Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. П., 06.08.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09035/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу Е.В.Б.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1465,37 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 137,90 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – П., ГО, XI-ти състав е издадена Заповед № 5501 от 29.10.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена
сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на
имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация,
и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия
за исковия период в размер на сумата от 1 465,37 лв. и на падежа – в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на
депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този
на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от
приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 137,90 лв. за
периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът Е.Б. оспорва да е собственик, респ. размера на
правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при
твърдението, че не е изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието
на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответникът няма качеството
потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е установено към кой момент
партидата на имота е открита на негово име, доколкото до този момент
отговорността за задълженията за топлинна енергия се носи от предишния
собственик. Намира процесните вземания за недължими и
като погасени по давност. Твърди, че не е изпаднал в забава, доколкото не е бил
уведомен от ищцовото дружество за размера на
задълженията си. През исковия период в абонатната станция не е съществувал
законно монтиран и сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма
за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до
отделните абонати в етажната собственост. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно
обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца
срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.. Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните
искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда
указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно
доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между
него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия,
както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим
имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в
забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството
му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на
купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на
собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо
изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с
Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно
която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови
нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Както
беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва предявените
искове по основание с твърдението за отсъствието на доказателства през релевантния
период последният да е бил собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, което
обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна
материалноправна предпоставка за възникване на процесните
вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ № 145, том V, нотариално
дело № 1786/29.12.1986 г. на нотариус В.Я.при Пернишкия районен съд третото за
процеса лице Ц.И.Б.и настоящият ответник Е.В.Б. са признати за собственици на
недвижим имот, представляващ жилище № 54, находящо се
в гр. П., ***, придобито от същите като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот.
От
приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № 450/14.03.2013 г.,
издадено от Община П. следва, че лицето Ц.И.Б.е починала на 11.03.2013 г. и е
оставила за свой законен наследник сина си Е.В.Б. – настоящия ответник.
Изяснява се, че към 11.03.2013 г. Б. е била вдовица.
Съдържащите
се в тези доказателства данни обуславят извода, че след смъртта на своя
наследодател ответникът Е.Б. е станал изключителен титуляр на правото на
собственост върху процесния имот по силата на констативния нотариален акт и на
настъпилото наследствено правоприемство от носителя на другата ½ идеална
част от собствеността – своята майка.
Този
извод се подкрепя и от данните, съдържащи се в приетата по делото Декларация с вх. № 3749/04.09.2013 г. по чл. 14 ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижим имот, с която ответникът Е.В.Б. *** правото на
собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 54, находящ се в гр. ***с вписано придобивно
основание – по наследство и въз основа на нотариален акт № 145 от 29.12.1986 г.
Съдът намира, че тази декларация има характера на подписан /което не се оспорва/
от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното
обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето,
подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си
част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт,
а именно, че ответникът е собственик на жилището, което изявление се ползва с
висока доказателствена стойност в процеса, в случая
съответстващо с останалите писмени доказателства – алг.
чл. 175 ГПК.
С
оглед изложеното и доколкото по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне от ответника на правата върху имота,
то съдът приема, че през исковия период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., същият
е бил изключителен собственик на процесния имот, а с това е придобил и
качеството потребител на доставяната до него стока – топлинна енергия, чието
основно задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество е да заплаща цената на доставеното
количество топлоенергия, съответстващо на правата му в съсобствеността – арг. клаузата на чл.
15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
С
оглед изричното становище, изразено от ответната страна, с протоколно
определение от 16.05.2019 г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
процеса е отделен фактът на реално извършената доставка на топлоенергия до процесния имот от ищцовото
дружество на твърдяната от него стойност, възлизаща на сумата от 1 465,37
лв.
Предвид
изложеното и с оглед липсата на други възражения и оспорвания от ответника,
съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е
обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на
законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този
смисъл. С протоколно определение от 16.05.2019 г., с оглед изричното становище от
ответника, като безспорен между страните е определен размерът на обезщетението
за забава за процесния период от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., възлизащ на сумата
от 137,90 лв., следваща и от данните, съдържащи се в приетото по делото
извлечение от сметка за абонатен № **********.
Изложеното
обуславя извода, че и предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищецът, както за тези, сторени в исковото
производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 7415/2018 г. по
описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото
дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена
сумата от 82,07 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 142,06 лв. – платени държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу
Е.В.Б., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.В.Б. ***
АД сумата от 1 465,37 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ
се в гр. П., ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 137,90 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, XI-ти
състав е издадена Заповед № 5501 от 29.10.2018 г. за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Е.В.Б., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 82,07
лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П., ГО, XI-ти състав и сумата
от 142,06 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № ***г. по описа на съда, да се върне на съответния
съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: