РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. К.А., 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К.А., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело №
20255100200081 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Постъпило е искане от Централно инкасаторско бюро към
Министерство на правосъдието на Нидерландия, за признаване и изпълнение
на решение на съдебен орган - Rechtbank Den Haag /Окръжен съд – Хага/, с
адрес: Prins Clauslaan 60, 2595 AJ `s-Gravenhage, Нидерландия, за налагане на
финансова санкция по отношение на българския гражданин Н. А. И., с
посочени в приложеното Удостоверение по чл.4 от Рамково Решение
2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции дата на раждане - ********* год., място на
раждане – М., и последен известен адрес - Ч. *, с.Г., М., К.А., България. Към
искането са приложени попълнено и подписано удостоверение по чл.4 от
посоченото Рамково решение, съгласно образеца по приложението към
същото - на български език, както и решението, въз основа на което е
1
издадено удостоверението – на нидерландски език.
Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на
финансова санкция – Н. А. И., с постоянен адрес – с.Г. № *, общ.М., обл.К.А.
и настоящ адрес – с.РА.ца № *, общ.М., обл.К.А. /като трите имена,
регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицето и неговото ЕГН са
установени чрез извършена служебна справка в Регистър на населението –
НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год./, не се явява в
съдебно заседание – не е намерен на регистрираните му постоянен и настоящ
адрес. Назначеният му служебно защитник – адв. П. Р. В. от АК – К.А., в
съдебно заседание изразява становище, че искането за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е основателно,
като са нА.це предпоставките за признаване и изпълнение на решението за
налагане на финансова санкция. Моли решението за налагане на финансова
санкция на Н. А. И. да бъде признато и изпратено за изпълнение на
компетентния български орган – НАП.
Прокурорът от ОП – К.А. изразява становище, че ако съдът приеме, че
описаното в удостоверението деяние на Н. А. И. представлява
административно нарушение по чл.14 ал.4 от Наредбата за опазване на
обществения ред в Община М., то следва да бъде признато решението за
налагане на финансова санкция на същия и да бъде изпратено за изпълнение
на съответния компетентен орган, поради нА.чието на всички предпоставки на
закона за това.
Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции се установява, че с Решение № 96/108211-
23 за налагане на финансова санкция от 07.03.2024 год., влязло в сила на
21.08.2024 год., постановено от Rechtbank Den Haag /Окръжен съд – Хага/, с
адрес: Prins Clauslaan 60, 2595 AJ `s-Gravenhage, Нидерландия, на българския
гражданин Н. А. И., роден на ******* год. в гр.М., с последен известен адрес –
Ч. *, с.Г., М., К.А., България, е наложена финансова санкция, която се изразява
в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 100.00
евро за осъждане за извършено престъпление. В удостоверението
2
осъщественото от Н. И. деяние е описано, както следва: „Без съответно
правомощие се намира на чужд терен, достъпът до който по очевиден за него
начин е забранен от правоимащия, в контейнер, 08 септември 2022 г. около
04:18 ч., спортна площадка Henriëtte Roland Holstweg, `s-Gravenhage“. В
удостоверението е посочена и нарушената правна разпоредба, а именно: „Без
съответно правомощие се намира на чужд терен, достъпът до който по
очевиден за него начин е забранен от правоимащия: член 461 от Наказателния
кодекс“, като е описано, че член 461 от Наказателния кодекс на Нидерландия
гласи: „Лице, което без съответно правомощие се намира на чужд терен или
извежда добитък на паша върху такъв, достъпът до който по очевиден за него
начин е забранен от правоимащия, се наказва с парична глоба от първа
категория“.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът
намира, че не са нА.це всички законови предпоставки за признаване и
изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на
българския гражданин Н. А. И.. От данните по делото се установява, че
решението за налагане на финансова санкция е постановено от съдебен орган
в наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз и се
отнася за деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като
правонарушение /престъпление/. Деянието е извършено на територията на
издаващата държава - Нидерландия. Отразено е в удостоверението, че
производството не е било писмено, като лицето не се е явило лично на
съдебния процес, вследствие на който е постановено решението за налагане
на финансова санкция; както и че лицето не е било призовано лично, но чрез
други средства действително е получило официална информация за
определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е
постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било
уведомено за насрочения съдебен процес и е било уведомено за възможността
за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес, като
документите (на български език) са връчени в канцеларията на съда и
изпратени с редовна поща. Посочено е в удостоверението също, че решението
е влязло в сила; както и че по информация на органа, който издава
удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение
срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е
изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.
3
Същевременно, от данните по делото се установява и обстоятелството, че
лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене и обичайно
местопребиваване на територията на Република България, с постоянен адрес -
с.Г. № *, общ.М., обл.К.А. и настоящ адрес – с.РА.ца № *, общ.М., обл.К.А..
Посоченото в удостоверението престъпление, обаче, не попада в обхвата
на тези по чл.30 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, за които не се изисква двойна
наказуемост, като съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, за
да бъде признато и изпълнено решението за налагане на финансова санкция за
това нарушение на територията на Република България, следва деянието да
представлява престъпление или административно нарушение и по
българското законодателство. Същевременно съдът намира, че описаното в
удостоверението деяние на Н. А. И., представляващо престъпление по
нидерландското законодателство – пребиваване без съответно правомощие на
чужд терен, достъпът до който по очевиден за него начин е забранен от
правоимащия, не представлява престъпление или административно
нарушение и по българското законодателство. В тази връзка следва да се
посочи, че описаното в удостоверението престъпление, извършено от Н. А. И.,
не представлява административно нарушение по чл.14 ал.4 от Наредбата за
поддържане и опазване на обществения ред в Община М., тъй като последно
посочената разпоредба урежда забрана за пускане на животни на паша в
тревни и цветни площи, в т.ч. обществени места за отдих, междублокови
пространства, училищни дворове, детски и здравни заведения, градски и
гробищни паркове, докато престъплението по чл.461 от нидерландския
Наказателен кодекс има две форми на изпълнителното деяние – пребиваване
на без съответно правомощие на чужд терен или извеждане на добитък на
паша върху такъв, достъпът до който по очевиден за дееца начин е забранен от
правоимащия, като в случая осъщественото от Н. А. И. деяние попада в
първата посочена форма на изпълнително деяние, която не съвпада с тази на
чл.14 ал.4 от посочената по-горе Наредба за поддържане и опазване на
обществения ред в Община М..
Ето защо съдът намира, че не са нА.це условията за признаване и
изпълнение на Решение № 96/108211-23 за налагане на финансова санкция от
07.03.2024 год., влязло в сила на 21.08.2024 год., постановено от Rechtbank
Den Haag /Окръжен съд – Хага/, с адрес: Prins Clauslaan 60, 2595 AJ `s-
Gravenhage, Нидерландия, с което на българския гражданин Н. А. И., роден на
4
******* год. в гр.М., с последен известен адрес – Ч. *, с.Г., М., К.А., България,
е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на 100.00 евро за осъждане за извършено
престъпление, тъй като е нА.це пречка по смисъла на чл.35 т.7 от
ЗПИИАКОРНФС – деянието на Н. А. И. не представлява престъпление или
административно нарушение според българското законодателство, поради
което следва да бъде постановено решение по делото, с което да бъде отказано
признаването и изпращането за изпълнение на посоченото решение за
налагане на финансова санкция.
Следва на основание чл.38 от ЗПИИАКОРНФС, съдът незабавно да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за отказа за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансови санкции за изпълнение на
НАП - компетентния орган по чл.6 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, заедно с
основанията за това. Следва също копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС да се изпрати на Министерството на правосъдието на
Република България, съгласно чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА признаване и изпращане за изпълнение на Решение №
96/108211-23 за налагане на финансова санкция от 07.03.2024 год., влязло в
сила на 21.08.2024 год., постановено от Rechtbank Den Haag /Окръжен съд –
Хага/, с адрес: Prins Clauslaan 60, 2595 AJ `s-Gravenhage, Нидерландия, с което
на Н. А. И., роден на ******* год., с постоянен адрес - с.Г. № *, общ.М.,
обл.К.А. и настоящ адрес – с.РА.ца № *, общ.М., обл.К.А., с ЕГН **********,
е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на 100.00 евро за осъждане за извършено
престъпление.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на
правосъдието, за отказа за признаване и изпращане на решението за налагане
на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП-
Пловдив, ведно с основанията за това.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати
5
на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд –
Пловдив в 7-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6