като и предвид диспозитивното начало следва да бъде уважен изцяло.
Относно искът по чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, СГС намира, че за
ЗК„Л.И.“ АД възниква правото да претендира от длъжника лихва за забава в
размер на 79,90 лв. за периода от 25.06.2017 г./ до 30 дни от получаване на
регресната покана съгласно чл.412, ал.3 КЗ- в случая е получена на 15.06.2017
г. до 22.06.2020 г. / предявяване на претенцията в заповедното производство
на 26.06.2020 г.
За първата инстанция ищецът е направил разноски в общ размер от 850
лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 350 лв. депозит за
САТЕ, 100 лв. депозит за свидетел, 250 лв. депозит за ССЕ и 50 лв. държавна
такса за исковото производство, а за заповедното производство в размер на
общо 75 лв., платими от ответника на ищеца предвид изхода на спора.
За въззивната инстанция, въззиваемият следва да заплати на въззивника
разноски в общ размер от 125 лв., в които се включват държавна такса от 25
лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
10
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 06.08.2021 г. по гр.дело № 43082/2020 г. на СРС,
IІ ГО, 58 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:.
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, че С.о. дължи на ЗК „Л.И.” АД по иска с правно основани чл.410 ГПК
сумата в размер на 262,91 лв., представляваща стойността на застрахователно
обезщетение, което е изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по
договор за застраховка "Каско" за щети на автомобил „Мерцедес С 600” с рег.
№ ****, причинени при ПТП на 04.11.2016 г. от необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на ул. "**** в посока ул.
"Президент Линкълн", ведно със законна лихва за периода от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-26.06.2020 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 79,9 лв. за
периода от 25.06.2017 г. до 22.06.2020 г.
ОСЪЖДА С.о., с адрес: гр.София, ****, чрез пълномощника
юрисконсулт А.Г. да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“****, представлявано от изпълнителните
директори М.М.-Г. и П.Д., чрез пълномощника юрисконсулт Н.Г.
направените разноски за заповедното производство в общ размер от 75 лв., а
за исковото производство в общ размер от 850 лв.
ОСЪЖДА С.о., с адрес: гр.София, ****, чрез пълномощника
юрисконсулт А.Г. да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление7 гр.София, ул.“****, представлявано от изпълнителните
директори М.М.-Г. и П.Д., чрез пълномощника юрисконсулт Н.Г.
направените разноски за въззивната инстанция в общ размер от 125 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12