О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29.05.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 29.05.2020година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.
гр. дело №286 по описа
за 2020г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София, подадена от гл.юр.к.П.С., против Решение №28/19.02.2020г.
на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№807/2019г.
в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да
заплати на Л.Д.С. ***, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр.
с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1638,08лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.10.2016г.-30.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху сумата 1489,05лв. от подаване на исковата молба, а върху
сумата 151,03лв. - от 01.11.2019г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати
сумата 207,85 лева - лихва за забава върху главницата от 1487,05лв. от забавата
до подаване на исковата молба, както и разноски по компенсация в размер на 373,70лв.
Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът
е осъден да заплати ДТ в размер на 73,84лв. и разноски в размер на 100лв. в
полза на ЕРС, както и 5лв. - ДТ за издаване на изпълнителен лист.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. В жалбата се твърди, че
районният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил
служебния статут на служителя в МВР и приложимите спрямо него норми. Сочи се,
че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на
положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния
закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи, Според въззивника това е
нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно
районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са
приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд
на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като,
за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки
не били налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща
продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми.
Излага се, че ЗМВР е специален
закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение др., че ЗМВР и издадените
въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила
относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма,
която да даде основание да се прилагат субсидиарно
разпоредбите на КТ и издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ.
Отделно от това въззивникът сочи, че съгласно
приложено становище на проф.Мръчков статутът на
служителите в МВР е специален и за
същите е приложим специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът
не е обсъдил и всички правнорелевантни факти и доводи
на страните.
Предвид изложеното и по подробни съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна
на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение,
с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло,
с присъждане на разноските пред двете съдебни
инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият Л.С., чрез пълномощника си адв.Д.М., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на
районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Заявил е и претенция
за присъждане на разноските във въззивното производство.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.08.2020г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.