Решение по дело №5916/2020 на Софийски градски съд

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.София, 24.03.2021г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5916 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №269947 от 08.11.2019г., постановено по гр.дело №79486/2018год. по описа на СРС, ГО, 159 с-в, е отхвърлен предявения от „Л.Е."ЕООД с ЕИК********срещу С.В.В. с ЕГН**********, К.С.В. с ЕГН********** и Р.В.В. с ЕГН********** иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на разпореждане от 10.07.2018г. по гр.д.№3701/1997г. по описа на СРС, 35 състав за издаване на изпълнителен лист за предаване на владението на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с площ 1517кв.м., заснет през 1994г. с планоснимачен номер 706 и нанесен в кадастрален лист №Б-Г-9-А, кадастрален план на с.Долни Богров, София, като ищецът е осъден да заплати на  ответника С.В.В. сумата от 350лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Л.Е."ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като нищожността като най-пълна форма на защита, включва иманентно и недопустимостта, за която съдът следи служебно. В случая бил издаден повторно изпълнителен лист, но без да е изпълнена процедурата по чл.409 от ГПК. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен. Претендира разноски.

В подадените в срок отговори на въззивната жалба ответниците оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират разноски във въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства  и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебно решение (съдебен акт), но те са изяснени както от доктрината, така и от съдебната практика - най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., в мотивите към ТР № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Според така установената безпротиворечива съдебна практика нищожност на съдебния акт е налице при особено съществени пороци, като постановяване от ненадлежен орган (онзи, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде) или в ненадлежен състав; извън правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно, съгласно разпоредбата на  чл.270, ал.2 от ГПК.

В случая относно процесното разпореждане не се открива да е налице какъвто и да било съществен порок, който да води до нищожността му по смисъла на закона. Разпореждането е постановено от надлежен орган и състав на съда, в рамките на правораздавателната му власт, съставено е в писмена форма и е подписано от съдията (с което се изчерпват всички членове на съдебния състав в случая), изразената воля на съда е ясна и разбираема. Наведените във въззивната жалба и исковата молба доводи излизат извън предмета на предявения иск, доколкото касаят правилността на процесния съдебен акт.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

При този изход на спора на ответниците по въззивната жалба следва да бъдат присъдени изцяло направените във въззивното производство разноски в размер на 200 лева за С.В.В. и 300 лева общо за К.С.В. и Р.В.В., представляващи адвокатски възнаграждения. Възражения относно размера на адвокатските възнаграждения не са релевирани от въззивника.

Предвид изложените съображения, съдът

                                               

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №269947 от 08.11.2019г., постановено по гр.дело №79486/2018год. по описа на СРС, ГО, 159 с-в.

ОСЪЖДА „Л.Е."ЕООД с ЕИК********да заплати на С.В.В. с ЕГН********** сумата от 200лв. (двеста лева)- разноски във въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Л.Е."ЕООД с ЕИК********да заплати на К.С.В. с ЕГН********** и Р.В.В. с ЕГН********** сумата от общо 300лв. (триста лева)- разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/