Определение по дело №484/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 561
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Искра Пенчева
Дело: 20214000500484
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 561
гр. Велико Търново, 07.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500484 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на ответника по спора „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД срещу Определение № 585/ 25.08.2021 г. по Гр.д. № 226/ 2021 г. по
описа на ОС – Русе, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание
чл.219 ал.1 ГПК за конституиране на ЗАД „ОЗК Застраховане“ като трето лице –
помагач на негова страна по предявения срещу него от С. АЛ. Т. иск с правно
основание чл.432 ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“. Жалбоподателят счита за незаконосъобразен
извода на съда за липса на правен интерес от привличането на третото лице помагач.
Обосновава интереса си с твърденията, че е налице съпричиняване на вредите от
страна на ищеца, при което в производството следва да участва застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“, с когото той има сключен валиден договор, за
да бъде последният обвързан от установеното и евентуално от него да се търси
припадащата му се част от дължимото на пострадалия обезщетение съразмерно на
вината на двамата водачи. Моли съдът да постанови определение, с което да отмени
обжалвания акт и да конституира сочения правен субект като трето лице помагач.
Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира
следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество се
явява основателна.
1
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от С. АЛ. Т. срещу „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД по чл.432 ал.1 КЗ за осъждане на застрахователя да й заплати
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 22.11.2020 г. от
водач на МПС, застрахован при ответното дружество. С отговора си ответникът е
оспорил иска като един от наведените от него доводи е, че застрахованият водач не е
допуснал нарушения на ЗДвП, т.е. не е действал противоправно, а изключителна вина
за ПТП има ищцата. Във връзка с това е заявил искане за конституиране като трето
лице – помагач на негова страна на ЗАД „ОЗК Застраховане“, с което дружество
ищцата Т. има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от
нея автомобил. Правния си интерес от привличането е обосновал с твърдения, че
пострадалата ищца е извършила маневра „завиване в обратна посока“, като е отнела
предимството на насрещния застрахован при ответника водач в нарушение на
множество правила за движение по пътищата и именно тези нейни действия са
единствената пряка и непосредствена причина за настъпването на ПТП. Изложил е, че
при доказване причиняването на увреждането от неколцина, те носят солидарна
отговорност за обезщетяване на вредите, при което ако делото приключи с осъдително
решение, той ще е изпълнил повече от своята част и ще има право на регрес срещу
останалите съдлъжници – в случая ЗАД „ОЗК Застраховане“ – за припадащата му се
част.
При така установения предмет на спора, ВТАС изцяло споделя формираните от
първоинстанционния съд правни изводи за неоснователност на искането на ответника
за привличане на негова страна като трето лице – помагач на сочения друг
застраховател и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от съда мотиви.
Доводите на жалбоподателя биха били законосъобразни, ако същият се позоваваше на
независимо съизвършителство при причиняване на вредите на ищеца, при което на
основание чл.53 ЗЗД двамата деликвенти и съответно застрахователите им, чиято
отговорност е функционално обусловена от отговорността на деликвентите, носят
солидарна отговорност спрямо пострадалото лице. В случая обаче ответникът сочи, че
не трето за спора лице, а самият пострадал изцяло със своите действия е причинил
вредата на себе си или е допринесъл за настъпването й, което по естеството си
представлява правоизключващо възражение и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Преценката за основателност на тези възражения е обуславяща
за отговорността на застрахователя – дали същият изобщо отговаря и ако отговаря,
следва ли да се редуцира дължимото от него застрахователно обезщетение поради
каузален принос на пострадалия. Доказателствената тежест за установяване факта на
съпричиняване на вредите от пострадалия лежи върху ответника, който чрез
релевираните възражения цели да изключи или намали отговорността си. Съгласно
разпоредбата на чл.493 ал.1 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска
2
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования водач за
вредите, които той е причинил на трети лица, но не обезщетява вредите, които са
настъпили за самия застрахован. Тези вреди не са обект на застраховане съгласно
чл.477 ал.1 КЗ, като ал.3 КЗ изрично указва, че трети лица, пред които застрахователят
отговаря за вреди, причинени от застрахования водач, са всички увредени лица с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Т.е. няма основание за
каквато и да било претенция както на ищцата, така и на ответния застраховател към
застрахователя на ищцата ЗАД „ОЗК Застраховане“ и в този смисъл липсва правен
интерес от привличането на последния в процеса.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение, като обжалваното определение бъде потвърдено. Делото следва
да се върне на ОС – Русе за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 585/ 25.08.2021 г. по Гр.д. № 226/ 2021 г. по
описа на ОС – Русе.
ВРЪЩА делото на ОС – Русе за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3