Р Е Ш Е Н И Е
№
град Малко
Търново, 15.07.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Малкотърновският районен съд, II – ри граждански състав
на петнадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Мара Димова, като
разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 267 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на К.Д.К., ЕГН **********,*** чрез адв. И.К.,***
против ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София , бул. „М. Луиза“ № 46. Ищецът
претендира, че в периода 01.09.2016г. до 01.09.2019г. е полагал труд като
старши полицай/ВПА/ в 02 ГОДГ ГПУ Малко Търново към РДГП гр. Елхово, част от ГД
„Гранична полиция“ МВР гр. София , бул. „М. Луиза“ № 46. Ищецът сочи, че в този
период е полагал нощен труд, който съобразно нормите на ЗМВР, КТ и НСОРЗ
следвало да се приравни на дневен труд , като 7часа нощен труд да се равнят на
8часа дневен труд, т.е. с коефициент
1.143. Ищецът претендира, че в
посоченият периода бил положил общо
1440часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на
1645.92часа. Последното водело до извънреден труд в размер на 250.92часа, който
не бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 1184.04лева. Претендира се
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Твърди се също така, че в процесният период
ищецът следвало да получи и ободряващи напитки по време на полаганите от него
нощни смени, съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР и издадените
подзаконови актове. Въпреки това ръководството не му предоставило такива.
Неизпълнението на това задължение, което следвало да стане по време на
дежурството, водело до това, че за ищеца възниквало правото да получи парично
обезщетение за заплащане равностойността на недадените напитки. Претендира се
за осъждане ответника за сумата от 270.00лева. В исковата молба са изложени и
подробни правни съображения. Направени са доказателствени искания. В съдебно
заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. И.К., който поддържа исковата
молба. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се
претендира осъждане на ответника за сумата 1611.02лева за положен извънреден
труд, приравнен от нощен в дневен такъв за периода 01.09.2016г. до 01.09.2019г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 17.12.2019г. По отношение на иска за заплащане на
ободрителните напитки се иска намаляване до сумата от 122.10лева за периода 01.09.2016г.
до 01.09.2019г., а за горницата до претендираната сума от 270.00лева се прави
отказ от иска. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка
Табакова. Исковата молба се счита за неоснователна. Ответникът не спори наличието
на служебно правоотношение между него и ищеца. Сочи се, че според действалата
през периода нормативна уредба и издадените от Министъра на вътрешните работи
заповеди, на служителите полагащи нощен труд във времето от 22.00 до 06.00часа
се полагат ободряващи напитки. Стойността на същите е в размер до 0.60лева , а
издадените наредби забраняват компенсирането им с пари. Сочи се също, че ищецът
е полагал труд на 12- часови смени/ дневни и нощни/, което е ставало по
предварително изработени графици, като отработеното време се изчислявало
сумирано. Чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период, се формирал резултат , който при
надвишаване на нормата за работните часове е заплащан като извънреден труд ,
съобразно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Сочи се, че ищецът е служител на МВР и
за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се
приложимостта и на две наредби , издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР : Наредба №
8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното
време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В тази
връзка се мотивира, че не е приложима НСОРЗ, която се отнасяла само до лицата
работещи по трудово правоотношение, но не и за служителите на МВР. Изтъква се ,
че за служителите на МВР били налице различни други компенсаторни механизми ,
които отчитали спецификата на работата им. За приложението на чл. 9 от НСОРЗ
следвало да са налице четири предпоставки, който в случая не били налице.
Преизчислението с коефициент 1.143 било предвидено за да се увеличи заплащането
на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира
извънреден труд. При това преизчисляване, на ищецът би се дължало
възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд,
понеже полаганите смени не превишавали 12 часа. Претендира се за отхвърляне на
иска. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника не се явява , като с изрична молба отговора се
поддържа. Направен е анализ на НСОРЗ, като е цитиране и съдебна практика. Претендира
се за присъждане на разноски по делото, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
Предявен е иск с правно
основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 181, ал. 3 от ЗМВР.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице М.Д. е, че за периода 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът
е положил 1628часа нощен труд. Същият, след преизчисление с коефициент 1.143,
се равнявал общо на 1860.80часа. Вещото лице е посочило, че е налице разлика от
232.80часа, за които дължимото възнаграждение е в размер на 1611.02лева. В
заключението си вещото лице сочи, че ищецът е положил общо 203.5нощни смени за
периода 01.09.2016г. до 01.09.2019г. и при
спазване на издадените от Министъра на вътрешните работи заповеди, дължимата
сума за ободряващи напитки следва да е по 0.60лева на смяна или общо за 122.10лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени доказателства и становището на ответника по делото, счита за установено
следното.
По делото не се спори , че между ищеца К.Д.К., ЕГН **********,*** и
ответника ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ № 46 е
било налице служебно правоотношение, като ищецът е заемал длъжността старши
полицай/ВПА/ в 02 ГОДГ ГПУ Малко Търново към РДГП гр. Елхово, част от ГД
„Гранична полиция“ МВР гр. София.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния
случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да
му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г./отм./, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда
възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00
и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с
определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016г.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на
такива изрични норми в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според съда представлява празнота в специалната
правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в
случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1.143, изчислен
като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така
да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен
труд, които могат да се полагат, не изключва възможността този труд да се
преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук, и като взе предвид заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода 01.09.2016г. – 01.09.2019г. ищецът е положил общо 1628часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 се равняват на 1860.80часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 232.80часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по
изчисления на вещото лице е в размер на 1611.02лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след изменението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 17.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.
По
отношение претенцията на ищеца по чл. 181, ал 3 от ЗМВР. Настоящият състав
счита претенцията за основателна. Съгласно посочената разпоредба „На
служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 – 3
и ал.
3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи
напитки.” Редакцията преди допълнението в ДВ бр. 97/ 2017г. е със същото
смислово съдържание. Ответникът е посочил приложимите заповеди издадени от
Министъра на вътрешните работи, като между страните не се спори по отношение на
определената стойност на напитките – 0.60лева на смяна на служител, което е
максималната стойност. Действалaтa в периода Наредба № 8121з- 904/ 30.07.2015г., също
сочи, че се осигуряват такива напитки, не е определен техния размер, като
изрично се казва, че тези напитки не могат да се компенсират с пари. Според
настоящият състав, забраната да се компенсират тези ободряващи напитки с пари
касае само реда, по който работодателя, в случая МВР, следва да ги предоставя –
в натура. Това не означава , че при липса на изпълнение от страна на ответника,
ищецът не може да предяви претенцията си за изплащане на стойността им.
Предвидените напитки се следват за всяка смяна, като ищецът, като служител
полагащ нощен труд, има интерес от получаването на напитките по време на самата
смяна. След приключването й служителят няма интерес да получи напитките в
натура и следва по правилата на ЗЗД това му право да се трансформира в
претенция за заплащане на неполучените напитки/ съобр. от чл. 79 ЗЗД/. Според
заключението на вещото лице, за периода 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е
положил 1628часа нощен труд, който след разделянето му на осем часа се равняват
на 203.50нощни смени. Няма данни за този период да са му давани ободряващи
напитки. Съобразно това следва да се приеме, че ищецът има право да получи
претендираната сумата от 122.10лева, колкото би била максималната стойност на
напитките, ако са били спазени заповедите на Министъра на вътрешните работи. Следва
да се отбележи, че в Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея е посочено, че стойноста
на тези напитки е не повече от един лев на смяна, но и тук размерът е посочен
като възможна максимална стойност, т.е. може да бъде и по – ниска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 400.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която следва да му се присъди и възложи за заплащане
на ответника. Съгласно Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
заплатената сума за процесуално представителство по делото е в рамките на
размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2. Следва да се отчете и това, че са
предявени два иска при условията на обективно съединяване за разглеждане в едно
производство. В случая е заплатена сумата от 400.00лева, която съответства на
разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Малко Търново дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице- дължимата
държавна такса е в размер на общо 114.44лева по двата предявени иска и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 210.00лева.
По претенцията за юрисконсултско възнаграждение.
Следва, съобразно прекратената част на производството, да се присъди такова в
полза на ответника. В процеса ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София е било
представлявано от юрисконсулт. Съгласно чл. 23 от НЗПП за защита
по трудови дела с определен материален интерес се заплаща правна помощ в
размер от 100 до 300лева. Настоящият състав счита, че следва, на осн. чл. 78,
ал. 8 вр. ал. 4 от ГПК, да се определи възнаграждение в размер на 100.00лева, а
съответно на него да се определи и дължимото от ищеца възнаграждение, което в
конкретния случай е в размер на 54.78лева.
Не следва
да се допуска предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1,
предл. 2 от ГПК - на
основание чл. 243, ал. 2 от ГПК подобно предварително изпълнение не се допуска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Малкотърновският районен
съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр.
София, бул. „Княгиня М. Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан
Кичиков – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** – адв. И.К.,***, сумата от 1611.02лева/ хиляда шестстотин и единадесет
лева и две стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. - разликата
между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.12.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня М.
Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, ДА
ЗАПЛАТИ на К.Д.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв. И.К.,***,
сумата от 122.10лева/ сто двадесет и два лева и десет стотинки/, представляваща равностойността на
непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 203.5нощни
дежурства за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв. И.К.,***, сумата от 400.00лева /четиристотин лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Малко Търново сумите от 210.00лева/
двеста и десет лева/ за изготвената експертиза и 114.44лева/сто и четиринадесет
лева и четиридесет и четири стотинки/ държавна такса.
ОСЪЖДА
К.Д.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв. И.К.,***, да заплати
на Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, сумата от 54.78лева/
петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение по прекратената част на иска.
На
основание чл. 243, ал. 2 от ГПК не допуска предварително изпълнение на
решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от връчването
му на страните.
Съдия: