Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.06.2018 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №2498/
2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Прилагат се разпоредбите на общото исково производство при отчитане на
спецификите на специалния закон – ЗОДОВ.
ИЩЕЦЪТ- Е.Т.В., ЕГН **********,***, чрез адвокат Х.Ц.Х. – САК, със
съдебен адрес: ***, кантора № 10, твърди, че по
досъдебно производство № 1926/2014 г. по описа на 02 РПУ-СДВР, пр. пр. №
25571/2014 г. по описа на СРП за 2014 г. срещу него е било повдигнато обвинение
и внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.213а, ал. 1 НК затова,
че на 18.04.2014 година, около 21,00 ч., в гр.Н.И., ул. "********", в
къща на № 141 с цел да принуди М.В.С.да поеме имуществено задължение в размер
на 16 181,00 лева я заплашил с насилие - ударил я е с юмрук през дясната ръка и
казал "Подписвай", както и я заплашил с противозаконно действие с
тежки последици за нейни ближни - за дъщеря й В.Н.С., че до един месец ще
остане без дете. Излага, че в Софийски районен съд е било образувано НОХД №
10115/2015 г., НО, 105 съдебен състав и с Присъда № 14 67 от 09.03.2016 г. е бил признат за невиновен по посоченото
престъпление. П.обаче подала протест и било образувано ВНОХД № 2777 по описа на
съда за 2017 г. като с решение по същото дело № 900/27.07.2017 г.
оправдателната присъда била потвърдена окончателно. Ищецът твърди, че
обвинението било предхождано от продължителна предварителна проверка и
няколкократно призоваване от органите на досъдебно производство във 02 РПУ
СДВР. Явявал се е общо пет пъти в открити съдебни заседания пред първата
инстанция по делото, както и винаги, когато е имало заседание пред въззивната,
като никога не е ставал пречка за каквото и да било забавяне на делото. Твърди,
че в периода от първото му призоваване пред органите на МВР до постановяването
на окончателното съдебно решение по делото е бил депресиран, отслабвал и напълнявал постоянно, в
резултат от причинените му притеснения и
стрес. Бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, което
повлияло на живота и работата му. Хората се отдръпнали от него, загубил
работата си като началник в водеща транспорта фирма. Станал раздразнителен, приятелите му не
искали да общуват с него, не можел да започне нова работа, тъй като съобразно
официалните документи било видно, че срещу него се води наказателно
производство. Често се оплаквал от болки в сърдечната област. На няколко
пъти посещавал личния си лекар д-р М.Л..
На 24.10.2014 г. се почувствал много зле отново с болки в гърдите и сърдечната
област и с направление за хоспитализация е изпратен за прием в болнично
заведение - Военно медицинска академия, където са му направени редица
специализирани изследвания и му е предписано медикаментозно лечение. Дълго
време след изследванията във ВМА е спазвал и специален режим на поведение и
хранене. Влошеното му здравословно състояние се дължало преди всичко на това, че
е бил притеснен след призоваването му в полицията през май на същата
година/2014 г./. Твърди, че още от събраните в рамките на досъдебното
производство доказателства било видно, че той не е извършил престъплението, в
което го обвиняват, но въпреки това бил принуден да премине през всичко това и
повече от три години да търпи стреса от факта, че е обвиняем. С оглед
изложеното намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати
обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпените от него неимуществени
вреди и 24 000 лв. за претърпените
имуществени вреди за пропуснати ползи в резултат от загубеното работно място и
невъзможността да постъпи на нова работа, всички в пряка причинно-следствена
връзка с воденето срещу незаконосъобразно наказателно производство. Не
претендира лихва върху посочените главници. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр. София, бул. ********, оспорва иска по размер.
Намира, че не са представени доказателства за настъпването на твърдяните от
ищеца вреди, както и за наличието на
причинно- следствена връзка между тях и воденото срещу него наказателно
производство.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и прецени доказателствата по делото в съответствие с
изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна
следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи
се в изисканото и приобщено НОХД № 10115 по
описа на СРС за 2015г. се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ, свързани с воденото
срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение „подписка“, оправдателна
присъда, постановена от двете инстанции.
От представените исковата молба писмени доказателства-предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение №
173/23.02.2015 г.; заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с „А."ЕООД
от длъжността мениджър екип с основно трудово възнаграждение от 840,00 лева; две
страници от трудовата книжка с отбелязване за прекратяване на трудовия договор
и регистрация на Е.Т.В. като безработен- се установява, че в
периода след започване на нак. преследване срещу ищеца същият е бил с прекратен трудов
договор поради съкръщаване на щата при
работодателя.
За установяване на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства.
Свид. А.Б.М.твърди, че познава ищеца от 4
години, семейни приятели са. Познава го като изключително добър и почтен човек.
Твърди, че след започване на нак. Преследване срещу него й направило
впечатление, че страшно се променил. Преди бил много елегантен и много хубав
млад човек. В един момент, може би на втората година откакто се завело делото,
започнал да се отслабва, да трепери, никой не можел да говори с него, започнал
да гледа в една точка. Когато е искала да проведе разговор с него, той винаги й
е казвал, че има големи проблеми и не може да й разкаже. Отчуждил се от всички,
прекратил връзки с всички, в един момент никой не го търсил, той не контактувал
с никой. Преди това имал много приятели, правел услуги непрекъснато на кой за
каквото се сети. Сочи, че имал изолация от роднини и приятели, както и
финансова изолация, защото той останал без никакви средства. Фирмата, в която
работел фалирала, съкратили работниците и той отишъл на борсата.
Свидетелят М.А.Л.също
сочи, че познавам ищеца- от около 10 години. Около Коледа споделил с него, че
нещата във фирмата не вървят и фирмата върви към закриване. Знаел за
наказателното дело, което е водено срещу него. След наказателното дело започнал
ту да пълнее, ту да отслабва. Един ден дошъл при него, бил червен като рак, с
високо кръвно, пулсът му играел. Посъветвал да отиде на лекар. Споделял е, че
всички се отдръпват от него и се чувства зле от това. Затворил се в себе си,
станал трудно контактен, избягвал по-дълги разговори. След като напуснал
фирмата не е започна работа, защото знаел, че навсякъде се иска свидетелство за
съдимост, а срещу него се водело нак.производство.
Доказателства за други факти от значение по делото не са
събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Искът за
неимуществени вреди срещу П.с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен.
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в изисканото
и приобщено НОХД № 10115 по описа на СРС за 2015г., се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ,
свързани с воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение
„подписка“, оправдателна присъда,
постановена от двете инстанции.
Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който
дължи да обезщети ищецат срещу който
нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.
Възраженията срещу размера на претенцията за неимуществените
вреди са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по
чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че
размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна
доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо
състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като
еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/
съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските
показания, че ищецъта тежко преживял
воденото срещу него наказателно производство, което е продължилото около три години. Всичко това, както и обстоятелството,
че нак. преследване срещу ищеца ме е нанесло психически щети, общото
икономическо положение в страната, мотивира съда да приеме, че справедливо по
размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 7 000 лв., в който размер искът следва да се
уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.
Искът за
имуществени вреди срещу П.с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е неоснователен.
Не се събраха доказателства, от които да е видно, че прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца се дължи на обстоятелството, че същият е бил компрометиран поради воденото срещу него наказателно
преследване. Напротив, дори водените от него свидетели твърдят, че същият е бил съкратен от работа, тъй като фирмата-работодател
фалирала, поради което не е налице причинно-следствена връзка междуоставането
без работа и наказателното производство.
По разноските:
Ищецът
има право на разноските по делото съразмерно на уважената част от исковете
– чл.78, ал.1 от ГПК –238.47 лв. от 2 010 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е съобразено с
Н №1 от 09.07.2014г. за
минималните размери на адв.
възнаграждения.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., представлявана от Г.П., гр.София, бул.”*******, Съдебна палата,
като представител на държавата, да
заплати на
Е.Т.В., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Х.Ц.Х. – САК, със съдебен адрес: ***, кантора № 10, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 7 000лв./седем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 7 000 лв.(седем
хиляди лева) до пълния предявен размер от 35 000лв.(тридесет и пет хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, предявен от
Е.Т.В.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат Х.Ц.Х.
– САК, със съдебен адрес: ***, кантора № 10, срещу П.на Р.Б.,
представлявана от Г.П., гр.София, бул.”*******, Съдебна палата, за имуществени
вреди в размер на 24 000 лв.(двадесет и четири хиляди лева).
ОСЪЖДА П.на Р.Б., представлявана от Г.П., гр.София, бул.”*******, Съдебна палата,
като представител на държавата, да
заплати на
Е.Т.В., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Х.Ц.Х. – САК, със съдебен адрес: ***, кантора № 10, направените по делото разноски в размер на 238.47 лв. (двеста тридесет и осем лева и четирдесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: