РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Тутракан, 21.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20253430100679 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
4167/26.08.2025 г. на „Ф. и.“ ЕАД с ЕИК *** против И. К. Д. с ЕГН
********** за осъждането му да плати парична сума по договор за
потребителски кредит.
За вземането, предмет на осъдителната претенция по реда на чл. 415,
ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, първоначално се е развило производство по чл. 410
ГПК, завършило с Разпореждане № 1010/23.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 435/2025 г.
на Районен съд – Тутракан за отказ да се издаде заповед за изпълнение, влязло
в сила на 31.07.2025.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 7997,51 лева, и от настоящия адрес на потребителя,
който е в гр. Тутракан, станал известен от служебна справка на съда в НБД
„Население“ – чл. 113 ГПК.
Доплатена е държавната такса от 159,95 лева върху цената на иска.
Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който
тече от влизането в сила на с Разпореждане № 1010/23.07.2025 г. по ч.гр.д.№
435/2025 на ТнРС на 31.07.2025 г.
С исковата молба се претендират на основание договор за кредит с №
20R-L404878/26.03.2020, сключен с кредитодателя „О. б. б.“ АД – който е
цедент: главница 7022,81 лева; лихва за забава 974,70 лева за периода
1
11.06.2024-23.06.2025; и законна лихва за забава от подаване на заявлението
до изплащане на задължението.
Ищецът „Ф. и.“ ЕАД твърди, че е цесионер на вземането, възникнало
от процесния договор. Излага доводи в тази насока. Настоява, че договорът за
кредит е действителен, подробно възпроизвеждайки неговите клаузи. Твърди
частично неизпълнение на задълженията на ответника. Ищецът моли за
уважаване на осъдителния иск. Претендира разноски.
Ответникът И. Д. е получил чрез брат си Разпореждане №
1260/27.08.2025 г. ведно с исковата молба и представените с нея доказателства
на 29.08.2025 г., видно от приложената разписка, удостоверяваща връчването.
Същият не е подал отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131,
ал. 1 от ГПК.
В съдебното заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска
чрез подадено становище с вх.№ 6265/25.11.2025. Ответникът не се явява и не
се представлява.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1
и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за
потребителския кредит.
От представения договор за кредит с № 20R-L404878/26.03.2020,
сключен между ответника и кредитодателя „Обединена българска банка“ АД,
става ясно, че е уговорен заем в размер на 10000 лева, за срок 30 месеца, при
ГЛП 5,75% и ГПР 7,95%.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за компетентно и обосновано изготвено, се
доказва, че сумата от 10000 лева е усвоена от ответника, като на 26.03.2020 г.
сумата е постъпила по банковата му сметка.
Срокът на договора е бил до 21.09.2022, поради което всички суми са
станали изискуеми с изтичането му.
Заключението по назначената експертиза сочи, че непогасената
главница е 7022,81 лева, а лихвата за забава за периода 11.06.2024-23.06.2025 е
в размер на 982,61 лева, при допускането, че договорът за кредит е
действителен и дължимите суми за главница, възнаградителна лихва,
застрахователна премия и другите начисления се погасяват според
договореното.
Вещото лице не се ангажира да даде отговор кои разходи по кредита
участват в посочения в договора ГПР от 7,95%, но дава заключение, че
действителният ГПР е 9,53%, отчитайки като общи разходи по заема таксата за
кредитна оценка в размер на 170 лев, ежемесечно дължимата застрахователна
премия от 8,08 лева и таксата за обслужване на разплащателната сметка от 1
лева. Последният разход е включен, тъй като сметката е открита специално за
обслужване на заема. Впоследствие по нея са обслужвани и други заеми.
2
Съдът приема, че след като е разход, свързан с условието за усвояване на
кредита и обслужването му, правилно е включен в общите разходи по заема от
страна на вещото лице.
Видно от представения от ищеца в заповедното производство
застрахователен сертификат № ********** към договор за групова
застраховка „Живот“ за получатели на потребителски кредити №
3000/05.12.2019, застраховката служи за обезпечение на кредитодателя, тъй
като се явява ползващо се от застраховката лице и застраховащ. Същият
действа като застрахователен агент. Застрахователната премия е 8,08 лева на
месец.
Спорният въпрос е дали застрахователната премия, за която е
представен сертификатът, следва да се отчита като общ разход по заема, оттам
и в ГПР.
