Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260063
гр. Пловдив, 07
април 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на първи април две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
при
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в
присъствието на прокурора КРАСИМИР
ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, ВЧНД № 104 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл. 34 ал.1 ЗПИИРКОРНФС.
С решение от 09.02.2021 г.
по ЧНД № 56/2021 г. П. окръжен съд е признал решение на германски несъдебен
орган с официално наименование Zentrale Bugeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz,
с № 09.3504132.5 от 29.11.2019 г., в сила
от 07.02.2020 г., за прилагане на финансови санкции срещу български гражданин Ж.В.П.,
изразяващи се в налагане на заплащане на финансова санкция общо в размер на 108,50 евро, от които 70 евро
финансова санкция за допуснати нарушения по реда на чл. 41, ал. 1 във връзка с
Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat), както и сумата от 32 евро разходи във връзка с адм.
производство с обща парична левова равностойност 199.49 лв.
Недоволен от съдебния акт е останал Ж.П., който го е
обжалвал с искане той да бъде отменен и се откаже признаването на финансовата
санкция.
Прокурорът даде заключение, че жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският апелативен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба,
намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, П. окръжен съд е
приел за безспорно, че са налице предпоставките по чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС,
понеже Ж.П. има местоживеене на територията на
Р. Б..
Финансовата санкция е наложена за нарушение на чл. 41,
ал. 1 във връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата
(StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федерален
каталог за финансови санкции (BKat), за това, че като водач на лек автомобил с
регистрационен номер „“, движейки се в землище Н./Вид по федерална
автомагистрала „“ при „“-ия километър при посока на движението – гр. Ф. на М.,
засегнатото лице е превишило на 30.08.2019 г. в 21:18 часа максимално
допустимата скорост извън населени места с 25 км/ч. При допустима скорост: 100
км/ч., установената скорост е била 125 км/ч., след приспадане на границата на толерантност.
С основание е преценено, че е налице хипотезата на чл.
30, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, тъй като депозираното по делото Решение за налагане на
парична глоба е постановено в административно-наказателно производство в
държава членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява
административно нарушение, предвидено и по българското законодателство – ЗДвП и
ППЗДвП.
Отделно от това, съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС за такова деяние не се изисква да е
налице двойна наказуемост.
Законосъобразно е преценена липсата на факултативните
основания за отказване да бъде признато решението за финансови санкции,
визирани в хипотезите на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Представеното удостоверение е
пълно. Нарушението е извършено на 30.08.2019 г. и не е с изтекла давност по българското
законодателство и не се отнася до деяние, подсъдно на българския съд.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в
удостоверението е посочено, че финансовата санкция е над 70 евро, която сума е
определена за минимална граница по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС. В
случая е наложена глоба в размер на 70 евро и 32 евро разходи във връзка с административното
производство. Така финансовата санкция възлиза общо на 102 евро.
Основните доводи, които се развиват пред въззивната
инстанция от страна на защитата, са свързани с твърденията, че липсват
доказателства, че проведеното производство е било писмено и че засегнатото лице
е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за правото си
на обжалване и за сроковете за такова обжалване, както и че това решение му е
било връчено лично. Твърди се още, че засегнатото лице не е било уведомено за
правото си да поиска повторно разглеждане или обжалване, както и за правото си
да предостави нови доказателства, които евентуално да доведат до отмяна на
решението, постановено от несъдебния орган. Сочи се, че част от удостоверението
не е преведено на български език, удостоверението не установява безспорно
самоличността на нарушителя, тъй като в него не е отразено бащиното му име. В
подкрепа на твърдението, че не е установено по безспорен начин, че засегнатото
лице е било лично уведомено и че е присъствало лично на делото, както и че е
узнало за постановеното срещу него решение, се привежда и доводът, че в
удостоверението е посочен грешен адрес на нарушителя.
Всички гореизброени твърдения защитата обобщава като
попадащи в хипотезите на чл. 35, т. 9 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС.
Съставът на
апелативния съд намира, че проверяваният съдебен акт не страда от приписваните
му с жалбата пороци.
П. окръжен съд, правилно е съобразил, че видно от
депозираното удостоверение изискванията на чл.35, т. 9 ЗПИИРКОРНФС са били
изпълнени от страна на издаващата държава, с оглед принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, закрепен в Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета. Принципът на взаимно признаване се основава на взаимното доверие,
изградено чрез споделените ценности на държавите членки, свързани със
зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството,
правовата държава и правата на човека, така че всеки орган да е уверен, че
другите органи прилагат еквивалентни стандарти за защита на правата в своите
наказателноправни системи... " – "Заключения на Съвета относно
взаимно признаване по наказателноправни въпроси "Насърчаване на взаимното
признаване чрез подобряване на взаимното доверие" (2018/C 449/02)".
По отношение на нарушението, извършено от Ж.П. е било
проведено писмено производство, отбелязано по секция "З", т. 2, б.
"б" на удостоверението. Там изрично е потвърдено, че Ж.П. е бил
уведомен съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване. По този начин е изпълнено
условието, регламентирано в чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС, където законодателят е
посочил, че преценката за това дали засегнатото лице е било уведомено за
правото и срока на обжалване на решението се прави именно съгласно
удостоверението.
Относно възражението, че не е установено безспорно
дали решението е връчено лично на засегнатото лице, следва да се отбележи, че
процедурата по връчване на уведомлението и разпореждането на наказаното лице е
в суверенните правомощия на издаващата държава – чл. 35, т. 9 ЗПИИРКОРНФС –
"... в съответствие със законодателството на издаваща държава... ",
като РР 2005/214/ПВР не предоставя възможност за проверка на този процес от
изпълняващата държава.
По отношение на възраженията, че засегнатото лице не е
било уведомено за правото си да поиска повторно разглеждане, както и за правото
си да предостави нови доказателства, които евентуално да доведат до отмяна на
решението, постановено от несъдебния орган, следва да се подчертае, че в случая
не е бил проведен съдебен процес, във връзка с което не се съдържат
претендираните от защитата отразявания в секция „з“, т. 3 от удостоверението,
тъй като те са неприложими към конкретния случай (чл. 35, т. 10 и т. 11 от
ЗПИИРКОРНФС).
Възражението, че част от удостоверението не е
преведено на български език, което на практика се явява възражение за непълнота
на удостоверението, е неубедително. Официалните наименования при ползване на
инструмент за взаимно признаване, изписани автентично, не само не ощетяват
реквизитите на бланката, но позволяват пълноценна комуникация, проверка и
последващо адресиране, при необходимост от консултации.
Неоснователно е възражението на защитата и досежно
идентичността на санкционираното лице. Видно от приложената по делото справка -
л. 18 от ЧНД № 56/2021 г. е, че имената на лицето са Ж.В.П.. Че става въпрос за
същото лице, се установява от датата на раждане коректно посочена както в
оригинала, така и в превода на удостоверението - *** г. Обстоятелството, че
адресът е погрешно посочен в удостоверението и в превода досежно номера на
улицата – ул. „“, вместо „ул. “, както е по цитираната по-горе справка, не
разколебава извода, че санкционираното лице е Ж.В.П..
С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен
съд намира, че П. окръжен съд напълно законосъобразно е преценил, че следва да
се признае и изпълни решение на несъдебен орган – Zentrale Bugeldstelle des Polizeiprasidiums
Rheinpfalz, с № 09.3504132.5 от 29.11.2019 г., за прилагане на финансови
санкции срещу български гражданин Ж.В.П., влязло в сила на 07.02.2020 г.
Пловдивският апелативен съд констатира, че в
диспозитива на първоинстанционния съдебен акт е допусната досадна техническа
грешка, като е посочено, че общият размер на финансовата санкция е 108.50 евро.
Очевидно, че този общ размер е 102 евро, който коректно е отразен в мотивите
към атакуваното решение, получен от аритметичния сбор на 70 евро - финансова
санкция и 32 евро разходи, свързани с административното производство. Въпреки
тази грешка, волята на първоинстанционния съд е безпределно ясна.
Ето защо съдът и
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09. 02. 2020 г. по ЧНД 56/2021 г. по описа
на П. окръжен съд за признаване на решение на германски несъдебен орган с
официално наименование Zentrale Bugeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz,
с № 09.3504132.5 от 29.11.2019 г., в сила
от 07.02.2020 г., за прилагане на финансови санкции срещу български гражданин Ж.В.П.,
изразяващи се в налагане на заплащане на финансова санкция общо в размер на 102
евро, от които 70 евро финансова санкция за допуснати нарушения по реда на чл.
41, ал. 1 във връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по
пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за
движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от
Федерален каталог за финансови санкции (BKat), както и сумата от 32 евро разходи във връзка с
административно производство с обща парична левова равностойност 199.49 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.