№ 134
гр. Варна, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500166 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител главен инспектор И. В. С. срещу решение №
232/07.03.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 2437/2022г., с което са
отхвърлени предявените от Комисията срещу А. В. А. и М. Х. А. искове с
право основание чл.153 ЗОНПИ ЗПКОНПИ / за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество – сума в размер на 5000лв.,
представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на товарен
автомобил „Фиат“, модел „Дукато“, с рег. № *, № рама *, двигател *, дата на
първа регистрация 25.02.2004г., отчужден на 17.08.2017г., сума в размер на 20
000лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, рег. № *, рама *, двигател № *,
отчужден на 17.08.2016г.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалвания
съдебен акт, като се твърди, че посочените МПС са отчуждени след края на
проверявания период – 14.08.2015г. В тази връзка се твърди, че решението е в
противоречие със събраните доказателства и дадените разрешения с ТР №
4/2021г. на ОСГК на ВКС, както и с легалната дефиниция на §1, т.3 от ДР на
закона. Оспорва се извода на съда за липса на изискуемото се несъответствие
от 150 000 лева с доводи за неправилно извършен анализ на направените през
проверявания период разходи и реализирани приходи. Излагат се подробни
1
аргументи по съществото на спора и по приложението на закона, в частност
как следва да бъде направен извода за наличие на несъответствие и по
тълкуването на понятията „доходи“, „разходи“, „нетен доход“ и
несъответствие по §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените
искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни А. В.
А. и М. Х. А., чрез адв. И. А., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Молят за потвърждаване на обжалваното решение и претендират присъждане
на разноските по делото.
В с.з. въззивната жалба се поддържа.
За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в
жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу А.
В. А.и и М. Х. А. искове с правно основание чл.153 и чл.154 ЗПКОНПИ
/ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./ за отнемане на незаконно придобито
имущество, подробно посочено и индивидуализирано в исковата молба. След
направено уточнение направен частичен отказ по чл.233 ГПК и протоколно
определение за прекратяване от 26.10.2023г., предмет на искането за отнемане,
по което е постановено и обжалваното решение са исканията за отнемане на
имущество от двамата ответници на обща стойност 25 000лв., а именно:
парични сума в размер на 5 000лв., представляваща пазарна стойност към
датата на отчуждаване на товарен автомобил „Фиат“, модел „Дукато“, с рег. №
*, отчужден на 17.08.2017г. и сума в размер на 20 000лв., представляваща
пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Мерцедес“,
модел „МЛ 350“, рег. № *, отчужден на 17.08.2016г. В подаденото въз основа
на Решение № 3154/16.11.2022г. на КОНПИ мотивирано искане до съда, са
изложени твърдения, че по повод уведомление на Районна прокуратура –
Варна с рег.№ УВ-1561-2/06.08.2015г. за привличането на А. А. като обвиняем
за извършено от него престъпление по чл.155, ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК и
престъпление по чл.159а, ал.2, т.6 вр. чл.20 НК, вр. чл.26 НК, попадащи в
обхвата на чл.22, ал.1, т.4 и т.5 ЗОПДНПИ, Комисията е образувала проверка
за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с
проверяван период 14.08.2005г. – 14.08.2015г. Твърди се, че в хода на същата е
установено придобиването на имущество от страна на проверяваното лице и
М. Х. А., с която е сключил брак през проверявания период, несъответно на
реализирания от тях доход, като несъответствието е значително по см. на §1,
т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за придобиването на което не е установен законен
източник. Наведени са фактически твърдения относно притежаваното
имущество в началото на проверявания период, извършените от ответниците
придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите
им сметки, получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и
2
осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни
твърдения за кои от придобИ.ията, съответно вноски и получени суми се
приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на
имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ
относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и
извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния
доход и имущество, което несъответствие за целия проверяван период е в
размер на 364384,75 лева - значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от
ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ и съставляващо основание за отнемане на незаконно
придобитото от ответниците имущество.
С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на
Държавата на сумите от 5 000лв. и 20 000лв., представляващи пазарните
стойности на отчуждените след края на проверявания период товарен
автомобил „Фиат“, модел „Дукато“, с рег. № *, отчужден на 17.08.2017г. и лек
автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, рег. № *, отчужден на 17.08.2016г.
С подаден в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответниците оспорват
исковете като недопустими и неоснователни. Излагат, че с прекратяване на
досъдебното производство №98/2018г. срещу първия ответник е отпаднало
основанието за осъществяване на проверката, поради което е недопустимо и
проведеното производство по реда на ЗОПДНПИ/отм./ Производството в
административната фаза е започнало въз основа на решение от 20.07.2022г.,
като незаконосъобразно и необосновано проверката обхваща период от
14.08.2005г. – 14.08.2015г., като счита, че имуществото придобито преди
2012г. не подлежи на отнемане, доколкото е погА.о по давност правото на
държавата да провежда гражданска конфискация. Считат, че имуществото,
което е придобито, съответно преобразуваното от него имущество, което е
придобито преди проверявания период не следва да се включва в приходната
част на активите, като твърдят, че в рамките на периода са отчуждили свое
имущество, което е било тяхна собственост в началото на периода и е на
стойност 400 000лв. Излага се, че първият ответник в периода 2009-2015г. е
работил в А. и Г. без трудов договор и е реализирал приход в размер на 1500-
1700 евро месечно от получавани възнаграждения за труд, като за посочения
период направените от него разходи за пътувания не следва да се анализират
като разходи за екскурзия или служебни командировки. Посочват, че през
2007г. са получили приходи от заеми в размер на 50 000 евро и 25 000 евро, от
физически лица и същите не са възстановени на заемателите. Твърди се, че
към края на проверявания период не притежават имущество, което да
обоснове значително несъответствие по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, както
и че всичко придобито е със законни доходи.
Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено
и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от РП -
Варна с рег.№ УВ-1561-2/06.08.2015г. са повдигнати по ДП №98/2015г.
обвинения срещу А. В. А. за извършено от него престъпление по чл.155,ал.2,
вр.чл.20, ал.2 НК /в условията на продължавано престъпление в съучастие с
3
друго лице като съизвършител, набирал и приемал четири лица от женски
пол, с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от
съгласието им, като деянията са извършени чрез обещание, даване и
получаване на облаги/, с Протокол № ТД 04 ВА/УВ-12245/14.08.2015г.
Комисията е образувала проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на А. А.. Периодът на проверката е 14.08.2005г.
– 14.08.2015г., съответен и на предвидения 10-годишен период по см. на
чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а престъплението, за което е повдигнатото обвинение
попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.4 ЗОНПИ/ редакция ДВ
бр.84/2023г., с предходно наименование ЗПКОНПИ/. В хода на същата е
извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество,
получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени
разходи/ както на проверявания А. А., така и на съпругата му М. Х. А., както и
контролирани от него търговски дружества. Въз основа на изготвения при
проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение №
2812/20.07.2022г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на
процедурата по чл.136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението за предявяване на
настоящите искове.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1,
т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез
КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за
което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали
необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на
проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, как следва да бъде
направен извода за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето
предвид само наличното в края на проверявания период имущество или
всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него
лица за целия проверяван период. Отговорът на въпроса как следва да бъде
направен извода за несъответствие се извежда от задължителните постановки
на постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС
и разпоредбите на §1, т.3 вр. §1, т.2, т.4 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. Съгласно
приетото в посочения тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично
имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице
парични средства с неустановен законен източник, придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, както и получените при
отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по
смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
По тези съображения придобитото, но отчуждено имущество, както и
преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства,
4
които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при
направата на извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на
нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с
наличното към края на периода имущество.
Съдът не споделя изложените във въззивната жалба доводи, че
стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към
изисквания праг за несъответствие от 150 000 лева. В съдебната практика,
както и в цитираното ТР, непротиворечиво се приема, че при преценката за
това налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо
място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания
период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт
разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и
имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице
превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни
доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван
период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на
периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това разрешение е
обосновано с аргументи, че целта на закона е да се отнеме в полза на
държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се
ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на
имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в
случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Съдът
приема, че само когато превишението на наличното в края на периода
имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания период
е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което размерът на
несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на
§1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с
което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите,
извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина
на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето
въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с
които да придобива каквото и да било имущество, поради което при
изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се
прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3
„нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете
суми ще трябва да се сумират/. Законът не поставя ограничение относно
стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и
по-ниска от 150 000 лева, поради това, че е възможно не всичкото
притежавано в края на проверявания период имущество да подлежи на
5
отнемане /напр. при доказан произход на средствата за придобиването му или
поради погасяване по давност на правата на Комисията/. Подобни хипотези
обаче не дерогират изискването придобитото и налично в края на
проверявания период имущество да е на обща стойност над 150 000 лева, за да
може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на
несъответствие.
С оглед на така изложеното, въз основа на наведените от КОНПИ
твърдения и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за
установено, че в началото на проверявания период въззиваемите са
притежавали имущество на обща стойност 279 650 лева /съгласно приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на СИЕ/, включващо недвижими
имоти /залесена територия-1499 кв.м., ¾ дворно място в гр.Варна, ул.“*“ №*,
жилище с площ от 94 кв.м. в гр.Варна, ул.“*“ №*, ап. № *, гр.Варна, ж.к. „* *“,
бл.*, вх.*, втори етаж от двуетажна къща в гр.Варна, ул.“*“ № *, жилище в
гр.Варна, ул.“* *“ №*, ап.№*, гр.Варна, ж.к.“*“, бл.*, л.а. „Тойота“, рег.№ *;
суми налични по банкови сметки, 25 бр., сумата от 332.64 лева, 32,59лева;
92,63лева;37,61лева – налични по депозитни сметки; 96,18лв. по спестовен
влог, 225,18лв. по разплащателна сметка.
През проверявания период въззиваемите са придобили по възмезден
начин недвижими имоти и МПС, от които налични в края на поверявания
период са: УПИ с площ от 1800 кв.м. в с. Д.; ПИ с площ от 1360 кв.м. в с. Бр.;
ПИ с площ 1390 кв.м. и УПИ с площ от 1480 кв.м. в с. Бр.; УПИ с площ 1260
кв.м. в с. Бр.; ПИ с площ от 1000 кв.м. и ПИ с площ 990 кв.м. в с. К.; ПИ с
площ 0,645 кв.м. в с. Др.; ПИ с площ 2,517 кв.м. в с. Др.; УПИ с площ от 1470
кв.м., с. Бр., ПИ с площ 830 кв.м. в с. Бр.; ПИ с площ от 0,834 кв.м. в с. Др.; ПИ
с площ 0,406 кв.м. в с. Др. ; ПИ с площ от 1800 кв.м. с. Р.; УПИ с площ от 1150
кв.м. в с. Бр..; 50 дружествени дяла от „Фортуна-2007“ЕООД, 4 дяла от
капитала на „АСИ-М 56“ООД, мотоциклет с рег. № В2226К, л.а. „Рено“, рег.
№ *. През проверявания период ответниците са придобили и автомобил
„Фиат“, рег.№ * и л.а.„ Мерцедес“ с рег.№ *, който са отчуждили след края на
проверявания период.
От доказателствения материал по делото – извлечения от банкови
сметки и заключенията на САТЕ и СИЕ, се установява, че стойността на
притежаваните от ответниците недвижими имоти – налични към края на
периода е общо в размер на 61 812лв. /УПИ с площ от 1800 кв.м. в с. Д. на
стойност към момента на придобиване – 22.02.2006г.-9300лв.; ПИ с площ от
1360 кв.м. в с. Бр. на стойност към момента на придобиване през 2006г.-
4950лв.; ПИ с площ 1390 кв.м. и УПИ с площ от 1480 кв.м. в с. Бр., на
стойност общо 11500лв. към момента на придобиване – 2006г.; УПИ с площ
1260 кв.м. в с. Бр., на стойност 4080лв. към момента на придобиване през
2006г.; ПИ с площ от 1000 кв.м. и ПИ с площ 990 кв.м. в с. К. на обща
стойност 9590 лв.; ПИ с площ 0,645 кв.м. в с. Др., на стойност към момента на
придобиване -130 лв.; ПИ с площ 2,517 кв.м. в с. Др.-503лв.; УПИ с площ от
1470 кв.м., с. Бр., на стойност 4760 лв., ПИ с площ 830 кв.м. в с. Бр., придобит
6
2006г., на стойност 3020лв.; ПИ с площ от 0,834 кв.м. в с. Др., придобит през
2006г., на стойност 167лв.; ПИ с площ 0,406 кв.м. в с. Др. на стойност 82лв.,
към момента на придобиването през 2006г.; ПИ с площ от 1800 кв.м. с. Р. на
стойност 10 000лв.; УПИ с площ от 1150 кв.м. в с. Бр. – 3730 лв./.
Стойността на притежаваните от ответниците дялове от търговски
дружества е общо 5004лв. /50 дяла от „Фортуна – 2007“ООД на стойност
5000лв. и 4 дяла в „АСИ-М-56“ ООД, на стойност 4 лв./
Стойността на притежавания от ответниците мотоциклет, придобит през
2007г. е в размер на 2000лв., а придобитият през 2007г. л.а. „Рено“ – 5050лв.
Налични по банкови сметки са 113,24лв.
Съдът намира, че към стойността на притежаваното от въззиваемите
имущество следва да се включат и отчуждените след края на проверявания
период през 2016г. и 2017г., но налични към края на периода л.а. „Фиат“ модел
„Дукато“, рег. № *, придобит на 19.09.2011г. и отчужден на 17.08.2017г., с
пазарна стойност към датата на отчуждаване – 500лв./ съгласно посоченото от
ищеца в исковата молба и САТЕ/ и „Мерцедес , МЛ с рег. № *, придобит на
04.03.2014г. и отчужден на 17.08.2016г. на стойност 20000лв./ съгласно САТЕ/.
Следователно към края на проверявания период наличното имущество
на въззиваемите е на стойност 98 980лв. /стойността на притежаваните към
края на периода недвижими имоти- 61812лв.+ стойността на притежаваните
към края на периода МПС – 32050лв.+паричната равностойност на
притежаваните дялове в търговски дружества – 5004лв. + наличната по
банкова сметка сума в размер на 113,24лв./ Стойността на наличното в края на
периода е под изискуемите се 150 000 лева. По изложените по-горе мотиви
този извод е достатъчен да се приеме, че не е налице значително
несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗОНПИ вр. §1, т.3 от с.з., обуславящо
възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито
имущество. Няма как имущество, което е на стойност под 150 000 лева да
превишава с толкова реализирания нетен доход, предвид вече посоченото
значение на дохода като имуществено благо. С оглед на това съдът намира, че
предявеният иск от КОНПИ за отнемане на имуществото, предмет на
въззивната жалба, е неоснователен, без да е необходимо да се формират
изводи относно размера на нетния доход, участващите в изчисленията му
приходи/доходи и разходи, и по направените в тази връзка оплаквания във
въззивната жалба. Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция
относно крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно
цената на иска, разглеждан в настоящата инстанция /25 000 лева/ е в размер на
500 лева.
С отговора на въззивната жалба въззиваемитe са претендирали разноски
за производството пред настоящата инстанция. До приключване на устните
прения доказателства за сторени такива не са представени, поради което и
7
разноски не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 232/07.03.2024г., постановено по гр.д. №
2437/2022г. на ОС – Варна.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на съда, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща дължима
държавна такса за въззивното производство, на основание чл.157, ал.2
ЗОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8