Съдът намира за неоснователно становището на ищеца, че
застраховката не е била условие за сключването на договора при предлаганите
параметри. Щом тя е включена в погасителния план, не може да се приеме на
основание § 1, т. 1 от ДР към ЗПК, че е разход, който не е задължителен за
сключването на договора за кредит при конкретните условия.
В тази връзка съдът намира, че в текста на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК е
пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия
разход по кредита застрахователната премия, предоставената услуга освен да
не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна
за получаването на кредита при предлаганите условия. Въпреки неточното
транспониране на директивата, смисълът и е запазен в ЗПК.
̀
Правоотношението е потребителско и попада в обхвата на правото на
Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за
съответно тълкуване на вътрешната правна норма. Освен това, в образеца на
Стандартния европейски формуляр (Част III, т. 3) е възпроизведено точно това
условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от него.
Като допълнителен аргумент, икономическата логика е такава, че
обезпечените кредити са по-ниско рискови от необезпечените, а нивото на
риска има значение за размера на лихвата. При положение че кредиторът има
качеството на застрахователен посредник, който е предложил и е сключил
договора за застраховката между длъжника и застрахователя, и при положение
че самият кредитор е ползващото се по нея лице, би било неоснователно да се
приеме, че процесната застраховка е нямала значение за отпускането на заема
при конкретните условия. Съдът обръща внимание на съображение № 20 от
Директивата, според което следва да се оцени обективно доколко кредиторът
реално е информиран за разходите предвид изискванията за професионално
усърдие. Щом договорът, съгласието за присъеднияване към застраховката и
изобщо всички документи по заема са подписани на една и съща дата –
3
26.03.2020 г., и от един и същи служител на банката – Мария Драганова,
обективната оценка на тези факти сочи на извода, че кредитодателят е бил
реално информиран за разходите, които следва да направи потребителят за
получаване на заема при конкретните условия. Ето защо ежемесечният разход
за застрахователната премия е следвало да се включи към общите разходи по
заема, оттам и при изчислението на ГПР.
Разликата между реалния и договорения ГПР е (9,53-7,95) = 1,58%.
Същата е значителна на фона на договорения ГПР, но по-важното е, че е в
резултат на неправилно приложение на закона от страна на професионалиста
търговец в отношенията му с потребителя, което уврежда последния. Неточно
посоченият ГПР в този случай следва да се приравни на липсващ в договора
ГПР.
Оттук и на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът
приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
заема, но не дължи лихва или други разходи по него.
От преведените по сметка на кредитополучателя 10000 лева съдът
изважда общия размер на средствата, с които са погасени отделните
компоненти на дълга. От заключението на вещото лице става ясно, че са
платени общо 3702,12 лева. Разликата (10000,00-3702,12) е 6297,88 лева. Това
е размерът на дължимата главница по заема, на осн. чл. 23 от ЗПК.
За нея ищецът представя доказателства, че вземането му е цедирано
надлежно, поради което същият се явява материално легитимирания ищец и
исковата молба следва да се уважи до размера на главницата от 6297,88 лева и
да се отхвърли за разликата до
Що се отнася до останалите компоненти на претендирания дълг, те
също са недължими на осн. чл. 23 от ЗПК. Тоест, исковата молба е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли за разликата до 7022,81 лева; за лихва
за забава 974,70 лева за периода 11.06.2024-23.06.2025.
Следва да се откаже изцяло издаването на заповед за изпълнение за
законната лихва върху уважената част от главницата от подаване на
заявлението, тъй като, съгласно тълкуването на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, направено в Решение от
15 юни 2023 г. по дело С-520/21 на СЕС, не се допуска съдебна практика по
тълкуване на националното право, според която кредитната институция има
право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на
паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор, както и
плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане.
В същия смисъл - Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023
г., I т. о., ТК.
Акцесорният характер на лихвата за забава не означава непременно, че
4
щом е уважено вземането по отношение на компонента „главница“, то тази
лихва задължително възниква, съществува и се прекратява в зависимост от
главния дълг. Акцесорната зависимост на едно право означава то да е
обусловено от съществуването на едно друго, обуславящо го право, защото
обуславящото право се явява елемент от фактическия състав на обусловеното.
Това означава, че, ако не съществува обуславящото право, със сигурност няма
да съществува и обусловеното (акцесорното), тъй като няма да е изпълнен в
цялост фактическият състав на последното. Обаче, в него може да има и други
юридически факти и затова наличието на обуславящото право не води по
необходимост до извода, че е изпълнен целият фактически състав, ако тези
други факти отсъстват. Дори да е изпълнен в цялост юридическият състав на
акцесорното право, в правоотношението между страните може да се намесват
правопрекратяващи юридически факти (отказ от право), правопогасяващи
юр.факти (давност, която е по-кратка за лихвата в сравнение с главницата) или
правоосуетяващи юридически факти, които препятстват изобщо
възникването на акцесорното право. Такъв правоосуетяващ юридически факт
е наличието в договора за потребителски кредит на поне един от пороците,
визирани в чл. 22 от ЗПК като основание за неговата недействителност,
понеже същият води до санкционния ефект по чл. 23 от ЗПК във вр. с
тълкуването на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Според настоящия съдебен състав на Тутраканския районен съд,
съдебната практика на СЕС и ВКС, цитирана по-горе, касателно разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК, е ясна, конкретна и недвусмислена, освен това и
задължителна за съобразяване от низовите съдилища. Тези решения имат за
предмет на произнасяне въпроса, дължи ли се лихвата по чл. 86 от ЗЗД от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в решението на
ВКС), и от поканата – в решението на СЕС. Второто е малко по-общо, но няма
спор в съдебната практика и теория, че заявлението по чл. 410 или 417 от
ГПК, както и исковата молба, имат значението на покана до ответника да
изпълни претендираното от заявителя/ищеца вземане.
Освен горното, допълнителен аргумент за невъзможност пряко да
се прилагат общите облигационни правила към настоящия случай е
обстоятелството, че чл. 23 от ЗПК се явява специална норма спрямо чл.
86 от ЗЗД и тълкуването на ВКС в Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС
по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК касае именно специалната, а не общата
норма.
По разноските
Ищецът е направил разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
435/2025 на ТнРС за държавна такса 213,74 лева, а съдът приема, че
възнаграждението на юрисконсулта би било 50 лева, поради ниска фактическа
и правна сложност, а не 100 лева, както е поискал, като тези размери са за
5
вземане от 10687,10 лева, каквото е било заявено. Относимата държавна такса
за процесния размер на претенцията (7997,51 лева) e 159,95 лева, а 37,42 лева.
На ищеца следва да се присъдят пропорционално (чл. 78, ал. 1 ГПК) –
държавна такса 125,96 лева и за юрисконсултско възнаграждение 29,47 лева.
В исковото производство по гр.д.№ 679/2025 на ТнРС ищецът е
направил разноски за държавна такса 159,95 лева, за експертиза 350 лева, а
юрисконсултското възнаграждение би било определено на 200 лева, но за
цялото вземане. Пропорционално, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да му се
присъдят разноски за държавна такса 125,96 лева, за експертизата 275,62 лева
и юрисконсултско възнаграждение 157,50 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. Д. с ЕГН ********** да плати на „Ф. и.“ ЕАД с ЕИК
***главницата от 6297,88 лева по недействителния Договор за кредит с №
20R-L404878/26.03.2020, сключен с кредитодателя „О. б. б.“ АД (цедент) и
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за:
- главницата от 724,93 лева, явяваща се разликата над уважените 6297,88
лева до поисканите 7022,81 лева;
- лихвата за забава 974,70 лева за периода 11.06.2024-23.06.2025; и
- законната лихва за забава върху цялата заявена главница от подаване на
заявлението по ч.гр.д.№ 435/2025 на РС-Тутракан на 24.06.2025 до изплащане
на задължението, по което заявление е постановено Разпореждане №
1010/23.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 435/2025 на ТнРС по чл. 413, ал. 2 от ГПК,
влязло в сила на 31.07.2025, касаещо исковите суми.
ОСЪЖДА И. К. Д. с ЕГН ********** да плати на „Ф. и.“ ЕАД с ЕИК
*** сторените разноски:
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 435/2025 на ТнРС за държавна
такса 125,96 лева и за юрисконсултско възнаграждение 29,47 лева;
в исковото производство по гр.д.№ 679/2025 на ТнРС за държавна такса
125,96 лева, за експертизата 275,62 лева и юрисконсултско
възнаграждение 157,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Силистра в
двуседмичен срок.
Да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6
7