№ 322
гр. гр.Несебър, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20222150100234 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.332 от ТЗ и
чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 т ЗЗД.
Ищецът “В.К.” ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление град
Бургас, улица ................... № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т.,
твърди в исковата молба, че ответникът Т. Р. В., роден на **********г., гражданин на
Полша, с постоянен адрес в Република България: .................., ПИ ................., сграда № .., етаж
1, ап..., Код по Булстат ....................., е абонат на ищцовото дружество с абонатен номер
740943 и като такъв е потребител на В и К услуги за имот, находящ се в ..................,
комплекс „Т.“ 1, сграда № 1, етаж 1, ап..., с идентификатор ..................2.24. Ищецът твърди,
че е изпълнявал задълженията си като е доставял на обекта на ответника питейна вода и е
отвеждал отпадни води, но ответникът не е изпълнявал задълженията си като не е заплащал
стойността на услугата за периода от 10.10.2018г. до 25.09.2020г., като за стойността на
услугата са издадени фактура № ********** / 24.04.2019г. за сумата от 2,72 лева с падеж
24.05.2019г., фактура № ********** / 28.10.2019г. за сумата от 68,87 лева с падеж
27.11.2019г., и фактура № ********** / 26.10.2020г. за сумата от 21,59 лева с падеж
25.11.2020г. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата в размер на 93,18 лева, представляваща стойността на В и К услуги –
доставена, отведена и пречистена вода по издадените 3 броя фактури с отчетен период от
10.10.2018г. до 25.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 19,18 лева,
1
представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена общо за периода от
25.05.2019г. до 27.02.2022г. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се
заявява оспорване на предявените искове като неоснователни с довода, че макар да се
съдържат данни, че ответникът е собственик на недвижимия имот – обекта на потребление,
не е изяснен въпросът дали той не се е ползвал от други лица по силата на наемното
правоотношение.
В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от
процесуален представител. С отделна писмена молба взема становище по отговора на
исковата молба, като излага твърдения, че ответникът е собственик на недвижимия имот –
обекта на потребление, и като такъв е потребител на доставените от водния оператор В и К
услуги. Моли за уважаване на иска и да му се присъдят разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от назначения му
особен представител, който изразява становище, че решението на съда следва да бъде
съобразено с доказателствата по делото.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.10.2011г.,
обективиран в нотариален акт № 2, том VII, рег.№ 7104, дело № 1159/2011г. на нотариус
.................... с рег.№ ... на НК и район на действие Несебърския районен съд, ответникът Т.
Р. В. е придобил собствеността върху следния недвижим имот, представляващ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..................1.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-46 / 18.08.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-02-247/21.02.2007г. на
началника на СГКК-Бургас, с адрес на имота: град Несебър, .................., етаж 1, ап.А 9, като
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположен в поземлен имот с
идентификатор ................., с предназначение: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1,
на площ от 34,51 кв.м., ведно с 0.7785% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 7,50 кв.м. идеални части, като площта на апартамента, ведно с общите
части, възлиза на 42,01 кв.м., както и със съответния процент идеални части от правото на
строеж върху поземления имот с идентификатор ................., при съседни самостоятелни
обекти – на същия етаж: ..................1.23 и ..................1.26, под обекта: ..................1.1, над
обекта: ..................1.37.
От изготвената справка-извлечение за обекта на потребление на ответника се
установява, че за въведения от ищеца период отчетникът на водния оператор е имал достъп
до обекта на потребление и до средството за измерване на потребеното в него количество
вода – водомера, като на 22.03.2019г., на 26.09.2019г. и на 25.09.2020г. е начислил
количество потребено вода, съответно 1 куб.м. за периода от 10.10.2018г. до 22.03.2019г., 23
куб.м. за периода от 23.03.2019г. до 26.09.2019г., и 7 куб.м. за периода от 02.06.2020г. до
25.09.2020г.. През периодите от 27.09.2019г. до 01.06.2020г. и от 26.09.2020г. до 02.02.2021г.
2
ответникът не е потребявал вода, съответно не му е било начислено количество, а
измервателното средство не е отчело потребена вода.
С фактура № ********** / 24.04.2019г. ищецът е начислил на ответника сумата в
размер на 2,72 лева с включен ДДС като стойност на предоставените на ответника ВиК
услуги в имота за периода от 10.10.2018г. до 22.03.2019г.; с фактура № ********** /
28.10.2019г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 68,87 лева с включен ДДС
като стойност на предоставените на ответника ВиК услуги в имота за периода от
23.03.2019г. до 26.09.2019г.; с фактура № ********** / 26.10.2020г. ищецът е начислил на
ответника сумата в размер на 21,59 лева с включен ДДС като стойност на предоставените на
ответника ВиК услуги в имота за периода от 02.06.2020г. до 25.09.2020г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният главен иск с правно основание чл.332 и чл.327, ал.1 от ТЗ е допустим.
Категорично се установи, че страните са били обвързани през процесния период от
валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на питейна вода, пречистване и
отвеждане на отпадни води. През процесния период от време страните по делото са били в
облигационна връзка, а макар и писмен договор да не се представя, от останалите писмени
доказателства може да се направи несъмнен извод за наличието на договорни отношения.
Самото ползване на предлаганата услуга също е доказателство за възникнали договорни
отношения между страните. От една страна претендираните от ищеца суми за заплащане са
за период от време, през който именно ответникът е имал качеството на абонат на ищцовото
дружество, а оттам и потребител на доставените от ищеца услуги. Сумите се претендират
като задължения, възникнали по времето, когато титуляр на партидата е бил именно
ответникът Т. Р. В.. Затова поради обстоятелството, че ответникът през посочения период
единствено е заявил качеството си на абонат на обекта на потребление, същият дължи
заплащане на стойността на предоставените от ищеца-доставчик услуги, независимо дали е
едноличен собственик на имота, където се предоставя услугата, или притежава идеални
части от него.
Ответникът съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор град Бургас, е имал възможност да подаде
писмено възражение срещу размера на дължимите суми по процесните фактури в 30-дневен
срок от издаване на фактурата. Това той не е сторил.
В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройство и в Общите условия на „В.К.“ ЕАД,
е посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен периода от време. В
чл.33 от Общите условия на „В.К.“ ЕАД е посочено, че операторът издава ежемесечни
фактури и че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За отчитане на показанията на
3
водомера е приложима разпоредбата на чл.35, ал.5 от Наредба № 4/04.09.2004г. Тази клауза
дава основание да се направи извод, че задължението за заплащане на потребената питейна
вода има характер на периодично плащане, тъй като са определени периодите, в което се
извършва отчитане показанията на водомерите и фактурирането им, както и срока, в който
трябва да се извърши плащането. Следователно е налице периодичност на задължението,
явно се касае за повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време.
Макар и законът да не съдържа легална дефиниция на понятието „периодични плащания“,
правната теория и практика са наложили единственото разбиране, че при задължения за
периодично изпълнение длъжникът трябва в течение на определено време да извършва
еднородни престации – плащания, които се повтарят през определени или неопределени
периоди от време.
След като в Общите условия на „В.К.“ ЕАД град Бургас е посочено кога става
отчитането показанията на водомерите, фактурирането и срока, в който трябва да бъде
извършено плащането, както и последиците от неплащането в срок, намира приложение
общото правило, че „срокът кани вместо човека“ и покана не е необходима за изпадането в
забава.
Към момента на предявяване на иска ответникът е дължал сумата по издадените
от ищеца фактури, в които са отразени потребеното количество ВиК услуги през отделните
периоди и стойността на тези услуги общо в размер на 93,18 лева. Именно в този размер на
главницата е доказана претенцията по главния иск, т.е. в пълния претендиран размер, която
сума представлява стойността на потребени В и К услуги за доставка, отвеждане и
пречистване на вода през от отчетния период от 10.10.2018г. до 25.09.2020г.
Тази сума, както и мораторната лихва в общ размер на 19,18 лева, които суми
продължават да са изискуеми, не са заплатени и в хода на настоящото исково производство.
Поради това не продължават да се дължат от ответника.
С оглед правилата на процеса в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно сумата в размер на
550 лева, включващи платена държавна такса в размер на 100 лева, разноски за
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300 лева и за
юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено на основание чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ.
Сумите по разноските по настоящото дело, направени от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати.
Ответникът не е направил разноски, а и с оглед изхода на делото такива не му се
следват на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Т. Р. В., роден на **********г., гражданин на Полша, с постоянен адрес
в Република България: .................., ПИ ................., сграда № .., етаж 1, ап..., Код по Булстат
....................., ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.” ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление град Бургас, улица ................... № 3, представлявано от изпълнителния директор
инж. Г.Й.Т., сумата в размер на 93,18 лв. (деветдесет и три лева и 18 ст.), представляваща
цената на доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
10.10.2018г. до 25.09.2020г. за обект, находящ се в .................., комплекс „Т.“ 1, сграда № 1,
етаж 1, ап..., с идентификатор ..................2.24, за която сума са издадени: фактура №
********** / 24.04.2019г. за сумата в размер на 2,27 лева с включен ДДС, фактура №
********** / 28.10.2019г. за сумата в размер на 68,87 лева с включен ДДС, и фактура №
********** / 26.10.2020г. за сумата в размер на 21,59 лева с включен ДДС, ведно със
законната лихва, считано от 28.02.2022г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на
19,18 лв. (деветнадесет лева и 18 ст.), представляваща общ размер на мораторната лихва,
начислена общо за периода от 25.05.2019г. до 27.02.2022г.
ОСЪЖДА Т. Р. В., роден на **********г., гражданин на Полша, с постоянен адрес
в Република България: .................., ПИ ................., сграда № .., етаж 1, ап..., Код по Булстат
....................., ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.” ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление град Бургас, улица ................... № 3, представлявано от изпълнителния директор
инж. Г.Й.Т., сумата в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5