Решение по дело №329/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 Административнопроцесуалния АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба, подадена от З. Д. Е., [ЕГН] от [населено място], [улица][адрес] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-001744/22.03.2024 г., издадена от И. В. Й. – полицейски инспектор към СДВР в отдел „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на оспореният акт. Твърди се, че не са налице материалните предпоставки за издаването му. Жалбоподателят сочи, че към момента на извършване на проверката е имал валидно свидетелството за управление на МПС издадено от [държава] Великобритания, като на 26.03.2024 г. е била издадена и българската му шофьорска книжка, а в замяна е върнато СУМПС издадено [държава] Великобритания. Искането му към съда е да отмени процесната заповед.

По подадената жалба първоначално е образувано адм. дело № 4509/2024 година по описа на А. съд – [област] град. По делото е постановено Определение № 5694 от 20.05.2024 г., с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на А. съд – Перник.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорения административен акт.

В съдебно заседание, ответният административен орган – И. В. Й. – полицейски инспектор към СДВР – отдел „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от активно легитимирано лице – адресат на акта, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, който го засяга неблагоприятно.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че административното производство е започнало със съставянето на АУАН серия GA, № 1019533/22.03.2024 г. от С. П. М. на длъжност младши автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. В него е отразено, че на 22.03.2024 г. в 00:07 ч. З. Д. Е. управлява собствения си лек автомобил [Марка], модел **** с рег. № [рег. номер], по главен път Е871 с посока на движение от [населено място] към [населено място], и при извършена проверка на КПП В. е установено, че управлява със свидетелство за управление на МПС номер **** издадено от В., без да е подменено с национално такова повече от 3 месеца от датата на влизане в [държава]. При справка е установено, че водачът е влязъл на територията на [държава] на 21.11.2023 г.. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. С АУАН, на място са иззети СРМПС № **** и два броя регистрационни табели с рег. № [рег. номер].

Въз основа на съставения АУАН, И. В. Й. – полицейски инспектор към СДВР – отдел „Пътна полиция“ е издала оспорения административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-001744/22.03.2024 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС, пътно превозно средство, с рег. № [рег. номер], със СРМПС № **** за срок от шест месеца.

Препис от нея е връчен лично на жалбоподателя на 03.04.2024 г. и той я е оспорил пред съда чрез административния орган с жалба с вх. № УРИ **********/12.04.2024 г..

В хода на съдебното производство са приобщени като доказателства копия от оправомощителни заповеди, както и справка картон на водача. От последната е видно, че по отношение на лицето З. Д. Е. е налице СУМПС [номер], издадено на **.2016 г., валидно до **.2026 г., както и СУМПС [номер], издадено на ***.2024 г., валидно до ***.2034 г. С оглед на посочените данни с определението за насрочване на делото, съдът е изискал информация от ответника за валидността на посочените СУМПС. С писмо вх. № 1975/08.07.2024 г., административният орган е конкретизирал, че СУМПС [номер]/****.2016 г., валидно до ***.2026 г. издадено от ОДМВР – Перник е със статут „унищожен“, като причината е подмяна/замяна в чужбина от дата 06.02.2018 г. По отношение на СУМПС [номер]/****.2024 г., валидно до ***.2034 г. е отразено, че същото е издадено във връзка със заявление № 1144 от дата 22.03.2024 г. подадено от настоящия жалбоподател. С горепосоченото определение, съдът е изискал от жалбоподателя да представи заверено копие от СУМПС издадено от [държава] В.. В изпълнение указанията на съда със заявление вх. № 1804/21.06.2024 г., настоящият жалбоподател е посочил, че не разполага със СУМПС № **** издадено от [държава] Великобритания, тъй като същото е предадено в КАТ – Перник при получаване на СУМПС [номер] от ****.2024 г.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване, но в нарушение на приложимия материален закон.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същата е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон или оправомощени от тях служители. В случая това е полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по силата на Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР.

Оспорената заповед е в изискуемата, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите на издателя и за прилагането на принудителната административна мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на административния акт и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици.

Срокът на принудителната административна мярка е определен конкретно от административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е материално незаконосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Видно от изложеното в мотивната част на заповедта, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", пр. 2-ро – адресатът на заповедта е собственик на МПС, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по тази разпоредба, а именно - не притежава валидно СУМПС за управлението му.

По делото не се спори, че към момента на извършване на проверката жалбоподателя е представил документ удостоверяващ наличието на издадено в [държава] Великобритания свидетелство за управление на МПС с номер **** като според данни на административния орган същото е издадено на 06.02.2018 г. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От събраните в хода на делото доказателства не може да се приеме по категоричен начин, че е осъществено административно нарушение от З. Д. Е., поради което и не се доказва наличието на основание за прилагане на ПАМ по отношение на МПС – собственост на жалбоподателят. Свидетелството за правоуправление на Е., представено при проверката, е издадено от държава, подписала Конвенцията за пътното движение, подписана във В.на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 03.09.1993 г., по която страна е и [държава]. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 2, б. "b" от Конвенцията договарящите се страни ще признаят всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция. Сочените изисквания на Конвенцията са транспонирани и в разпоредбата на чл. 161, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на [държава] за категорията, за която е издадено, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията.

По изложените съображения СУМПС издадено от [държава] Великобритания, следва да бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея.

[държава] в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от [държава] В.СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. В настоящия случай свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е издадено от [държава] В. на 06.02.2018г. и същото не е с изтекъл срок на валидност, затова на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на [държава].

Именно с представянето на данни относно правоспособност на лицето З. Д. Е., които не са оспорени по надлежния ред от административния орган отпада и условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че не са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. По делото не са събрани доказателства, че представеното СУМПС от лицето З. Д. Е. не отговаря на сочените по-горе изисквания, респективно, че не е издавано от [държава] Великобритания. С оглед на това и не може да се приеме за категорично доказано, че лицето е неправоспособен водач на МПС.

Принудителната административна мярка е форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. Следователно процесната ПАМ е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това и като такава следва да бъде отменена.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и следва да се отмени.

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд - Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-001744/22.03.2024 г., издадена от И. В. Й. – полицейски инспектор към СДВР в отдел „Пътна полиция“, с която на З. Д. Е., [ЕГН] от [населено място], [улица], **** на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.