Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260020., 27
април 2021 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от
съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 294 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Главният иск е
с правна квалификация чл.127, ал.2 от Семейния кодекс за определяне
на местоживеенето на малолетното дете А., родена на *** г. от съвместното
съжителство между ищцата Ч. З. Ш. и ответника Б.Х.Д., за упражняване на
родителските права, за режима на лични контакти и за издръжката на детето.
Съединен е и иск по чл.127а от СК за заместване съгласието на бащата детето да
пътува в чужбина и за заместване съгласието на бащата за издаване на
необходимите документи за задграничните пътувания на детето.
Твърди се, че
ищцата и ответникът съжителствали на съпружески начала, но тъй като отношенията им се
обтегнаби и съжителстването станало невъзможно, на 08.05.2020
г. се разделили. Оттогава до настоящия момент ищцата била тази, която се
грижела за отглеждането и възпитанието на детето. Ищцата и детето се установили
да живеят в къщата на майката на ищцата в село Ябланово, ул. Герлово 1, където
били създадени много добри условия за отглеждането на детето. Ответникът виждал
детето, когато пожелаел. Ищцата счита, че е в интерес на детето на нея да се предостави
упражняването на родителските права, предвид възрастта му, а на ответника да се
определи режим на лични контакти.
Твърди, че
ответникът следва да участва в издръжката на детето. Ищцата не работела,
получавала обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 380.00 лева до
август 2020г., а след това детски надбавки в размер на 40.00 лева. Детето се
нуждаело от средства за храна, облекло, отопление, помагала, книги и пр.
Твърди, че ответникът получава високи доходи – в размер на 1500.00 лв месечно,
и следва да поеме по-голямата част от издръжката. Счита, че детето се нуждае от
издръжка в размер на 250.00 лева, 152.50 лева от които следва да се изплащат от
бащата, поради което претендира издръжка в посочения размер с начален момент
08.05.2020г., заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Тъй като
майката и роднините на ищцата живеели постоянно в Република Германия, ищцата
заявява желание да се установи да живее с детето също там, където щяла да си
намери добре платена работа и така да осигури по-добър живот за детето. Прави
искане съдът да даде разрешение детето да бъде изведено от България, без
разрешение на бащата, и да пътува до всички европейски страни, вкл. и в Р
Турция, без ограничения в броя на пътуванията и времето на пребиваване, а след
12.2024г., когато щял да изтече срокът на вА.дност на паспорта за задгранично
пътуване, да бъде издаден нов паспорт, без да се иска съгласие на бащата.
Заявява се
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока за
отговор ответникът, чрез пълномощник, е подал отговор срещу исковата молба, в
която се правят следните възражения и оспорвания: оспорва се твърдението, че е
интерес на детето упражняването на родителските права да се възложат на
майката. Твърди, че ищцата създавала пречки на ответника да осъществява лични
контакти с детето, като изтъквала различни предлози. Заявява претенции на него
(на ответника) да се възложи упражняване на правата и при него да е
местоживеенето на детето. Счита, че той е по-пригодният родител и е в интерес
на детето да бъде отглеждано от бащата, тъй като бащата продължава да живее в
дома, където е отрасло детето и там били създадени отлични условия. Бащата
можел да осигури на детето сигурна и стабилна семейна среда и да го обезпечи
финансово и материално, за разлика от майката, която нямала работа, видно от
нейните собствени твърдения в исковата молба. Желанието на майката да се
установи да живее заедно с детето в Германия поставяло в опасност детето,
предвид липсата на сигурност дА. там на детето ще бъде осигурен спокоен живот,
образование, възпитание и пр., което пък априори изключвало възможността бащата
да осъществява лични контакти с детето, ако упражняването на родителските права
бъде възложено на майката и ù бъде дадено разрешение да изведе детето в
чужбина, съобразно направеното искане.
Моли на него да
се възложат родителските права, а на майката да се определи подходящ режим на
лични контакти и тя да бъде осъдена да плаща издръжка. Ако родителските права
бъдат възложени на майката, моли на бащата да се определи разширен режим на
лични контакти.
Оспорва се и
иска по чл.127а, ал.2 от СК, предвид неопределеността на искането, което би
поставило в опасност живота и здравето на детето, а от друга страна, би
направило невъзможно осъществяването на личните контакти между бащата и детето,
което пък ще доведе от отчуждаване между тях. Счита, че желанието на майката да
отиде да живее в чужбина заедно с детето е авантюристично и недобре обмислено.
В частта за издаване на нов паспорт за задгранично пътуване счита искането за
недопустимо като преждевременно предявено, тъй като настоящият паспорт бил с валидност до 2024г.
Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. В.М. ***,
който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Поддържа и
претенцията за разноски.
Ответникът се явява лично и се
представлява от адв. С.Р. ***, който поддържа отговора и претенцията за
разноски.
На основание чл.59, ал.6 от СК съдът
изслуша и двамата родители.
Ищцата уточни, че не желае да се
установява да живее в Германия, а да ходят с детето на гости при майка ù
и при другите ù роднини един или два пъти в годината.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Ищцата Ч. Ш. и ответникът Б.Д. са родители на детето А., родена на ***г.
Ищцата и ответницата са живели на съпружески начала някъде от 2015-2016г, първо
в Германия, а преди раждането на детето се установили в дома на родителите на
ответника в село Ябланово. Помежду им се породили неразбирателства, в резултат
на които ищцата взела решение да напусне общия им дом. На 08.05.2020г си
събрала багажа и с помощта на роднини се преместила да живее заедно с детето в
дома на майка си, също в село Ябланово. Оттогава ищцата и ответникът живеят
разделени, но продължават да контактуват във връзка с детето. Бащата взема А.,
когато пожелае. Ищцата не е създавала пречки за личните контакти между бащата и
детето. Детето посещава целодневна детска градина, таксата за която е поета от
бащата. И двамата родители закупуват необходимите за детето вещи – дрехи,
обувки и пр.
Майката е тази, при която след раздялата живее детето. В грижите за детето
ù помага баба ù – св. А. Н., с която заедно обитават
новопостроена жилищна сграда, обзаведена по съвременните стандарти и
предоставяща комфорт и всички удобства
на обитателите ù, вкл. и на детето А.. Майката не работи, отдадена е
изцяло на отглеждането на детето. Освен бабата, пряка помощ ù оказва
баща ù – св. А. Н., който през почивните дни се прибира в село Ябланово.
Ищцата разчита на финансовата подкрепа на майка си, която работи в Германия.
Ищцата е със средно образование. Заявявала е желанието си да продължи да учи. В
съдебното заседание, проведено на 16.03.2021г, пълномощникът ù заяви, че
се е записала да учи във висше учебно заведение, но не уточни в кое, каква
специалност и каква форма на обучение.
Ответникът живее също в село Ябланово в дома на родителите си. Семейството
му притежава три къщи в един двор, които също са модерни и функционални жилища,
предоставящи всякакви удобства. На втория етаж в една от къщите са живели до
раздялата си ищцата и ответникът, а родителите на ответника – на първия етаж.
Семейството развива и собствен ресторантьорски бизнес. Ответникът е назначен на
половин работен ден в ресторанта като барман. Отделно, ответникът е регистриран
като застрахователен брокер и сключва договори за застраховка. Ответникът е завършил висше образование в
Лесотехническия университет в София.
Социалният работник, изготвил социалния доклад, поддържа становище за
достатъчен родителски капацитет и у двамата родители. Пред социалния работник и
двамата са заявили обичта и привързаността си към детето и стремеж да му
осигурят жизнена среда, която да е подходяща на потребностите му. В съдебно
заседание социалният работник заяви, че ответникът е по-стабилен финансово, тъй
като разчита на собствени приходи, докато ищцата разчита на майка си и на
близките си. Социалният работник поддържа становище за потенциална опасност за
интересите на детето, ако се разреши пътуване на детето в чужбина, съобразно
формулираното в исковата молба искане.
Горните факти съдът установи, след като анабизира приобщените към делото
писмени доказателства, които кредитира с оглед доказателствената сила, която им
придава ГПК. Съдът кредитира показанията и на четиримата свидетели, разпитани
по инициатива на страните – А. Н. и А.ов Н., съответно баба и баща на ищцата,
както и А. Д. и И. К., съответно майка на ответника и съпруг на сестрата на
ответника. Тъй като по делото се изнасят данни от личния живот, най-близките
роднини са тези, които имат възприятия за фактите, които следва да се
установяват по делото. Показанията на четиримата свидетели бяха подложени на
внимателен анА.з с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на свидетелските показания
като средство за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено
възприети от свидетеля факти, но поради нА.чие
на емоционална връзка между свидетеля и някоя от страните по делото, може да се
засегнат в една или
друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията
на фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен
поглед върху показания, дадени от емоционално обвързани със страна по спора
свидетели, без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира
дадени под страх от наказателна отговорност показания от
заинтересовано лице само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго,
обективно установено в процеса обстоятелство. Внимателният прочит на показанията сочи на липса на
съществени противоречия между тях. Показанията на свидетелката А. Д. са по-емоционално
наситени и прозира стремеж да се очертае на ищцата образ на недобра съпруга,
което обаче по настоящото дело не е предмет на установяване, тъй като делото не
е за развод. Отделно от това, св. Д. в част от показанията си излага свои
логически изводи, умозаключения и собствени емоционални настроения и в тази
част показанията ù не следва да се вземат предвид.
Към доказателствения материал съдът приобщи и изготвения и поддържан в
съдебно заседание социален доклад.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
По иска с правно основание по чл.127, ал.2 от СК : Когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат споразумение съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и неговата издръжка. Ако такова съгласие не се постигне,
спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Липсата на
постигнато между родителите споразумение изключва възможността родителските
права да бъдат предоставени за упражняване съвместно от двамата родители – ТР №
1 от 03.07.2017г на ВКС по тълкувателно дело № 1/2016г, ОСКГ, т.2.
Носител на родителските права и задължения по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки от двамата родители и всеки
от тях има право и задължение да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за
неговите лични и имуществени интереси. За да определи на кого от
родителите да възложи упражняването на родителските права и да определи
местоживеенето на детето, съдът се съобрази със задължението си да постави
детето в такава позиция, в която неговите интереси са защитени по най – добрия
начин. В разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дадено легално определение
на понятието „интерес на детето“, който се преценява чрез примерно очертан
комплекс от фактори : желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В чл.59, ал.4 от СК неизчерпателно са посочени водещите критерии, с
което в общи линии са възпроизведени обстоятелства, очертани в ППл № 1 от
12.11.1974 г. на Пленума на ВС, актуални
и при сегадействащия СК. Съобразно посочените
критерии и на база събраните доказателства съдът извърши съпоставка кой от
двамата родители е по-пригоден да осъществява родителските права :
И двамата родители притежават необходимия обем възпитателски качества, за
да успеят да изградят детето А. като пълноценна личност. В тази връзка от
значение са образование, културата, мирогледът, моралният облик и пр. И
майката, и бащата са образовани млади хора. Бащата е с висше образование,
майката – със средно образование, но с намерение да продължи да учи във висше
учебно заведение. Обстоятелството, че майката не е избрала веднага след
завършване на средното образование конкретна специалност, която иска да учи, не
я прави дезориентирана, немотивирана и „не знаеща какво иска“. Майката е на
съвсем млада възраст – на 23 години. Родила е А., когато е била
двадесетгодишна, а преди това са живели в Германия. Явно е, че досега е била в
невъзможност да учи. Изборът на специалност е сериозно предизвикателство за
всеки човек, който иска да се образова, и изборът следва да бъде осъзнат и
добре премислен акт, така че образованието да очертае бъдещите перспективи и
възможности за намиране на работа и адекватно позициониране на пазара на труда
в условията на дигитА.зация, глобални промени и световни катаклизми. Завършването
на каквото и да е висше образование само с цел диплома – явление, твърде
разпространено в последните години, е друга проявна форма на невъзможността за
ориентация. На такава индицира професионалната реА.зация на бащата, който,
въпреки че е завършил Лесотехническия университет, работи като барман и застрахователен брокер.
