РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Перник, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20251700600246 по описа за 2025
година
С присъда № 48 от 13.12.2023 г., постановена по НЧХД №748/2023 г. Районен съд
– гр. Перник е признал подсъдимия М. А. И.- роден на *** в ***, с постоянен адрес –
*** и настоящ такъв - ***, българин, български гражданин, *** образование, на
длъжност *** в ***, неосъждан, с ЕГН **********, за виновен в това, че на
12.06.2022г., около 01:00 часа, в дом, намиращ се в ***, чрез нанасяне на удари с нож,
е причинил на Г. С. Ш., с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
порезна рана по лява ръка и порезна рана в областта на гърдите отпред вляво, довели
до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление
по чл.130 ал.1 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер
на 1100лв. /хиляда и сто лева/.
В срока по чл. 319 от НПК против така постановената присъда е постъпила
въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия М. А. И., чрез адв. Г. Б. от АК-
***, с които се релевират доводи, че присъдата е неправилна и необоснована. Излагат
се твърдения, че същата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, в
резултат на което първата инстанция е достигнала до неправилни изводи и е
1
постановила неправилен съдебен акт. Твърди се, че от изложеното в частната тъжба,
приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели, се установява, че подсъдимият е действал в
условията на неизбежна отбрана и е бил обект на непосредствено и противоправно
нападение срещу неговата личност. Излага се, че при формиране на правните си
изводи първоинстанционният съд не е подложил на внимателен и задълбочен анализ
събраните по делото доказателства досежно поведението на пострадалия Г. Ш. и
поведението на подсъдимия спрямо него и липсата на противоправно поведение от
страна на И.. В продължение с жалбата се описва хронологията на събитията, като се
сочи, че районният съд е постановил акта си при превратно тълкуване на наличните
доказателства. Въз основа на изложените съображения се твърди, че неправилно
решаващият съд е приел, че М. И. е осъществил състава на престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК и е направено искане въззивната инстанция да постанови нова присъда, с
която да признае подсъдимия за невиновен, като бъде оправдан по предявеното му
обвинение. Направено е искане частния тъжител да заплати сторените от подсъдимия
разноски пред двете съдебни инстанции.
Не е постъпило становище по депозираната въззивна жалба от ответната страна.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Г.
Б. от АК-***, защитник на подсъдимия, с което се преповтарят изложените във
въззивната жалба и допълнението към същата доводи и се моли за отмяна на
първоинстанционната присъда, като подсъдимият бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Частният тъжител не се явява и не ангажира становище.
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във
връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Въззивната жалба е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите положения по
делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и
проверка на доказателствата обективно, всестранно и пълно са изяснени всички
обстоятелства по делото. Независимо, че пред въззивния съд не се поддържа
релевираното пред РС-Перник възражение за прекратяване на производството поради
извършено отстраняване на нередовности на тъжба извън преклузивния шестмесечен
срок, изразяващи се в заплащане на държавна такса, следва да се отбележи, че
отстраняването на всички нередовности на тъжбата, които не водят до изменение на
частното обвинение /вкл. и плащане на дължима държавна такса/, е допустимо да е
2
извън преклузивния срок и това не може да доведе до прекратяване на наказателното
производство. Следва да се отбележи, че както в жалбата, така и в съдебното
заседание пред въззивния съд не се постави въпросът за събиране на нови
доказателства. В резултат на анализа на доказателствения материал се установява
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. А. И. бил роден на *** в ***. Има ***о образование. Работи
като *** в ***. Не е осъждан.
Подсъдимият М. А. И. и частния тъжител Г. С. Ш. се познавали добре, тъй като
живели в съседство в махала „***” в ***. Отношенията им били добри. На 11.06.2022г.
вечерта подсъдимият посетил дома на частния тъжител, намиращ се на № ***.
Двамата консумирали алкохол. В жилището била и св. В.В.Ч., с която Г. Ш. живеел на
семейни начала. Около 22:00 часа св. Ч. отишла в съседната стая, за да приспи детето.
Подсъдимият и частният тъжител останали да разговарят и да консумират алкохол.
Около 01:00 часа на 12.06.2022г. между И. и Ш. възникнал вербален конфликт във
връзка със заявеното от подсъдимия, че ще премахне канала за автомобили, който се
намирал в близост до имота му, тъй като не искал пред дома му да се паркират
моторни превозни средства. Тъжителят изразил несъгласие, като заявил, че след като
И. е купил къща в квартала, той не може да ограничава достъпа до канала. Двамата се
скарали. По време на възникналия словесен спор, подсъдимият ударил шамар на
тъжителя. Пострадалият се изправил и отговорил на нападението, като хванал И. за
якето, вдигнал го нагоре, след което го ударил с ръце по главата, като с палците на
ръцете си започнал за натиска очите му. В този момент подсъдимият взел намиращия
се на масата кухненски нож с дървена дръжка с дължина 25 сантиметра, с който
замахнал към лявата ръка на тъжителя, при което му причинил порезна рана по дланта
на лявата ръка. И. отново замахнал с ножа към тялото на тъжителя, като го пробол в
лявата област на гърдите, където му причинил порезна рана. На пострадалия му
прилошало и той легнал на дивана. Междувременно св. В. Ч. се събудила от
разправията. Уплашила се и отишла до съседната къща, от която повикала за помощ
св. С. Г. Ш. -баща на тъжителя. Двамата се върнали в дома на пострадалия. При
влизане в стаята видели, че тъжителят е легнал на дивана, а изправен над него е
подсъдимия, който държал нож в ръката си. Св. В. Ч. и св. С. Ш. възприели, че
дрехите и гърдите на тъжителя са в кръв, каквато имало и по лявата му ръка. С. Ш.
успял да извие ръката на М. И. и да вземе ножа, след което извел подсъдимия на
двора. Св. Ч. се обадила на тел. 112 и съобщила за случилото се. На подадения сигнал,
били изпратени полицейски служители от Второ РУ Перник, които задържали
подсъдимия и запазили местопроизшествието до идването на разследващ полицай. В
дома на пострадалия пристигнал и медицински екип, който транспортирал Г. Ш. до
***, където му е била направена първична хирургическа обработка на раните и
извършен шев на кожата, разкъсана в резултат на нараняванията.
3
Подсъдимият също бил придружен от полицейските служители до ***, където
бил прегледан, за което е издаден лист за преглед на пациент № ***, след което
задържан в помещение за настаняване на задържани лица във Второ РУ -Перник.
Същевременно в стаята от жилището на частния тъжител бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който било установено, че на дивана и на възглавниците
върху него се намират петна от червеникава на цвят течност. Такива петна са
установени и вдясно от дивана, на пода, където е позиционирана маса, на която е бил
намерен и иззет като веществено доказателство нож с дървена кафява дръжка с обща
дължина 25 см, по който също са констатирани петна от червеникава (засъхнала) на
цвят течност.
Във връзка със съставения протокол за оглед на местопроизшествие, по реда на
чл.212, ал.2 от НПК започнало на 12.06.2022г. досъдебно производство № 238/2022г. по
описа на Второ РУ Перник за това, че на 12.06.2022г. е била причинена средна телесна
повреда на Г. С. Ш.. Задържаният М. И. бил освидетелстван на 12.06.2022г. от д-р С. от
***, при което са били констатирани следните увреждания: оток около 3 см в лява
тилна част на главата; лек оток около 4 см в дясна част на главата; подлигавичен
кръвоизлив с червен цвят по склерата на лявото око; охлузване с нишковидна форма
по на около 3 см от пъпа, с дължана около 5 см и ширина 0,2 см; кръвонасядане по
дясно рамо и кръвонасядане по предната повърхност на дясна мишница в горна трета.
На 11.07.2022г. на тъжителя бил извършен обективен преглед и от д-р В.Ч.в от
АСМП-ИМСМП, при който медицинското лице констатирало, че наложената сутура на
порезна рана по дорзо-воларната повърхност на лява длан, минаваща през долно
медиалната част на дланта е с дължина около 6 см, а сутурата на прободна рана в
областта на 3-то и 4-то междуребрие по предната област на лява гръдна половина е с
дължина 3 см. Тези данни лекарят отразил в издадения от него документ № *** от
11.07.2022г., в който посочил, че получените наранявания могат да бъдат причинени
по време и механизъм, описани от пострадалия, а именно удари с нож, като едното
прободно нараняване е в животозастрашаваща област на тялото. В хода на
разследването е била изготвена съдебномедицинска експертиза на частния тъжител Г.
Ш., от заключението на която се установява, че причинените му травматични
увреждания порезна рана по лява ръка и порезна рана в областта на гърдите отпред в
ляво са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Експертът е посочил, че при оказаната на пострадалия медицинска помощ е
установено, че раната в областта на гръдния кош не прониква в гръдната кухина, а
раната по лявата ръка не засяга сухожилия и има пълен обем на движението на ръката,
като е извел извод, че уврежданията са причинени с или върху предмет имащ режещ
ръб, какъвто е и ножа. В изготвената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на М. И. е отразено, че обективираните в протокола за
освидетелстване телесни увреждания са му причинили страдание. Експертът е
4
маркирал, че охлузването по корема е в резултат на косото действие с или върху твърд
тъпоръбест предмет, а останалите увреждания са в резултат на действието на твърди
тъпи предмети. След анализ и преценка на събраните в хода на разследването
доказателства, прокурорът е приел, че на Г. Ш. е била причинена лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, поради което в хипотезата на чл.244, ал.1, т.1, вр.
чл.25, ал.1, т.6 от НПК спрял наказателното производство по Досъдебно производство
№ 238/2022г. по описа на Второ РУ Перник, образувано и водено за престъпление по
чл.129, ал.1 от НК, а впоследствие прекратил при условията на чл.245, ал.4 от НПК.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе на основата на
събраните пред първата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетелите
В. Ч. и С. Ш., протоколи за оглед и освидетелстване с фотоалбум, постановление за
спиране на наказателно производство от 08.11.2022 г. по пр. пр. № 1705/2022 г. по
описа на Районна прокуратура – гр. Перник, постановление за прекратяване на
наказателно производство от 30.05.2023 г. пр. пр. № 1705/2022 г. по описа на Районна
прокуратура – гр. Перник справка за съдимост на подсъдимия, досъдебно
производство № 238/2022 г. по описа на 02 РУ на ОД на МВР – Перник, съдържащо в
корицата си медицинска документация и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
материали по делото.
Горецитираните доказателства ПРС е оценил според действителното им
съдържание, преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
същите е приел за установени верни фактически обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Този извод въззивният съд прави след анализ на горепосочените,
събрани по време на първоинстанционното съдебно следствие доказателства.
С оглед горните съображения, настоящия съд намира, че възражението на
подсъдимия по отношение на кредитирането на гласните доказателства от
първоинстанционния съд е неоснователно. Събраните пред първоинстанционния съд
гласни доказателства чрез разпитите на св. В. Ч. и св.С. Ш., които са съответно
съпруга и баща на частния тъжител, са непротиворечиви, конкретни и подкрепени от
останалата доказателствена съвкупност по делото. От същите се установява, че на
инкриминираната дата късно вечерта и след употреба на алкохол между частния
тъжител и подсъдимия е възникнал конфликт по повод канала за автомобили, който се
намирал в близост до имота на имота на подсъдимия, прераснал във физическа
саморазправа, в хода на която подсъдимият ударил шамар на тъжителя, който хванал
И. за якето, вдигнал го нагоре, след което го ударил с ръце по главата, като с палците
на ръцете си започнал за натиска очите му. В този момент подсъдимият взел
намиращия се на масата кухненски нож с дървена дръжка с дължина 25 сантиметра, с
който замахнал към лявата ръка на тъжителя, при което му причинил порезна рана по
дланта на лявата ръка. И. отново замахнал с ножа към тялото на тъжителя, като го
5
пробол в лявата област на гърдите, където му причинил порезна рана. Макар нито
един от свидетелите да не е бил очевидец на конфликта, същите са възприели
обстановката непосредствено след физическия сблъсък между тъжителя и
подсъдимия, като двамата свидетелстват еднозначно, че при влизането си в стаята са
видели тъжителя легнал на дивана, от гърдите му течала кръв, а над него бил изправен
подсъдимият, който държал нож в ръката си, поради което се наложило св. С. Ш. да
извие ръката му и да му отнеме ножа.
Въззивната инстанция обстойно провери атакуваната присъда по повод
оплакването за необоснованост на присъдата, съдържащо се във въззивната жалба на
защитника на подсъдимия, където се твърди, че присъдата е необоснована, и
констатира, че същото е неоснователно, респ. намира, че обжалваната присъда не е
необоснована. Приетите за установени от районния съд фактически положения,
подробно изложени по-горе, изцяло се подкрепят от наличния доказателствен
материал. Както се посочи по-горе, фактическата обстановка по спора е правилно
установена и изведена от събраните доказателства, прецизно анализирани и
внимателно преценени, които са мотивирали правилния извод за доказаност на
обвинението, предявено с частна тъжба срещу подсъдимия за престъпление по чл. 130,
ал. 1 НК.
Настоящият съдебен състав счита за правилен и извода на районния съд, че от
субективна страна престъпното деяние е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал, че с действията си ще причини на
пострадалия телесна увреда. В практиката на ВС и ВКС, а и в правната доктрина,
трайно и безпротиворечиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от средствата, с
които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на
нараняването, от разстоянието, от което се посяга на пострадалия, както и от други
обстоятелства. В настоящия случай това се установява с оглед обективните действия
на И., който ясно е съзнавал, че чрез хладно оръжие, каквото представлява ножът, при
съприкосновение с тялото на Г. Ш. ще му причини телесно увреждане, в конкретния
случай, изразило се във временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Предвид доказателствената съвкупност по делото, настоящия съд не намира
основание за приложение на чл. 12 от НК, до какъвто извод е стигнал и
първоинстанционния съд. Съгласно алинея 1 на посочения текст, не е
общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване
вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. За да е налице институтът на
неизбежната отбрана, е необходимо най-напред да е налице противоправно нападение
в процес. В конкретния случай събраният доказателствен материал не навежда на
6
подобен извод. Анализът на доказателствената съвкупност оформя фактическа
обстановка, при която, по време на възникналия вербален конфликт, подсъдимият пръв
е проявил физическа агресия, като е ударил шамар на тъжителя, който отприщил
развитието на инцидента. Ш. се изправил до масата, хванал И. за якето, вдигнал го
нагоре, след което го ударил с ръце по главата, като с палците на ръцете си започнал да
натиска очите му. На този механизъм отговарят и описаните увреждания в протокола
за освидетелстване на подсъдимия, предвид мястото, на което са били установени. В
този смисъл ответната реакция на тъжителя не е нападение в смисъла, обосноваващ
приложението на чл.12 от НК, а е защитна реакция към проявеното незачитане към
личността му от страна на неговия гост, което е довело и до начина по който Ш. е
реагирал. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Постановление № 12 от
29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г., на Пленум на ВС, не може да се позовава на
неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да
нанесе телесна повреда другиму. Изложената от подсъдимия версия за механизма на
нападението и твърденията, че бил в седнало положение на дивана, когато в стаята
влезли двамата свидетели В. Ч. и С. Ш. и не бил видял от тъжителя да тече кръв, не
намират опора в останалата събрана по делото доказателствена съвкупност, поради
което и съдът ги възприема като опит за изграждане на защитна версия.
В настоящия случай, правилно районният съд е преценил наличието на
предпоставките, визирани в разпоредбата начл.78аНК по отношение на подсъдимия И.
за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание "глоба". От приложената по делото справка е видно, че с решение,
постановено по НАХД № 72/2004г. по описа на Районен съд Перник, влязло в сила от
30.04.2004г., лицето е било освободено от наказателна отговорност за извършено на
02.01.2004г. деяние по чл.343б, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК му
е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. От представеното по
делото писмо с изх. № *** на ТД София на НАП се установява, че на 19.11.2004 г. е
била платена сумата от 120 лв., след което вземането е прекратено на основание
чл.173, ал.2 от ДОПК (на 19.08.2016г.), поради изтекъл 10-годишен давностен срок, в
резултат на което към датата на издаване на процесното писмо И. няма задължения.
Като съобрази указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 28 февруари 2018 г.
на ОСНК, настоящият съдебен състав прецени, че в случая няма пречка подсъдимият
да бъде освободен отново от наказателна отговорност по следните съображения:
Съгласно цитираното по-горе ТР институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно и
по отношение на лице, което е било освобождавано от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба, но за
събирането й не е образувано изпълнително производство и вземането е погасено по
давност. В този случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на
този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Общата давност по изпълнение на наказанието,
7
предвидена в чл. 82, ал. 1 от НК е приложима на общо основание и за наказанието
глоба и се прекъсва с всяко действие по изпълнението, след което започва да тече нова
давност съгласно чл. 82, ал. 3, пр. 2 от НК. С изтичане на срока по чл. 82, ал. 1, т. 5 от
НК от последното извършено действие по събиране на глобата изпълнението й е
погасено по давност и не са налице пречки за прилагане разпоредбите на реабилитация
по право и тези на абсолютната реабилитация.
В настоящия случай приетото в посоченото ТР на ВКС важи в пълна сила,
доколкото лицата, освободени от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК не
могат да бъдат поставяни в по-тежко положение от тези, осъдени на глоба по НК
/съгласно Постановление № 7 от 04. 11. 1985 по н. д. І 4/85 г. на ПВС/. Липсват и
процесуалните пречки за прилагане института на освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а, ал. 7 НК. Поради изложеното, първоинстанционният съд
законосъобразно, след като е признал подсъдимия за виновен по чл. 130, ал. 1 от НК, е
освободил същия от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание "глоба" в близък до минималния предвиден размер от 1100 лева по реда на
чл. 78а от НК.
Въззивният съд изцяло се солидализира с първата инстанция и относно размера
на наложеното административно наказание "глоба" в размер на 1100 (хиляда и сто)
лева, намирайки го за справедливо и кореспондиращо с характера и тежестта на
извършеното от подсъдимия престъпление, с което ще бъдат постигнати и целите на
наказанието съгласно чл. 36 от НК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК дължи да заплати разноските по делото. При извършената на основание
чл.314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания за отмяна или изменение
на атакувания съдебен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 48 от 13.12.2023 г., постановена по НЧХД
№748/2023 г. по описа на РС-Перник.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9