№ 12370
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110116860 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 89243/31.03.2023
г., с която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********** против
З. С. И., ЕГН: **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на
стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че
има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството
клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма ПМУ Инженеринг ООД, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
1
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава
по отношение на последното.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния
период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че З. С. И., ЕГН: ********** дължи в полза на
Тт, ЕИК ********** суми, както следва: 1/ сумата от 2874,26 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ апартамент №
11, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 7, вх. А, ет. 2, абонатен № 41677,
ведно със законна лихва от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата
от 450,85 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 27.10.2021 г. в размер, върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 10,70 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., за имот,
представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 7,
вх. А, ет. 2, абонатен № 41677, ведно със законна лихва от 11.11.2021 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 2,28 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за които суми на 18.11.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в
производството.
2
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /а и след неговото
изтичане до настоящия момент/ от името на ответника не е депозиран отговор
на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал
и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото в заповедното
производство е претендирана сума, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., за имот,
3
представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 7,
вх. А, ет. 2, абонатен № 41677, а в исковото производство е предявен иск за
сума, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., за имот, представляващ апартамент №
11, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 7, вх. А, ет. 2, абонатен № 41677,
то доколкото за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. иск не е предявен, то
издадената на 18.11.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, следва да бъде обезсилена в частта за горепосочения период,
за който не е предявен иск за разглеждане в настоящото исково производство.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
4
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
5
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал Договор
за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда
на Наредбата за държавните имоти от 03.09.1992 г., се установява в
производството, че Софрон Средков Еленков и Здравка Методиева Еленкова,
са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 7, вх. А, ет. 2.
Предвид обстоятелството, че в Договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти от 03.09.1992 г., не е посочено какви са квотите, които
всеки един от Софрон Средков Еленков и Здравка Методиева Еленкова
6
придобиват в съсобствеността на процесния недвижим имот, то по аргумент
от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, следва да се направи извод, че всеки от
Софрон Средков Еленков и Здравка Методиева Еленкова е придобил по ½
идеална част от собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 7, вх. А, ет. 2.
От събраните по делото доказателства се установява, че Софрон
Средков Еленков и Здравка Методиева Еленкова са били съпрузи, както и че
от брака им са родени две деца, а именно З. С. Еленкова /понастоящем З. С.
И./ и Росен Софрониев Еленков.
От събраните в производството доказателства се установява, че Софрон
Средков Еленков е починал 13.03.2000 г., като е оставил за свои наследници
по закон – съпругата си Здравка Методиева Еленкова и децата си З. С.
Еленкова /понастоящем З. С. И./ и Росен Софрониев Еленков, върху които, по
реда на наследственото правоприемство, е преминала собствеността върху
притежаваната от Софрон Средков Еленков ½ идеална част от процесния
имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба,
бл. 7, вх. А, ет. 2. Следователно след смъртта на Софрон Средков Еленков,
Здравка Методиева Еленкова била собственик на 4/6 идеални части от
недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София,
ж.к. Дружба, бл. 7, вх. А, ет. 2, придобита на основание Договор за продажба
на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата
за държавните имоти от 03.09.1992 г. и наследствено правоприемство от
Софрон Средков Еленков, а З. С. Еленкова /понастоящем З. С. И./ и Росен
Софрониев Еленков били собственици на по 1/6 идеална част /за всеки от тях/,
придобити по реда на наследственото правоприемство от Софрон Средков
Еленков. Този извод се подкрепя и от събрания в производството
доказателствен материал, включително представена от Столична община,
дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Искър“ от
28.06.2023 г., от която се установява, че до смъртта на Здравка Методиева
Еленкова, процесният имот е деклариран от собственици Здравка Методиева
Еленкова, З. С. Еленкова /понастоящем З. С. И./ и Росен Софрониев Еленков.
От събраните в производството доказателства се установи, че Здравка
Методиева Еленкова е починала на 12.02.2003 г., като е оставила за свои
наследници по закон децата си З. С. Еленкова /понастоящем З. С. И./, Росен
7
Софрониев Еленков, Венета Станиславова Владимирова и Юлия
Станиславова Владимирова, върху които, по реда на наследственото
правоприемство, е преминала собствеността върху притежаваните от Здравка
Методиева Еленкова 4/6 идеални части от процесния имот, представляващ
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 7, вх. А, ет. 2. На
основание чл. 5, ал. 1 ЗН всяко от децата на починалия наследодател
наследява равна част от наследството. Следователно след смъртта на Здравка
Методиева Еленкова, всяко от децата й е наследило по 1/6 иделна част, от
притежаваните от Здравка Методиева Еленкова общо 4/6 идеални части от
недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София,
ж.к. Дружба, бл. 7, вх. А, ет. 2.
Следователно, след смъртта на Здравка Методиева Еленкова, З. С.
Еленкова и Росен Софрониев Еленков станали собственици на по 2/6 идеални
части от процесния имот, собствеността върху които била придобита по реда
на наследственото правоприемство от родителите им Софрон Средков
Еленков и Здравка Методиева Еленкова, респективно, Венета Станиславова
Владимирова и Юлия Станиславова Владимирова станали собственици на по
1/6 идеални части от процесния имот, собствеността върху които била
придобита по реда на наследственото правоприемство от майка им Здравка
Методиева Еленкова. Този извод се подкрепя и от събрания в производството
доказателствен материал, включително представена от Столична община,
дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Искър“ от
28.06.2023 г., от която се установява, че след смъртта на Здравка Методиева
Еленкова, процесният имот е деклариран от собственици З. С. Еленкова
/понастоящем З. С. И./, Росен Софрониев Еленков, Венета Станиславова
Владимирова и Юлия Станиславова Владимирова.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че се установява в
производството, при условията на пълно и главно доказване, че през
процесния период 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ответникът З. С. Еленкова
/понастоящем З. С. И./ е следвало да отговаря за заплащане на 2/6 части от
стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, в
качеството си на собственик на 2/6 идеални части от процесния имот,
представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 7,
вх. А, ет. 2, собствеността върху които била придобита по реда на
наследственото правоприемство от родителите й Софрон Средков Еленков и
8
Здравка Методиева Еленкова.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с
непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като
ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за
потребената топлинна енергия. Установява се, че дяловото разпределение на
енергията през процесния период е извършвано от дружеството ПМУ
Инженеринг ООД. Установява се също, че са взети предвид и технологичните
разходи в абонатната станция за процесния период, които са за сметка на
топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
посочения в исковата молба недвижим имот, имало монтирани 3 бр.
отоплителни тела и 1 бр. щранг лира в банята. Установява се също, че през
процесния период в имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр.
София, ж.к. Дружба, бл. 7, вх. А, ет. 2 не е имал монтиран и узаконен водомер
за отчитане потребената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява в производството, че през
процесния период за посочения в исковата молба имот е начислявана: 1/
топлинна енергия за отопление на имот, изчислявана чрез екстраполация по
максимален специфичен разход в сградата, предвид липсата на монтирани
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия върху монтираните
отоплителни тела в имот; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект
е 183,00 кубически метра; 3/ топлинна енергия за битово горещо
9
водоснабдяване, начислена при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 л. на обитател за едно денонощие, поради липса на монтиран и
узаконен в имота водомер. Установява се също, че през процесния период
дяловото разпределение на енергията през е извършвано от дружеството
ПМУ Инженеринг ООД, като редовно и на конкретна дата са изготвяни
изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от
имота на ответника – общо и по компоненти, като общо за процесния период
е налице изравнена сума за доплащане в размер на 851,87 лева, която следва
да бъде добавена към общия размер на стойността на доставена до процесния
имот топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 5895,91 лева.
Ответницата З. С. И. следва да отговаря за 2/6 части от горепосочената
сума, или за сума в размер на 1965,30 лева.
От ответника не са представени доказателства, нито са наведени
твърдения за извършени плащания на суми, представляващи стойност на
доставена и потребена в процесния топлоснабден имот топлинна енергия,
през процесния период.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът З. С. И. дължи на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за
размера от 1965,30 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да
бъде уважен за тези период и размер, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 2874,26 лева – искът следва да се отхвърли. Върху
главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /11.11.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 450,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от
10
15.09.2019 г. до 27.10.2021 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1965,30 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2018 г. до 27.10.2021 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. –
27.10.2021 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи
лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът
определя в размер на 308,23 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
11
използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения
за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид горното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2019 г. – 27.10.2021 г. и за размер от 308,23 лева,
респективно, следва да бъде уважен за тези период и размер, като за
разликата над 308,23 лева до пълния предявен размер от 450,85 лева – искът
следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 10,70 лева за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По
делото се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. се явява основателна,
като от страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради
което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 7,89 лева /изчислено по реда на чл. 162
ГПК и при съобразяване на представения и приобщен към материалите
Договор рег. Индекс Д-0-63/03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между Тт и ПМУ Инженеринг ООД, и
12
представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на дейностите,
включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“ и при
съобразяване обстоятелството, че в настоящото исково производство и срещу
ответницата З. И. е предявен иск само за част от периода, за който в
производството по ч.гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение/.
Ответницата З. С. И. следва да отговаря за 2/6 части от горепосочената
сума, или за сума в размер на 2,63 лева.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения
за извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
процесния топлоснабден имот се явява основателен и доказан размера от 2,63
лева и за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. и следва да бъде уважен за тези
период и размер.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /11.11.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 2,28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 27.10.2021 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
13
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер
на 116,24 лева,; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство
по ч.гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на
66,76 лева /припадаща се на ответника З. С. И./; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № ч.гр.д. № 64553/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева /припадаща се на
ответника З. С. И./.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът З. С. И., ЕГН: **********, с адрес: ************, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца Тт, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ******, сумата от 62,57 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът З. С. И.,
ЕГН: **********, с адрес: ************, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца Тт, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ******, сумата от 352,01 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 16860/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
14
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото
производство по гр.д. № 16860/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач
– ПМУ Инженеринг ООД не са претендирани разноски в настоящото
производство, а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл.
78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Тт, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София,****** против З.
С. И., ЕГН: **********, с адрес: ************, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. С. И., ЕГН: **********
дължи в полза на Тт, ЕИК **********, сумата от 1965,30 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., в имот, представляващ апартамент № 11,
находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 7, вх. А, ет. 2, абонатен № 41677,
ведно със законна лихва от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.11.2021
г. по гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1965,30 лева до пълния
предявен размер от 2874,26 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Тт, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София,****** против З.
С. И., ЕГН: **********, с адрес: ************, иск с правно основание чл.
15
422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. С. И.,
ЕГН: ********** дължи в полза на Тт, ЕИК ********** сумата от 308,23
лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 27.10.2021
г., върху главницата за стойност на доставена и потребена топлинна енергия,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
18.11.2021 г. по гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр.
с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
308,23 лева до пълния предявен размер от 450,85 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Тт, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София,****** против З.
С. И., ЕГН: **********, с адрес: ************, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. С. И., ЕГН: **********
дължи в полза на Тт, ЕИК **********, сумата от 2,63 лева, представляваща
цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., за имот, представляващ апартамент №
11, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 7, вх. А, ет. 2, абонатен № 41677,
ведно със законна лихва от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.11.2021
г. по гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 2,63 лева до пълния предявен
размер от 10,70 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Тт, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,****** против З. С. И., ЕГН:
**********, с адрес: ************, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че З. С. И., ЕГН: ********** дължи в полза на Тт, ЕИК
********** сумата от сумата от 2,28 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за която сума на 18.11.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
16
ОСЪЖДА З. С. И., ЕГН: **********, с адрес: ************, да заплати
в полза на Тт, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 62,57 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 64553/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. С. И., ЕГН: **********, с адрес: ************, да заплати
в полза на Тт, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 352,01 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 16860/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение от
18.11.2021 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 64553/2021 г. по описа
на СРС, 160 състав, относно сумата, припадаща се на З. С. Еленкова и
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода в
имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба,
бл. 7, вх. А, ет. 2, абонатен № 41677, в частта за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач – ПМУ Инженеринг ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението, в частта, с която частично се обезсилава заповед за
изпълнение на парично задължение от 18.11.2021 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 64553/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17