О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……….03.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
търговско дело №342
по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕТ “Сириус-57-Тихомир Димитров“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Жеравна“ №7,
представлявано от Т К Д, против Решение №5171 от 14.12.2018г. по гр.дело №
5157/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявения
от “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В Д В, против
жалбоподателя, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр.
с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на
въззиваемия сумата от 5823.05лв.,
представляваща обща стойност на потребени В и К услуги по партида с №11740, за
обект-фурна, находящ се в гр.Варна, ул.“Дубровник“ /между бл.36а и бл.46/, по
фактури издадени през периода 14.05.2015г.-15.05.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението-31.01.2018г. до
окончателното ѝ изплащане и сумата 968.31лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 14.06.2015г. до 23.01.2018г., за които
суми по ч.гр.д.№1381/2018г. по описа на РС Варна е издадена Заповед №723/05.02.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, в атакуваната му част, е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд е
формирал погрешни изводи за приложимост на разпоредбата на чл.24, ал.4 от
Общите условия на Оператора, която засяга хипотезата при отказ на потребителя
да осигури достъп, какъвто в случая не е отказван. Поддържа се, че погрешни са
и изводите, че посредством положените подписи за период, следващ датата
14.05.2015г. се санирани предходните отчети. Сочи се, че срещу начислените
колосални количества потребена вода на 14.05.2015г. стои единствено подпис на
инкасаторката, като друг подпис при този отчет няма. Сочи се, че не е спазен
реда за отчет предвиден в Общите условия, тъй като не е съставен протокол за
служебно начислените количества вода и не е
положен подпис на свидетел. Поддържа се, че съдът неправилно е приел
наличие на мълчаливо съгласие с начислените служебни количества вода, тъй като непосредствено
след узнаването на този факт, служител на ответника е посетил оператора с цел
изясняване на проблема. Оспорват се изводите на съда, че поставянето на подписи
в различни от предвидените за това графи, не води до опорочаване на процедурата
по отчет. Поддържа се, че по делото не са ангажирани годни доказателства,
установяващи задължения на ответника към ищеца, както и че в случая е
установена допусната техническа грешка, в резултат от човешка небрежност, която
е довела до изкуствено породен дълг. Поддържа се, че служителите на ищеца не са
спазвали реда за отчет на потребените В и К услуги, а именно ежемесечно, а са
посещавали обекта през период от около два до три месеца, понякога и по-дълъг,
както и не са полагани подписи от двете страни-проверяващ и проверен. Развити
са подробни съображения обосноваващи тезата за опорочаване на процедурата по
отчет на потреблението, съответно за недоказаност на претенциите. Моли се за
отмяна на решението в обжалваната му част за постановяване на ново, с което
иска да се отхвърли изцяло, ведно с присъждане на направените
съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност.
Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и
правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички
доказателства по делото и е обсъдил задълбочено твърденията и възраженията на
страните по спора. Оспорват се доводите на въззивника за недоказаност на
претенциите, като се сочи, че от представеният карнет за абонат с абн.№1003052,
е видно, че водомерът е отчитан ежемесечно. Сочи се, че когато при отчета е
осигурен достъп до водомера и присъства представител на абоната, има и положени
подписи от него в карнета. Сочи се, че с подписа си върху карнетния лист,
абоната удостоверява неизгоден за себе си факт, като едновременно с това
удостоверява, че е запознат и е съгласен с начисленото количеството В и К
услуги за последния месец, както и с доставеното количество услуги в предходния
период, тъй като показанията за съответния месец, отчетени на водомера са сбор
от количество доставени В и К услуги за предходните месеци. Поддържа се, че
заключенията на назначените по делото ССЕ и СТЕ са доказали по безспорен начин
достоверността на отчета на потребените В и К услуги и правилността на
остойностяването им. Сочи се, че
процесния водомера е годен измервателен уред, с поставена пломба през
2011г., с показание към момента на огледа от в.л.-10.09.2018г. от 7026 куб.м.
Сочи се, че в карнета на дата 15.05.2017г. е отбелязано показание 6934 куб.м.,
т.е. до това показание е издадена последната фактура за отчетена и незаплатена
вода, като след тази дата е отбелязано, че обекта е затворен. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната му част, ведно с присъждане на съдебни
разноски за въззивната инстанция.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими
приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивната
жалба на ЕТ “Сириус-57-Тихомир Димитров“, с ЕИК *********, против Решение
№5171 от 14.12.2018г. по гр.д.№5157/2018г. на Районен съд Варна, в частта, с
която е уважен предявения от “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на
въззиваемия сумата от 5823.05лв.,
представляваща главница за В и К услуги по партида с №11740, за обект-фурна,
находящ се в гр.Варна, ул.“Дубровник“ /между бл.36а и бл.46/ по фактури
издадени през периода 14.05.2015г.-15.05.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението-31.01.2018г. до окончателното
ѝ изплащане и сумата 968.31лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 14.06.2015г. до 23.01.2018г., за които суми по
ч.гр.д.№1381/2018г. по описа на РС
Варна е издадена Заповед №723/05.02.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№342/2019г. на ОС
Варна в открито съдебно заседание на 03.04.2019г. от 13.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.