Р Е Ш Е Н И Е
№ 260141 26.01.2021 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и пети януари две
хиляди двадесет
и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 2185/2020 г. по описа
на БРС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против
Т.К.М. и е за установяване на дължимост от ответника
на ищеца на суми, установени в заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на БРС.
С
определение № 261546/13.10.2020 г. съобщението, с което са изпратени на
ответника Т.К.М. книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено
и му е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като за
такъв с определение на съда от 05.11.2020 г. е назначена адвокат Ж.С., която
депозира отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество
поддържа исковете и моли съдът да ги уважи, като присъди на страната сторените
в исковото и заповедното производства разноски.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
За
периода 21.09.2016 г. – 18.01.2017 г. ответникът е „потребител” на ВиК услуги с доставчик ищцовото дружество по отношение на
водоснабден обект (апартаменти) с административен адрес гр. Бургас, ***. За
надлежно водене и остойностяване на потреблението е открита и заведена партида
в базата данни на дружеството с абонатен номер ***. Видно от доказателствата,
отчитането на водомерите в процесния период се извършва по данни на клиента (условно
„от клиента“). Не е налице „празнина“ в отчетите, т.е. всяка последваща стойност се прибавя към предходна такава. Потребените услуги – доставена, отведена и пречистена вода
през отчетен период 21.09.2016 г. – 18.01.2017 г., съгласно действащите цени за доставка, одобрени от
КЕВР, възлизат на 52,17 лева, и не са заплатени.
За
дължимите за предоставената услуга суми ищцовото дружество издава четири
фактури, първата които е от дата 25.10.2016 г. и е за отчетен период 21.09.2016
г. – 19.10.2016 г., втората от дата 25.11.2016 г. (отчетен период 20.10.2016 г.
– 17.11.2016 г.), третата от дата 23.12.2016 г. (отчетен период 18.11.2016 г. –
15.12.2016 г.) и четвъртата от дата 25.01.2017 г. (отчетен период 16.12.2016 г.
– 18.01.2017 г.).
На
03.09.2019 г. ответникът получава по пощата от дружеството покана за доброволно
плащане на задълженията, в което водният оператор го уведомява, че за абонатен
номер *** М. дължи сума в размер на 71,46 лева, която е формирана от сбора на
задълженията за период, който включва и процесния. Въпреки това плащане не е
осъществено.
На
11.11.2019 г. ищцовото дружество подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните
суми: 52,17 лева, дължима за периода от 21.09.2016 г. до 18.01.2017 г. за
доставена, отведена и пречистена вода; 20,17 лихва за забава за периода 26.11.2016
г. до 07.11.2019 г.; законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението
в съда до окончателното й изплащане.
По
заявлението е образувано ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС. На 12.11.2019
г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № *** срещу ответника за претендираните суми. Тъй като
длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството
предявява претенциите си по исков ред, като е образувано настоящото
производство на 13.05.2020 г.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Предявени
са
два иска с правно
основание чл. 422, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Надлежно е заявено от особения представител възражение
за погасяване на вземанията по давност.
Установи
се по делото, че за процесния период 21.09.2016 г. – 18.01.2017 г. ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, за водоснабдени обекти с административен адрес гр. Бургас, ***. Водният
оператор е изпълнил задължението си за
доставка, отвеждане и пречистване на вода, което, от
своя страна, е основание
за ангажиране на отговорността на ответника,
в качеството му
на потребител, да заплати извършената
услуга.
Според
разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи
(за краткост Наредбата) услугите
ВиК се заплащат
въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение.
Съгласно
чл. 33, ал.1 от Общите
условия на дружеството (за краткост ОУ)
операторът издава ежемесечни фактури (дори и при служебно начисляване на
количества), като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането – чл.33,
ал.2 от ОУ. И при нередовно
издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване
на потребителя от задължението му да
заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя
е реално отчетена. Такава санкция за оператора
на ВиК услугата не се предвижда
нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.
По възражението на особения представител на ответника за
погасяване на вземанията на дружеството по давност:
Според
разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихви и за периодични плащания. Давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.114, ал.1 от ЗЗД. Както
вече се посочи, първата издадена фактура е от 25.10.2016 г., поради което
вземането по нея става изискуемо след изтичане на 30-дневен срок, т.е. от
26.11.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
11.11.2019 г., от който момент исковата молба, която
прекъсва давността, се счита предявена (чл.422, ал.1 от ГПК), т.е. периодът от
настъпване на изискуемостта на вземането по първата фактура до предявяване на
претенцията пред съда е по-кратък от 3 години. Ето защо и по аргумент за
по-силното основание никоя част от вземането за главница на дружеството не е
погасена по давност и възражението на особения представител на ответника в този
смисъл е неоснователно.
Ищецът
претендира и обезщетение за забава (мораторна лихва) за
период с начален момент 26.11.2016 г., като от тази дата до предявяване на
претенцията пред съда е изминал срок, по-кратък от 3 години, поради което и
вземането за обезщетение за забава не е погасено по давност. То, изчислено от
съда с помощта на общодостъпен софтуер, за периода 26.11.2016 г. – 07.11.2019
г. е в размер на 20,17 лева.
Ето
защо исковете за главница и за обезщетение за забава (мораторна
лихва) срещу ответника следва да бъдат уважени така, както са претендирани, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тук се налага
следното уточнение:
Според
разпоредбата на чл.6 от Закон
за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в редакцията
й в периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, до отмяната
на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне
на договор и изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво
основание са възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. не може да се начислява законна лихва за забава върху дължимата
сума за главница.
По въпроса
за разноските:
Право на разноски има само ищецът, тъй като исковете
са уважени изцяло.
Ищцовото дружество претендира като разноски в исковото производство юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя на 120 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, доплатената държавна такса в размер на 75 лева и
възнаграждението за особения представител в размер на 150 лева, поради което
следва да му се присъди сума в размер на 345 лева, заедно със
сумата от 75 лева разноски
в заповедното производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че
Т.К.М., ЕГН – **********, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, следните
суми: 52,17 лева (петдесет и два лева и седемнадесет стотинки), представляваща
стойност на ползвани ВиК услуги за периода от
21.09.2016 г. до 18.01.2017 г., изразяващи се в доставена, отведена и
пречистена вода за водоснабдени обекти, с административен адрес гр. Бургас, ***,
абонатен номер ***, ведно със законната лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда на 11.11.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до
окончателното й изплащане; 20,17 лева (двадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава
за периода от 26.11.2016 г. до 07.11.2019 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Т.К.М.,
ЕГН – **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********,
следните суми: 345 (триста четиридесет и пет) лева, представляваща разноски в
исковото производство; 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