МОТИВИ
към
ПРИСЪДА № 7/14.01.2020 г. по НОХД № 1478/2019г.
на СлРС.
Гр. Сливен, 23.01.2020 г.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт срещу М.В.И. с
обвинение за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
По
делото няма предявени граждански искове.
Производството се води по реда на чл. 269 ал. 3 т. 4 б. „в” от НК, т.к.
подс. И. се намира в Кралство Англия. Знае за започналия нак. процес срещу нея,
информирана е по телефона за делото, като е заявила, че няма да се върне в
Българя и ще заплати дължимата издръжка. Съдът прие, че обективната истина по делото ще
бъде разкрита и без присъствието на подсъдимата и разгледа процеса по реда на
задочното съдебното производство.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира за условно наказание шест месеца Лишаване от
свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
В с.з. подсъдимата не се явява. Явява се назначения й служебен защитник, който иска да й бъде наложено
наказание към минимума - три месеца Лишаване
от свобода с 3 години изпитателен срок.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Подс.
М.В.И. и свид. М.М.Г. живеели на
семейни начала от 2015 г.
На *** г. се родило детето им - Л.М.Г..
През 2018 г. двамата се
разделили, като малолетното дете останало да живее при баща си, а майката
заминала да работи в Англия.
С Решение № 922/18.07.2018 г. по гражданско
дело № 1213/2018 г. на Районен съд - Сливен, влязло в сила на 07.08.2018 г.,
упражняването на родителските права спрямо детето били предоставени на бащата.
Със същото решение подс. М.И. се
задължила да заплаща на свид. М.Г. издръжка за детето Л.М.Г. в размер
на 127,50 лева месечно.
След влизане на решението в сила подс. И.
не изплатила нито една от дължимите суми за издръжка. Същата направила само
един паричен превод в размер на 200 лв. през месец септември 2018 г.,
които били подарък за рождения ден на детето. Други парични постъпления от нея
не били направени.
На 19.04.2019 г. свид. М.Г. депозирал жалба в Районна прокуратура - Сливен относно
неплащането на дължимата месечна издръжка от страна на подс. М.И. за периода от
м. август 2018 г.
до м. септември 2019 г.
(когато й било предявено обвинението)
същата дължала 14 месечни вноски за издръжка с общ размер 1785 лева.
Подсъдимата
М.В.И. е родена на *** ***.С., живуща ***, бълг. гражданка, със средно
образование, не омъжена, работи, не
осъждана.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели М.М.Г. и Л.Х.В., както и обясненията на подсъдимата
дадени на ДП, т.к. те са единни, логични, последователни и взаимно се допълват
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
По безспорен и категоричен начин се установи, че от
обективна и субективна страна подсъдимата М.В.И., е осъществила престъпния
състав на чл.183 ал.1 от НК,
като в периода от месец август 2018 г. до месец септември 2019 г. включително, в гр.
Сливен, след като била осъдена с Решение № 922/18.07.2018 г. по гр.д. № 1213/2018 г. на РС-Сливен, влязло
в сила на 07.08.2018 г., да издържа свой низходящ – малолетното си дете Л.М.Г.,
родена на *** г. съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и повече
месечни вноски, а именно 14 месечни вноски по 127,50 лв., общо в размер на
1 785 лева.
Подсъдимата
е извършила деянието с пряк умисъл, т.к. е съзнавала обществено опасният му
характер, предвиждала е и е искала настъпването на обществено опасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства и наложи
на подсъдимата М.В.И. наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК. Съдът следва
да посочи какви са смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се ценят самопризнанията, които подсъдимата
дава на ДП, както и чистото и съдебно минало. Отегчаващи отговорността
обстоятелства – не бяха установени .
Предвид
посоченото, съдът прие, че следва да наложи и наложи на подсъдимата И. минимално наказание Лишаване
от свобода за срок от три месеца. Тъй като няма пречки приложи института на
условното осъждане и на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
посоченото наказание за срок от три години.
Това
наказание би изпълнило своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и би било справедливо възмездие за извършеното от подсъдимата противоправно
деяние.
Ръководен
от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: