М О Т
И В И
Към Присъда на КРС по
Н.Ч.Х.Д. №1220/2019 г.
29.05.2020 г.
Производството по делото
е образувано по тъжба на Д.С.С.,
с ЕГН – ********** *** против А.К.И., с
ЕГН – ********** *** за извършено от него престъпление от частен характер по
чл. 130, ал.1 от НК. С тъжбата си С. е предявила срещу подсъдимия и граждански
иск за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени й болки и страдания , резултат от
престъплението. Неимуществените си вреди
тъжителката е оценила на 3000 лева, като сумата се претендира ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.
Тъжителката поддържа
обвинението и чрез защитника си си и
иска от съда подсъдимият да бъде признат за виновен, като за деянието му бъде
наложено наказание съобразно предвиденото
в НК за това престъпление, както
и да бъде уважен предявения граждански иск.
Подсъдимият се явява в
съдебно заседание , не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Защитникът на
подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с която подзащитният
му да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото с тъжбата
обвинение. Основава пледоарията си на недоказаност на обвинението. Твърди
неоснователност на предявения граждански иск.
Съдът е уважил
доказателствените искания на страните като е допуснал събиране на гласни и
писмени доказателствени средства.
Районният съд, след преценка на събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и след тяхното
обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната
фактическа
обстановка :
Подсъдимият А.К.И. е на 56 години, ***** е български гражданин,
неженен, осъждан . Живее в с. Р. , махала „Б.“.
Пострадалата е на 87 години. Живее в същото
село. Живее сама, като е обгрижвана от своя син –
свид. Т.С., който живеел по това време в гр. С. и
се прибирал всеки уикенд в с. Р., за да помага на майка си.
На
15.08.2019 г. около 10:30 ч. пострадалата
С. отишла при Д. ***, за да си купи мляко. Подпирала се с тояжка, която носела със себе
си. При връщането й към дома минала до къща, собственост на Б.Б.. В двора на имота се намирали подс.А.И.
и св. И.М.. Те пълнели вода на конете, които И. отглеждал. Д.С.
направила устна забележка на подсъдимия за това, че пуска конете да
пасат в имот, който е нейна собственост. Замахнала с
тояжката, която носи, по-скоро предупредително. Афектиран от забележката, която според
подсъдимия не е първа подобна, И. излязъл от двора, в който се намирал и ударил
с ръка в областта на тила пострадалата, която вече подминавала имота. Изненадана от удара , а и поради физическата й слабост, с оглед
възрастта, Д. С. паднала на земята. Когато вече била на
земята подсъдимият й нанесъл още няколко удара с ръка в лицето и ритници в
лявата част на тялото – в областта на предмишницата,
бедрото и подбедрицата. След нанасянето на
ударите подсъдимият И. си тръгнал и
оставил пострадалата да лежи на земята. Свид. М. възприел
лично цялата ситуация и вместо да помогне на пострадалата също
напуснал мястото, като се насочил към
обора, в който отглеждали конете и който се намирал на около 200 метра от мястото, на
което останала пострадалата след побоя.
След като се съвзела, около 12:00 ч., С. се
обадила по телефона на св. Д.Г. и й казала, плачейки, че съседът й я е пребил като я помолила да й помогне. Знаейки колко възрастна е жената , св. Г. се
притеснила силно за нея и веднага изпратила съобщение на мобилния
телефон на сина й – св. Т.С., че нещо се е случило с майка му. Много притеснен С.
тръгнал веднага за с. Р.. Св. Г. подала сигнал и на тел. 112 , откъдето я
свързали с полицията. Тя обяснила , че нейна близка е пребита , но се намира на
около 3-4 км.
от нея и не знае в какво състояние е .
За да улесни полицаите св. Г. им предложила да дойдат до
нейния дом и тя да ги заведе до мястото, на което била пострадалата. След около час на адреса, на който живее св. Г.
пристигнал полицейски патрул в състав –
свидетелите Е. и М.. Заедно със св. Г. ***
отишли до мястото, на което пострадала
била обяснила, че се намира. При
пристигането им при С. скандал вече нямало, както и на място нямало друго лице
освен нея. Тя била видимо много
изплашена и пред св. Г. и полицаите обяснила какво точно се е случило , както
и кое е лицето, което й е нанесло побоя
, като посочила именно подсъдимия А. Н..
Малко след пристигането на полицаите пред имота
на Б. Б. пристигнал, с МПС, подсъдимият. Единият от служителите на РУ
Кюстендил – св. М. отишъл до него и му
обяснил за оплакванията на пострадалата, че именно той й е нанесъл побой преди няколко часа. А.И. отрекъл категорично
да я е удрял, но не отрекъл да е имало
словесен конфликт между тях по това време. На подсъдимия бил съставен
предупредителен протокол. Били снети
писмени обяснения както от подсъдимия и
пострадалата, така и от свид. Д.Г.. Изготвена е ДЗ от Т.Е.
за установеното при обработване на сигнала.
Поради
недоброто физическо състояние на
пострадалата, свидетелката Г. помолила полицаите да ги закарат до нейния дом,
където щели да изчакат пристигането на свид. Т.С..
В дома на
св. Г. се намирала и свидетелката Й.А..
Тя обитава същата къща и знаела от св. Г. за случилото се с Д.С., поради
което и ги очаквала да дойдат. Г. и А.
настанили постр. С. да легне на диван
в дома им. По
лицето и тялото й видели белези от наранявания – синини и охлузвания,
както и цицина в областта на тила.
Пострадалата повтаряла „ биха ме , биха
ме“ и била много изплашена. Оплаквала се от болки в кръста и главата .
На следващия ден – 16.08.2019 г. синът й - св. Т.С.
я завел в МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД Кюстендил , където била освидетелствана от
д-р Н. . Било издадено медицинско свидетелство №62/2019 г. , в което са описани
подробно установените при прегледа телесни увреждания.
На
19.08.2019 г. св. С. подал в РУ К. жалба , в която описал за
нанесения на майка му побой от подсъдимия. След извършена проверка по жалбата,
с Постановление на КРП от 02.10.2019 г. , е отказано образуване на ДП и
преписката е прекратена. Мотивите на прокурора са, че описаното в жалбата сочи на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК,
което се преследва по тъжба на
пострадалия .
В хода на съдебното следствие е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л.Н., която дава заключение, че у
тъжителката С. са били установени
следните травматични увреждания : кръвонасядания и охлузвания на лицето /лявата буза и
предната повърхност на брадата/, по задната повърхност на лявата мишница до лакътя, външната повърхност на
лявото бедро в горната му трета и предно-външната
повърхност на лявата подбедрица, покрити със засъхнали кървави корички, като
описаните телесни увреждания се характеризират
като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота .
Тези увреждания според експерта , са причинили на пострадалата болка и страдание при придвижване, обслужването й
у дома, ежедневната лична хигиена и
хранене и подлежат на пълно възстановяване за срок от около 20-40 дни, който период е средно определен ,
доколкото при всеки пациент е различен/.
Горната
фактическа обстановка, съдът възприе за доказана по несъмнен начин , основавайки изводите си на показанията на
свидетелите Т.С., Д.Г., Й.А.,Т.Е. и М.М., които кредитира изцяло, както и
отчасти на показанията на св. И.М. .
Обясненията на подсъдимия съдът възприе като обективни само в частта, в която
сочи, че е имало конфликт между него и
пострадалата на посочената дата и място. В останалата им част тези обяснения
бяха възприети, като защитна позиция ,
неподкрепена убедително с останалия съвкупен доказателствен материал.
По отношение
показанията на първата група свидетели, тези чиито показания съдът
кредитира изцяло / С., Г., А. / следва
да се отбележи, че са налице малки
разминавания в детайлите относно
значимите факти, които съдът отдава на изминалия период от време. Действително
нито един от тези свидетели не е присъствал на момента на извършване на
деянието / побоя от подсъдимия над пострадалата/, но всички те са възприели
състоянието на С. непосредствено след
нанасянето на ударите. Реално, в
частта относно самите действия на
подсъдими, те пресъздават това, което им
е обяснила пострадалата. Това , че нямат
лично възприятие от самия побой, обаче не може да изключи обективността на
показанията им.
Свид. Г., която първа е видяла пострадалата след нанасяне на побоя, описва в
показанията си видимите белези от наранявания, които е видяла. Описанието , съответства в
по-голямата си част на описаните и от
съдебния лекар в медицинското свидетелство увреждания. Единственото съществено
разминаване е в посоченото охлузване и кръвонасядане в областта на крака, за
което св. Г. твърди, че е на десния крак, а съдебният лекар е описал като
находка на левия долен крайник. Това несъответствие с действителното
местоположение на охлузването на крайника съдът отдава на изминалия дълъг
период от време и не намира в него
основание да подложи на съмнение
показанията на тази свидетелка. Отделно
от това показанията на св. Г. в частта
относно описанието на телесните увреждания, които е имала С. след побоя съответстват изцяло на показанията на свидетелите С. и А., които
също са видели пострадалата непосредствено след инцидента. Описанието на видимите белези по тялото на С., както вече
бе посочено съответства изцяло на описаното от съдебния лекар /с изключение
местоположението на кръвонасядането
на долния крайник/.
Показанията на свид. С. съдът също кредитира изцяло и безрезервно , въпреки
родствената му връзка с пострадала. Действително С. не е присъствал на извършването на деянието и
възпроизвежда пред съда това , което е
чул от майка си, но показанията му относно здравословното състояние на майка му
непосредствено след нанесения побой,
както и в периода на възстановяването й се основават на лични възприятия, на
които може да се даде най-висок кредит
на доверие, доколкото той познава най-добре пострадалата, полага постоянни
грижи за нея и не може да пропусне която
и да е промяна във физическото и
психическото й състояние.
Показанията на свидетелите М. и Е., както
вече бе посочено, съдът кредитира също изцяло. Те са посетили адреса
по повод подадения сигнал и са
провели разговори на място с пострадалата, подсъдимия и св. Г.. В показанията
им се сочи, че още при пристигането им
пострадалата е съобщила, че е била
тормозена и бита от нейн съсед – подс. А.И..
Действително , в показанията си, служителите на реда не сочат категорично , че
са възприели видими белези от наранявания по пострадалата. Св. М.
твърди : „ нямаше видими белези от наранявания“, а св. Е. изразява несигурност в спомените си
относно това дали е имало или не такива белези по С. : „Не съм сигурен да е
имала видими белези…. Може да се е оплаквала от болки“. Категоричността на св. М. по този въпрос съдът отдава на това, че при работата на
място, по случая, св. М. е работил
основно с подсъдимия, а не с пострадалата.
Св. Е., който през цялото време е бил при пострадалата, разговарял е с
нея и е снел обясненията й, няма ясен
спомен за видимото й физическо състояние, което е житейски нормално с
оглед същността на работата на
полицейските служители / ежедневно обслужване на сигнали/ и изминалия дълъг
период от време от датата на деянието.
Показанията на св. М., съдът кредитира отчасти. В частта, в която този свидетел
твърди, че на въпросната дата е бил заедно с подсъдимия, в двора на Борислав
Баровски, както и че пострадалата е
минала по улицата, показанията са
идентични с останалия
кредитиран от съда доказателствен
материал. В останалата им част,
обаче показанията на М. съдържат вътрешни противоречия относно
основни факти, които налагат
сериозно съмнение в обективността им. На първо място свидетелят твърди,
че „ на 15.08.2019 г. не е имало инцидент“,
малко по-късно сочи, че „ тя
дойде и започна да ни се кара защо
конете са в нейната нива“. В края на показанията си св. М. твърди : „ Видях
патрулката, когато мина покрай обора, а аз бях в обора тогава. Предположих, че
патрулката идва за това, защото спря пред къщата на Б.“. Последното
изявление на свидетеля М. , житейски
логично , противоречи на
собственото му твърдение, че на тази дата
между страните по делото нее имало инцидент. Свързването на пристигнал полицейски патрул с конкретна
случка/ каквато връзка св. М. прави в показанията си / сочи на наличие на инцидент.
Реално, съдът прие, че св. М. е единственият
очевидец на случилото се, въпреки твърдяното
от него в показанията му, че си е
тръгнал веднага след като пострадалата е
направила забележка на него и подсъдимия / тръгнал към обора/ и не е видял
И. да излиза от двора и да удря постр. С., съдът възприе различна фактическа
обстановка относно този факт. Вътрешното противоречие в показанията му,
което бе обсъдено по-горе сочи на това ,
че същият е възприел детайлно цялата ситуация, което му е дало основание да
предположи, че полицейският патрул, който е видял е дошъл точно по този
случай. Отделно от това в приетата по делото полицейска преписка
№191000-14274/2019 г. се съдържат обяснения на св. И., в които той
сочи, че лично е видял пострадалата да пада, макар да описва друга причина за това – твърдейки, че
тя е замахнала с тояжката си , занесла се е и е
паднала сама. Очевидно е , че и в тези обяснения , дадени в хода на
полицейската проверка, и в показанията , дадени в хода на съдебното следствие ,
св. М. се опитва да прикрие действията на подсъдимия. Липсата на последователност в неговите
твърдения, обаче разколебава изцяло показанията му в частта, в която твърди,
че до неговото тръгване И. не е нанасял удари на пострадалата.
По искане
на подсъдимия, в хода на съдебното следствие е разпитана и свидетелката Р.М.. Последната
живее в къщата на подсъдимия и според показанията й, на инкриминираната дата е
простирала дрехи на тераса на къщата, откъдето е видяла пострадалата да минава
по улицата и да носи мляко. Съдът дава вяра на
показанията й доколкото тя не
сочи категорично факти, които да
оспорват или потвърждават обвинението. М. възпроизвежда пред съда
личните си възприятия, като казва „ не съм видяла побой, не мога да кажа дали е
имало побой или не. Единственото , което тази свидетелка казва във връзка с обвинението е това , че Д.С. не
е имала вид на бит човек. Това
твърдение , обаче само по себе си не
изключва извършването на деянието , доколкото не е ясно дали св. М. е видяла
пострадалата преди или след побоя. В горния смисъл , съдът кредитира
показанията на тази свидетелка, но намира, че същите не разколебават
обвинителната теза на частния тъжител.
Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един
безспорен начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и
мястото на неговото извършване.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод, че
подсъдимият А.И. е осъществил престъпния
състав на чл. 130, ал. 1 от НК , затова че на 15.08.2019
г. в с. Раненци, общ.Кюстендил, мах.“Б.“ е нанесъл с
удари с ръка в главата и ритници с крак в лявата част на тялото на Д.С. ***, с
което и е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128
и 129
от НК.
Установено е както времеизвършването на
престъплението – между 10:30 ч. и 11:00 часа на 15.08.2019 г., така и мястото
на неговото извършване – в село Р., мах. „Б.“, пред къща, собственост на Б.Б. .
На тъжителката е причинена лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128
и 129
от НК. Уврежданията са описани в представените по делото съдебномедицински
удостоверения. За да е налице лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, на пострадалия трябва
да са нанесени "такива увреждания, които да са доболестно
състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в
леко увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по –
леки изменения във физиологичните функции извън болката и страданието."
Такива именно са уврежданията, които с поведението си подсъдимият виновно
е причинил на тъжителката.
Съдът прие за доказано, че деянието е извършено именно от подсъдимия И.,
като е изяснен и механизма на причиняване на телесните увреждания.С един удар в
областта на тила подсъдимият е повалил
пострадалата на земята, след което с ритници
и юмруци й е нанесъл няколко удара в
лявата част на тялото в зоните на мишницата до лакътя, ляво бедро в
горната му трета, лява подбедрица. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието и наложи наказание "ПРОБАЦИЯ",
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. "Задължителна регистрация
по настоящ адрес" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на
явяването и подписването два пъти в седмицата; 2. "Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Така определеното наказание, съдът счита за максимално справедливо и за
отговарящо на степента на обществена опасност на подсъдимия и на характера на
деянието му и механизма на неговото извършване.
Приетият за съвместно разглеждане граждански иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с който се претендира обезщетение на неимуществените вреди, причинени
от непозволено увреждане – престъплението, е доказан по основание, но е
предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ищецът в настоящото производство доказа елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, касаещи причинените му неимуществени вреди. Първият елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, деянието, е налице – подсъдимият
И. е осъществил престъпния състав на чл. 130, ал. 1 от НК, което от своя страна
покрива признаците на деликта по смисъла на
гражданското право. Противоправността и вината са
също доказани, като се има предвид постановената присъда. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките,
страданията, неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от деликта. При причиняването на телесната повреда тъжителката
несъмнено е претърпяла болки и страдания.
За да обезщети претърпените неимуществени вреди по справедливост, съдът
следва да изходи от нормата на чл.
51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, според която се обезщетяват всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съдът намира размера на исканото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди за завишен, след като се
съобрази със степента на болките и страдания, за да определи по справедливост тяхната
продължителност. След като обсъди в съвкупност всички посочени по–горе
аргументи, съдът прецени, че справедливото обезщетение, което следва да се
присъди на тъжителката за претърпените
от нея неимуществени вреди е в размер на 1000 лева и приема искът до пълния му
предявен размер 3000 лева като неоснователен и недоказан.
Причините за
извършването на деянието се коренят в
неуважението на подсъдимия към установения порядък в обществото, към живота и здравето на човека.
По така изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия :