ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260216
18.03.2021
г., град Добрич
Окръжен съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
МЛ.
СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като
разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно частно гражданско дело № 116 по описа на
Окръжен съд Добрич за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от
ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Юробанк България“ АД срещу Разпореждане
№ 260273/18.11.2020 г. по ч.гр.д. № 492/2020 г. на Районен съд Балчик, с което
заповедният съд е оставил без разглеждане молба с вх. № 260824 от 23.10.2020 г.
на „Юробанк България“ АД.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.
Твърди
се, че заявителят е представил доказателства за плащането на държавна такса от
3373, 57 лева и адвокатско възнаграждение от 3672, 22 лева, поради което
заповедният съд е следвало да уважи искането за присъждането им в негова полза.
Изразява се несъгласие със становището на съда, че разпоредбата на чл. 80 от ГПК намира приложение в заповедното производство.
На тази
основа се прави искане обжалваното разпореждане да бъде отменено. Претендират
се и разноски за въззивното производство.
Районен
съд Балчик е изпратил преписи от частната жалба на лицата на насрещната страна,
но същите не са подали отговори.
Съдът, като прецени доводите, изложени в
частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
следното:
Частната
жалба е подадена в посочения от първоинстанционния съд двуседмичен срок за
обжалване, и е подадена от активно легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима.
Районен
съд Балчик е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в полза на заявителя
„Юробанк България“ АД срещу длъжниците „Сънфлауърс БГ Продукт“ ООД, „***“ ЕООД
и С.Н.. По отношение на разноските в заповедното производство е постановил
длъжниците да заплатят внесената от заявителя държавна такса от 3373, 57 лева. Не се е произнесъл по искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение от 3672, 22 лева. Поради тази
причина заявителят е подал до Районния съд молба с вх. № 260824 от 23.10.2020
г. От съдържанието на документа се извежда, че „Юробанк България“ АД иска
заповедта да бъде допълнена в частта за разноските, като в полза на дружеството
бъде присъдено и претендираното адвокатско възнаграждение.
Заповедният
съд е приел, че с молбата се иска изменение на заповедта в частта на разноските
и е провел производство по чл. 248 от ГПК. Произнесъл се е с Разпореждане №
260273/18.11.2020 г. по ч.гр.д. № 492/2020 г., като е оставил молбата без
разглеждане.
Въззивният
съд счита, че молбата, подадена до заповедния съд, е частна жалба по чл. 413,
ал. 1 от ГПК. Основание за такъв извод дава приетото в т. 7 от Тълкувателно
решение от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационният съд ясно е посочил, че трябва да бъде разграничена хипотезата, при
която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази,
при която произнасянето му е погрешно – т.е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на
страната, която има право на такива. Отграничавайки двете хипотези, е изяснил,
че в последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в
чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за
изпълнение в частта за разноските. Единствено, ако съдът е пропуснал да се
произнесе по искането за присъждане на разноски, е налице непълнота, която подлежи
на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.
В
конкретния случай съдът не е пропуснал да се произнесе по искането за разноски,
а не е присъдил всички разноски, направени от страната в заповедното
производство. Оттук се извежда, че молба с вх. № 260824 от 23.10.2020 г. е частна
жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК и подлежи на разглеждане от Окръжен съд Добрич.
Като се е произнесъл по молбата и не е съобразил правилата на родовата
подсъдност, съдът е постановил недопустим съдебен акт.
Ето
защо, Разпореждане № 260273/18.11.2020 г. по ч.гр.д. № 492/2020 г. на Районен
съд Балчик, следва да бъде обезсилено, като недопустимо.
Делото
следва да бъде върнато на заповедния съд за администриране на молба с вх. №
260824 от 23.10.2020 г., като частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК.
По разноските:
При този
изход на спора в полза на „Юробанк България“ АД се поражда правото да му бъдат
възстановени разноските, направени в производството. Направил е искане и е
представил доказателства за плащането на държавна такса от 15, 00 лева, поради
което длъжниците „Сънфлауърс БГ Продукт“ ООД, „***“ ЕООД и С.Н. трябва да бъдат
осъдени да платят претендираната сума на жалбоподателя.
С оглед
на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 260273/18.11.2020 г. по ч.гр.д. № 492/2020 г. на
Районен съд Балчик, с което заповедният съд е оставил без разглеждане молба с
вх. № 260824 от 23.10.2020 г. на „Юробанк България“ АД, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „Сънфлауърс БГ Продукт“ ООД, ЕИК *********, гр. Балчик, ул. „П.К.
Яворов“ № 18А, „***“ ЕООД, ЕИК
***, гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 116, вх. 2, ет. 5, и С.Н., ЕГН **********,***,
да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №
260. сумата от 15, 00 лева, представляваща държавна такса по в.ч.д. № 116/2021
г. по описа на Окръжен съд Добрич.
Делото
да се върне на Окръжен съд Добрич за произнасяне по молба с вх. № 260824 от
23.10.2020 г., след администрирането ѝ от Районен съд Балчик като частна
жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.