РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Радомир, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20221730200228 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .../01.09.2022 г. началник на отдел „К. по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. С. е
наложил на жалбоподателя Т. К. Т. административно наказание „глоба“ в размер на 4000
лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата във вр. с чл. 8, ал. 1 и 2 и
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 53
ЗАНН.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят по изложените в жалбата и в
писмено становище от адвокат-защитника си правни доводи, моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, изпраща
представител, който моли съда да потвърди обжалваното НП.
Районна прокуратура – П., Териториално отделение - Р., редовно и своевременно призована,
не е изпратила представител и не е изразила становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
1
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 04.08.2022 г., в 11,15 ч., на път III-627, км 48+500, в посока от с. Д.Д. към гр. Радомир, на
разклона за с. С., при проверка от контролните органи на АПИ, а именно свидетелите Б. К.
П. и А. М. А., се установило след направено измерване, че жалбоподателят Т. К. Т.
управлява и осъществява движение на ППС с четири оси, марка „Ивеко“, с рег. № РК
........ВС, при надвишени норми съгласно Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: при измерено разстояние между
осите 1,40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32,350 т,
при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство - ел. везна PW-10 № К0200009 и
ролетка 1307/18 (5 м). В момента на проверката ППС е превозвало асфалт. За така
измерените параметри на ППС при проверката водачът не е представил на длъжностните
лица от АПИ разрешително за дейности от специалното ползване на пътищата.
Предвид извършената проверка и установеното от АНО административно нарушение,
свидетелят Б. П., на длъжност „инспектор“ в Дирекция АРОК, АПИ – София, е съставил
АУАН № ......../04.08.2022 г. в присъствието на свидетеля А. А., заемащ длъжност „главен
инспектор“ в Дирекция АРОК, АПИ - София.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН, след като е разгледал административнонаказателната
преписка, административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото
производство НП № ......./01.09.2022 г., като е приел, че жалбоподателят Т. К. Т. е извършил
административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.
8, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
Закона за пътищата във вр. с чл. 53 ЗАНН му е наложил административно наказание „глоба“
в размер на 4000 лева.
В хода на съдебното дирене актосъставителят Б. П., на длъжност „инспектор“ и свидетелят
по акта А. А., на длъжност „главен инспектор“, изцяло потвърждават и поддържат
фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП. Сочат, че при проверка и измерване на
ППС, управлявано от жалбоподателя, са установили, че предвид натоварването на осите му,
същото е тежко.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На първо място относно наведените в жалбата доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, водещи
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на
атакуваното НП, настоящият състав намира от правна страна следното:
При издаване на АУАН и НП административнонаказващият орган не е допуснал съществени
процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Наказващият орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание на
2
административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. В НП наказващият орган ясно и точно е конкретизирал
цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както на законовия, така и
на подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 8, ал. 1 и 2 и
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и санкционната
норма, а именно чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП, във вр. с чл. 53 от ЗАНН, въз основа на която,
е наложено административното наказание на жалбоподателя. Според сочената като
нарушена нормативна разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП се забраняват дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия, а именно: б. „а“: движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства. Без съмнение чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП е разпоредба, забраняваща движението
на извънгабаритни ППС в обхвата на пътя без разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата (т. е. без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г.). Според чл. 18 от ЗП специалното ползване на
пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията,
управляваща пътя, като физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното
ползване на пътищата, определени от МС за пътищата от републиканската пътна мрежа и от
общинските съвети - за общинските пътища. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП „специално
ползване на пътищата“ е, например, точното им използване за превозване на тежки и
извънгабаритни товари, като в случая е налице хипотезата на този вид ползване на пътя, но
това е станало без разрешение.
За да е налице такова нарушение, то същото следва да се изразява именно в движението на
извънгабаритно и/или тежко ППС в обхвата на пътя без разрешение. Описаното в
процесното НП деяние е движение на посоченото извънгабаритно ППС без разрешение
(„разрешително или квитанция за платена пътна такса“) и то съответства на хипотезата на
сочената като нарушена правна норма. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗП забранява
именно движението „без разрешение“, каквото е посочено от АНО, че липсва. За това
разрешение в НП е отразено, че може да бъде в две разновидности – „разрешително или
квитанция за платени пътни такси“, като и двата документа не са налице - не са били
представени при проверката. Наличието на всеки един от тях би изпълнил изискването на
закона и от Т. не би била търсена административнонаказателна отговорност, но липсата им
окачествява движението по пътя от страна на тежкото превозно средство като „движение
без разрешение“.
Забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата важи както за ППС, което
едновременно е извънгабаритно и тежко, така и за ППС, което е само тежко или само
извънгабаритно. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредбата „извънгабаритни ППС“ се наричат
извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. В конкретния случай, предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ и чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, настоящата инстанция
намира, че е осъществен съставът на нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, предвид
твърдЯ.та сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на ППС от 32,350 т и
3
липсата на издадено разрешително за превоза, с което е следвало да разполага водачът и да
представи на проверяващия орган. Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща
маса до 45 т или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина -
до 3,30 м, височина - до 4,30 м и дължина - до 22 м. Т. е управлявал тежко ППС по път от
републиканската пътна мрежа, която е изключителна държавна собственост, съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗП, без това да му е било позволено - било чрез издаване на
изричен документ - разрешително по чл. 14, ал. 1 и 2, било чрез заплащане на дължима такса
при наличието на облекчената процедура по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Наред с това, в хода на съдебното следствие жалбоподателят не е ангажирал никакви
доказателства, установяващи, че измерванията, направени от контролните органи на
управляваното от него ППС, са неточни и непълни и не отговарят на посочените в АУАН и
НП стойности. Във връзка с направеното от жалбоподателя във въззивната жалба
възражение относно измервателните уреди, ползвани от контролните органи при
проверката, в хода на съдебното следствие са представени от наказващия орган писмени
документи, установяващи, че измервателните средства са надлежно проверени от
съответните оторизирани органи, а именно: ЕО – декларация за съответствие на преносими
везни, тип PW-10 № K 02 0009 и сертификат за одобряване на типа към него; заявление за
проверка на везна № 000029-34251/20.06.2022 г. и приложение № 1 към него и декларация за
съответствие и сертификат за ролетка № 1307/18/5 м/. С оглед на това се установява, че
същите са технически годни за установяване на тежината и дължината на ППС-то.
На следващо място, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000
лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които
извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. В настоящия случай безспорно е установено от
контролните органи, че Т. е управлявал процесното ППС, с оглед на което по смисъла на
цитираната правна норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, същият е лице, което извършва дейност
- движение на тежко/извънгабаритно ППС без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, т. е. в случая следва да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето, извършващо превоза, от което
следва, че е налице съставомерно извършено от жалбоподателя Т. от обективна и
субективна страна деяние по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 8, ал. 1 и 2 и чл. 37,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. и с автор – водачът на процесното ППС.
Цитираните нормативни разпоредби предвиждат реализиране на
административнонаказателната отговорност на всяко физическо лице, осъществило без
наличие на надлежно разрешение движение на тежко/извънгабаритно ППС по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г.
Тук следва да се отбележи, че водачът е наказан за това, че в нарушение на нормативно
4
установена забрана е осъществил движение на извънгабаритно ППС без разрешително или
квитанция за платени пътни такси, а не защото не притежава такова разрешително или
защото не са заплатени съответните пътни такси. Субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“ във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., във връзка с чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП, може да бъде както превозвачът по отношение на разрешението, така и
водачът, що се отнася до фактическия извършител на дейността от специално ползване на
пътя, каквото в случая е движението на ППС, осъществявано от водача на ППС.
При тази фактическа и правна обстановка, се дължи преценка за наличието на хипотезата на
маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение
може да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни
последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. от чл. 93, т. 9 НК във връзка с
чл. 11 ЗАНН). В конкретиката на настоящия казус, не са налице обстоятелства, които да
обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Напротив, отклонението от допустимите норми не е
незначително, а охраняваните обществени интереси са от особена важност.
Предвид горните правни съображения и фактически констатации, настоящият състав
намира, че е доказано по делото извършено от жалбоподателя административно нарушение
и наказващият орган правилно е ангажирал административнонаказателната му отговорност.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя, съгласно разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 ЗП, се налага „глоба“ от 1000 до 5000 лева. Съдът намира, че при определяне
на наказанието, административнонаказващият орган не се е съобразил с всички смекчаващи
отговорността обстоятелства и е наложил наказание „глоба“, което е ориентирано към
максималния предвиден размер. Последният не е изложил мотиви защо е определил
санкцията към този размер. Ето защо и като съобрази, че по делото липсват данни
жалбоподателят да е наказван до сега за нарушение на Закона за пътищата, съдът намира, че
в случая наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева би допринесло в достатъчна степен за
осигуряване на превантивните цели на административното наказване.
Ето защо съдът намира, че наказанието е завишено от административнонаказващия орган,
като той при индивидуализацията му не е съобразил всички, предвидени в разпоредбата на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обстоятелства, поради което наказателното постановление следва да
бъде изменено, като наложеното наказание „глоба“ бъде намалено от 4000,00 лева на
2000,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
намира, че жалбоподателят следва да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.
София сумата от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ..../01.09.2022 г., издадено от началник на отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София, с което на Т. К. Т., с ЕГН: **********, с адрес: с. Н., общ.
Радомир, обл. Перник, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000,00
лева (четири хиляди лева) за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата във
вр. с чл. 8, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
Закона за пътищата във вр. с чл. 53 ЗАНН, като намалява размера на наложеното наказание
„глоба“ на 2000,00 лева (две хиляди лева).
ОСЪЖДА Т. К. Т., с ЕГН: **********, с адрес: с. Н., общ. Радомир, обл. Перник да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес: гр. С., бул. „М.“ № . сумата от 80,00 лева
(осемдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала,
Секретар/И.С./
Съдия при Районен съд – Радомир: _/п/______________________
6