РЕШЕНИЕ
№ 8320
Пловдив, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ |
| Членове: | ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА ПЕТЪР КАСАБОВ |
При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора СЛАВЕНА СВЕТЛОЗАРОВА КОСТОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20257180701377 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по подадена касационна жалба от Е. М. М., [ЕГН], чрез адв. Д. Х., против Решение № 4689 от 22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 225/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
В касационната жалба се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив е необосновано и неправилно. Счита, че от събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установена описаната фактическа обстановка и, че следва да се кредитират напълно свидетелските показания на св. С. П. П., тъй като той има преки и непосредствени впечатления от условията, при които Е. М. М. е живял по време на процесния период.
М. М., при който П. Ц. е живял по време на процесните години. Посочва се също така, че съдът е игнорирал всички останали фактори като задименост в килиите, невъзможност от ползване на пералня в затвора, липсата на адекватна медицинска грижа, настаняване с болни от заразни болести лица.
Счита, че са налице посочените в исковата молба нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и моли съда за решение в този смисъл.
В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват.
В постъпилия отговор по жалбата, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, излага доводи за неоснователност на същата, като посочва, че не се представят нови доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна, и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното съдебно решение съдът е осъдил Г. Д. “Изпълнение на наказанията” - [населено място], да заплати на Е. М. М., [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди, за период 10.09.2024 г. - 03.02.2025 г. вкл. /датата на подаване на исковата молба/, в размер на 232 лв., ведно със законната лихва считано от 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлил е иска на Е. М. М., [ЕГН], с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период 10.09.2024 г. - 03.02.2025 г. вкл. за разликата до пълния му предявен размер от 6 000 лв., като неоснователен.
Осъдил е Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, [улица], да заплати на Е. М. М., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, разноски в размер на 10 лв.
Отхвърлил е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
За да достигне до този резултат съдът е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства и е приел за установено от представената справка за правно положение на л. св., че Е. М. М. е пребивавал в Затвора Пловдив през периода от 06.11.2024г. до 03.02.2025г. /датата на подаване на исковата молба/. Приел е, че претенциите му са неоснователни за времето, през което липсват данни да е бил в Затвора Пловдив, а именно от 10.09.2024г. до 05.11.2024г. вкл.
От събраните по делото доказателства – справки, е установил, че са основателни оплакванията за пренаселеност на помещенията /неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м./, в които е пребивавал М. за общо 17 дни.
Относно оплаквания свързани със свидетелските показания, дадени от С. П. П., касационният съд намира, че същите са неоснователни. Правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд, поради наличие на личен интерес, тъй като свидетелят П. е водил дела против ГДИН със сходни на оплакванията като тези на Е. М. М.. Правилно свидетелските показания са кредитирани частично съгласно разпоредбите на чл.164 и чл.172 от ГПК.
Изложените мотиви в оспорения съдебен акт изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, което прави излишно повтарянето им, а е достатъчно препращане към същите. За пълнота, и доколкото страната не е съгласна с определения размер на обезщетение, следва да се отбележи, че същото е съобразено с това, че осъщественото доказване е частично, както е посочено по-горе, с дължината на престоя, през който ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия, както и с това, че е доказано само едно от множеството твърдени нарушения, съответно е съобразена и общата цена на иска.
С оглед доказателствата по делото, не са налице данни доказващи по категоричен начин реално причинени неимуществени вреди на ищеца. Изложените в исковата молба негативни изживявания не кореспондират с доказателствата по делото, а същите се явяват плод на субективните изживявания на ищеца и на неговите очаквания.
Настоящият съдебен състав също така намира, че така установените условия на пребиваване на ищеца в Затвора – Пловдив, в своята съвкупност, не могат да се приемат за несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим, и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал ищецът в затвора, съдът не приема за установено те действително да са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието в пенитенциарното заведение. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че не е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което да дава основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди.
Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и Решение № 4689 от 22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 225/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив следва да се остави в сила.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4689 от 22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 225/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |