Решение по дело №695/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3761
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Маргарита Апостолова
Дело: 20241100100695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3761
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от М. Апостолова Гражданско дело №
20241100100695 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от „ЗАД „А.Б.“АД срещу С. К. И. иск с правна
квалификация чл.500, ал.1, т.1, пр.2 от КЗ за следните суми:
-Сума в размер на 140 000,00лева, представляваща присъдено и изплатено от Алианц
България АД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания на Е.А., от смъртта на нейната дъщеря В.Е.А., настъпила на
03.07.2019 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина С. И.,
след употреба на наркотични вещества - амфетамин;
- Сума в размер на 57 282,34 лева, представляваща присъдена и изплатена от Алианц
България АД законна лихва за забава върху посочената главница, за периода 29.10.2019 г. до
19.09.2023 г.;
- Сума в размер на 8 855,00 лева, представляваща присъдени и изплатени от Алианц
България разноски за адв. М.Д. за процесуално представителство и защита на Е.А. по гр. д.
№1727/2020 г., 1 Г.О., 5 св, по описа на СГС.
- Сума в размер на 5 810,00 лева, представляваща присъдена и изплатена от Алианц
България държавна такса и разноски за изготвяне па експертиза по гр. д.№ 1727/2020 г. , I
Г.О., 5 с-в, по описа на СГС.
- Сума в размер на 4 792,20 лева, представляваща изплатено от А.Б. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. №1727/2020 г., I Г.О., 5 с-в, СГС,
ведно със заплатен депозит за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза, както и
депозит за призоваване на свидетел по делото, ведно със законната лихва за забава върху
посочените суми, считано от датата на исковата молба-18,01,2024год. до окончателно
изплащане на задължението.
Поддържа се, че на 03.07.2019г. около 14:40 ч. в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, в
района зад бл. 146 представляващ територия, предназначена за движение на пешеходци, се е
движил товарен автомобил „Мерцедес 312 Д“, с peг. № *******, с посока на движение от ул.
„Добри Христов“ към ул. „Видич“, като водачът без да се убеди дали пътят зад него е
1
свободен и дали няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в
движението, извършва маневра движение на заден ход и реализира удар с пешеходката
В.Е.А., като виновно причинява смъртта й. С влязла в сила присъда от 13.11.2020 г., С. И. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. "б", вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК. Като е установено, че деянието е извършено от ответника след употреба на
наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред. Тъй като ищецът е
застраховал деликтната отговорност на виновния водач е предявена искова претенция срещу
застрахователя и е образувано гр. д.№ 1727/2020 г., I Г.О., 5 състав, по описа на СГС, като
С. И. е конституиран в качеството на трето лице - помагач на ЗД“А.Б.“, с оглед
възможността за предявяване на регресна претенция. С оглед обстоятелството, че
предявените срещу ищеца искове са уважени и е изплатено обезщетение, за ищеца е налице
правен интерес от настоящата регресна претенция.
Ответникът-С. К. И. в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от
ГПК не излага становище по основателност на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото протокол за оглед на местопроизшествие на Я.А.
разследващ полицай при отдел „Разследване“ – СДВР се установява настъпило пътно-
транспортно произшествие в гр. София, жк *******, при което товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер 312“, рег. № *******, управляван от ответника се е движил на заден
ход и е реализирал удар с пешеходката В.Е.А., довел до нейната смърт.
С присъда № 260043/13,11,2020г. по НОХД №1283/2020 г. на СГС, 20-ти състав
ответникът С. К. И. е признат за виновен в това, че на 03,07,2019 г. около 14:40 ч. в гр.
София, при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „312“, с рег. № *******, по пътното платно на ж.к. „Хиподрума“ в
района на вход/изход зад бл. 146, с посока на движение от ул. „Добри Христов“ към ул.
„Видлич“ и при извършване на маневра „движение назад“ е нарушил правилата за движение
по пътищата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като не се е убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници
в движението и не е наблюдавал непрекъснато пътят зад превозното средство, респ. не е
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, както и на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
като е управлявал превозното средство след употреба на наркотични вещества и по
непредпазливост причинил смъртта на намиращата се зад автомобила (с последващо
прегазване) пешеходка В.Е.А., която е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с
получените при ПТП травматични увреждания (съчетана травма на главата, гръдния кош,
корема и таза, с тежки увреждания на множество анатомични структури и вътрешни органи),
като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено
по надлежния ред – със съдебна-химикотоксикологична експертиза, изх. № 11-
7337/23.07.2019 г. на СХЛ към ВМА – София.
С решение от 22,04,2021 г. по ВНОХД № 140/2021 г. на САС, НО, 1-ви състав
присъдата е била потвърдена в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен в
извършване на инкриминираното деяние и отменена в частта, с която подсъдимият е
признат за виновен за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП и в частта за приложение на
чл.66, ал.1 от НК.
Въззивното решение е оставено в сила с решение от 30,11,2021 г. по н.д. № 783/2021
г. на ВКС, I НО като е приложена нормата на чл.66, ал.1 от НК.
С влязло в сила Решение от 01,08,2023 г. по гр.д. № 1727/2020 г. на СГС, I-5 състав
ищецът „ЗАД „А.Б.““ АД е осъдено да заплати на Е.А.А. сумата от 140000,00 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
нейната дъщеря В.Е.А., настъпила на 03,07,2019 г., вследствие на ПТП, причинено по вина
2
на водача С. К. И., при управлението на лек автомобил „Мерцедес 312“, с рег. № *******,
по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 29,10,2019 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 200000,00 лв.
С решението „ЗАД „А.Б.““ АД е осъдено да заплати на процесуалния представител на
Е.А.А. – адв. М.Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 8 855 лв. – адвокатски
хонорар, а в полза на държавата на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – държавна такса от 5 600
лв. и 210 лв. депозит за вещо лице. Решението е било постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ответника „ЗАД „А.Б.““ АД - С. К. И..
По делото е представено платежно нареждане /л. 81/ за извършен превод от „ЗАД
„А.Б.“АД в полза на Е.А.А. за сумата от 197282,34 лв. с основание дело № 1727/2020 СГС.
Представени са и платежни нареждания за банкови преводи в полза на СГС за сумата от
5810,00 лв. – разноски по д. 1727/20 г. СГС и за сумата от 210 лв. – депозит за свидетели;
платежно нареждане в полза на АД Ч., П. и И.а за сумата от 8855,00 лв. – адвокатски
хонорар; платежно нареждане за сумата от общо 15120,21 лв. – плащане в полза на
Адвокатско съдружие С.Е.Е. София по редица фактури, вкл. и фактура №
**********/24,04,2021 г. за процесуално представителство по гр.д. № 1727/2020 г. на СГС.
Видно от представено по делото удостоверение от Гаранционния фонд по отношение
на лек автомобил „Мерцедес 312“, с рег. № ******* е бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ЗАД „А.Б.““ АД с покритие от 00:00
часа на 23,10,2018 г. до 23:59 часа на 22,10,2019 г.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
като обективно и компетентно изготвено следва да бъде взето предвид при постановяването
на съдебния акт се установява, че с преводно нареждане от 20.09.2023год. ЗАД „А.Б.” АД е
заплатило по сметка на Е.А.А. в Банка ДСК ЕАД сума в размер на 197 282.34 лв. Като
основание за превода е записано „Щета № 1000/19/2017/500089, Дело 1727 / 2020 СГС“.
Сумата от 197 282.34 лв. представляващи присъденото обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 140 000.00 лева, ведно със законната лихва за забава от 29.10.2019г. до датата на
плащането - 20.09.2023 г., в общ размер от 57282.34лева.
С преводно нареждане от 20.09.2023г. ЗАД„А.Б.”АД е заплатило по сметка на
Софийски градски съд сума в размер на 5 810.00 лв., която съгласно решението включва
държавна такса върху уважения иск в размер на 5 600.00 лв. и разноски за вещо лице в
размер на 210.00 лв., съобразно уважената част от иска.
С преводно нареждане от 20.09.2023 г. е нареден превод към посочената в молбата
разплащателна сметка в „Юробанк България” АД с титуляр АД „Ч., П. и И.а” на сумата от 8
855.00 лв. с основание в „Адв. хонорар 1727/20, СГС, щета 1000/19/217/500089“.
Относно правната помощ и процесуалното представителство по гр.д. 1727 / 2020г. по
описа на СГС, 1-5 състав, щета № 1000/19/2017/500089, от Адвокатско съдружие „С.Е.Е.
София” е издадена фактура № ********** от 20.04.2021г. за сумата от 6 636.00 лв. с ДДС. С
преводно нареждане от 11.08.2021г. ищецът е заплатил сумата от 15 120.21 лв., включваща
и сума по фактура № ********** от 20.04.2021г. - 6 636.00 лв.
Съгласно представено преводно нареждане № 737ВЮ022139001В/19.05.2021 г.
(л.89), ЗАД „А.Б.” АД наредил превод на сума в размер на 210.00 лв. по сметка Софийски
градски съд, е основание : „Д.С.С. ОПР. 18.05.22 гр.д. 1727/ 2020г. СГС“. Посочва, че общо
наредени плащания по гр.д. 1727/ 2020г. СГС, щета № 1000/19/2017/500089 възлизат на 218
793.34 лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
В съдебно заседание проведено на 03,06,2024 г. ищецът е заявил становище за
3
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239, ал. 1 от ГПК досежно вероятна основателност на заявеното материално право в
пълен обем, поради което се следва постановяване на решение по същество.
Исковата претенция съдът намира да е с правна квалификация чл.500, ал.1, т.1, пр.2 от
КЗ.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ
е право на застрахователя да получи от застрахования платеното обезщетение на пострадало
лице, ако са налице предвидените в закона основания– умисъл, употреба на алкохол,
наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като
законодателят свързва наличието на основанията с този момент. Регресното право се урежда
от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на
относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притезание. /В този смисъл съдът съобрази разясненията
дадени с Решение № 20/02.04.2021 год. по д.№ 2695 по описа за 2019г., ТК, 2 ТО на ВКС/;
В конкретната хипотеза регресното право е осъществено при действието на Кодекса
за застраховане обн. ДВ, бр. 102/2015год., в сила от 01,01,2016год.
Съгласно нормата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на наркотици или други упойващи вещества;
Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника следва да бъде установено
наличието на деликтно правоотношение, във връзка с което да е ангажирана отговорността
на застрахователя по гражданска отговорност, изплатил застрахователно обезщетение на
увреденото лице, въз основа на валиден застрахователен договор и водачът да е управлявал
МПС под въздействие на наркотици.
Визираните по-горе елементи от фактическия състав на правната норма съдът намира
за установени. Налице е осъществено противоправно деяние от С. К. И. причинил виновно
ПТП на 03,07,2019год.. Налице е влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд
на осн.чл.300 от ГПК досежно деянието, авторството и вината на дееца. Във връзка с
деликтната отговорност на водача на МПС-ответник е ангажирана отговорността на ищеца
като застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност. Налице е и
допълнителното условие за реализиране на регрес срещу застрахования по смисъла на
чл.500, ал.1, т.1, пр.2 от КЗ–управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества.
Посоченият факт съдът намира за установен между страните, с оглед постановената влязла
в сила присъда, в която е отбелязано, че деецът е извършил деянието след употреба на
наркотични вещества-амфетамин.
В резултат на ПТП на Е.А.А. е изплатено обезщетение за неимуществени вреди за
процесната сума-140000,00лв. .
В обхвата на обезщетението се включват и платените от застрахователя лихви и
разноски. Законната лихва върху обезщетението е 57282,34лв., която ответникът дължи да
заплати.
Съгласно нормата на чл.500, ал.1 от КЗ застрахователят има право да получи освен в
случаите по чл.433, т.1 от КЗ, платеното обезщетение, заедно с лихви и разноски.
Тълкуването на нормата сочи на възникване на регресно право спрямо виновния водач за
4
дължимото и платено от ищеца, в качеството на застраховател на делинквента, но не и
разноски извършени за своя защита по предявен срещу него пряк иск на пострадалия по
чл.432 от КЗ. Аргумент за този извод на съда е и нормата на чл.433, т.3 от КЗ, а именно „за
всичко платено на увреденото лице“. В този смисъл дължими са разноските платени от
застрахователя за адв. възнаграждение в размер на 8855,00лв. в полза на адв. Д., както и
5810,00лв. – разноски по чл.78, ал.6 от ГПК, от които 5600,00лв.-държавна такса и
210,00лв.-разноски за вещо лице. Разноските платени от ищеца за процесуално
представителство и защита по гр.д.№ 1727/2020год., по описа на СРС, ГО , 1-7 състав, не се
включват в обхвата на понятието разноски по смисъла на чл.500, ал.1 от КЗ. Още повече,
че същите са недължими на ответника по иска по чл.432 от КЗ, тъй като с оглед
отхвърлената част от иска съдът е осъдил ищеца на осн.чл.78, ал.3 от ГПК да заплати
съответната част от адв. възнаграждение в размер на 2053,80лв. За разликата до твърдЯ.та
сума за адв. защита в размер на 6636,00лв. ЗАД Алианц няма регресно право срещу
виновния водач. Що се касае до разноските от 200,00лв.—САТЕ и 10,00лв.-свидетел, които
са включени в обема на претендираната сума от 4792,20лв., то исковата претенция също е
неоснователна, тъй като дължимите разноски са определени със съдебното решение, с
оглед изхода от спора, като са включени в общата сума 5810,00лв.
Ето защо за претендираната сума от 4792,20лв.-исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 24206,13лв. от общо 24954,78лв., от които
8669,58лв. -държавна такса, 300,00лв.-ССчЕ и 15985,20лв.-адв. възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА С. К. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, *******,
ап. 39 да заплати на ЗАД "А.Б." АД, с ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.София, бул.
„******* *******, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр.2 от КЗ, следните суми:
- Сума в размер на 140000,00лева, представляваща изплатено от ЗАД "А.Б."АД
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания на Е.А., от смъртта
на нейната дъщеря В.Е.А., настъпила на 03.07.2019 г., вследствие на пътно-транспортно
произшествие, причинено по вина на С. К. И., след употреба на наркотични вещества –
амфетамин;
- Сума в размер на 57282,34 лева, представляваща изплатена законна лихва за забава
върху платеното обезщетение за неимуществени вреди, за периода 29.10.2019 г. до
19.09.2023г.;
- Сума в размер на 8855,00лева, представляваща изплатени разноски за адв.
възнаграждение на адв.М.Д. за процесуално представителство и защита на Е.А. по гр. д.
№1727/2020 г., 1 Г.О., 5 св, по описа на СГС.
- Сума в размер на 5810,00 лева, представляваща изплатени разноски по гр. д.№
1727/2020 г. , I Г.О., 5 с-в, по описа на СГС,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на исковата молба-
18,01,2024год. до изплащане на вземането.
5
ОТХВЪРЛЯ предявен от ЗАД "А.Б." АД, с ЕИК *******, със съдебен адрес:
гр.София, бул. „******* ******* срещу С. К. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„*******, *******, ап. 39, иск с пр.осн.чл.500, ал.1, т.1, пр.2 от КЗ за сума в размер на
4792,20лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по гр. д. №1727/2020 г., I Г.О., 5 с-в, СГС, ведно със заплатен депозит за
изготвяне на съдебно автотехническа експертиза, както и депозит за призоваване па
свидетел по делото, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-18,01,2024год.
до окончателно изплащане на задължението като неоснователен.
ОСЪЖДА С. К. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, *******,
ап. 39 да заплати на ЗАД "А.Б."АД, с ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.София, бул.
„******* *******, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 24206,13лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от
връчването на страните.


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6