Няма данни по делото майката и
бащата да са с накърнен морален облик, да са имА. обществено-неприемливо
поведение или да са извършвА. противообществени прояви. И двамата родители са в
състояние добре да направляват детето в живота, да му служат за личен пример,
да му внушават правилните постъпки. Притесненията на бащата, изказани в съдебно
заседание, че в семейството на ищцата всички били разведени и това бил лош
пример за детето, съдът преценя за безпочвени. Заклеймяването а приори на
разведените съпрузи е израз на ограничено мислене и характерно за общества, в
които властват патриархални нрави и
религиозни догми. Без да е необходимо да се навлиза в повече подробности, в
такова положение се намира и ответникът, който вече е разделен с ищцата.
Ответникът е млад мъж и е обяснимо и житейски логично да установи в бъдеще връзка с жена, с която
да продължи да гради живота си, част от който ищцата вече не е. Същото се
отнася и до ищцата. Такъв житейски избор не бил нито неморален, нито укорим.
И
двамата родители желаят да полагат грижи за детето, привързани са към него и то
към тях, обграждат го с обич и внимание. Всеки от тях може да разчита на
помощта на близки при отглеждането му – ищцата е подпомагана от баба си, а
ответникът – от майка си. Всеки от тях разполага с отлични жилищно-битови
условия за живот. Майката разчита на финансовата подкрепа на майка си и на
близките ù, които работят в Германия. Ответникът работи и получава
800.00 лв месечно възнаграждение, получава доходи от семейния бизнес. Баща му
работи в Белгия. Доходите на двете семейства са трудно установими, но за съда е
безспорно, че и майката, и бащата разполагат с достатъчна финансова сигурност,
за да осигурят на А. спокойно детство без лишения и притеснения от такова
естество.
При
изравненост по критериите дотук спорът следва да се реши на база пол и възраст
на детето, доколкото липсват други критерии, приложими в казуса. Детето А. е на
2 години и 9 месеца. В посоченото по-горе Постановление на Пленума на ВС на
съдилищата е указано да съобразяват, че майката е по-подходяща да отглежда
децата от женски пол особено когато са на ниска възраст, защото те се нуждаят
от непосредствена майчина грижа – т.ІІ, б. „е“ и б.“ж“. Съдът не съзира
основание да приеме, че майката не се е справяла досега с грижите за детето или
да е имала поведение, застрашаващо по някакъв начин интересите на детето.
Нейното поведение като родител не търпи никакъв упрек и съдът няма причина да
постанови исканата от бащата промяна в досега съществуващото положение. От доказателствата
се установява, че майката осигурява и е в състояние да продължи да осигурява за
в бъдеще подходяща среда за правилното физическо и психическо развитие на
детето. В интерес на детето е родителските права да продължат да се упражняват
от майката, която с оглед на възрастта и степента на развитието на детето е
по-способна да полага адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро
възпитание и изграждане като зряла личност, което обаче е мислимо да бъде
постигнато с осъществяването на пълноценни отношения с другия родител и ще бъде
санкционирано от съда при определяне на режима на личните контакти. Съдът не
прие за основателни съмненията на ответника и на неговата майка, че ищцата
настройвала детето срещу бащата и препятствала възможността му за лични
контакти. Социалният работник отрече вероятността за нА.чие на синдром на
родителско отчуждение.
Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса, на който
живее ищцата в село Ябланово, ул.Освобождение 90. Съображенията на съда в тази връзка
са следните : Излагайки
фактическите обстоятелствата, на които се основава искът по чл.127а от СК,
ищцата заявява, че желае да се установи да живее постоянно в Р Германия, където
живеят майка ù и други нейни близки, щяла да си намери добре платена работа
и така щяла да осигури по – добър живот за детето. Така формулирано, всъщност
се прави искане за определяне на местоживеенето на детето на неустановено място
в Германия, тъй като в исковата молба не е посочен адрес, на който майката
възнамерява да се установи да живее. От свидетелските показания стана ясно, че
майката на ищцата и други нейни роднини живеят на квартира в централен квартал
на Берлин, а в последното съдебно заседание св. К. заяви, че бил чул, че
майката на ищцата била сменила квартирата. Искането е дотолкова неопределено,
че съдът е поставен в невъзможност да прецени дА. промяната в местоживеенето на
детето би било в негов интерес. В съдебно заседание както ищцата, така и
нейният пълномощник заявиха, че майката няма сериозно намерение да се
установява да живее в Германия, а иска само да ходи с детето там на гости.
Предвид направеното уточнение съдът не указа на ищцата да посочи адреса на
бъдещото местоживеене в Германия с цел да се предприеме служебно изследване на
редица въпроси, относими към интереса на детето - решение № 34 от 21.03.2018 г. на ВКС по гражданско дело № 3368/2017
г., IV г. о.
На основание чл.59, ал.3 от СК
съдът следва да определи на бащата по – разширен режим на лични контакти като
гаранция за запазване на емоционалната връзка между него и детето.
Бащата има право, но и
задължение, да взема детето при себе си с преспиване първите и третите почивни
дни от месеца – да го взема от дома на майката в 18:00 часа в петъчния ден и да
го връща там до 17:00 часа в неделния ден.
Бащата ще има право да взема
детето при себе си на два пъти по 20 дни през лятото, несъвпадащи с нейния
отпуск или планирани пътувания, след предварителна уговорка с майката.
Бащата ще има право да присъства
на личните празници на детето (рожден ден, имен ден, първи учебен ден,
завършване на учебна година и др).
През периода на официалните
празници (Нова година, 3
март - Ден на Освобождението на България, 1
май -
Ден на труда и на международната работническа солидарност, 6
май -
Гергьовден, 24 май - Ден на
българската просвета и култура и на славянската писменост, 6 септември - Ден на
Съединението, 22
септември - Ден на Независимостта на България, 1 ноември - Ден на народните
будители, Коледните и Великденските празници) бащата ще има право да взема
детето при себе си с преспиване, както следва :
1/На четна година детето ще
празнува при бащата следните празници, вкл. и дните, обявени за почивни : Нова
година; 1 май; 24 май; 22 септември и Великденските празници, а при майката ще
остава за Коледните празници, 3 март, 6 май и 6 септември;
2/На нечетна година детето ще
празнува при бащата следните празници, вкл. и дните, обявени за почивни :
Коледните празници, 3 март, 6 май и 6 септември, а при майката ще остава за :
Нова година; 1 май; 24 май; 22 септември и Великденските празници.
Бащата ще има право да взема
детето през цялата пролетна ваканция на нечетна година, след като детето стане
ученик.
Изложеният
режим на лични контакти е достатъчно разширен. Даване на по-широки възможности
за лични контакти би имало за последица накърняване на възможността за
упражняване на родителските права от страна на родителя, на когото са
предоставени (решение № 176 от 30.10.2019 г на ВКС по
гражданско дело № 3993/2018 г., III г. о).
Ищцата
претендира присъждане на издръжка в размер на 152.50 лева с начален момент
08.05.2020г. Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на издръжката,
която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в
зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителите. Според ал.2-ра, издръжката на детето не може да е
по – ниска от ¼ от минималната работна заплата, която от 01.01.2021г. е
650.00 лева и издръжката на детето не може да е по-ниска 162.50 лева, а през
2020г - от 152.50 лв. Детето А. е на 2 години и 9 месеца към момента и се
нуждае от средства, за да съществува и да се развива като личност. Необходимо е
да му се осигуряват средства за
здравословна храна, облекло, средства за отопление, за медикаменти, за
козметични продукти и пр.
По
реда на чл.176 от ГПК ответникът обясни, че реА.зира месечен доход по трудово
правоотношение в размер на 800.00 лева.
Възможностите за даване на издръжка не се свеждат обаче само до
полученото трудово възнаграждение. Ответникът обясни, че семейството развива
бизнес, а бащата работи в Белгия. Израз на финансовите възможности са имотите,
които притежават.
Ищцата
получава по 40.00 лева детски надбавки. Нейната майка ù изпраща
необходимите ù финансови средства.
По
делото не се представиха доказателства, че майката или бащата страдат от
заболявания, както и да имат задължения към други лица, на които са задължени
да дават издръжка в поредността, посочена в чл.141 от СК.
Не
са изнесени данни, че за детето А. са необходими средства, различни от
присъщите за тази възраст.
Отчитайки тези
обстоятелства, съдът прецени, че необходимата сума за издръжката на детето А. с
оглед възрастта му и възможностите на родителите, е 350.00 лв. Финансовите
възможности на двамата родители са изравнени. Тъй като бащата е родителят,
който не е ангажиран с преките грижи за
детето, в негова тежест следва да се възложи по – голям дял от издръжката, възлизащ
на 70 %, а именно 245.00 лева. Тъй като обаче ищцата претендира 152.50 лева,
съдът не може да присъди повече от това, с което е сезиран.
Присъдената
издръжка не следва да бъде плащана от бащата, когато взема детето при себе си
за период, по-дълъг от една седмица и поема цялата издръжка на детето, дължима
за съответния период.
Издръжката за
минало време се претендира за периода от 08.05.2020г. до 20.07.2020г. За месец
май 2020 дължимата суми, изчислена за времето от 08.05.2020г. до 31.05.2020г.,
възлиза в размер на 118.08 лева и ответникът следва да бъде осъден да я плати
на ищцата. За месец юли 2020г сумата е 152.50 лева, а за периода от 01 до
20.07.2020 г – 98.40 лв. Общата сума, дължима за периода преди подаване на
исковата молба, е 368.98 лева.
По иска с правно основание чл.127а от СК : В исковата молба е направено
искане за даване на разрешение майката да извежда детето неограничено във
времето до всички европейски държави и до Р Турция, без ограничение в броя на
пътуванията и времето на пребиваване. Както вече беше посочено по-горе, ищцата
и пълномощникът ù уточниха, че заявяват искане за даване на разрешение
детето да пътува веднъж или два пъти до Германия на гости на майката на ищцата.
В производството по чл.127а от СК съдът действа по целесъобразност и не е
ограничен от заявеното в исковата молба искане - решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014
г., IV г. о.
Съдът,
ръководейки се от задължителните указания, дадени с ТР № 1 от 3.07.2017 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 1/2016 г., ОСГК, т.1, прецени, че твърде общото
искане детето да пътува до всички европейски страни без ограничения и време на
пребиваване, поставя съда в невъзможност да провери дА. неговите интереси са
добре защитени. В ТР е указано, че може да се разреши пътуване до държави,
чиито кръг е поне определяем. Вярно е, че държавите в Европа са определяема
величина – те са общо 50, но не се изложи какви са причините за извеждането на
детето до всички петдесет държави – напр. Финландия, без ограничения в броя на
пътуванията и времето на пребиваване. Ищцата заяви, че така детето щяло да
опознае различни култури, на това нейно изявление съдът намира за недобре
премислено, тъй като детето е твърде малко, за да бъде водено на културен
туризъм и то в условия на световна пандемия от коронавирусна инфекция Ковид-19,
която се разраства и жертвите от която към настоящия момент са милиони. Пак в
ТР е посочено, че съдът следва да откаже исканото разрешение, когато пътуването
не е предвидимо във времето и пространството.
Съдът следва да даде разрешение, с което да замести съгласието на бащата
детето да пътува един път в година за 20 дни до Република Германия, където да
гостуват на бабата и другите роднини на ищцата. По делото не се изнесоха данни
роднините на ищцата да представляват за детето някаква заплаха. Св. А. Д.
заяви, че през месец януари 2019г всички са отишли на гости в Германия и
ищцата, ответникът и детето са отседнА. при майката на ищцата. Времето, през
което майката ще планира пътуването до Германия, не следва да съвпада с
времето, през което бащата има право да вземе детето при себе си. Съдът следва
да определи петгодишен период на действие на разрешението.
Искането за даване на заместващо съгласие на бащата за издаване нов паспорт
за детето е неоснователно. Твърди се, че детето има в момента паспорт за
задгранично пътуване, която щял да изтече през месец декември 2024г. По делото
обаче не се представиха такива данни.
Претенциите и на ищцата, и на ответника за присъждане на направените от тях
разноски са неоснователни и следва да се остави без уважение. Производството по
чл.127 от СК е такова на спорна съдебна администрация и не се решава спор със
сила на пресъдено нещо, а се оказва съдействие на родителите, когато не могат
да постигнат съгласие по въпросите кой от тях да осъществява родителските
права, какъв да е режимът на личните отношения и дължимата издръжка. Съдът се
ръководи от правилото за защита на най-добрия начин
на интересите на детето и постановеното
в първата инстанция съдебно решение ползва и двамата родители, затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора (така определение № 385 от
25.08.2015 г. на ВКС по частно гражд. дело № 3423/2015 г., I г. о).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на
присъдената издръжка в общ размер на 265.60 лева – 50.00 лева върху размера на
издръжката за минало време и 219.60 лева (4% върху тригодишните платежи).
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.2 от СК на майката Ч. З.
Ш., ЕГН **********,***, упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете А.Б.Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете А.Б.Д., с посочени данни, да
бъде при майката Ч. З. Ш., с посочени данни, на адреса, на който майката живее
- село Ябланово, община Котел, ул. Освобождение 90.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.3 от СК на бащата Б.Х.Д., ЕГН **********,***, режим на
лични контакти с детето А.Б.Д.,
с посочени данни, както следва
:
1/Бащата има право да взема
детето от дома на майката в 18:00 часа в петъчния ден и да го връща там до
17:00 часа в неделния ден;
2/Бащата ще има право да взема
детето при себе си на два пъти по 20 дни през лятото, несъвпадащи с отпуска на
майката или планирани от нея пътувания, след предварителна уговорка с майката,
като го взема от адреса, на който живее детето и го връща обратно там;
3/Бащата ще има право да
присъства на личните празници на детето (рожден ден, имен ден, първи учебен
ден, завършване на учебна година и др).
4/През периода на официалните
празници бащата ще право да взема детето при себе си с преспиване, като го
взема от адреса, на който живее детето и го връща обратно там, както следва :
4.1/На четна година детето ще
празнува при бащата следните празници, вкл. и дните, обявени за почивни : Нова
година; 1 май; 24 май; 22 септември и Великденските празници, а при майката ще
остава за Коледните празници, 3 март, 6 май и 6 септември;
4.2/На нечетна година детето ще
празнува при бащата следните празници, вкл. и дните, обявени за почивни :
Коледните празници, 3 март, 6 май и 6 септември, а при майката ще остава за :
Нова година; 1 май; 24 май; 22 септември и Великденските празници;
5/Бащата ще има право да взема
детето през цялата пролетна ваканция на нечетна година, след като детето стане
ученик, като го взема от адреса, на който живее детето и го връща обратно там.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2
вр. чл.143 вр. чл.142 вр. чл.149 от СК Б.Х.Д., с посочени данни, да заплати на Ч.
З. Ш., с посочени данни, като майка и законен представител на малолетното дете А.Б.Д.,
с посочени данни, сумата 368.98 лева (триста шейсет и осем лева и деветдесет и осем
стот),
представляващи издръжка за периода от 08.05.2020г. до 20.07.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр.
чл.142 от СК Б.Х.Д., с посочени данни, да заплати на Ч. З. Ш., с
посочени данни, като майка и законен представител на малолетното дете А.Б.Д., с
посочени данни, издръжка в
размер на 152.50 лева (сто петдесет и два лева и петдесет стот) лева на месец,
считано от 21.07.2020г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване
на причини за изменяване или прекратяване на издръжката, заедно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, като съответният размер на присъдената
издръжка не се дължи, когато бащата взема детето при себе си за период,
по-дълъг от една седмица.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК на детето А.Б.Д., с посочени данни, да
пътува с майка си Ч. З. Ш., с посочени данни, до Република Германия един път
годишно за 20 (двадесет) дни през лятото, без съгласието на бащата Б.Х.Д., с
посочени данни, за продължителност от пет годнини, считано от влизане на
настоящото решението в сила.
УКАЗВА на Чийдем З. Ш., с посочени данни, периодът на пътуването в чужбина
да не съвпада с периода, през който бащата има право да вземе детето при себе
си през лятото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Б.Х.Д., с посочени данни,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата
265.60 лева (двеста шейсет и пет лева и шейсет стот), представляваща
окончателна държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ искането на Чийдем З. Ш., с посочени данни, за присъждане на
направените от нея разноски в размер на 1260.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Б.Х.Д., с посочени данни, за присъждане на направените
от него разноски в размер на 400.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
С Ъ Д И Я :