Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 27.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА
КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18181/2019година
по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК предявен от Р.П.Ц., ЕГН ********** с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1035,46лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 14.11.2017г.- 13.11.2018г. за
обект на потребление, находящ се в с. Б., обл. В. с абонатен №******и клиентски №******, за което
вземане е издадена фактура № **********/16.10.2019г.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения: Потребител е на доставяна от ответника ел. енергия в имот
на с. Близнаци, обл.Варна. Процесната сума била
начислена след извършена проверка на СТИ на адреса му за консумираната
ел.енергия по партидата му. Оспорва дължимостта на
сумата по фактурата, както и това количество да е изобщо доставено и потребено. Оспорва процедурата и констатациите по
извършване на корекцията. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума
представлява стойност на реално потребено количество
ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката
на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр.
чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани
от ОУ на ДПЕЕЕМ и ответникът се сочи да изпълнява задълженията си по тях. На
13.11.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление в присъствието на
ищеца, за която е бил съставен констативен протокол с № 1105223. При проверката
са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализаран регистър 1.8.3. има показания в размер на
5439кВтч. Електромерът бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО - Варна за
експертиза. Такава била извършена и е изготвен протокол № 2348/07.10.2019г. –
АУ-Е-000029-64638/15.11.2018г., в който е документирано, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера и преминала ел.
енергия в трети регистър, която не е била визуализирана на дисплея. На 15.10.2019г.
от ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така
отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и
период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото
количество енергия. Твърди, че процесното количество не е отчетено при
ежемесечните отчети, защото инкасаторите не разполагали с нужния за това
софтуер. И независимо, че в случая е извършена корекция по чл. 50 ПИКЕЕ,
твърди, че всъщност това количество е реално потребено
и отчетено от електромера, макар и в
невизуализиран регистър, поради което и ищецът дължи цената му. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, становището на страните и съобразно
приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже фактическия състав
на правото си, обосноваващ дължимост на процесната сума, а именно, че с ищеца са в договорни
отношения за доставка на електроенергия за посочените обект и период, и в
качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел.
енергия, което не е отчетено при редовните отчети и причини за това - наличие
на софтуерна намеса, както и че съобразно одобрените и приети общи условия и
правила, фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че проверката е извършена
съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността на електроенергията в
посочените размери, изчислена при използвана правилната методика при корекцията
на сметката.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните
е обявено обстоятелство, че са в договорни отношения по повод доставка на
електроенергия за посочения обект и период.
От констативен протокол №1105223/15.11.2018г. се
установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо
потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в регистри 1.8.1 - 798
кВТч, в регистър 1.8.2. - 3206 кВТч,
в регистър 1.8.3. - 5439 кВТч. Отразено е, че СТИ се
изпраща за експертиза в БИМ, като е подменено с ново изправно. Протоколът е подписан
от служителите извършили проверката и лично от ищеца.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД
МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен протокол №2348/07.10.2019г.-АУ-Е-000029-64638/15.11.2018г.
/същият не е представен в цялост/. В него е документирано, че липсват механични
дефекти на кутията, клемите и клемния блок.
Със становище от 15.10.2019г. е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия в размер на 5439квтч за периода 14.11.2017г.-
13.11.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз
основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество ел. енергия за периода 14.11.2017г.- 13.11.2018г. в размер на 5439квтч
за остойностяване, за която е издадена фактура с **********/16.10.2019г. за сумата
от 1035,46лева.
По делото е представена процесната фактура, видно от
съдържанието на която е, че начисленото количество ел. енергия е с посочено
основание - служебно.
От заключението на в.л. инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл.
с поясненията дадени в с.з. при изслушването й се установява, че СТИ е от
одобрен тип, в метрологична годност, монофазен. Установена е намеса в тарифната схема, като за
типа елекромер отчитането е двутарифно. По този начин част от натрупването на
количество ел.енергия не се отчита.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът има
качество на потребител, бидейки собственик на електрифицирания имот. Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане.
Ответникът е твърдял, че така начисленото за
доплащане количество ел. енергия е реално доставена и потребена
ел. енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по
реда на чл.50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на
основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко - продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само
за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът е следвало
да докаже, че в този период това количество е реално потребено
от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено на основание
становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3 на СТИ и
касае минал период 14.11.2017г. - 13.11.2018г. СТИ правилно е отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано и според експерта, изготвил СТЕ. Последният
извод обаче е базиран единствено на разчитането на констатациите на БИМ и
техническите познания на в.лице, т.е без да е изследвано от него самото СТИ и
без по делото да е налице обективна констатация в изготвения констативен
протокол или експертиза на БИМ, че действително е налице такава намеса. Ако и
да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно
момента на извършването й, още по - малко такива от които да следва извод, че
тя е резултат на виновни действия на потребителя. Неясно е и за какъв период и
в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. Начисляването е
сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година
и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, която цена доколкото е в размер по -
нисък от този на отделните тарифи, не води реално до ощетяване на потребителя. Хипотезата, регламентирана в чл. 50
ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата,
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по - дълъг от една година. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50
ПИКЕЕ в казуса е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за
корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните
в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е
така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради което и
информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт,
дори формално да е извършена по правилата, на практика лишава потребителя от
възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ.
Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването,
съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или
дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната
система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в изправност е
на ответника, а не на ищеца - потребител. При липса на доказателства за виновно
поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат
вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството
за техническо измерване. В
чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът
на електроенергия може да извърши корекция, без да се изисква изрично
доказването на виновно поведение от абоната и те са: установено от независим
орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата
на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 от ПИКЕЕ
проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито една от изброените.
Извън горното, следва да се има предвид и че проверката е изначално лишена от
правно основание, защото с решение №
1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова и нормата на
чл.47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на 13.11.2018г.
Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях
обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ
и нейното документиране.
Ако и да се касае за реално доставено количество, то
дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира
неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от
време, който е неясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични
проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е част от основанието, въз
основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената. Начисляването
е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период от една
година и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза
в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество ел.
енергия.
Изложеното обосновава
извод, че ответникът не проведе доказване относно основанието, въз основа което
е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 5439квтч за периода 14.11.2017г.- 13.11.2018г. А това налага
съдът да приеме, че начислената по този начин на абоната сума в размер на
1035,46лева не се дължи.
Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена ДТ за завеждане
на делото в размер на 50лева и адв. възнаграждение от 320лева. Така в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо 370лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът
Р.П.Ц., ЕГН ********** с адрес *** НЕ
ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1035,46лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 14.11.2017г.- 13.11.2018г. за
обект на потребление, находящ се в с. Б., обл. В. с абонатен №******и клиентски №******, за което
вземане е издадена фактура № **********/16.10.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Ц., ЕГН ********** сумата от 370лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция
съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: