Решение по дело №9035/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3052
Дата: 6 август 2019 г. (в сила от 10 януари 2020 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720109035
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. П., 06.08.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 09035/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу Е.В.Б. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1465,37 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П.,                      ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 137,90 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело                  № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, XI-ти състав е издадена Заповед № 5501 от 29.10.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 1 465,37 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 137,90 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Е.Б. оспорва да е собственик, респ. размера на правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не е изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е открита на негово име, доколкото до този момент отговорността за задълженията за топлинна енергия се носи от предишния собственик. Намира процесните вземания за недължими и като погасени по давност. Твърди, че не е изпаднал в забава, доколкото не е бил уведомен от ищцовото дружество за размера на задълженията си. През исковия период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на                чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва предявените искове по основание с твърдението за отсъствието на доказателства през релевантния период последният да е бил собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 145, том V, нотариално дело № 1786/29.12.1986 г. на нотариус В.Я.при Пернишкия районен съд третото за процеса лице Ц.И.Б.и настоящият ответник Е.В.Б. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ жилище № 54, находящо се в гр. П., ***, придобито от същите като обезщетение срещу отчужден недвижим имот.

От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № 450/14.03.2013 г., издадено от Община П. следва, че лицето Ц.И.Б.е починала на 11.03.2013 г. и е оставила за свой законен наследник сина си Е.В.Б. – настоящия ответник. Изяснява се, че към 11.03.2013 г. Б. е била вдовица.

Съдържащите се в тези доказателства данни обуславят извода, че след смъртта на своя наследодател ответникът Е.Б. е станал изключителен титуляр на правото на собственост върху процесния имот по силата на констативния нотариален акт и на настъпилото наследствено правоприемство от носителя на другата ½ идеална част от собствеността – своята майка.

Този извод се подкрепя и от данните, съдържащи се в приетата по делото Декларация с                    вх. № 3749/04.09.2013 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, с която ответникът Е.В.Б. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 54, находящ се в гр. ***с вписано придобивно основание – по наследство и въз основа на нотариален акт № 145 от 29.12.1986 г. Съдът намира, че тази декларация има характера на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответникът е собственик на жилището, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – алг. чл. 175 ГПК.

С оглед изложеното и доколкото по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне от ответника на правата върху имота, то съдът приема, че през исковия период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., същият е бил изключителен собственик на процесния имот,                   а с това е придобил и качеството потребител на доставяната до него стока – топлинна енергия, чието основно задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия, съответстващо на правата му в съсобствеността – арг. клаузата на  чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

С оглед изричното становище, изразено от ответната страна, с протоколно определение от 16.05.2019 г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване в процеса е отделен фактът на реално извършената доставка на топлоенергия до процесния имот от ищцовото дружество на твърдяната от него стойност, възлизаща на сумата от 1 465,37 лв.

Предвид изложеното и с оглед липсата на други възражения и оспорвания от ответника, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34,                   ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. С протоколно определение от 16.05.2019 г., с оглед изричното становище от ответника, като безспорен между страните е определен размерът на обезщетението за забава за процесния период от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., възлизащ на сумата от 137,90 лв., следваща и от данните, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка за абонатен                               № **********.

Изложеното обуславя извода, че и предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски има само ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 7415/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 82,07 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 142,06 лв. – платени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация – П.“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу                  Е.В.Б., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.В.Б. *** АД сумата от 1 465,37 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до           30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 137,90 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, XI-ти състав е издадена Заповед № 5501 от 29.10.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Е.В.Б., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 82,07 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, XI-ти състав и сумата от 142,06 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П.,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: