№ 21
гр. Козлодуй, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова
Административно наказателно дело № 20211440200361 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „А. строй-инвест“ ЕООД , гр.Козлодуй ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. Козлодуй*********** в качеството му на
юридическо лице-работодател по смисъла на § 1,т.1от ДР на Кодекса на труда,
представляван от АНТ. П. АЛ.-управител, против Наказателно постановление
№ 06-2100019/29.11.2021г. на Р.Г.М. - Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" – Враца, с което на дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда, за
нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/.
В жалбата се излагат твърдения, че са изплатени сумите посочени в НП
в срок 15.12.2021г., за което представят на съда 2бр. платежни нареждания и
молят НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от старши юрисконсулт М.К. при Д"ИТ" - гр. Враца, която
оспорва жалбата и моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдено
НП № 06-2100019/29.11.2021 г., издадено от Директора на Д „ИТ" Враца в
размера в който е наложена имуществената санкция, именно 1500.00 лв.
Претендира да и бъде присъдено възнаграждение, като юрисконсулт
осъществил процесуално представителство по делото за ИА „ГИТ" в размер
на 120.00лева.
Оспорва размера по договореното възнаграждение от страна на
1
процесуалния представител на жалбопадателя, ако същото е прекомерено и
неотговаря на предвидения в чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от 15.05.2020 г.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
При извършената проверка на "А. СТРОЙ - ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК
******** на 12.11.2021 г. в сградата на Д „ИТ“ Враца, от представените
ведомости за заплати, за периода от м. ноември 2020г. до м. юли 2021г.
включително, е установено, че на лицето А.Б.Х., ЕГН**********, нает в
дружеството на длъжност юрисконсулт, с трудов договор № 002 от
25.11.2020г. и прекратен със заповед №002 от 02.08.2021 г., работодателят е
начислил, но не е изплатил трудовото му възнаграждение за целия период на
трудовия стаж в дружеството, както следва: за м. ноември 2020г. - 18.69 лева,
за м. декември 2020г. - 130.86 лева, за м. януари 2021 г. - 130.86 лева, за м.
февруари 2021 г. - 130.86 лева, за м. март 2021 г. - 130.86 лева, за м. април
2021 г. - 130.86 лева, за м. май 2021 г. - 130.86 лева, за м. юни 2021 г. - 130.86
лева, за м. юли 2021 г. - 130.86 лева, или общо дължима сума в размер на
1065.57 лв.
В трудовия договор на А.Б.Х. е била определена периодичност на
изплащане на основното и допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер: веднъж месечно до 25-то число на месеца, следващ
предходния.
Нарушението е извършено на 26.08.2021г. - първият работен ден след
изтичане на срока за изплащане на последното дължимо трудово
възнаграждение за м. юли 2021г. в гр. Козлодуй.
На 15.11.2021г. св. К. Ив. П. на длъжност Главен инспектор при
Дирекция "Инспекция по труда" - Враца, в присъствието на свидетелите В.Г.
С, ЕГН **********, и Т. Д. ИВ., ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 1
от КТ съставила АУАН /акт за установяване на административно нарушение/
на "А. строй - инвест"ЕООД в качеството му на юридическо лице, ЕИК
********, представлявано от АНТ. П. АЛ. - управител, ЕГН **********, в
качеството му на работодател. В съдържанието на акта било посочено
неизпълнението на задължението за изплащане на уговореното трудово
възнаграждение на лицето А.Б.Х., ЕГН **********, нает в дружеството на
длъжност юрисконсулт. За дата на извършване на нарушението била
определена датата на която следвало да се изплати дължимото
възнаграждение – 26.08.2021г.
Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице.
В графата за възражения не са отразени такива.
В законноустанения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, не са постъпили
възражения срещу съставения акт.
На 29.11.2021г. административно наказващият орган издал обжалваното
НП, с което възприел фактическите и правните констатации на
актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП,
вкл.АУАН, протокол за извършена проверка на Д „ИТ“ Враца № ПР2136318;
копие от трудов договор № 002 от 25.11.2020 г.; копие от заповед за
прекратяване на трудов договор № 002/02.08.2021 г.; справка от ИС на ИА
.,ГИТ"; ведомости за заплати за периода от м. ноември 2020г. до м. юли 2021
г. включително, на А.Б.Х., обратни разписки, платежно нареждане, заповеди,
пълномощни и други, които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът
кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св. К.
Ив. П. и св. В.Г. С.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и
тези събрани в с.з., не оспорени от страните и приобщени към доказателства
по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по
делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно
чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по
чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица, съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по
горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания
по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него
длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция
„ИТ” Враца, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в
3
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Нарушението
е в достатъчна степен индивидуализирано позволяващо на наказания субект
да разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е изплатил уговореното
трудово възнаграждение за периода от м. ноември 2020г. до м. юли 2021 г. на
лицето А.Б.Х., ЕГН **********, нает в дружеството на длъжност
юрисконсулт с трудов договор № 002 от 25.11.2020 г. и прекратен със заповед
№002 от 02.08.2021 г. работодателят е начислил, но не е изплатил трудовото
му възнаграждение за целия период на трудовия стаж в дружеството, както
следва: за м. ноември 2020г. - 18.69 лв., за м. декември 2020 г. - 130.86 лв за
м. януари 2021 г. - 130.86 лв., за м. февруари 2021 г. - 130.86 лв., за м. март
2021 г. - 130.86 лв., за м. април 2021 г. - 130.86 лв., за м. май 2021 г. - 130.86
лв., за м. юни 2021 г. - 130.86 лв., за м. юли 2021 г. - 130.86 лв., или общо
дължимата сума е в размер на 1065.57 лв.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира,
че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Съгласно цитираните разпоредби /чл.128, т.2 и чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ/
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа, лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя – на негови близки или чрез превеждането му на
влог в посочената от него банка. От анализа на посочените правни норми се
налага извод, че изпълнителното деяние на описаното в оспореното пред
районния съд наказателно постановление административно нарушение се
осъществява, чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово
възнаграждение в установения срок. Тоест с неизвършване на законово
вмененото задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и
изтичането на срока за това, се осъществява съставът на визираното в чл. 128,
т.2 от КТ административно нарушение.
В конкретният случай, в трудов договор № 002 от 25.11.2020 г. е вписан
срок за изплащане на трудовото възнаграждение до 25-то число на месеца
следващ месеца, за който се дължи. Следователно работодателят е следвало
да изплаща трудовите възнаграждения на посоченото лице А.Б.Х. в АУАН и
наказателното постановление в срок до 25-то число на месеца, следващ
месеца, през който е положен трудът. В процесното наказателно
постановление АНО коректно е посочил, че нарушението се състои в
неизплащане на уговореното трудово възнаграждение на лицето. Съдът
намира, че щом работната заплата е следвало да се изплати до 25-то число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, то нарушението е
довършено на следващия ден след тази дата.
Настоящата инстанция намира, че от представените по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че към посочената в НП дата,
4
е извършено нарушение на разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ, във връзка с
чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, доколкото дружеството, като работодател не е
изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от КТ в установените срокове да
изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на
лицето А.Б.Х., за положения от него труд, за периода от м. ноември 2020г. до
м. юли 2021 г. по някой от способите, предвидени в чл.270, ал.3 от КТ.
Следва да се отбележи, че доказателства, опровергаващи тези констатации, не
са събрани нито в хода на АНП, нито в производството пред районния съд.
Ангажираните доказателства сочат на изплатено възнаграждение едва
четири месеца по-късно – 13.12.2021г. Затова и съдът намира, че правилно е
определена и датата на нарушението - 26.08.2021г., тъй като към тази дата,
със своето бездействие, въззивното дружество вече се е намирало в
нарушение.
Неизпълнението на това задължение е установено по категоричен начин
от приложените по делото разплащателна ведомост, съгласно която
възнаграждението е начислено, но не е изплатено. Горните обстоятелства
дори не се оспорват от въззивното дружество. От доказателствата по делото е
видно, че работодателят е начислил, но не е изплатил трудовото
възнаграждение на жалбоподателя за целия период на трудовия стаж в
дружеството, както следва: за м. ноември 2020г. - 18.69 лв., за м. декември
2020 г. - 130.86 лв за м. януари 2021 г. - 130.86 лв., за м. февруари 2021 г. -
130.86 лв., за м. март 2021 г. - 130.86 лв., за м. април 2021 г. - 130.86 лв., за м.
май 2021 г. - 130.86 лв., за м. юни 2021 г. - 130.86 лв., за м. юли 2021 г. -
130.86 лв., или общо дължимата сума е в размер на 1065.57 лв. в уговорения
срок, а едва четири месеца по-късно – 13.12.2021г., съгласно приложеното
копие от преводно нареждане.
От всички доказателства по делото е видно, че въззивното дружество
като работодател не е изплатило на жалбоподателя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за целия период на трудовия стаж в
дружеството, в установения срок.
Отговорността на дружеството е ангажирана, поради това, че в
качеството си на работодател към момента, когато е съществувало трудово
правоотношение между него и служителя, същото не е изпълнило
задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.128, т.1, във връзка с
чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, като не е изплатило дължимото трудово
възнаграждение. Извършеното нарушение се потвърждава и от представената
ведомост за заплати за посоченият период от която е видно, че във
ведомостта липсват подписи, които да докажат, че лицето е получило
заработеното възнаграждение. Нарушението е установено по безспорен начин
и се потвърждава от всички приложени по делото писмени доказателства,
както и разпита на свидетелите разпитани в хода на днешното съдебно
заседание, че към момента на проверката нарушението е факт.
Съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да изплати в
установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Разпоредбата е императивна. При добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работниците или служителите се дължи изплащане
на трудовите им възнаграждения. Основното задължение на всеки
работодател в качеството си на такъв е да изплаща трудови възнаграждения
5
на работещите в дружеството. Всеки работник или служител престира труд,
за да получи насреща заплата. Невъзможност на работодателя да заплаща
трудови възнаграждения не е оправдание и не го лишава от отговорност.
Работниците са в трудово правоотношение, престират труд и следва да
получават възнаграждение за положения от тях труд. Всеки работник или
служител има право на пълно и своевременно заплащане на заработеното от
него възнаграждение.
При определяне размера на наложеното наказание наказващият орган се
е съобразил с факта, че това е първо нарушение на дружеството, поради което
работодателят се явява и справедливо наказан с наложената имуществена
санкция в размер на 1 500лв., което е и минималният размер на санкцията
предвидена от законодателят за този вид нарушения.
Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца и т. н.
Дали или не работникът ще предяви иск срещу дружеството за
неизплатени трудови възнаграждения е свързано с гражданската отговорност
на дружеството, а не с административнонаказателната му за неизпълнение на
задължения предвидени в законодателството ни.
Съдът, намира, че няма основание за приложение на чл.415в, ал.1 от
Кодекса на труда. Нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажно, тъй като нарушението не е отстранено веднага, а на 13.12.2021г. и
по този начин са настъпили вредни последици за служителя. Нарушението е
извършено на 26.08.2021 г., първият работен ден след изтичане на срока за
изплащане на последното дължимо трудово възнаграждение за месец юли
2021г. това доказва, че плащането е извършено четири месец след изпадане на
работодателя в забава и след издаване на НП на 29.11.2021г. На служителя не
е изплатено трудово възнаграждение за девет месеца, като по този начин
служителят е лишен от средства.
Разпоредбата на чл.415в от КТ предвижда двете предпоставки да
съществуват комулативно, за да се приложи наказание, което да е маловажно,
в случая административно наказващият орган не е могъл да приложи чл.415в,
защото нарушението не е отстранено веднага, а са настъпили и вредни
последици. Основното задължение на всеки работодател в качеството му на
такъв е да изплаща трудовите възнаграждения на работниците и служителите.
Обект на закона са обществените отношения по охрана на едни от най
важните конституционни права на гражданите-трудовите права и при тяхното
упражняване гарантирането на правото на труд и неговото своевременно
заплащане, а това е едно от най-тежките нарушения по трудовото
законодателство. Това определя и високата степен на обществена опасност и
няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като неизплащането на
трудови възнаграждения по чл.128, т.2 от КТ не е маловажно нарушение. С
оглед на което и предвид смекчаващите и отегчаващите обстоятелства във
връзка с констатираното административно нарушение, административното
наказание е определено към минимума на имуществената санкция,
6
определена в чл.414, ал.1 от Кодекса на труда в размер от 1 500 лв., за да
бъдат постигнати целите на наказанието да се спазват законите в Република
България и трудовото законодателство.
Отговорноста на ЮЛ, е обективна и безвиновна и при реализирането й
не следва да се изследва наличието на вина у представляващия дружеството.
Разумът на закона е своевременно отстраняване на допуснатите нарушения,
като очевидно това е сторено.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП
е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци,
които го правят процесуално недопустимо, поради което и следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109/2020 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на Д „ИТ“ – Враца е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски от страна на юрисконсулт е
извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и
направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 143, ал.
3 от АПК да заплати на Дирекция „ИТ” Враца, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120.00лева, определено съгласно чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да
предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 150 лв., съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в размер на 120.00лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-
2100019/29.11.2021г. на Р.Г.М. - Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
– Враца, с което на дружеството „А. строй-инвест“ ЕООД, гр.Козлодуй, ЕИК
********, представлявано от АНТ. П. АЛ.-управител, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от
Кодекса на труда, за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от
Кодекса на труда /КТ/.
ОСЪЖДА „А. строй-инвест“ ЕООД, гр.Козлодуй, ЕИК ********,
представлявано от АНТ. П. АЛ.-управител, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ -Враца сумата от 120.00/сто и двадесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
8